Решение № 565 от 24.05.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 565 гр. Варна, 24.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Константин Д. И. Въззивно гражданско дело № 20253100500393 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Р. Р. А. от гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № ************* год., постановено по гр. дело № ************ по описа на РС-Варна за 2024 год., с което е отхвърлен предявен от въззивницата срещу Община Варна ревандикационен иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик по давност, във основа на осъществявано в периода 05.06.2010 год. до 28.04.2023 год. давностно владение, на апартамент, находящ се в гр. Варна, ж. к. В.В., бл. ***, вх. 3, ет. 2, ап. 75, ведно с принадлежности, съставляващ обект с идентификатор ************* по КККР на гр. Варна и за осъждането на ответника да предаде на ищцата владението върху гореописания апартамент.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилна преценка и анализ на доказателствата, до превратно обсъждане на събрани по делото доказателства. Решението е и необосновано, тъй като съдът е приел за установени факти въз основа на доказателства, които не са представени по делото.

1

Оспорен е изводът на съда, че ищцата не е демонстрирала спрямо ответника намерението си да владее имота, като не е съобразена установената в чл. 69 ЗС презумпция.

Неправилен е и изводът на съда, че общината е придобила собствеността върху процесния апартамент на основание § 7, ал. 1, т. 5 от ПЗР на ЗМСМА, доколкото липсват доказателства апартаментът да е бил държавна собственост към момента на влизане на цитираната разпоредба в сила, при което и изводът на съда, че по отношение на процесния апартамент е приложима и нормата на § 1 от Заключителните разпоредби на Закона за допълнение на закона за собствеността, съгласно която за периода 01.06.2006 год. – до 08.03.2022 год. (когато е влязло в сила Решението № 3/24.02.2022 г., постановено по к. д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на Република България, с което разпоредбата е обявена за противоконституционна), не е текла придобивна давност, също е неправилен.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което предявеният ревандикационен иск да бъде уважен, ведно с присъждане на сторените за двете инстанции съдебни разноски.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез процесуален представител, въззиваемият – Община Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита, че е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и настоява да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивницата не се явява, не изпраща представител; в писмено становище от 25.04.2025 год. чрез процесуален представител, поддържа жалбата си.

В съдебно заседание въззиваемият Община Варна, чрез пълномощник, оспорва жалбата, поддържа подадения писмен отговор.

Съдът съобрази следното:

Предявен е иск по чл. 108 ЗС.

В исковата си молба ищцата Р. Р. А. от гр. Варна е навела следните твърдения: В началото на месец април 1990 год. семейството й се нанесло да живее в жилище, представляващо апартамент №**, находящ се в гр. Варна, ж. к. Вл. В., бл. ***, вх. 3, ет. 2, ап. 75, ведно с принадлежащата му изба № 7 и 0, 8571 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, понастоящем съставляващ обект с идентификатор ************* по КККР на гр. Варна. По данни на майката на ищцата жилището е било собственост на фирма „П.“. Семейството се настанило да живее в апартамента без издадена настанителна заповед или какъвто и да било документ от гор ното дружество. Първоначално в апартамента живеело цялото семейство, включващо ищцата, сестра й и родителите им. През 1998 год. родителите на ищцата се развели и баща й напуснал жилището. През м. март 2006 год. сестра й се преместила да живее в друг град. В началото на 2010 г. майка й също напуснала апартамента и се установила да живее в чужбина и в жилището останала само ищцата. На 04.11.2020 г. подала декларация по чл. 14 от ЗМДТ и декларирала имота на свое име, платила данък и такса смет за 2 апартамента за пет години назад – за периода 2015 – 2020 год. В началото на 2021 г. предприела процедура по снабдяване с констативен нотариален акт за собственост върху апартамента по давност, но след като преписката постъпила в общината, на 17.09.2021 г. Община Варна издала акт за частна общинска собственост върху горния апартамент. Според извадка от КККР на гр. Варна към дата 16.12.2020 г. нито община Варна, нито друг правен субект е бил вписан в кадастралния регистър към КК като собственик на имота.

