Решение № 626 от 07.05.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 626 гр. Велико Търново, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря МАРТИНА Б. ГАДЖАЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20254110103640 по описа за 2025 година

Предявени обективно съединени искове с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК за приемане на установено по отношение на ответника, че сумите от 225 лева по договор ***/ 2.08.2015 г., 329 лева по договор *** и 10002 лева по договор ***/18.11.2008 г. не се дължат, поради погасяването им по давност.

Ищцата М. В. Ч. твърди в исковата си молба, че ответникът е подавал информация към ЦКР за задължения по договор ***/ 2.08.2015 г., договор *** и договор ***/18.11.2008 г., както и това, че негови служители периодично се обаждат с искания за заплащане на суми по прехвърлените вземания. Заявява, че доколкото ответникът не е отписал вземанията поради погасяването им по давност , макар да не са предприемани никакви действия, годни да прекъснат давността, за нея е налице правен интерес от производството.Твърди, че не знае от какъв документ ответното дружество черпи права по договор ***, а по другите два договора ответникът и предоставил копия от уведомление за цесия, без да има приложени договори за цесия и приложения към тях. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че не дължи сумите по цитираните договори за кредит, както и да задължи ответното дружество да коригира подадената към ЦКР информация. Претендира разноски. В съдебно заседание се представлява от пълномощника си адв.К. от **АК, която поддържа предявените искове относно договорите ***/ 2.08.2015 г . и ***/18.11.2008 г . Иска по отношение на вземанията по договор № *** е оттеглен и производството е частично прекратено.

Ответникът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, чрез юк А. е депозирал в срок отговор на исковата молба. Заявява становище за недопустимост на искането 1 да коригира предоставяната в ЦКР информация. Относно останалите претенции заявява, че на основание чл.237 от ГПК признава за допустима и основателна претенцията относно недължимост на сумата от 225 лева по договор № *** и на сумата от 10002 лева по договор № ***, поради изтекла погасителна давност. Относно претенцията по договор

*** заявява недопустимост на иска, поради това, че към предявяване на иска вземането по договора е напълно погасено в хода на проведено принудително изпълнение.

Претендира прекратяване на производството по недопустимите искове и моли съда да не го осъжда за разноски , тъй като признава останалите искове и не е дал повод за завеждане на делото. Претендира разноски.

След като обсъди становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По молба на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД от 25.09.2018 г. е образувано изпълнително дело № 804/2018 г. по описа на ЧСИ А. Б. рег.№ *** в КЧСИ, срещу М. В. Ч., въз основа на изпълнителен лист издаден по ч.гр.д.№ 46396/2017 г. на СРС за сумата от 216,76 лева главница по договор за кредит № ***/30.08.2015 г., сключен с „Провидент Файненшъл България“ ООД; 20,54 лева договорна лихва; 34,50 лева лихва за забава; такси от 91,32 лева и 75 лева разноски. Производството е прекратено в тази му част, като не се спори, че това вземане е погасено след плащане и изпълнителното дело е прекратено.

Видно от приобщените по делото писмени доказателства ищцата е сключила договор за потребителски паричен кредит *** от 18.11.2008 г. с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД за сумата от 5000 лева, обща стойност на плащанията 7785,30 лева, както и договор за потребителски кредит с „Провидент Файненшъл България“ ООД от 2.08.2015 г. за сумата от 200 лева, общо дължима сума от 353,88 лева. Видно от уведомления за извършено прехвърляне на вземания, адресирани до ищцата, вземанията по тези два договора са прехвърлени на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД. От справка от БНБ-ЦКР от 22.03.2024 г. е видно, че вземанията по тези договори фигурират в текущо състояние на кредитите. Ищцата е подала заявление до ответника, с което посочва, че по отношение на описаните вземания е изтекла погасителната давност , като иска от дружеството да подаде коригираща информация до ЦКР. Няма данни от коя дата е заявлението, нито дали то е достигнало до адресата. Приети са писма от БНБ, в които се изразява становище относно задълженията на институциите по чл.4,ал.1 от Наредба №22 за ЦКР, според което те са длъжни да подават информация за всички 2 кредити, както и настъпилите изменения по тях, до окончателното им погасяване, като погасяването на правото на принудително изпълнение по давност не изключва тези задължения.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество вземанията по договор за потребителски кредит ***/ 2.08.2015 г. в размер на 225 лева и по договор за потребителски кредит ***/18.11.2008 г. за 10002 лева, поради погасяването им по давност. При изричното признаване на тези искове от страна на ответника и липсата на доказателства, които да опровергават това признание, исковете следва да се приемат за основателни. Относно искането да се задължи ответника да коригира подаваната в ЦКР информация , същото е процесуално недопустимо, доколкото действието е такова от административен характер, не поражда права и задължения за ищцата, респективно, не защитава нейни лични и/или имуществени права.

