Решение № 9 от 25.01.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Варна, 25.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20213000500559 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по въззивни жалби, подадени лично от М. Л.

Ж. и от назначения му процесуален представител по реда на ЗПП адв. Д.Д. от АК-Добрич, и двете насочени против решение № 260081/29.09.21г., постановено по гр.д. № 1940/19г. на ВОС, с което са отхвърлени предявените от въззивника против адвокат Н. Г. К. от гр. Варна искове с правно основание чл. 45, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на последния да му заплати, както следва: сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на бездействие на ответника, в качеството му на особен представител на ищеца по гр.д. № 550/2019 г. по описа на ВОС, ХІІ състав да му окаже правна помощ, поради което е последвало прекратяване на производството по реда на чл. 129, ал. 3 от ГПК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.03.2019г. до окончателното й изплащане; и сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания, изразяващи се в тревоги, безсъние, чувство на безизходица, вследствие на бездействие на ответника, в качеството му на особен представител на ищеца по гр.д. № 550/2019г. по описа на ВОС, ХІІ състав да му окаже правна помощ, поради което е последвало прекратяване на производството по реда на чл. 129, ал. 3 от ГПК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.03.2019г. до окончателното й изплащане, като неоснователни. В 1 подадената от Л. жалба се сочи, че с представеното решение на Дисциплинарния съд при АК-Варна по дисциплинарно дело № 7/20г. е установено, че ответникът не си е изпълнил задълженията като адвокат, нарушавайки чл. 40, ал. 1-3 от ЗАдв. и посочени текстове от Етичния кодекс на адвокатите, с което е причинил на ищеца посочените вреди. Последните са били доказани чрез събраните по делото писмени и гласни доказателства и причинната им връзка с действията и бездействията на ответника. Във въззивната жалба, подадена чрез адв. Д. е допълнено, че именно виновното поведение на ответника е причинило имуществените и неимуществени вреди на ищеца, тъй като предприемането на действия по отстраняването на нередовности на исковата молба, е от компетентността на адвокат, а не е в компетентността на обикновен човек, какъвто е М.Ж.. И в двете въззивни жалби се претендира отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените от ищеца искове.

В предвидения срок насрещната страна адвокат Н. Г. К. не е подал отговор на въззивните жалби.

И двете въззивни жалби са подадени в съответния процесуален срок, започнал да тече от по-ранната дата 30.09.21г. Същите са редовни, поради което и съдът дължи произнасяне по тях.

В открито с.з. пред въззивния съд редовно уведоменият процесуален представител на въззивника не се явява и не изразява допълнително становище по делото. Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва въззивните жалби и претендира потвърждаване на обжалваното решение. Поддържа, че за ищеца не са настъпили вреди и исковете са неоснователни.

За да се произнесе настоящия състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна:

Исковото производство е образувано въз основа на подадената на 23.10.19г. искова молба от М. Л. Ж., с която е претендирал осъждането на ответника адв. Н. Г. К. от АК-Варна да му заплати обезщетения за претърпените вреди за периода от 19.03.19г. до 23.10.19г., представляващи сумата от 50 000 лв. като обезщетение за имуществени вреди, , както и сумата от 10 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдание, безсъние, притеснения - и двете, вследствие на прекратяването поради бездействието на ответника на производството по гр.д. № 550/19г. на ВОС, ведно със законните лихви върху главниците, считано от 19.03.2019г. до окончателното им изплащане.

В исковата молба е било изложено, че ищецът изтърпява наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора Варна и е предявил иск през м. 03.19г. против Министерство на правосъдието за присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лв. като неимуществени и имуществени вреди, по който е било образувано гр.д. № 550/19г. на ВОС. По последното дело на ищеца е бил назначен адв. Н. К. като процесуален представител по реда на ЗПП, който обаче не е предприел никакви действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба на ищеца, довело до прекратяване на производството по посоченото дело. За прекратяването на посоченото гр.д. № 550/19г. на ВОС ищецът е научил едва след изтичане на срока за обжалване на прекратителното определение, което е било редовно връчено на адв. К..

