Решение № 2411 от 29.09.2026, Административен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 2411

Кърджали, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - I състав, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

При секретар ЗДРАВКА ТОНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия АНГЕЛ МОМЧИЛОВ административно дело № 20267120700389 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Депозирана е жалба от Ф. Б. Т. от [населено място], [община], [област], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2189073/16.06.2026г., издадена от [длъжност] към РУ – Момчилград, ОДМВР – Кърджали, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „г.г“ от ЗДвП, а именно: временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Твърди, че процесната заповед е незаконосъобразна като постановена в противоречие с материалния закон и при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Излага съображения, че до момента на извършената проверка от органите на полицията никой не го бил уведомил в качеството му на собственик на управлявания от него лек автомобил [марка] [модел] с рег. № [рег. номер], е служебно прекратена.

Въвежда доводи, че разпоредбите на чл. 140, ал. 10 от ЗДвП и чл. 18б, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., изрично въвеждали изискването при служебно прекратяване на регистрацията на МПС, поради несключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, да се уведомява собственик на превозното средство. В конкретния случай жалбоподателят, в качеството си на собственик на процесното МПС не бил уведомен за дерегистрацията на автомобила, поради което не бил извършил виновно административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2189073/16.06.2026г., издадена от [длъжност] към РУ – Момчилград, ОДМВР – Кърджали, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „г.г“ от ЗДвП, а именно: временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. От пълномощника адв. К. Б. е постъпило становище, с което поддържа депозираната жалба по изложените в нея съображения. Моли съда да отмени оспорения акт и присъди деловодни разноски.

Ответникът по жалбата – [длъжност] към РУ – Момчилград при ОДМВР – Кърджали, не се явява. Представлява се от пълномощника юрисконсулт С. Ч., който оспорва жалбата по основание. Сочи, че атакуваният административен акт е законосъобразен и постановен при наличието на материалноправните предпоставки за това, издаден е от компетентен орган, при спазване на установената форма, има предвиденото съдържание, в това число правно и фактическо основание. Твърди, че не са допуснати процесуални нарушения, както и че е съобразен със закона. Подробни съображения излага в приложени писмени бележки. Моли съда да отхвърли жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР – Кърджали, като в условията на евентуалност, релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените и приети по делото доказателства: Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2189073/16.06.2026г.; АУАН [серия] с бланков № [номер]/[дата]; Докладна записка с peг. № [номер]/[дата]; Справка по история на ПС с peг. № [рег. номер]; Заповед № 292з-2454/11.09.2025 г.; Заповед № 81213-1632/02.12.2021 г.; Застрахователна полица № [номер]/[дата]; Съпроводително писмо с изх. № 303000-1517/26.06.2026 г. и Удостоверение № 292р-24203/16.09.2026 г., се установява, че:

Ф. Б. Т., с [ЕГН], притежава СУМПС [номер]; На 16.06.2026 г. в [населено място], на [улица], жалбоподателят е управлявал личния си лек автомобил [марка] [модел] с рег. № [рег. номер]. При извършената проверка от служители на ОДМВР – Кърджали се констатирало, че автомобилът е с прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от 09.06.2026 г.; Срещу жалбоподателя е съставен АУАН [серия] № [номер]/[дата] за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП; Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2189073/16.06.2026г., издадена от [длъжност] към РУ – Момчилград, ОДМВР – Кърджали, на Ф. Б. Т., с [ЕГН] е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „г.г“ от ЗДвП, а именно: временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. удителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „г.г.“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Видно от обстоятелствената част на заповедта, мярката е наложена за това, че на 16.06.2026 г. в [населено място], на [улица], жалбоподателят е управлявал личния си лек автомобил [марка] [модел] с рег. № [рег. номер]. При извършената проверка от служители на ОДМВР – Кърджали се констатирало, че автомобилът е с прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от 09.06.2026 г. Със заповедта е временно отнето СУМПС [номер].

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта на жалбата и при извършената на основание чл. 168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 14 – дневен срок от съобщаването на акта и от лице, имащо правен интерес от обжалването, като разгледана по същество се явява основателна, респ. оспорената заповед е незаконосъобразна.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, което и е извършено със Заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която са определени да осъществяват контрол по Закона за движението по пътищата няколко основни структури на Министерство на вътрешните работи, като в заповедта изрично са посочени областните дирекции на Министерство на вътрешните работи/ОДМВР/ и Столична дирекция на вътрешните работи/СДВР/.

Процесната заповед е издадена от компетентен орган – [длъжност] към РУ – Момчилград, ОДМВР - Кърджали, оправомощен със Заповед № 292з-2454/11.09.2025 г. на директора на ОДМВР - Кърджали/л. 18/. По делото не са въведени доводи и липсват данни, че на 16.06.2026 г. издателят на заповедта да е бил възпрепятстван да изпълнява служебните си задължения.

С други думи, оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2189073/16.06.2026г., е издадена от компетентния по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП орган – [длъжност] към РУ – Момчилград, ОДМВР - Кърджали, действал по делегация, на основание посочената по-горе Заповед № 292з-2454/11.09.2025 г., с която, същият е оправомощил посочените в нея длъжностни лица да прилагат принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7 и т. 8 от ЗДвП.

Предвид горното, според настоящия състав оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта съдържа формално реквизити, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК като е връчена лично и срещу подпис на лицето, спрямо което е наложена ПАМ. В диспозитива на оспорената заповед е посочено правното основание за издаването й – чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „г.г“ от ЗДвП, при което е изписан словесно и текста на мярката.

Съдът намира, че обжалваният административен акт е издаден в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби на закона и в несъответствие с целта на закона – отменително основание по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.

Съображения за това са следните:

Съгласно чл. 171, т. 2, б. „з“, подб. „г.г“ ЗДвП, на което основание е наложена процесната принудителна административна мярка, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.

В конкретния случай оспорената ЗППАМ, наложена на Ф. Б. Т., е мотивирана от фактическа страна със словесното описание, че на 16.06.2026 г. в [населено място], на [улица], жалбоподателят е управлявал личния си лек автомобил [марка] [модел] с рег. № [рег. номер], като при извършената проверка от служители на ОДМВР – Кърджали се констатирало, че автомобилът е с прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от 09.06.2026 г. В диспозитива на заповедта е отразено, че е налице извършено нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

По делото не е спорно, че на 16.06.2026 г. в [населено място], на [улица], жалбоподателят е управлявал личния си лек автомобил [марка] [модел] с рег. № [рег. номер], е бил със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Посочената норма, в релевантната и редакция/изм., бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г./ регламентира, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Изложеното обосновава извода, че след горепосоченото изменение на ЗДвП в чл. 143, ал. 10 от ЗДвП е отпаднало изискване за уведомяване на собственика на МПС от съответните органи на МВР за прекратена регистрация на автомобила.

Същевременно обаче, съгласно чл. 18б, ал. 2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г., при прекратяване на регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 (по чл. 143, ал. 10 ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд), се уведомява собственикът на превозното средство.

В чл. 574, ал. 10 от КЗ (изм. с ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) изрично е въведено изискването, информационният център да уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.