Разпореждане № 646 от 12.08.2020, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно гражданско дело 424/2020
- Вид
- Разпореждане № 646
- Подписан
- 12.08.2020
- Състав
- КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267, ал. 1, изр. първо · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 268, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 41, ал. 2 · Закон за защита на животните
РАЗПОРЕЖДАНЕ
Номер 646
12.08.2020 г.
Окръжен съд – Перник
Град П.
Трети граждански състав
На 12.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Член-съдия:
КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20201700500424 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Община П. против Решение № 612 от 8.04.2020 г. по гр. д. № 8314/2019 г. на РС - П., в частта с която по предявените от В. Т. срещу Община П. искове с пр. осн. чл. 45, вр. чл. 49 ЗЗД ответникът е осъден да заплати сумата от 8 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания и уплах, и сумата от 848. 35 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за медицински консумативи, причинени от инцидент – ухапване от безстопанствено куче, настъпил на 29.12.2018 г. в с. В., община П., ведно със законната лихва върху така присъдените суми, считано от датата на увреждането – 29.12.2018 г., до окончателното им изплащане.
В жалбата са развити подробни съображения във връзка с направените оплаквания за това, че постановеното решене в обжалваната част е незаконосъобразно, неправилно и постановено при нарушение на материалните и процесуални норми на закона. Твърди се, че ищцата не е доказала, че кучето, нападнало ищцата, да е безстопанствено животно, тъй като от св. показания не е категорично установено, че кучето е безстопанствено. Оспорва се твърдението, че общината не изпълнила законовото си задължение да предприеме необходимите дейности за предотвратяване агресивното поведение на безстопанствени кучета, като в тази връзка се твърди, че общината е изпълнила вменените й задължения по чл. 41, ал. 2 ЗЗЖ, доколкото с решение на Общ. Съвет гр. П. е създадено Звено Дейности по контрол на популацията на безстопанствени кучета към ОП Общинско обслужване. Сочи също така, че е налице и съпричиняване на вредоносния резултат, като се аргументира с обстоятелството, че лечението на ищцата не е проведено правилно, тъй като състоянието на ищцата се е влошило и се е наложила да бъде извършена повторна операция. Твърди се още, че при определяне на размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, съдът не е взел предвид реално претърпените от ищцата вреди и обстоятелството, че същата се е възстановила и не са налице трайни увреждания, поради което е прекалено завишен, предвид установените увреждания от съдебно-медицинската експертиза, както и че присъденият размер на неимуществени вреди е прекалено завишен и не кореспондира на принципа на чл. 52 от ЗЗД предвид претърпените болки и страдания. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и решаване на спора по същество от въззивната инстанция с отхвърляне изцяло на предявените искове. Претендира присъждането на съдебни разноски пред двете инстанции, ведно с ю.к. възнаграждение. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
Против Решение № 612 от 8.04.2020 г. по гр. д. № 8314/2019 г. на РС - П. е постъпила и въззивна жалба от ищеца В. Т., в частта за отхвърляне на предявените от В. Т. срещу Община П. искове с пр. осн. чл. 45, вр. чл. 49 ЗЗД за разликата между уважения размер от 8 000 лева и пълния предявен размер от 20 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди.
По изложени във въззивната жалба доводи за неправилност на решението в обжалваната отхвърлителна част, тъй като РС неправилно е определил размера на присъденото обезщетение предвид неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД като не се е съобразил с тежестта на увреждането, здравословното състояние, претърпените болки и страдания, жалбоподателят моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и постановено ново за уважаване на исковете за неимуществени вреди в пълния предявен размер. Претендира присъждането на съдебни разноски пред двете инстанции. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК, ищецът е подал отговор на въззивната жалба на ответника, в който по подробно изложени съображения изразява становище за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението в обжалваната част.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът Община П. е подал отговор на въззивната жалба на ищеца, в който по подробно изложени съображения изразява становище за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението в обжалваната отхвърлителна част.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивните жалби са допустими и са съобразени с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК (включително са заплатени съответните държавни такси за въззивното производство от жалбоподателите).
С въззивните жалби и отговорите страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивните жалби и отговорите страните не представят и не сочат необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има характер на окончателен доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 23.09.2020 г. от 09,55 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото разпореждане, а на жалбоподателите – и препис от отговорите на въззиваемите.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________