На 04.06.2021 г. общински служители извършили проверка в процесния апартамент и установили, че в имота живеела ищцата, за което бил съставен Констативен протокол № ****** от 04.06.2021 г. На 11.01.2023 г. Общината уведомила ищцата, че трябва да напусне жилището и след издадена заповед по чл. 65 от ЗОбС, на 28.04.2023 год. ищцата била принудително отстранена от апартамента.

Счита, че е собственик на имота по давност въз основа на владение, осъществявано в периода от 05.06.2010 до 28.04.2023 г.

Въз основа на наведените твърдения е и отправеното искане – да се приеме за установено по отношение на ответника община Варна, че ищцата Р.

Р. А. е собственик по давностно владение, осъществявано в периода от 05.06.2010 до 28.04.2023 г., на недвижим имот – апартамент, находящ се в гр.

Варна, ж. к. В.В., бл. ***, вх. 3, ег. 2, ап. 75, ведно с принадлежности, съставляващ обект с идентификатор ************* по КККР на гр. Варна и за осъждането на ответника да предаде на ищцата владението върху гореописания апартамент.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК чрез процесуален представител, ответникът Община Варна оспорва иска. Оспорва ищцата да е осъществила явно владение спрямо общината. Твърди, че жилищната сграда, в която се намира и процесният апартамент, е била изградена с държавни средства и въведена в експлоатация преди 1984 г., при което е била държавна собственост, за което през 1985 год. е съставен Акт за държавна собственост и апратаментът е бил предоставен за оперативно управление на О бНС – Варна.

С влизането в сила на § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА апартаментът е станал общинска собственост по силата на закона. Позовава се и на нормата на § 10, ал. 1 о т ЗОбС – твърди, че процесният имот е бил държавна собственост и понастоящем е собственост на Община Варна по силата на цитираната разпоредба. Оспорва ищцата да е придобила собствеността върху апарамента по давност, тъй като не е била владелец, а държател. Сочи още, че дори и да се приеме, че ищцата е обърнала държането на апартамента във владение за себе си, това е станало най – рано през 2020 год. когато ищцата е декларирала имота като свой, но до предявавне на иска за собственост не е изтекъл предвидения в закона десетгодишен давностен срок. Навежда също, че дори ищцата да е установила владение върху апартамента на 05.06.2010 год., както тя твърди в исковата си молба, то до предявяване на иска също не е изтекъл предвидения в ЗС давностен срок, предвид нормата на § 1 от ДР на ЗД на ЗС, с която давността за придобиване на имоти частна общинска и държавна собственост е била спряна за времето от 01.06.2006 г. до 30.12.2017 г. и от 20.01.2018 г. до 07.03.2022 г.

3

По тези съображения ответникът счита, че предявеният против него ревандикационен иск е неоснователен и настоява за отхвърлянето му.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуален представител, поддържа иска си, а ответникът, чрез процесуален представител, оспорва иска, поддържа подадения писмен отговор.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

От представена на л. 12 от делото на РС-Варна справка, изд. от Община Варна, отдел „МДТ“ е видно, че на дата 04.11.2020 год. с декларация по чл. 14 от ЗМДТ, ищцата е декларирала пред община Варна недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. Варна, ж. к. В.В., бл. ***, вх. 3, ет. 2, ап. 75.

От приходни квитанции на л. 14-24 от делото на РС-Варна е видно, че в периода 29.12.2020 год. – 16.02.2024 год. ищцата е заплатила дължимите за процесния апартамент за периода 2015 – 2023 год. данък сгради и такса смет.

