Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 19914 от 08.08.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 19621/2022
Вид
Определение № 19914
Подписан
08.08.2022
В сила
08.08.2022
Състав
МАРИЯ МИЛКОВА ЗАПРЯНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.138 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.138, ал.1, изр.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 146, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.2, пр.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19914 гр. София, 08.08.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20221110119621 по описа за 2022 година

Страни в производството са:

Ищец: /фирма/ ЕООД, ЕИК *********, с адрес гр. София, /адрес/ Ответник: С.Н. Йо. – К., ЕГН **********, гр. София, /адрес/.

Ищецът е предявил срещу ответника кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 69675/2021г. на СРС, 32 състав, а именно: чл.422 ГПК, вр. чл.99 ЗЗД, вр. чл. 146, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. 79 ЗЗД за сумата от 1200 лв. – непогасена главница по договор за кредит №696117, ведно със законна лихва от 03.11.2021г. до окончателно погасяване на вземанията; чл.422 ГПК, вр. чл.99 ЗЗД, вр. чл. 146, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.2 ЗЗД, за сумата от 104,84 лв. – договорна лихва за периода 20.06.2016 – 20.10.2016г.; чл.422 ГПК, вр. чл.99 ЗЗД, вр. чл.146, ал.1 ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД за сумата от 575,19лв. – мораторна лихва за периода 20.6.2016г – 23.2.2021г.; чл.422 ГПК, вр. чл.99 ЗЗД, вр. чл.138 ЗЗД за сумата от 426,48 лв. – възнаграждение по договор за поръчителство от 01.07.2016г., ведно със законна лихва от 03.11.2021г. до окончателно погасяване на вземанията; чл.422 ГПК, вр. чл.99 ЗЗД, вр. чл.138 ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД за сумата от 187,99 лв. – мораторна лихва по договор за предоставяне на поръчителство за периода 23.2.2021 – 2.3.2021г.

Претендира разноски за исковото и заповедното производство.

Ищецът прави искане за приемане на документи като писмени доказателства по делото.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, но извън срока по чл.131 ГПК. Оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Твърди, че договорът е нищожен поради неравноправни клаузи, непосочен реален ГПР.

1

Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване:

1/ по исковете за главница, мораторна и договорна лихва по договора за кредит: сключване на договор за кредит, по силата на който ответникът се е задължил да заплаща възнаградителна лихва и други задължения; заплащане на задълженията по договора от страна на поръчителя; договор за цесия, надлежно съобщаване на цесията на длъжника; размер на неплатените изискуеми суми, дължими по договора; покана към ответника да плати.

2/ по исковете за възнаграждение за поръчителство и мораторна лихва върху него: сключване на действителен договор за поръчителство с ответника, в който ответникът се е задължил да заплати възнаграждение в твърдения в исковата молба размер; договор за цесия, надлежно съобщаване на цесията на длъжника.

По възраженията на ответника за нищожност на договора за поръчителство по чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД вр. чл.138, ал.1, изр.2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е сключен договор за поръчителство в писмена форма.

По възраженията на ответника за недействителност на договора за кредит по чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК поради неравноправни клаузи в тежест на ищеца е да докаже размера и начина на формиране на ГПР.

При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже заплащане на сумите.

Безспорно между страните е, че на 01.07.2016г. ответникът е сключил от разстояние по реда на ЗПФУР договор за кредит №696117 с „/фирма/“ АД за сумата от 1200 лв., като договорът съдържа изискуемите по закон реквизити, кредиторът е предоставил преддоговорна информация чрез изпращане на стандартен европейски формуляр и е предоставил на ответника сумата по договора; ответникът на 01.07.2016г. е сключил договор за поръчителство с „/фирма/“ ЕООД.

Спорно между страните е дали ГПР, посочен в договора за кредит отговаря на действителния ГПР; дали договорът за поръчителство е сключен в изискуемата по закон форма, респ. дали е породил действие и дали е действителен; спорно е плащането на сумите към кредитодателя от страна на поръчителя на 23.2.2021г.

На основание чл.140 и чл.146 ГПК, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца, че не представя доказателства за обстоятелството, че на 23.02.2021 поръчителят и цедент „/фирма/“ ЕООД е заплатило на „/фирма/“АД дължимите от С.Й. суми по договор за кредит №696117.

ДОПУСКА ССчЕ по въпросите в отговора на исковата молба с в.л. М. В. при депозит 2

250лв., вносими от ответника в 1-седмичен срок от съобщението.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД съобразно мотивната част на определението.

ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

НАСРОЧВА делото в о.с.з. на 21.10.2022г. от 10,30ч., за когато да се призоват страните.

Препис от определението да се връчи на страните, на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3