Решение № 155 от 27.11.2025, Районен съд - Кнежа

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Кнежа, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Г. Тодоров при участието на секретаря Красина М. Давидова като разгледа докладваното от Пламен Г. Тодоров Гражданско дело № 20251430100428 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.415,ал.1,вр.чл.422,ал.1 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,с ЕИК203670940,със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н„***“,бул.„***“№**,офис сграда „***“, ет.*,оф.*,представлявано от изп.директор З. С. Б., чрез юрисконсулт Н. П. А., против М. М. Ш.,с ЕГН**********,с адрес:гр.Кн.,ул.„***“№*, бл.„***“,вх.*,ет.*,ап.*,с която са предявени обективно-кумулативно съединени искове с правно основание чл.422,ал.1 вр.чл.415,ал.1 от ГПК,във връзка с чл.430 от ТЗ и чл.79 и чл.86 от ЗЗД – за установяване съществуването на вземане,за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 217/2025г. по описа на РС –Кнежа.

Ищецът иска от съда да признае за установено по отношение на ответницата,че последната му дължи следните суми :

-2695,11лв.–главница по договор за кредит „А1 карта“№557080 от 02.10.2018г.;

-109,39лв.–договорна лихва за периода от 02.10.2018г. до 17.07.2024г.;

422,87лв.–обезщетение за забава (законна лихва) за периода от 18.07.2024г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК -31.03.2025г.;

-законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, както и направените съдебно-деловодни разноски в заповедното и исковото производство.

Ищцовата страна твърди,че на 02.10.2018г. между „Аксес Файнанс“ООД (с правоприемник „Аксес Файнанс“АД)като кредитор и ответницата като кредитополучател е сключен договор за кредит „А1 карта“ №557080,която в исковата молба първоначално погрешно е била посочена като „Бяла карта“,уточнено с последваща молба като техническа грешка.

Ишцовата страна описва ,че по силата на договора кредиторът е предоставил револвиращ кредитен лимит до 2700лв.,усвояван чрез платежен инструмент–кредитна карта,а кредитополучателят се задължава да ползва и върне кредита по уговорените условия.

1

Твърди от ищцовата страна се,че ответницата е усвоила суми по картата и по сметката са начислявани договорни лихви и минимални месечни погасителни вноски,като с течение на времето се е формирало непогасено задължение в размерите, посочени по-горе.

Ищцовата страна сочи,че на 30.11.2023г. между „Аксес Файнанс“АД и нея е бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия),а с Приложение №1 от 18.07.2024г.вземането по процесния договор за кредит е включено в списъка на прехвърлените вземания.

Според ищцовото дружество длъжницата е уведомена за извършената цесия по реда на чл.99,ал.3 ЗЗД като при условията на евентуалност иска от съдът да приеме уведомлението за надлежно връчено с връчването на исковата молба и приложеното уведомително писмо.

Ищцовото дружество описва,че поради неплащане от страна на ответницата е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№ 217/2025г. по описа на РС–Кнежа и е била издадена заповед за изпълнение,срещу която ответницата е подала възражение,поради което е предявен настоящият установителен иск в срока по чл.415,ал.1 ГПК.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата М. М. Ш. чрез адв.С. А. Н. –САК,с който искът се оспорва изцяло по основание и размер.

Развиват се, в обобщение, следните възражения :

Оспорване на активната легитимация на ищеца – цесията

Оспорва се да е налице валидно извършена цесия като се твърди, че ответницата не е била надлежно уведомена за прехвърлянето.

Оспорва се Уведомителното писмо по чл.99,ал.3 ЗЗД като издадено само за целите на процеса, без подпис на длъжника, без достоверна дата и без доказателства, че цената по цесията е реално платена.

Поддържа се, че цесията е привидна по смисъла на чл.26 ЗЗД,респ. недействителна,и че ищецът не се е легитимирал като носител на вземането.

Оспорване на самото кредитно правоотношение и усвояването на сумата.

Оспорва се да е доказано реално усвояване на сумата по договора за кредит от 02.10.2018г.,поддържа се,че договорът за заем е реален и при оспорване подписаният договор не представлява разписка за предаване на сумата. Твърди се липса на надлежни писмени доказателства,че сумите са постъпили в патримониума на ответницата.

Недействителност на договора за потребителски кредит по ЗПК

Навеждат се многобройни доводи за недействителност по чл.22 ЗПК,а именно:Нарушение на чл.10,ал.1 от ЗПК–използван дребен шрифт и различен формат на договора и общите условия;

Нарушение на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК –невярно посочен ГПР,тъй като в него не били включени всички разходи(такси, неустойки, разходи по събиране ;

Липса на яснота и методика за изчисляване на ГПР;

Липса на погасителен план и конкретика относно структурата на вноските – нарушение на чл.11,ал.1,т.11 ЗПК;

Непосочен или неясен срок на договора – нарушение на чл.11,ал.1,т. 6 ЗПК.