С молба декралация от 17.03.2021 год. ищцата е предприела процедура да се снабди с констативен нотариален акт за собственост по давност върху процесния апартамент в гр. Варна, ж. к. В.В., бл. ***, вх. 3, ет. 2, ап. 75, ведно с принадлежности, съставляващ обект с идентификатор ************* по КККР на гр. Варна.

Според удостоверение от дата 01.10.2021 год., изд. от Община Варна по повод на заявлението на ищцата от 17.03.2021 год., за апартамент №**, находящ се в гр. Варна, ж. к. В.В., бл. ***, вх. 3, ет. 2, ап. 75, е издаден акт за частна общинска собственост № ************* год. Посочено е в удостоверението, че описаният апартамент е бил държавна собственост, включен и описан в Акт за държавна собственост (АДС) № ******** год., с отразяване, че е предоставен (към датата на съставянето на АДС) на Общински народен съвет – Варна за оборотен жилищен фонд. Според удостоверението, със Заповед № ДИ-21-7703-42/16.06.2021 год. на Областния управител на област с адм. център Варна апартаментът е отписан от актовите книги на държавата, тъй като отговарял на изискванията за имот – преминал в собственост на общината по силата на закона.

В същият смисъл е и Заповед № ДИ-21-7703-42/16.06.2021 год. на Областния управител на област с адм. център Варна, с която апартаментът е отписан от актовите книги на държавата, според съобразителната част на която заповед имотът е станал общинска собственост на основание § 7, ал. 1, т. 5 от ПЗР на ЗМСМА.

След издаването на горната заповед от Областния управител на област с адм. център Варна, процесният апаартамент е актуван като общински с АЧОС с № ************* год.

Видно е от представената схема на процесния апартамент, издадена от СГКК – Варна (л. 25 от делото на РС-Варна), че към 12.03.2021 год. (т. е., преди актуването на апартамента като общински) в кадастралния регистър към КК на гр. Варна за собственик на апартамента е вписан „неустановен 4 собственик“. В същият смисъл е и извадката от кадастралния регистър към КК на гр. Варна на л. 30 от делото на РС-Варна.

В преписката по съставянето на АЧОС № 10677 от 17.09.2021 год. се съдържа документ, именуван „Окончателно ценообразуване на жилищен блок ***, к-с Вл. В.“, съставен от СД „ИСС“ при ОНС-Варна през 1985 год.

(съгласно чл. 12 от отменения Правилник за устройството и дейността на стопанската дирекция "Изграждане на селищните системи" при окръжните народни съвети и на поделенията й, обн. ДВ., бр. 7/25.01.1980 год.), която дирекция е и предприятие – инвеститор, съобразно чл. 117, ал. 1 ЗТСУ (отм.), което осъществява изграждането на държавни жилища – в тази смисъл са разпоредбите на Раздел трети от цитирания ПУДСДИСС (отм.). В обсъжданият документ, който не е оспорен от ищцата, фигурира и процесният апартамент, ведно с принадлежщата му изба и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, определени съобразно ценообразуването на жилищата в блока.

От показанията на свидетелката И . М . Г. се установява следното:

Свидетелката живее в апартамент на 4-тия етаж във входа на ищцата от 1989 г., като познава семейството й, нанесли се в апартамент на втория етаж година по – късно. През 2000 год. бащата на ищцата напуснал жилището, а майка й – през 2010 г., сестра й също се изнесла. От 2010 г. в жилището останала да живее ищцата. Свидетелката сочи, че 15 години е била касиер на входа и през това време ищцата си е плащала всички задължения към входа. Преди около три години или три години и половина (т. е., към 2021 год.) ищцата направила в апартамента ремонт – сложила си ПВЦ, оправила банята, тъй като всичко било „изостанало“. Свидетелката не знае през времето, откакто ищцата останала да живее сама в апартамента, някой да е предявявал претенции към нея; била чувала от съседи, че имало залепено съобщение през 2023 г. – по времето, когато от общината изгонила ищцата. Знае, че в момента ищцата живее на квартира.