Решение № 10225 от 28.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10225 гр. София, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева при участието на секретаря СНЕЖА М. ДАМЯНОВА-ИВЧЕВА като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20251110120863 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба от Т С ***, със седалище и адрес на управление *****, срещу С. Л. К. с ЕГН: ********** и Л. В. К. с ЕГН:

**********.

В исковата молба се твърди, че С. Л. К. и Л. В. К. са били клиенти на ответното дружество за недвижим имот с адрес: ******, доколкото същите са били собственици на имота.

Моли за осъждането на ответниците да заплатят сума в общ размер на 2124.79 лв., от които 1765.95 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2022г. до м.04.2024г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба (10.04.2025г.) до окончателното изплащане на сумите и 289.26 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2023г. до 04.04.2025г., както и сума за дялово разпределение за периода м.05.2022г. - м.04.2024г. в размер на 56.36 лвглавница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба (10.04.2025г.) до окончателното изплащане на сумите и 13.22 лв. мораторна лихва за периода от 17.07.2022г. до 04.04.2025г., при следните квоти: С. Л. К. - 7/8 Л. В. К.- 1/8.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата С. Л. К., чрез назначения й особен представител, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Оспорва исковете като недопустими, доколкото липсва активна легитимация на ищеца по отношение на вземанията за дялово разпределение, както и липса пасивна легитимация на ответниците, доколкото друго лице е собственик според 1

Нотариалния акт за имота. Счита, че ищецът не разполага с правен интерес, доколкото не доказва присъединяване на сградата към абонатна станция, както и наличието на облигационно отношение между страните. Оспорва предявените искове като неоснователни, доколкото не е клиент на ищеца, както и не е ползвала доставената до имота топлинна енергия. Оспорва в имота да е имало отоплителни тела или уреди за дялово разпределение.

Посочва, че не е получавала фактури или изравнителни сметки от ищеца.

Оспорва методиката за изчисляване на дялово разпределение, като счита същата за неточна, като се позовава на Решение на СЕС по дело C‑760/23.

Прави възражение за погасяването на задълженията по давност. Оспорва всички представени от ищеца писмени доказателства. Моли за отхвърлянето на предявените искове.

Л. В. К. не е подала ОИМ.

Съдът намира следното от фактическа и правна страна:

1.Правна квалификация

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

2. Безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: няма

3. Доказателствена тежест

По иска с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: 1. наличието на действително правоотношение (валидно сключен) по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, следва да бъде доказано доставено количество топлинна енергия, качеството на потребител на топлинната енергия на ответниците/техните наследодатели и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на ответниците/ наследодателите им, остойностено в размер на претендираната сума.

По иска с правна квалификация чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: че процесният имот е бил топлофициран в процесния период и че се е намирал в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа; че ответниците/наследодателите им имат качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди; начина на извършване на дялово разпределение и дела на ответниците/наследодателите им за отопление на процесния недвижим имот, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване; потребената топлоенергия в определеното количество и стойностите й през исковия период.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1, предложение първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответниците/ наследодателя им за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период.

При доказване посочените обстоятелства, в тежест на ответниците да 2 докажат, че са погасили претендираните вземания, за което обстоятелство не сочат доказателства.

По направеното възражение за погасяване на задълженията по давност в тежест на ответницата е да докаже от кога същата е започнала да тече, а в тежест ищеца е да докаже, че същата е спирана и прекъсвана.

4. Съдът е обявил за служебно известни Общите условия за продажба на топлинна енергия от Т С на потребители за битови нужди в ***, действали от 12.03.2014г. до 26.06.2016г., както и тези действали след 26.06.2016г.

5. По основателността на иска:

От представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот се установява, че С. К. е купувач на процесния апартамент, същата е била в брак с В. К., чиито наследница са преживялата съпруга и дъщеря Л. К..

Следователно ответниците като собственици на недвижимия имот са потребители на ТЕ. Не се установи да е имало последващи прехвърляния на на имота.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е. сумите по изравнителните сметки.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че в процесния период в имота е доставена топлинна енергия, като от м.05.2022 г. до м.04.2024 г. съобразно реално доставеното количество топлинна енергия е дължима сума в размер на 1701,47 лв.

/869,95 евро/. Претенцията е основателна до този размер за горницата следва да се отхвърли.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за главницата за цената на услугата дялово разпределение. От съдебнотехническата експертиза се установява, че услугата е извършвана в процесния период.

По делото се установява, че сумата за дялово разпределение за периода 01.05.2022- 30.04.2024 е 56,37 лв. /28,82 евро/ следователно иска е 3 основателен за претендираната сума.

На съда е служебно известно, че с Решение № *** г. по адм. д. № **** г. по описа на ВАС, 5-членен състав, е оставено в сила Решение № **** г. по адм. д. № **** г. по описа на ВАС, 3-членен състав, с което са отменени т.