Относно претенцията за разноски:

Ищцата претендира разноски, които , въпреки уважените искове, не и се следват. Това е така, тъй като съгласно чл. 78, ал.2 от ГПК, ако ответникът не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, разноските се възлагат на ищеца. Установи се, че ответникът, макар да е придобил по силата на договор за цесия вземанията по процесните два договора за кредит, не се е снабдил с изпълнителен титул, няма образувани изпълнителни дела, респективно, не са предприемани действия по събиране на вземанията. Уведомленията за извършената цесия, изпратени от ответника до ищцата /няма данни дали и кога са получени/ сам по себе си не представляват действия по събиране на вземанията. Не се доказа, че служители на ответника притесняват ищцата по някакъв начин- било то по телефон, с писма, по имейл и т.н. с искания да погасява задълженията си. Няма доказателства и заявлението от ищцата, отправено до ответника, в което се позовава на изтекла погасителна давност и иска подадените до ЦКР данни да бъдат изчистени да е достигнало до адресата си, а ако това е така, след неговото получаване ответникът да е предприемал действия по принудително събиране на вземанията. Ответникът 3 признава, че вземанията са погасени по давност още с отговора на исковата молба и тъй като не е дал повод за завеждане на делото, не следва да бъде осъждан за разноски. Що се отнася до съображението, че е подавал информация до ЦКР, това е негово задължение вменено му с подзаконов нормативен акт и от неговото изпълнение не може да се прави извод за поведение, даващо повод за завеждане на исковете. От своя страна ответникът има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78,ал.4 от ГПК за исковете, производството по които е прекратено поради оттегляне на претенцията от ищцата и поради процесуална недопустимост. Тези разноски съдът определя на основание чл. 78,ал.8 от ГПК, вр. с чл.25,ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ на 102,25 евро , които ищцата следва да заплати на ответника.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124,ал.1 от ГПК, че М. В. Ч. –Н. с ЕГН ********** от гр.***, ул.“ ***“ № *** НЕ ДЪЛЖИ на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД с ЕИК 200644029 , седалище и адрес на управление ********, вземанията по договор за потребителски кредит ***/ 2.08.2015 г. в размер на 115,04 / сто и петнадесет евро и 4 цента/ и по договор за потребителски кредит ***/18.11.2008 г. за 5113,94 / пет хиляди сто и тринадесет евро и 94 цента/ поради погасяването им по давност.

ПРЕКРАТЯВА производството в частта, в която М. В. Ч. –Н. с ЕГН ********** от гр.***, ул.“ ***“ № *** иска „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД с ЕИК 200644029 , седалище и адрес на управление ********* да бъде задължен да коригира подаваната в ЦКР информация, поради процесуална недопустимост.

ОСЪЖДА М. В. Ч. –Н. с ЕГН ********** от гр.***, ул.“ ***“ № *** да заплати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД с ЕИК 200644029 , седалище и адрес на управление ********* сумата от 102,25 / сто и две евро и 25 цента/ разноски.

4

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВТОС, чрез ВТРС.

В частта , имаща характер на определение може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението до страните пред ВТОС, чрез ВТРС.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 626 гр. Велико Търново, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря МАРТИНА Б. ГАДЖАЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20254110103640 по описа за 2025 година

Предявени обективно съединени искове с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК за приемане на установено по отношение на ответника, че сумите от 225 лева по договор ***/ 2.08.2015 г., 329 лева по договор *** и 10002 лева по договор ***/18.11.2008 г. не се дължат, поради погасяването им по давност.

Ищцата М. В. Ч. твърди в исковата си молба, че ответникът е подавал информация към ЦКР за задължения по договор ***/ 2.08.2015 г., договор *** и договор ***/18.11.2008 г., както и това, че негови служители периодично се обаждат с искания за заплащане на суми по прехвърлените вземания. Заявява, че доколкото ответникът не е отписал вземанията поради погасяването им по давност , макар да не са предприемани никакви действия, годни да прекъснат давността, за нея е налице правен интерес от производството.Твърди, че не знае от какъв документ ответното дружество черпи права по договор ***, а по другите два договора ответникът и предоставил копия от уведомление за цесия, без да има приложени договори за цесия и приложения към тях. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че не дължи сумите по цитираните договори за кредит, както и да задължи ответното дружество да коригира подадената към ЦКР информация. Претендира разноски. В съдебно заседание се представлява от пълномощника си адв.К. от **АК, която поддържа предявените искове относно договорите ***/ 2.08.2015 г . и ***/18.11.2008 г . Иска по отношение на вземанията по договор № *** е оттеглен и производството е частично прекратено.

Ответникът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, чрез юк А. е депозирал в срок отговор на исковата молба. Заявява становище за недопустимост на искането 1 да коригира предоставяната в ЦКР информация. Относно останалите претенции заявява, че на основание чл.237 от ГПК признава за допустима и основателна претенцията относно недължимост на сумата от 225 лева по договор № *** и на сумата от 10002 лева по договор № ***, поради изтекла погасителна давност. Относно претенцията по договор

*** заявява недопустимост на иска, поради това, че към предявяване на иска вземането по договора е напълно погасено в хода на проведено принудително изпълнение.

Претендира прекратяване на производството по недопустимите искове и моли съда да не го осъжда за разноски , тъй като признава останалите искове и не е дал повод за завеждане на делото. Претендира разноски.

След като обсъди становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По молба на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД от 25.09.2018 г. е образувано изпълнително дело № 804/2018 г. по описа на ЧСИ А. Б. рег.№ *** в КЧСИ, срещу М. В. Ч., въз основа на изпълнителен лист издаден по ч.гр.д.№ 46396/2017 г. на СРС за сумата от 216,76 лева главница по договор за кредит № ***/30.08.2015 г., сключен с „Провидент Файненшъл България“ ООД; 20,54 лева договорна лихва; 34,50 лева лихва за забава; такси от 91,32 лева и 75 лева разноски. Производството е прекратено в тази му част, като не се спори, че това вземане е погасено след плащане и изпълнителното дело е прекратено.