Решение № 156 от 15.03.2026, Районен съд - Разлог

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Разлог, 15.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Я. Г. Й., разгледа докладваното от Диана Павлова, Гр. дело № 20221240100890 по описа за 2022 година

Делото е образувано по ИМ от ЕС на с-р в.”Д” в сграда на Г.х.Б. (предходно име: Ф.к.С.) с адм. адрес: *, с подадено уведомление с вх№*/1/12.12.2017 г., съгласно удостоверение изх.

№*/15.12.2017 г., издадено от О.Б., представлявана от Е.В.П. - Управител, ч/з адв.Б.П.Б. АК-К., личен №*, съд. адрес: *, против Л.И.М., с ЕГН*, с адрес: *.

В ИМ се сочи, че ответникът е н-к на Я.К.Я., с ЕГН*, който на 04.07.2014 г. придобива собствеността в/у ателие *, обективиран в нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №53 том II. рег.№2060, дело №221/2014 г. по описа на нот. К.М., рег.№061 на НК, вписан в СВп-Р. с вх.рег.№2755/04.07.2014 г., акт 147, том 9, който обект представлява Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*** по КК на г.Б., О.Б., о.Б., който имот се намира в сградата на Г.х.Б. (предходно име: Ф.к.С.) с адм. адрес: *. Сочи се, че към дата на завеждане на ИМ имотът попада към ЕС - ищец.

Твърди се, че на 15.11.2016 г. собственикът на ателието Я.К.Я. е починал, като е оставил за свой единствен н-к ответницата Л.И.М., видно от Удостоверение за н-ци рег.№*/23.11.2021 г., издадено от СО, р-н Т., и считано от 15.11.2016 г. последната се явява единствен и изключителен собственик на обекта.

Развиват се съображения, че на 22.08.2017 г. ЕС - ищец, е провела ОС и е определила с решения на ОСЕС извършване на дейности по поддръжка и управление на общите части на ЕС, в това число организационно, техническо, адм. обслужване на ЕС, в т.ч.: събиране на такси, събиране на сумите за ремонтни дейности, организация за/и заплащане на режийни и други разходи на 3-ти лица, почистване общи части, снегопочистване, поддръжка асансьор и др.

- с решение №4, т.1 на ОСЕС, бил определен размер за всеки един имот (собственик), като за ответника (собственик на ап.*) такса поддръжка и управление била определена от 40.00 € на кв. м. от площта на самостоятелния обект на година или общо 1`498.00 € годишно, видно от приложение към Решение №4. Таксата се дължи до края на м.12. предходната година - за следващата календарна година. По силата на Решения на ОСЕС собственикът се задължавал да заплаща ежегодно такса за поддръжка и управление на ЕС от 1`498.00 €. Ответникът не е заплатил дължимата такса за управление и поддръжка за 2020 г. (дължими до 31.12.2019 г.), за 2021 г. (дължими до 31.12.2020 г.) и за 2022 г. (дължими до 31.12.2021 г.), общо от 4`494.00 € и сумата от 739,43 € - лихва за забава в/у всяка една от дължимите такси поддръжка.

Навежда се, че към момента на предявяване на ИМ ответникът не е заплатил дължимите 1 такси и вноски, които били общо на 5`233,43 €, начислени въз основа на проведеното ОС на 22.08.2017 г. и влезлите в законна сила решения..

Гореизложеното е обосновало правния интерес у ищеца да поиска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 5`233,43 €, от които: сумата от 4`494.00 € - назаплатена такса поддръжка за 3 г., а именно 2020 г., 2021 г. и 2022 г. и сумата от 739,43 € - лихва за забава в/у всяка една от дължимите такси поддръжка, както следва:

1. За незаплатена такса за управление и поддръжка за 2020 г., с падеж до 31.12.2019 г. от 1`498.00 €, за периода от 01.01.2020 г. до 15.08.2022 г. лихвата за забава е от 398,63€;