6.1.1 от Методиката, Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № **** г. на министъра на енергетиката, § 2 и § 3 от ПЗР на Наредба № ***** г. на министъра на енергетиката. Решението за отмяната има действие от влизането му в сила съобразно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК, т. е. отмяната засяга правоотношения, развили се след влизане в сила на решението, какъвто настоящият случай не е, поради което отмяната е ирелевантна за основателността на исковите претенции.

От друга страна, с Решение от 23.10.2025 г. по дело C-760/23 СЕС приема, че член 9, параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление. В т. 62 от мотивите на решението е посочено, че макар математическата формула, посочена в т. 6.1.1 от Методиката за дялово разпределение, да се основава на обективни данни, тя не отчита определен брой параметри, свързани с действителното функциониране на разглежданата в главното производство отоплителна инсталация, като подобна формула би следвало по-специално да отчита специфичните характеристики на сградата като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина.

В Решение № **** г. по в. гр. д. № 2694/2025 г. по описа на СГС, е прието, че с даденото разрешение от СЕС възникването на задължението на собствениците на индивидуални обекти в сградата в режим на етажна собственост да заплащат разходите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем на апартаментите по проект, не е отречено, а предмет на изясняване е единствено точността на методиката за определяне на неговия размер.

Нормата на чл. 162 ГПК предвижда, че когато искът е установен в своето 4 основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице.

Следователно в случаите, в които е установено, че собственият на потребителя имот се намира в топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост, респ. потребителят обективно се ползва от топлинната енергия, отдадена от общите части на сградата и топлообмена между отопляемите и неотопляемите обекти, предявеният иск за заплащане на цената на тази енергия не може да бъде отхвърлен единствено по причина, че методиката за определяне на тази стойност е неточна или непрозрачна. Ако обстоятелствата по делото сочат, че определен параметър, свързан с реалното функциониране на отоплителната система, не е бил взет предвид при извършване на разпределението на топлинната енергия, той следва да бъде установен и размерът на иска следва да бъде преизчислен именно чрез вземане заключението на вещо лице.

Съгласно приложимата през процесния период т. 6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост (отм.) количеството на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, се определя от лицето по чл. 139, ал. 1 ЗЕ, извършващо дяловото разпределение, по изложената математическа формула, като се вземат предвид следните обстоятелства: вида на изпълнението на вътрешната отоплителна инсталация в сградата /с открито или скрито изпълнение по проект/, общата инсталирана мощност на всички физически присъединени отоплителни тела към вътрешната отоплителна инсталация на сградата през отчетния период, определена при проектни условия, и денградусите за отчетния период. В т. 6.1.3. от Методиката е предвидено, че така определеното количество на топлинната енергия се разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект, а според § 1, т. 38 ДР ЗЕ "отопляем обем на имот" включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект. Видно от приложимата към процесния период нормативна уредба, изчислението на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, се основава на критерии, които са приложими по отношение на всяка сградна инсталация във всяка сграда в режим на етажна собственост. Индивидуалността на тези параметри с оглед конкретния случай се отразява единствено в техния числен размер. За разлика от тях посочените в решението на СЕС параметри, касаещи изолацията на сградата и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, респ. отражението на тези обстоятелства върху загубата на топлинна енергия в рамките на самата етажна собственост /загубите до границата на собствеността са приспаднати за сметка на топлопреносното предприятие/, не са общовалидни. Това е така, защото изискванията за енергийна ефективност на всяка конкретна сграда зависят от вида на сградата и момента на нейното построяване, респ. са налице множество сгради, към които параметрите се явяват неприложими. Задължението проектната документация на строежа да 5 бъде съобразена с изискванията за осигуряване на топлосъхранение и икономия на енергия е законоустановено с ЗИДЗТСУ /обн. ДВ, бр. 79 от 1998 г. / и Наредба № 1 от 5.01.1999 г. за проектиране на топлоизолацията на сгради, с която са отменени действалите до този момент Наредба № 1 от 28.07.1992 г. за разработване на част "Топлотехническа ефективност на ограждащите конструкции на сградите" към проучвателните и проектните работи /ДВ, бр. 104 от 1992 г. / и Нормите за проектиране на топлоизолацията на сгради /публ. в Бюлетина за строителство и архитектура, кн. 6 от 1987 г.; изм., бр. 6 – 7 от 1991 г. /, като тези изменения не засягат заварените сгради извън случаите на пристрояване и надстрояване, а впоследствие – и при извършване на основен ремонт и преустройства. В случаите, в които параметрите не са приложими, топлопреносното предприятие не е длъжно да доказва тяхната неприложимост, а следва да извърши разпределението въз основа на останалите обективни критерии, заложени в Методиката.