Решение № 6494 от 11.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6494 гр. София, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: В. В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА като разгледа докладваното от В. В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20241110137870 по описа за 2024 година

РЕШЕНИЕ

11.04.2025 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия В. Александров гр. дело № 37870/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „ЙБ“ ЕАД срещу Р. Т. П., като се твърди, че страните се намирали в облигационни отношения по сключени договори. Поддържа, че ответницата не била изпълнила задълженията си, както следва: 1) сумата от 36,44 лева – дължими лизингови вноски по договор за лизинг от 19.01.2021 г. за базов пакет аксесоари за периода от 05.02.2022 г. до 04.06.2022 г.; 2) сумата от 21,37 лева – незаплатена абонаментна такса по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*************** за периода от 05.02.2022 г. до 04.03.2022 г.; 3) сумата от 134,19 лева – неустойка на основание раздел III, чл. 2, б. „а“ от допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***************; 4) сумата от 61,39 лева – неустойка формирана като разлика в цената във връзка с отстъпки за устройство Alcatel 1SE 32 GB Dual Grey на основание раздел III, чл. 2, б. „а“ от допълнително споразумение към 1 договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***************; 5) сумата от 176,26 лева – незаплатени лизингови вноски за устройство Alcatel 1SE 32 GB Dual Grey за периода от 05.02.2022 г. до 04.06.2022 г.; 6) сумата от 44,25 лева – лизингови вноски по договор за лизинг от 06.05.2021 г. за базов пакет аксесоари за периода от 05.02.2022 г. до 04.06.2022 г.

Излага съображения, че е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което имал правен интерес от предявяване на исковете. Иска да бъде признато за установено, че ответника дължи претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, чрез особения представител, като е направен отвод за нередовност на исковата молба, тъй като ищецът не бил индивидуализирал надлежно вземанията, които претендирал. Поддържа, че исковете са неоснователни, тъй като са недоказани с оглед ангажираните с исковата молба писмени доказателствени средства. Навежда доводи, че нямало доказателства и основания за предсрочна изискуемост на вземанията. Излага съображения, че претенциите са недоказани по размер, като обосновава, че вписванията в търговските книги на ищеца се преценявали съобразно тяхната редовност. Твърди, че акцесорните претенции били неоснователни, тъй като неоснователни били и главните искове. Поддържа, че няма доказателства, че ответника е изпаднал в забава. Иска отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. чл. 229 ЗЕС, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 342, ал. 1 ТЗ.

Спорното материално право е обусловено от осъществяване в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на валидно възникнало облигационно между страните по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги; 2) ищецът да е предоставил на ответника далекосъобщителни услуги; 3) да е налице валидно уговорена неустоечна клауза; 4) ищецът да е упражнил надлежно правото си да развали договора, поради виновно неизпълнение от страна на ответника.

Ищецът носи доказателствената тежест, тоест процесуалното задължение да установи пълно и главно посочените по-горе материални предпоставки на предявените искове, а ответникът следва да установи, че е заплатил претендираните суми.

По отношение договорът за лизинг спорното материално право е обусловено от проявлението в обективната действително на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на валидно сключен договор за лизинг на мобилно устройство и/или аксесоари; 2) ищецът да е предоставил на ответника мобилното устройство и/или аксесоарите за ползване.

Ищецът носи доказателствената тежест, тоест процесуалното задължение да установи пълно и главно посочените по-горе материални предпоставки на предявените искове, а ответникът следва да установи, че е заплатил претендираните суми.

От извършена служебно справка на основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ се установява, че ищецът е променил търговската си фирма, като понастоящем същата е „ЙБ“ ЕАД (с предишна търговска фирма „ТБ“ ЕАД).

По делото са представени писмени доказателства, както следва:

- Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***************, сключен между 2

Р. Т. П. от една страна в качеството на потребител и „ТБ“ ЕАД друга страна, в качеството на оператор. По силата на договора оператора предоставя на потребителя електронни мобилни услуги, а потребителят за задължава да заплаща последните, съобразно ползването им и уговоР.те в договора цени.

- Договор за лизинг на базов пакет аксесоари 19.01.2021 г., сключен между „ТБ“ ЕАД от една страна, в качеството на лизингодател и Р. Т. П. от друга страна в качеството на лизингополучател. По силата на договора, лизингодателя предоставя на лизингополучателя за ползване базови аксесоари описани в договора, а лизингополучателят се задължава да заплаща уговорената лизингова цена от 3,40 лева за 23 бр. месечни лизингови вноски.

Съобразно чл. 4 от договора с подписването му лизингополучателят декларира и потвърждава, че е получил от лизингодателя устройството предмет на договора, като устройствата по договора са годни за употреба.

- Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***************/06.05.2021 г., сключено между Р. Т. П. от една страна в качеството на потребител и „ТБ“ ЕАД друга страна, в качеството на оператор. По силата на допълнителното споразумение към договора, оператора предоставя на потребителя електронни мобилни услуги, а потребителят за задължава да заплаща последните, съобразно ползването им и уговоР.те в договора цени.