2. За незаплатена такса за управление и поддръжка за 2021 г., с падеж до 31.12.2020 г. от 1`498.00 €, за периода от 01.01.2021 г. до 15.08.2022 г. лихвата за забава е от 246,34 €, и 3. За незаплатена такса за управление и поддръжка за 2022 г., с падеж до 31.12.2021 г. от 1`498.00 €, за периода от 01.01.2022 г. до 15.08.2022 г. лихвата за забава е от 94,46 €, ведно със законната лихва в/у претендираната сума, считано от датата на постъпване на настоящата ИМ в съда до окончателното изплащане на сумата, както и направените по настоящото дело разноски. Представят се писмени док-ства. Претендират се разноските по делото.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, от ответника Л.И.М., с ЕГН*, с адрес: *, ч/з назначения й особен представител адв. Н.П. е депозиран писмен отговор, с който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Развиват се съображения, че към момента на предявяването на ИМ, не е доказано, че лицето, упоменато като управител на ЕС, в действителност осъществява тези функции, както и че управителят не е упълномощен от ОС да представлява ЕС по искове с предмет събиране на незаплатени такси за поддръжка и управление на ЕС, поради което управителят не е активно легитимирано лице да предяви този иск

- сочи, че няма представено нито едно доказателство по делото от страна на ищеца, че Л.М. е приела наследството и може да има качеството на „ответница" в настоящия процес.

- излага, че претендираното субективно право, се основава на нищожно и незаконосъобразно решение на ОСЕС, в тази вр., че е нарушена процедурата за свикването и провеждането на ОС съобразно изискванията на закона, а именно по отношение на менажирането на студиото от страна на „Г.х.Б.”, същите са били информирани за отсъствието на ответницата, поради което е следвало поканата за свикване на ОС на собствениците, да й бъде изпратена по реда, изрично посочен в чл, 13, ал.2 и ал.З от ЗУЕС, което обаче в нарушение на закона не е сторено.

- твърди, че са нарушени материално-правни норми, касаещи начина на формиране на дължимите суми, поради което решението по т.4 от Протокол на ОС от 22.08.2017 г. е нищожно и незаконосъобразно и не поражда правно действие. В тази вр. посочва, че след като описаните в протокола разходи са за управление и поддържане на ЕС по смисъла на §.1, т.11 ДР от ЗУЕС, а не ремонтни разходи, то разпределянето им м/у ет. собственици се регламентира от императивната норма на чл.51 от ЗУЕС, н ОС на ЕС не може да се определи по друг начин - в случая на кв. м.. Отделно за собственика не става ясно каква част от сумата е дължима за поддръжка и управление, и каква за услугите, посочени в т.2 от решението по т.4 от протокола на ОС. Последното препятства възможността на основание посоченото решение да се определи размера на задължението на всеки един от съсобствениците в ЕС, включително и на ответницата.установи дали през предходните 3 г. - 2022 г., 2023 г. и 2024 г. е налице потребление на електроенергия в процесния имот и за кои месеци.

Предвид направените възражения, моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените от „ЕС на с-р вх, ..Д" в сграда на „Г.х.Б.", с адм. адрес: *, срещу Л.И.М., искове за заплащане на сума общо на 5`233.43 €. от които: сумата 4`494.00 € - незаплатена такса за 3 г., а именно 2020 г.,2021 г.,2022 г. и сумата от 739.43 € - лихва за забава в/у всяка една от 2 дължимите такси поддръжка

Съдът намира, че депозираната ИМ е процесуално допустима - подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.

След съвкупна преценка на док-ствата по делото, и като съобрази становищата на страните и приложимия закон, съдът прие следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове по чл.51, във вр. с чл.38 от ЗУЕС, във вр. с чл.6, ал.1, т.10 от ЗУЕС, и чл.86 от ЗЗД.

В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже, че ответникът е собственик на имот, който се намира в режим на ЕС. Следва да докаже, че е налице редовно прието решение на ОС на ЕС за определяне на дължимите суми за такса поддръжка и управление, и е посочен срок за плащане, както и че претендираната сума е реално дължима от ответника, съобразно притежаваната от същия собственост. При доказването на тези факти в доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането. В доказателствена тежест на ответника е да докажат възражението си, че не дължат плащане на основание чл.51, ал.1, изр.2 от ЗУЕС. По предявения иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава в сочения период.

