Решение № 510 от 07.10.2019, Административен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 510 гр.Плевен, 07.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, V-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година, в състав: Председател: Катя

Арабаджиева при секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №559 по описа на Административен съд-Плевен за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Делото е образувано по жалба от К.А.И.

***, ЕГН **********, чрез адв.Д. срещу Решение №2153-14-13/19.04.2019 г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена жалбата му вх.№1012-14-26/19.03.2019 г. и е оставено в сила Разпореждане №1/11.02.2019 г. на Ръководител на “ПО”, с което му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 22.11.2017 г. като правилно и законосъобразно.

В жалбата са наведени доводи, че към дата 22.11.2017 г. пенсионният орган неправилно е приел, че осигурителният му стаж е 35 години, 11 месеца и 23 дни, като не му достига осигурителен стаж от 2 години, 4 месеца и 7 дни, поради което на основание чл.9а, ал.2 от КСО е следвало да закупи същия. В разпореждането липсва произнасяне по представените доказателства за придобит трудов стаж в размер на 4 год, 09 мес и 05 дни, придобит на територията на бившия СССР за времето от 27.01.1989 год. до 1.11.1993 год. В решението са изложени мотиви, че този придобит осигурителен стаж следва да се разреши при приложението на разпоредбите на Договора между РБ и Руската федерация за социалната сигурност, ратифициран със Закон от НС на 10.04.2009 год., в сила от 20.03.2010 год. Сочи се незаконосъобразност на оспореното решение в частта, в която този стаж не е зачетен. Счита, че неправилно и в нарушение на материалноправните разпоредби пенсионният орган е преценявал осигурителния стаж, положен в бившия СССР съобразно действащото законодателство, регулиращо отношенията относно придобитите от гражданите на договарящите държави пенсионни права на територията на която и да е от тях към момента на подаване на заявлението, а не към момента на тяхното възникване. Счита, че по време на полагане на трудовия стаж за периода от 27.01.1989 год. до 1.11.1993 год. като генерален директор в СБМО „Лингвотехника“ гр.Москва отношенията по повод пенсионните права са били регулирани от Спогодбата между НРБ и СССР за социално обезпечаване (отм.), но била в сила от 1960 год. до 2004 год., когато е денонсирана със Закон, обнародван в ДВ, бр.63/15.07.2003 год., в сила от 1.01.2004 год. Счита, че този закон няма обратно действие, поради което не може да бъде прилаган по отношение на осигурителен стаж, придобит преди 1.01.2004 год. и правоотношенията следва да се уредят от закона, който е бил в сила към момента на възникването им. Счита, че решаващ за определяне на приложимия закон е моментът на възникване на правоотношението и тъй като придобитият от него осигурителен стаж е за периода от 27.01.1989 год. до 1.11.1993 год., който е преди датата на закона, то приложим се явява законът, който ги е уреждал към момента на възникването му. Счита за неправилен и извода на административния орган, че не са представени достатъчно официални документи, които да установят този трудов/осигурителен стаж, позовавайки се на отговорите на Руския пенсионен фонд, че на територията на Руската федерация жалбоподателят няма зачетен трудов/осигурителен стаж. Твърди, че тези официални отговори нямат отношение към пенсионните му права, претендирани на територията на РБългария за трудов/осигурителен стаж, положен при действието на Спогодбата между НРБ и СССР за социалното обезпечаване (отм.) Това е така според И., тъй като към подаденото заявление за отпускане на пенсия е приложено Удостоверение от Главно управление „Социално осигуряване“, направление „Международни спогодби“ №**********/28.12.1993 год., което установява официално трудовия стаж на И. в бившия СССР, както и обстоятелството, че същият се зачита на основание чл.4 от Спогодбата за социално обезпечаване (отм.) за придобиване право на пенсия. Това удостоверение според жалбоподателя се явява достатъчно доказателство за придобит трудов стаж, като общият осигурителен стаж в този случай е 40 години, 8 месеца и 28 дни. В заключение моли съда да отмени оспореното решение и да разпореди ново произнасяне от органа. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят К.А.И. се представлява от адв.Д.Д. с пълномощно на л.4. Поддържа подадената жалба срещу Решение № 2153-14-13 от 19 април 2019 г. на Директора на ТП на НОИ, с което не е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, и с което решение е прието, че към натрупания осигурителен стаж от 35 години 11 месеца и 23 дни не следва да бъдат зачитани 4 години 9 месеца и 5 дни за времето от 27.01.1989 година до 01.11.1993 година, в които същият е бил по трудово правоотношение Директор на Съветско-български център „Лингвотехника“ на територията на бившия Съветски съюз. Счита, че решението в тази му част е незаконосъобразно, доколкото осигурителният орган не се е съобразил с действащия закон към момента на полагане на трудовия стаж, а именно това е Спогодбата за социално осигуряване, сключена между РБ и СССР, ратифицирана с указ № 16 на Президиума на Народното събрание от 16.01.1960 г. и денонсирана със закон за денонсирането на тази спогодба от 16 юли 2003 г. в сила от 1.01.2004 г. Осигурителният орган е приел, че приложимите разпоредби към момента на подаване на заявлението за пенсиониране по отношение на трудов или осигурителен стаж, положени на територията на чужда държава следва да бъдат уредени по действащия в сила към момента на подаване на заявлението за пенсиониране от страна на доверителя му Договор между Република България и Руската федерация за социална осигуреност, ратифициран на 10.04.2009 г. от Народното събрание на Република България и влязъл в сила на 20 март 2010 г. Счита, че осигурителният орган в този случай неправилно е приложил материалния закон, като не е зачел осигурителни права, които са възникнали по силата на международен договор, каквато е тази спогодба между Република България и СССР от 1960 г. В самата разпоредба на тази спогодба е отразено - чл.20 т.3, че правата, възникнали съгласно разпоредбата на спогодбата не губят сила в случай на нейното денонсиране. Счита за безспорно доказан придобитият на територията на бившия СССР осигурителен стаж за посочения период от 27.01.1989 г. до 01.11.1993 г., а именно- от трудова книжка, заповед за назначение, ведомости, по силата на които той е бил осигуряван на заеманата от него длъжност. Тези документи са били представени пред органа, който е можел да зачете този осигурителен стаж към онзи момент през 1993 г., а това е било Направление „Международни спогодби“ на Главно управление „Социално осигуряване“, в момента - НОИ. Съобразно тази спогодба на него му е бил издаден осигурителен документ № ********** от 28.12.1993 г., с който този стаж от 4 г. 9 м. и 5 дни на територията на бившия СССР е бил зачетен за трудов стаж при пенсиониране. По тези съображения счита, че издаденото от осигурителния орган решение в частта за отказа да бъде признат този осигурителен стаж е незаконосъобразен дотолкова, доколкото, ако същият беше зачетен, би повлиял при установяване размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст, която следва да му бъде отпусната. В тази част моли да се отмени решението и да се върне на осигурителния орган, за да се произнесе съобразно точното приложение на материалния закон. Моли да се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът

