Решение № 224 от 29.06.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. Ловеч, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА при участието на секретаря КОСТАДИНКА П. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно наказателно дело № 20264310200230 по описа за 2026 година С Електронен фиш Серия К № 12092899 на ОД на МВР Ловеч на В. Д.

М., ЕГН: ********** от гр.Габрово, законен представител на «В.Т.» ЕООД е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, глоба в размер на 25.56 евро/49.99 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 20.11.2025 г. в 00:53 часа в обл.Ловеч, общ.Угърчин, с.Сопот, ПП I-4, при км. 24+500, при максимално разрешена скорост за населено място 50 км/ч, въведено с п.з.Д-11, с АТСС тип СПУКС ARH CAM S1 с фабр. Намер 1250b64, насочено в посока гр.Варна, снимащо движещите се в двете посоки и приспаднат толеранс от 3 км или 3% с МПС «Мойсбургер МПА 2» ремарке с рег.№ ** **** ** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 1250b64.

Посочено е, че при разрешена скорост от 50 км/ч е установена скорост от 64 км/ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 14 км/ч.

Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят В. Д. М., който го обжалва чрез адв.П. в срок и излага, че е незаконосъобразен, тъй като е издаден при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, не е ясно кое е МПС, което е теглило ремаркето и кой е неговия собственик, ЕФ не съдържа всички реквизити, посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП, не е посочено МПС, с което е извършено нарушението, а ремаркето не е МПС по смисъла на закона, като счита, че действащата към момента на нарушението и към 1 момента на подаване на жалбата разпоредба на чл.189, ал.4 от ЗДвП изисква в ЕФ да се съдържат данни за рег.номер на МПС, с което е извършено нарушението, както и че не присъстват данни за друго, свързано с ремаркето превозно средство, което да е съставна част от «състав от пътни превозни средства», като излага подробни съображения. Поради изложеното моли съда да отмени обжалвания ЕФ, като претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят В. Д. М., редовно призован не се явява, не се явява и адв.П.. Представено е писмено становище.

Ответникът – ОД на МВР Ловеч, редовно призовани не изпращат представител.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и е подадена в срок, тъй като видно от материалите към преписката ЕФ не присъстват доказателства за връчване на ЕФ лично на жалбоподателя. Жалбата е подадена в срок, като е изпратена по пощата на 16.02.2026 г./видно от пощенското клеймо/, входирана в ОД на МВР-Ловеч на 19.02.2026 г. и изпратена на РС-Ловеч, поради което съдът приема, че жалбата е допустима и по същество е основателна.

Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство са допуснати сочените в жалбата нарушения на материалния и процесуалния закон. От формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че МПС е управлявано със скорост 64 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч, т.е. превишение от 14 км/ч, като е представена като доказателство разпечатка от използваното техническо средство, от която обаче не се установява засечената скорост, а само, че разрешената скорост за пътния участък е 50 км/ч и тя произтича от п.з. Д-11 и съответства на зададената скорост в протокола за използване на АТСС. Следва да се отбележи, че в придружителното писмо, с което е изпратена жалбата срещу процесния ЕФ е отразено, че се представя снимков материал, но такъв не е представен, което е наложило съдът допълнително да го изиска с разпореждане от 12.05.2026 г./л.27/ и въпреки това представената разпечатка от снимковия материал/л.34/ 2 не съдържа информация за засечена скорост на процесното ПС. Посочено е мястото на извършване на нарушението –с.Сопот, ПП І-4, км.24+500, което е именно този пътен участък, автоматично изписан в снимковия материал, както и в протокол за използване на АТСС/л.10/. Нарушението би било безспорно установено, ако наказващият орган беше приложил разпечатка от техническото средство и снимков материал, които съдържат информация за констатирана, заснета скорост на процесното МПС. В приложената разпечатка липсва отразяване на стойността на заснетата скорост, която да бъде съпоставена с разрешената скорост, съответно с превишението на скоростта, а в издадения ЕФ се съдържат стойности на разрешена и превишена скорост, както и на приспаднат автоматично толеранс, които стойности обаче не са подкрепени с нужните доказателства. Рег.номер на ремаркето отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост.

Безспорно установено е по делото, че управляваният автомобил е бил засечен с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС тип „ARH CAM S1”, одобрена на 07.09.2017 год., със срок на валидност до 07.09.2027 год., която фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г. със срок на валидност 07.09.2027 г., протокол за проверка № 222-СГ-ИСИС от 17.06.2025 год., от който се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство, както и че посочения в ЕФ номер на техническото средство – 1250b64 всъщност е фабричния номер на средството за измерване. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението.

