Определение № 50192 от 07.12.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 50192 гр. София, 07.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110120424 по описа за 2025 година

Ищецът П. О. Х. твърди, че между него като възложител и ответника Ф. Н. Д. като изпълнител е сключен на 26.10.2023 г. Договор за монтаж на външна изолация на жилищна сграда в с. В, ул. „Спортист“ № 7, със срок за изпълнение 10 месеца и обща стойност, определена в неразделната към договора спецификация от 23.10.2023 г., в размер на 33 115 лева без ДДС, включваща материали, доставки и труд. Ищецът излага, че съгласно уговорката по чл. 8 от договора е следвало да заплати 50% авансово, поради което на датата на подписване е заплатил 16 500 лева, като плащането е удостоверено в самия договор.

Впоследствие, на 27.02.2024 г., по искане на изпълнителя е заплатил и допълнителна сума от 5 000 лева, въпреки че съгласно първоначалната договорка вторите 50% от цената са дължими след напълно завършен обект и подписване на приемо-предавателен протокол.

Ищецът твърди, че от 27.02. 2024 г. работата била спряна, което обосновавало нейната незавършеност, като оставали значителен обем недовършени дейности – две стени били само на фина шпакловка, мазилката не била положена, стрехата била лакирана наполовина, прозорците не били почистени и сглобени, подпрозоречните первази оставали недовършени, един камък бил счупен и незаменен, балконът не бил завършен, а част от материалите не били удостоверени с документи. Ищецът поддържа, че след тази дата ответникът преустановил работа и в продължение на над 7 месеца не изпълнявал договорните си задължения, въпреки многократните разговори и уверения, че ще довърши обекта. Срокът на договора изтекъл на 26.08.2024 г., без да бъде постигнато завършване.

Според ищеца, изпълнението от страна на ответника станало невъзможно и излишно за него, тъй като за довършването на обекта ангажирал други майстори и заплатил повторно за завършване на конкретни дейности. В исковата молба прави изявление за разваляне на договора, тъй като ответникът е неизправна страна, поради което дължи договорената неустойка по чл. 13 от договора – 10% от стойността на договора, изчислена от ищеца като 4 000 лева, както и лихва за забава от 26.08.2024 г. до подаване на иска в размер на 331,66 лева, както и законна лихва от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че е претърпял вреди в резултат на неизпълнението, а договорът е изгубил своето предназначение.

Въз основа на изложеното ищецът иска ответникът да му заплати сума в размер на 4 000 лв., предстваляваща 10 % от договорена от страните в чл. 13 от сключения между тях на 26.10.2023 г. договор неустойка върху сума в размер на 3 973, 80 лв., заедно със мораторна лихва за забавеното й плащане в размер на 331, 66 лв. за периода 26.08.2024 г. /датата на която обектът е следвало да бъде завършен/ до 08.04.2025 г. /датата на предявяване на иска/.

Върху главницата претендира и законна лихва от 08.04.2025 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът Ф. Н. Д. оспорва изцяло исковата молба по основание и размер, като 1 поддържа, че тя е нередовна поради противоречия в цената на иска и петитума, както и липса на яснота как се формира размерът на претендираната неустойка и обезщетението за забава. По същество ответникът не оспорва, че страните са сключили договор и че ищецът е извършил плащания в общ размер 23 500 лева (16 500 лв. + 5 000 лв. + 2 000 лв. закупена лично мазилка), но твърди, че представеният от ищеца договор е манипулиран, като сочи, че на всички страници следва да има подписи на двете страни, а на втората страница, където се съдържа уговорката за начин на плащане и клаузата за неустойка, подписи липсват. Твърди се, че именно тази страница е подменена и че действителната договорка била 50% авансово и последващо разсрочено плащане след отделни етапи на изпълнение, а не 50% – 50% при завършен обект. Ответникът признава, че срокът на договора е 10 месеца, но поддържа, че почти веднага след започване на работата ищецът възложил множество допълнителни дейности, които не били част от първоначалната спецификация, като изброява детайлно: полагане на камък и фуги, монтаж на желязна греда за укрепване на балкон, лакиране на сачак, разкъртване мозаечни трегери, вкопаване на ел. инсталация, демонтаж на парапети, подготовка за PVC дограма, доставка на газобетон и теракол, работа по преддверие, изграждане на обшивка на балкон с аквапанели, поставяне на ел. инсталация. Твърди, че тези дейности удължили срока и увеличили стойността на вложения труд и материали с 7 030 лева. Ответникът счита, че е изпълнил всички основни СМР, като недовършени останали единствено две стени, на които следвало да се положи финална драскана мазилка, но които били завършени от други майстори, наети от ищеца, като последните използвали скелето на ответника и го задържали до декември 2024 г. Ответникът поддържа, че не е изпаднал в забава, тъй като неизпълнението било резултат от: възложени допълнителни дейности; спиране на плащания от страна на ищеца; възпрепятстване на достъп до обекта; наемане на други майстори. Ответникът твърди, че претендираната от ищеца неустойка е неправилно изчислена, като по договора тя възлизала на 10% от „вложената работа“, а не от стойността на договора, и че след като вложената работа е платена до 23 500 лева, 10% са само 2 350 лева. Твърди, че претърпял вреди от действията на ищеца и че последният му дължи възстановяване на равностойността на вложените материали и труд. Иска отхвърляне на исковете, претендира разноски.

Ответникът по първоначалния иск Ф. Н. Д. предявява насрещен иск срещу ищеца П. О.

Х. за сумата от 4 000 лева – частичен иск от общо 12 895 лева. Твърди, че в хода на изпълнение на договора е вложил значително количество труд и материали както по основния договор, така и по допълнително възложени дейности, които били изцяло в полза на ответника по насрещния иск. Излага, че е изпълнил почти всички дейности по заданието – демонтаж и монтаж на водостоци, полагане на топлоизолация и шпакловка по всички стени, с изключение на две, на които не била нанесена финална драскана мазилка.