По делото не се спори, а и от представения нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №53 том II, рег.№2060, дело №221/2014 г. по описа на нот. К.М., рег.№061 на НК, вписан в СВп-Р. с вх.рег.№2755/04.07.2014 г., акт 147, том 9, се установява, че Я.К.Я., с ЕГН*, придобива собствеността в/у ателие *, който обект представлява Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*** по КК на г.Б., О.Б., о.Б., одобрена със заповед №*/10.12.2009 г. на ИД на АК, с последно изменение със Заповед №*/12.01.2012 г. на Н-к на СГКК-Б., с адрес:*, с предназначение на самостоятелния обект “Жилище, апартамент”, с площ от 29.33 кв.м., с прилежащи части: 8.12 кв.м. застр. площ общи части, с брой нива на обекта: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

*** и ***; под обекта: ***; над обекта:

***, представляващ съгласно доказателствен акт за собственост - Ателие *, на втори етаж, на кота +0,97м., в Трисекционна жил. сграда, въведена в експлоатация с Удостоверение за въвеждане в експлоатация №56, изд. на 30.05.2008 г. от О.Б., състоящо се от антре, всекидневна/спалня, баня с тоалетна и балкон, със застроена площ от 29,33 кв.м., ведно с 0.47% ид. ч. от общите части на сградата, равняващи се на 8,12 кв.м. или с обща застроена площ от 37,45 кв.м., както и ведно съответните ид. ч. от правото на строеж в/у мястото, при съседи: двор, ап.*, коридор, ап.*, находящ се в сграда №*, с идентификатор ***, разположена в ПИ с идентификатор *** по КК на г.Б., О.Б., о.Б., одобрена със заповед №*/10.12.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на ПИ: *, целият с площ от 4985 кв.м.

На 15.11.2016 г. собственикът на ателието е починал, като е оставил за свой единствен н-к ответницата Л.И.М. и считано от 15.11.2016 г. последната се явява единствен и изключителен собственик на обекта.

От материалите по делото безспорно се установява, че на 22.08.2017 г. било проведено ОС на собствениците в ЕС на (с-р) вх.“*“ в сграда на Г.х.Б. (предходно име: Ф.к.С.) с адм. адрес:

*, и е определила с решения на ОСЕС извършване на дейности по поддръжка и управление на общите части на ЕС, в това число организационно, техническо, адм. обслужване на ЕС, в т.ч.: събиране на такси, събиране на сумите за ремонтни дейности, организация за/и заплащане на режийни и други разходи на 3-ти лица, почистване общи части, снегопочистване, поддръжка асансьор и др. като с решение №4, т.1 на ОСЕС, бил определен размер за всеки един имот (собственик), като за собственика на ап.* такса поддръжка и управление била определена от 40.00 € на кв. м. от площта на самостоятелния обект на година или общо 1`498.00 € годишно, видно от приложение към Решение №4. Таксата се дължала до края на м.12. предходната година - за следващата календарна година. По силата на Решения на ОСЕС собственика се задължавал да заплаща ежегодно такса за поддръжка и 3 управление на ЕС от 1`498.00 €.

ОС взело решение спрямо собствениците, че не е нужна ежегодна покана за заплащане и че изготвеният протокол на ОСЕС от 22.08.2017 г. се счита за надлежна покана за заплащане на дължимите ежегодни такси в указания срок до промяна на условията и срока ч/з решение на ОСЕС. Взето е и решение при незаплащане на дължимите суми по Решение №4, да се начислява неустойка, като обезщетението от 0,1% от дължимата сума за всеки един ден забава, но не повече от 50% от дължимата сума.

Вземането на ищеца е и изискуемо, тъй като е определен краен срок за плащане на сумите за 2018 г. - 31.12.2017 г., а за следващите години е до края на м.12. за предходната година, поради което задълженията са били определени като платими на определен ден (по смисъла на чл.84, ал.1 ЗЗД, вр. чл.38, ал.1 ЗУЕС). Падежът е определен законосъобразно, в рамките на правомощията на ОС съгласно чл.38, ал.1 от ЗУЕС.

Съгласно нормата на чл.6, ал.1, т.10 от ЗУЕС, собствениците са длъжни да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Наред с горното, разпоредбата на чл.11, ал.1, т.5 и т.7 от ЗУЕС, предвижда, че ОС на ЕС определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, както и размера на паричните вноски във фонд „Ремонт и обновяване“. Налага се извод, че цитираните решения съдържат изричната воля на собствениците за определяне на таксите в посочените размери.