- Договор за лизинг от 06.05.2021 г., сключен между „ТБ“ ЕАД от една страна, в качеството на лизингодател и Р. Т. П. от друга страна в качеството на лизингополучател. По силата на договора лизингодателят предоставя за ползва на лизингополучателят устройство Alcatel 1SE 32 GB Dual Grey., а лизингополучателят се задължава да заплаща уговоР.те по договора лизингови вноски, а именно 23 бр. лизингови вноски в размер на 12,59 лева, при общо дължима цена на устройството от 289,57 лева и първоначална лизингова вноски в размер на 0,00 лева. Съобразно чл. 4 от договора с подписването му лизингополучателят декларира и потвърждава, че е получил от лизингодателя устройството предмет на договора, което е във вид годен за употреба и е изрядно, като съответства на уговоР.те технически параметри и е комплектовано с всички документи, в това число и гаранционна карта. А съгласно калаузата на чл. 3, ал. 2 от Договора, месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина на плащане на задължението на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и общите условия.

- Договор за лизинг на базов пакет аксесоари 06.05.2021 г., сключен между „ТБ“ ЕАД от една страна, в качеството на лизингодател и Р. Т. П. от друга страна в качеството на лизингополучател. По силата на договора, лизингодателя предоставя на лизингополучателя за ползване базови аксесоари описани в договора, а лизингополучателят се задължава да заплаща уговорената лизингова цена от 2,95 лева за 23 бр. месечни лизингови вноски.

Съобразно чл. 4 от договора с подписването му лизингополучателят декларира и потвърждава, че е получил от лизингодателя устройството предмет на договора, като устройствата по договора са годни за употреба.

Договорът за мобилни услуги е частен диспозитивен документ, който е подписан от страните, като при липсата на доказателства за неговата неавтентичност, последният обвързва страните с оглед обективирани в договора изявления и произтичащите от това права и задължения – арг. чл. 180 ГПК.

По правната си същност договорът за предоставяне на мобилни услуги представлявала двустранен, консенсуален, възмезден, комутативен договор по силата на който за мобилният оператор се пораждат следните облигационни задължения: 1) да 3 предостави „електронна съобщителна услуга“ по смисъла на § 1, т. 17 ДРЗЕС – т.е. услуга включваща пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително услуги по преноса, осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване; 2) да изпълни точно – в количествен, качествен и темпорален аспект с грижата на добрия търговец (арг. чл. 302 ТЗ), така че да осигури безпрепятствена възможност на насрещната страна да ползва реално от предоставената услуга. А за насрещната страна по договора се поражда задължението да заплати ползваното количество електронни съобщителни услуги – за мобилна телефония, мобилни съобщения и мобилен интернет.

Настоящият съдебен състав счита, че по делото не са ангажирани никакви доказателства, че твърдените мобилни услуги са реално предоставени. Издаването на едностранно подписани от ищеца фактури и сметки, каквито са представени в хода на производството, нямат доказателствената сила да установят пълно и главно обстоятелството, че ответникът реално е ползвал мобилните услуги, респ. че е имал възможност да ги ползвал, поради което същият не дължи да заплати съответното потребление или абонаментен план. Тъй като ищецът носи доказателствената тежест да установи този факт пълно и главно, то с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, настоящият съдебен състав следва да приеме неустановеният факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Този извод на настоящият съдебен състав се извежда и ex definitione от определителната правна норма на § 1, т. 17 ДРЗЕС, според която „електронна съобщителна услуга“ е услуга, обичайно предоставяна по възмезден начин, която изцяло или предимно включва пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително услуги по преноса, осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване, без да се включват услуги, свързани със съдържанието и/или контрола върху него. В обхвата на електронните съобщителни услуги не се включват услугите на информационното общество, които не се състоят изцяло или предимно от пренос на сигнали чрез електронни съобщителни мрежи. Тоест по дефиниция ищецът, следва да установи, че е предоставил възможността ответника да ползва съответната мобилна мрежа до която е доставил сигнал, радиоразпръскване и т.н.

Следователно, тъй като не са доказани материалните предпоставки обосноваващи претенцията по исковете за заплащане на цената за ползвани мобилни далекосъобщителни услуги, то същите се явяват неоснователни и като такива трябва да бъдат отхвърлени.

Нещо повече, трябва да се спомене, че факта, че част от мобилните услуги следва да се заплащат по абонаментен план не променя направеният по-горе извод. Действително при абонаментно уговореното плащане, последното се дължи независимо от това дали електронната съобщителна услуга е ползвана или не. Но дължимостта на подобна сума е предпоставена от поредност на престацията, т.е. мобилният оператор следва да установи пълно и главно, че е предоставил услугата или възможност на потребителя действително да я ползва. Тоест, трябва да се установи, че съответния електронен мобилен сигнал е осигурен до устройството, чрез което се ползва мобилната услуга. В настоящото производство подобно нещо не е установено, поради което с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност. В този смисъл трябва да се спомене, че от ангажираните по делото писмени доказателствени средства се достига до извод, че в случая не се касае за 4 чист абонаментен план, а и за допълнителни услуги, който са увеличили дължимата цена по договора.