Съдът намира, че в случая са спазени изискванията на Наредба №8121з532 от 12.05.2015 г., като в тази връзка по делото АНО е представил Протокол с рег. № 456р-9297 с дата на използване 19.11.2025 г. по описа на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Ловеч, РУ-Угърчин, удостоверяващ използването на споменатото мобилно техническо средство на 19.11.2025 г. за времето от 22:00 часа до 02:30 часа на 20.11.2025 г., /като в 00:53 часа на 3

20.11.2025 г. е констатирано процесното нарушение/, от който е видно къде е било разположено техническото средство, в какъв режим е работело същото, посока за задействане, общо ограничение на скоростта, т.е. спазени са изискванията на чл.10 от наредбата. Съдът намира за правилно, че в случая е издаден ЕФ, а не АУАН. Разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП/ Изм. и доп. ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.,бр.54 от 2017 г., действащ към момента на нарушението/ гласи: „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.”

Освен поради изложеното настоящата инстанция приема, че издадения ЕФ е незаконосъобразен и по друга причина. От обективна страна състава на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение изисква същият като водач на МПС по смисъла на &6, т.11 от ДР на ЗДвП да е управлявал моторно превозно средство, със скорост над разрешената за конкретния пътен участък.

Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. В случая обаче наказващият орган е приел, че нарушението е извършено не с МПС, а с ППС - ремарке, като не е установено кое е МПС-то, към което е било прикачено полуремаркето, съответно кой е бил неговия водач или собственик, за да се ангажира отговорността му. Съгласно §6, т. 17 "Ремарке" е пътно превозно средство, предназначено да бъде теглено от моторно превозно средство. Към ремаркетата се приравняват и полуремаркетата, а съгласно т.18 "Полуремарке" е пътно превозно средство, което се прикачва към моторно превозно средство така, че част от него лежи върху моторното превозно средство и значителна част от неговата маса и от масата на неговия товар се носи от моторното превозно средство, а съгласно §6, т.11 "Моторно превозно средство" е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства, т.е. ремаркетата и полуремаркетата не са МПС по смисъла на закона. Обстоятелството, че процесното ремарке е собственост на жалбоподателя, за което присъстват доказателства - справка за собственост/л.13/, не означава, че към датата на 4 нарушението жалбоподателят е бил водач и/или собственик на МПС, към което е било прикачено ремаркето, за да се ангажира отговорността му за извършеното нарушение.

Изискването на закона в чл.189, ал.4 от ЗДвП/действащ към момента на извършване на нарушението/ е ясно, точно и конкретно – електронния фиш следва да съдържа данни за регистрационния номер на моторното превозно средство. Това изискване е правно и логически свързано със следващото – електронния фиш да съдържа данни за собственика, на когото е регистрирано превозното средство, като тук не става въпрос за пътно превозно средство, а именно за моторното превозно средство, посредством което е извършено нарушението. Ето защо въпреки законодателната промяна в чл.182, ал.1 от ЗДвП, в сила от 07.09.2025 г. «Водач на моторно превозно средство или на състав от пътни превозни средства, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва:», съдът приема, че следва да е посочено МПС, с което е извършено нарушението, а не ремаркето. Като не е съобразил тези обстоятелства, наказващият орган неправилно е вменил във вина на жалбоподателя извършването на административното нарушение.

Ето защо настоящата инстанция приема, че при издаване на ЕФ са допуснати съществени процесуални нарушения, посочени по-горе, както и че не е доказано нарушението, за което е издаден обжалвания ЕФ и неговия автор, поради което и неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя и ЕФ следва да бъде отменен, като незаконосъобразен.

При този изход на процеса е основателна заявената от жалбоподателя претенция за присъждане на направените по делото разноски, като същата следва да бъде уважена в претендирания размер от 230 евро, съгласно представения списък на разноските и договор за правна защита и съдействие, които са заплатени в брой и ответника следва да бъде осъден да му заплати тази сума.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш - Серия К № 12092899 на ОД на МВР Ловеч, с който на В. Д. М., ЕГН: ********** от гр.Габрово, законен представител на «В.Т.» ЕООД е наложена на основание чл.189, ал.4, във 5 връзка с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП глоба в размер на 25.56 евро/49.99 лева, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Ловеч да заплати на В. Д. М., ЕГН: **********, законен представител на «В.Т.» ЕООД, сумата от 230 /двеста и тридесет/ евро, разноски по делото, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________ 6