2

Последният не само не е уведомил ищеца, че е назначен за негов процесуален представител, но и не е предприел действия по отстраняване нередовностите на исковата молба, довело до прекратяване на делото. По този начин ищецът е пропуснал възможността да му бъде присъдено претендираното по гр.д. № 550/19г. на ВОС обезщетение от 50 000 лв., което сега се претендира като обезщетение за имуществени вреди, а освен това е претърпял посочените неимуществени вреди, тъй като е бил в неведение относно това дали има назначен процесуален представител по делото, идвал ли е той в Затвора-Варна, какво е движението по делото. В резултат на това се е чувствал беззащитен и в положение на безизходица /така в уточняваща молба от 30.10.19г./. С допълнителна молба от 22.06.20г. ищецът е посочил, че исковете му по гр.д. № 550/19г. на ВОС са били насочени против Министерство на правосъдието /МП/, тъй като това е оторизиран орган по дейността на държавните съдебни изпълнители, а против ищеца е било образувано от ДСИ изп.д. № 6100/2018г. по описа на СИС при ВРС, по което му е бил наложен незаконно запор по партидата му в Затвора-Варна.

По този начин той е бил лишен от минимални финансови средства, с които да може да съществува като нормален човек. Именно това са били мотивите на ищеца да заведе иска по гр.д. № 550/19г. на ВОС, по което ответникът адв. К. не е изпълнил служебните си задължения, за да подпомогне ищеца, който не е юридически компетентен, за да получи дължимата му защита. Неизпълнението на задълженията от адв. К. се определят като нарушение на чл. 40 от ЗАдв., в резултат на което искът на ищеца по гр.д. № 550/19г. на ВОС е останал неразгледан и той е пропуснал да получи претендираното обезщетение. В резултат на това бездействие и пропусната възможност, ищецът е бил подложен на психическо изтезание – да живее до края на живота си в мизерия, глад и нищета.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който е поддържал, че предявените искове са недопустими, евентуално – неоснователни. Недопустимостта се обосновава с приетото от съдилищата становище по гр.д. № 550/19г. за недопустимост на исковете по същото. Предявените против ответника искове се считат за неоснователни поради недоказаност на претендираните вреди, още повече, че ищецът е разполагал изцяло с възможността да предяви отново исковете си, но не го е направил.

С оглед на наведените от ищеца твърдения с първоначалната и уточняващите молби, както и отправения петитум до съда, предявените искове следва да се квалифицират като такива с правно основание чл. 45, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Правната норма, в която е уреден генералния деликт, изисква ищецът да установи наличието на противоправно деяние (действие или бездействие) на ответника, в резултат на което ищецът да е претърпял вреди.

Предвид презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, доказателствената тежест за липсата на вина е върху ответника.

От приложеното като доказателство към първоинстанционното дело - гр.д. № 550/2019г. по описа на ВОС, ХІІ състав се установява, че производството по същото е образувано по подадена на 19.03.19г. искова молба от М. Л. Ж. против Министерство на правосъдието за заплащане на обезщетение в общ размер на общо 50 000 лева - за претърпени от него имуществени вреди (в размер на 34 лв.) и неимуществени вреди (в 3 размер на 49 966 лв.) в резултат на предприети от държавен съдебен изпълнител при СИС към ВРС действия по принудително изпълнение по изп.д. № 20183110406100, на основание чл. 49 ЗЗД. Ищецът е твърдял, че по представен от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ при МП изпълнителен лист, срещу него е било образувано цитираното изпълнително дело, като съдебният изпълнител е предприел незаконни принудителни действия – запор на банковата му сметка. Твърди се, че съдебният изпълнител не е бил компетентен да извършва същите, тъй като вземането на ГДИН е публично и като такова следва да събира по реда на ДОПК и взискателят не може да го възлага за събиране от държавен съдебен изпълнител. В резултат на това се твърди, че извършените от съдебния изпълнител действия по принудителното изпълнение са в нарушение на закона, както и че от тях жалбоподателят е претърпял визираните в исковата молба вреди – имуществените, изразяващи се в запор на сумата от 34 лв. и неимуществените, изразяващи се в претърпените за периода от 24.07.18г. /налагането на запора/ до 01.04.19г. негативни изживявания на ищеца - „принудително обричане да прекара живота си в мизерия, мръсотия, нечистоплътност, болест, лош външен вид, глад, нищета, обреченост на бавна, гладна мизерна и агонизираща по особено жесток и мъчителен начин смърт“.