Конкретно както следва: а/. полагане на камък по фасадата при стойност за труд 600 лева; б/. монтаж на желязна греда за укрепване на балкона, оценен на 200 лева за материали и транспорт и 300 лева за труд, или общо 500 лева; в/. лакиране на сачака на покрива при 400 лева за материали и 1 400 лева труд, или общо 1 800 лева; г/. разкъртване на мозаечни трегери и събиране на отпадъци на стойност 1 400 лева труд; д/. вкопаване на електрическа инсталация на приблизително 10 метра при 50 лева за материали и 150 лева труд, общо 200 лева; е/. демонтаж на метални парапети на балкона на стойност 100 лева труд; ж/. премахване на стърчаща и необезопасена арматура, за което дейността е описана като извършена, но стойност не е посочена; з/. демонтаж на два дървени прозореца и подготовка за монтаж на PVC дограма, включително разкъртване на три мозаечни перваза, оценено на 300 лева труд; и/. закупуване и полагане на газобетон и теракол при 180 лева материали, 50 лева транспорт и 150 лева труд, или общо 380 лева; й/. работа по преддверието – удължаване на козирката чрез кофраж, арматура и бетониране на стойност 100 лева материали и 200 лева труд, общо 300 лева; к/. изграждане на обшивка на балкона на втория етаж с аквапанели върху нова метална конструкция и удължаване на балкона с 40 см, на стойност 900 лева материали и 500 лева труд, или общо 1 400 лева; л/. поставяне на електроинсталация на балконската част при обща стойност 50 лева за труд и материали. Общата стойност, претендирана за тези допълнителни дейности, възлиза на 7 030 лева, от които 5 150 лева 2 труд и 1 880 лева материали. А остатъчната стойност на работата до завършване на обекта (финалната мазилка) възлизала на около 3 750 лева. Така ответникът по насрещния иск твърди, че общата стойност на неплатените дейности е 12 895 лева. Поддържа, че след като ищецът по първоначалния иск е развалил договора чрез изявленията в исковата молба, възниква реституционно задължение за него да върне равностойността на всичко вложено от изпълнителя, което не може да бъде върнато в натура, тъй като е трайно вложено в имота.

Въз основа на изложеното ищецът по насрещния иск претендира от ответника по него заплащането на сумата в размер на 4 000 лева /частична претенция от обща сума в размер на 12 895 лева/, представляваща равностойността на вложените от ищеца личен труд и материали в ремонтните дейности, изпълнени в обекта на ответника в периода 26.10.2023 г. 31.08.2024 г., дължими на отпаднало основание поради разваляне на договора, ведно със законната лихва за забава, считано от 05.09.2025 г. /датата на подаване на насрещната искова молба/ до окончателно изплащане на вземането. В условията на евентуалност предявява осъдителен иск да сумата от 4 000 лева /частична претенция от сума в общ размер на 12 895 лева/, която сума представлява дължимо и незаплатено възнаграждение по договор за монтаж на външна изолация на къща, улуци и други СМР от 26.10.2023 г. и допълнително възложени СМР, в периода от м. октомври 2023 г. до м. август 2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба – 05.09.2025 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът по насрещния иск П. О. Х. го оспорва изцяло като неоснователен и недоказан, като признава единствено фактите за сключения договор и извършените плащания – 16 500 лева авансово, 5 000 лева допълнително и 2 000 лева за мазилка. Твърди, че нито основните дейности по договора, нито допълнително твърдените работи са били изпълнени в договорния срок, нито качествено, нито в обем, близък до твърдения от насрещния ищец. Поддържа, че към 27.02.2024 г., след заплащането на 5 000 лв., договорът е бил изпълнен едва частично, като значителна част от обекта е останала в грубо, недовършено състояние – стрехите били лакирани само наполовина, камъните по фасадата и первазите били незавършени, прозорците не били почистени и сглобени, подпрозоречните первази недовършени, щеки остарели; една от стените била оставена в изключително лошо състояние. Твърди, че дейностите, претендирани от насрещния ищец като извършени, изобщо не са осъществени или са останали недовършени: монтаж на водостоци не бил извършен, камъкът бил положен частично и некачествено, част от дейностите по ел. инсталацията не били извършени, обшивката на балкона не била довършена, преддверието не било завършено. Поддържа, че твърдението за „използване на скелето“ от други майстори е неоснователно, тъй като скелето през месеци стояло на обекта поради бездействието на изпълнителя, който не идвал да работи и по негови думи нямал средства да заплати на работниците си. Твърди, че договорът е останал неизпълнен по вина на изпълнителя, който преустановил работа за близо година, не довършил нито една напълно завършена задача, поради което възложителят бил принуден да ангажира други майстори. Оспорва и основанието, и размера на претендираната сума по насрещния иск, като твърди, че липсва уговорка за допълнителни дейности, липсва документална обоснованост за материали и труд, а сумите са произволни. Твърди, че договорът не е изпълнен, поради което възнаграждение не се дължи. Оспорва и документи „Къща П.“ и „Къща П. 2“ като частни документи с неясно авторство и съдържание. Иска отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца П. Х. в едноседмичен срок от съобщението, с препис за ответника да отстрани противоречието между обстоятелствената част на исковата молба и петитума досежно размера на иска за неустойка, доколкото същата се твърди, че се формира върху 10 3

% от стойността на договора, който посочва в Уточнителна молба с вх. № 222253/24.06.2025 г. да е 39 738 лева с ДДС, което при приложение на горния процент не формира сума в размер на 4 000 лв.