–Директорът на ТП на НОИ-Плевен, в съдебно заседание не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

Административен съд-Плевен, пети състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Със заявление вх.

№2113-14-2377/22.11.2017 г. /л.11-13/ И. е поискал отпускане на пенсия за ОСВ само от България, като е декларирал, че има положен стаж в Русия от 27.01.1989 г. – 01.11.1993 г. Към заявлението са приложени документи по опис /л.14/, както следва: УП1, два броя УП2, УП3, военна книжка, два броя трудови книжки, осигурителна книжка, документ за руски стаж от международни спогодби №**********/28.12.1993 г., копия на трудовая книжка и лицевая карточка, както и копие на лична карта. В приложеното удостоверение №**********/28.12.1993 г. е посочено /л.35/, че за периода 27.01.1989 г. – 01.11.1993 г. /4 год. 09 мес. 05 дни/

К.А.И. е работил в СССР, като този трудов стаж се зачита за придобиване право на клас и пенсия.

При съобразяване на разпоредбите на Договора между

Република България и Руската федерация за социална сигурност /ратифициран със закон, приет от Народното събрание на 10.04.2009 год. и в сила от 20.03.2010 год./ и Споразумението между министъра на труда и социалната политика на Република България и Министерството на здравеопазването и социалното развитие на Руската федерация за прилагане на Договора /Одобрено с РМС № 508/16.07.2010 г. издадено от министъра на труда и социалната политика, обн., ДВ, бр. 97 от 10.12.2010 г., в сила от датата на подписването му – 13.11.2010 г./, с писмо изх. № 2113-14-2377#15/12.10.2018 г. /л.37/ до Руския пенсионен фонд са изпратени формуляри БГ/РФ 2 и БГ/РФ 3, като и изискано да се изпрати формуляр РФ/БГ 3 за потвърждаване на осигурителен стаж на И., придобит на територията на Руската Федерация, като са приложени съответни документи, описани във формуляр БГ/РФ 2, Приложение № 2 /Формуляр за отпускане (преразглеждане) на пенсия. С писмо, прието с вх. № 2113-14-2377#26 от 15.01.2019 г. /л.46/ от Руския пенсионен фонд е посочено, че на И. се отказва пенсия по старост, като е изпратено съответното решение /л.47-49/. Посочено е в писмото, че И. няма право на пенсия за старост поради отсъствието на индивидуален пенсионен коефициент. Изпратен формуляр РФ/БГ 3, с който пенсионният орган е уведомен, че лицето няма зачетен трудов/осигурителен стаж на територията на руската федерация /л.53-54/.

Приложен е и формуляр РФ/БГ 4, с който се отказва отпускане на исканата пенсия от Русия /л.50-52/.

При изложените обстоятелства стажът за периода

27.01.1989 г. - 01.11.1993 г. е изключен и не е взет предвид при зачитането на общия осигурителен стаж на лицето. С уведомително писмо № 5/22.01.2019 г. от Началник на отдел „Пенсии“ /л.55/ на лицето е указана възможността да се възползва от разпоредбата на чл. 9а от КСО за закупуване на недостигащ осигурителен стаж. Съгласно текста на разпоредбата на чл. 9а, ал. 2 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, за което лицата са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1, но на които не им достигат до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл.

68, ал. 1, и са внесени осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските. В писмото е посочено също така, че недостигащият осигурителен стаж за право на лична пенсия за ОСВ по чл. 68 от КСО е в размер на 02 г., 04 м. и 07 дни, а сумата, която лицето следва да внесе е 3130,51 лв. И. се е възползвал от възможността за закупуване на недостигащия стаж, като с платежно нареждане от 30.01.2019 г. /л.58/ е внесена указаната сума, за което е приложена и служебна бележка /л.60/. След внасяне на сумата за закупен допълнителен стаж, лицето е придобило изискуемия стаж от 38 год. и 04 мес.

С Разпореждане №1 от 11.02.2019 г. /л.61-62/ на ръководител ПО е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ на И., считано от 22.11.2017 год. пожизнено по чл. 68, ал.1 и 2 от КСО по заявлението, подадено на 22.11.2017 г. при навършена възраст 64 год. и 0 мес. и общ осигурителен стаж 38 год. 04 мес. 00 дни.

Разпечатката съдържа 23 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d9b8d97f-7223-446a-8ad4-0012e13fc851