С разпореждане № 3732/11.06.2019 г. на ищеца Ж. е предоставена правна помощ за процесуално представителство. С определение № 1993/03.07.2019 г. адв. Н. Г. К. е назначен за особен представител на ищеца, като в същия акт е разпоредено да се връчи на особения представител определение № 1882/21.06.2019 г., с което ищецът е задължен да отстрани нередовностите на исковата молба. На 24.07.2019 г. на особения му представител му е връчен препис от определение № 1993/03.07.2019 г. и от определение № 1882/21.06.2019 г. С определение № 2411/14.08.2019 г. производството по гр.д. № 550/2019 г. по описа на ВОС, ХІІ състав е прекратено, поради неотстраняване нередовностите на исковата молба. На 13.09.2019г. определение № 2411/14.08.2019г. е връчено на особения представител на ищеца, като същото е влязло в законна сила на 21.09.2019г. поради необжалването му. На 01.10.2019 г. ищецът лично е подал частна жалба срещу прекратителното определение, но същата е била оставена без разглеждане като просрочена с определение № 655/21.10.2019 г. по в.ч.гр.д. № 498/2019 г. по описа на Апелативен съд – Варна, потвърдено с определение № 487/14.11.2019 г. по ч.гр.д. № 4152/2019 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о.

Видно от представеното на л. 201-202 от първоинстанционното дело решение от 21.12.2020 г. по дисциплинарно дело № 7 по описа на Дисциплинарния съд при Адвокатска колегия – Варна, І състав, че адв. Н. Г. К. е бил признат за виновен в това, че за периода от 02.07.19г. до 13.08.19г. в гр. Варна, след като е бил назначен за особен представител на М.

Л. Ж. по гр.д. № 550/19г. на ВОС, е бил уведомен по надлежния ред чрез изпращане на призовка и книжа, вкл. и определение № 1882/21.06.19г., с което ищецът е бил задължен да отстрани нередовност на исковата молба, като адвокатът не е упражнил съвестно професионалните си задължения и не е сторил необходимото, за да защити правата и интересите на ищеца и не го е осведомил за делото, с което е допуснал дисциплинарни нарушения на чл. 40, ал. 1-3 от ЗАдв., чл. 44, ал. 1 от ЗАдв. и по чл. 9 и чл. 11, ал. 4 от от 4

ЕКА, поради което са му наложени наказания „порицание“ и „глоба“ в размер на 610 лева.

От представеното от ответника съдебно удостоверение, издадено от Административен съд – Варна се установява че М. Л. Ж. е бил ищец по 13 броя дела в съда за периода 01.01.2017 г. – 21.12.2019 г., 10 от които са прекратени, едно е приключило с решение, с което предявеният иск е отхвърлен. Видно от представените решения по адм.д. № 2242/19г. и по касационно адм.д. № 1330/20г. на Адм.С-Варна /л. 238-246/, че са били отхвърлени исковете на Ж., насочени против ГДИН за заплащане на сумата от 30 лв. като обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в запорираните по изп.д. № 6100/2018г. по описа на СИС при ВРС налични средства в личната сметка на ищеца към м.09.18г., както и сумата от 24 970 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания поради противоправното бездействие на администрацията на Затвора Варна да осигури средства или друг механизъм за снабдяването на ищеца с вещи от първа необходимост за периода от 10.09.18г. до 10.08.19г.

Разпечатката съдържа 28 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d9b8e8f5-757c-48e3-a064-8344d2b330d5