На това основание се иска договорът да бъде обявен за изцяло недействителен,респ. да се приеме,че при евентуална недействителност ответницата дължи единствено чистата стойност на кредита по чл.23 ЗПК.

Нищожност и неравноправност на отделни клаузи

Оспорват се клаузите за „неустойка за непредоставено обезпечение“ (чл.20),за задължително предоставяне на поръчител, за разходи по събиране –15 лв.на ден (чл.21),като противоречащи на добрите нрави и на ЗЗП и представляващи неравноправни клаузи.

2

Акцентира се,че тези разходи реално представляват скрито оскъпяване на кредита и следва да бъдат включени в ГПР,което би довело до надвишаване на ограниченията по чл.19, ал.4 ЗПК.

Възражение за погасителна давност. Твърди се, че част от вземанията (най-старите) са погасени по давност.

Ответницата иска отхвърляне на предявените исковете,както и присъждане на разноските съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, включително адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв.

Ищцовата страна с подадени по делото писмени становища,поддържа изцяло исковата молба,оспорва всички възражения на ответницата като неоснователни и се позовава на представените писмени доказателства –договор за кредит,общи условия,анекси,извлечение от договора за цесия и Приложение №1 към него,потвърждение за цесия и уведомление по чл.99,ал.3 ЗЗД.

Уточнява,че посочването на „Бяла карта“ вместо „А1 карта“ в исковата молба представлява очевидна техническа грешка, която не изменя предмета на спора.

Ищцовото дружество претендира присъждане на разноските по заповедното и исковото производство.

По делото са представени и приети следните писмени доказателства:

1.Договор за кредит №557080 от 02.10.2018г.(продукт „А1 карта“),ведно с Приложение №1 – общи условия и последващи анекси;

2.Извлечение от договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.11.2023г.;

3.Потвърждение за извършена цесия по чл.99 ЗЗД;

4.Извлечение от Приложение №1 от 18.07.2024г. към договора за цесия, съдържащо данни за процесното вземане на ответницата;

5.Пълномощно за уведомяване и уведомително писмо до длъжника;

6.Ч.гр.д.№217/2025г. по описа на РС–Кнежа,включително заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и възражение по чл. 414 ГПК;

7.Писмен отговор на исковата молба от ответницата с приложени пълномощно и списък на разноски и

8.Писмени становища на страните.

По делото се проведе идно о.с.з. на 23.10.2026г.,за която дата и час страните са били редовно призовани.

Никоя от страните не изпрати процесуални представители. Допълнителни доказателствени искания не са направени.

След като се запозна със съдържанието на събраните писмени доказателства по отделно и съвкупно,съдът приема за установена следната фактическа обстановка :

На 02.10.2018г. между „Аксес Файнанс“ООД(с правоприемник „Аксес Файнанс“АД)и М. М.

Ш. е бил сключен договор за потребителски кредит „А1 карта“№557080,по силата на който кредиторът предоставя на ответницата револвиращ кредитен лимит, усвояван чрез кредитна карта. В договора и приложенията са уредени: размерът на кредитния лимит,лихвеният процент,ГПР,начинът на усвояване и погасяване,минималните погасителни вноски и допълнителните разходи.

От договора,приложенията и извлеченията по сметката се установява, че ответницата е активирала картата и е извършвала транзакции, като усвоените суми не са погасени изцяло,поради което към датата, релевантна за заповедното производство,е била налице непогасена главница в размер на 2695,11лв.,начислена договорна лихва в размер на 109,39лв. и начислено обезщетение за забава (законна лихва) върху главницата за периода от 18.07.2024г. до датата на заявлението – 422,87лв.

3

С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.11.2023г. „Аксес Файнанс“АД е прехвърлил на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД множество вземания,подробно индивидуализирани в Приложение №1 от 18.07.2024г.,сред които и процесното вземане на М. М. Ш. по договор за кредит №557080.По делото са представени извлечение от договора за цесия,потвърждение за извършена цесия и извлечение от приложението, съдържащо данните на ответницата и размера на вземането. До длъжницата е изпратено уведомително писмо за извършената цесия от името на цедента чрез упълномощения цесионер.В случай,че предходното уведомяване не бъде прието за надлежно,със самата искова молба и приложеното уведомително писмо,връчено по делото на ответницата,също е налице уведомяване по чл.99,ал.3 ЗЗД.