Решение № 541 от 26.11.2019, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№…………

26.11.2019 г. ГР. П Л Е В Е Н

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ възз. граждански състав на ТРИДЕСЕТ И ПЪРВИ ОКТОМВРИ две хиляди и деветнадесета година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА БЕТОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ

Секретар: ЕВГЕНИЯ ЛУКАНОВА

Прокурор: …………………………… като разгледа докладваното от съдията

ПЕТРАКИЕВ

В.ГР.Д. № 627 по описа за 2019 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и следващите от ГПК.

С

Решение № 915/21.05.2019 г., Плевенски районен съд по гр. дело № 9142/2018 г. по описа на същия съд е осъдил на основание чл.109 от ЗС Х.И.К. ***, офис №309, да преустанови неоснователните действия, с които смущава, ограничава и пречи на ищците П.И.Х., ЕГН **********,***, И.П.Х., ЕГН **********, съдебен адрес ***, и Д.П.Х., ЕГН **********, съдебен адрес ***, ателие №9, да упражняват в пълен обем правото си на съсобственост върху незастроената част от ПИ с идентификатор *** в гр.Плевен, с адрес ***, с площ от 388 кв.м., при съседи: имоти с идентификатор ***., ***., ***., ***. и

***, като за своя сметка премахне поставеното и монтирано в незастроената част от имота „антипаркинг устройство“ /тип заключваща скоба/.

Осъдил е на основание чл.78, ал.1 от ГПК Х.И.К. ***, офис №309, да заплати на П.И.Х., ЕГН **********,***, И.П.Х., ЕГН **********, съдебен адрес ***, и Д.П.Х., ЕГН **********, съдебен адрес ***, ателие №9, сторените деловодни разноски в общ размер на 380,00 лева.

Постъпила е въззивна жалба от адв. Х.К., в която се изразява становище, че постановеното от Районен съд – гр. Плевен решение е неправилно и необосновани, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. На първо място, Районният съд неправилно е определил извършваните от въззивника действия в имота на ищеца като търпими /съизволими/, като веднага след това цитира Решение № 483/11.12.2012 г. по гр.д. № 493/2012 г., I гр. отделение на ВКС, според което търпимите /съизволими/ действия са: „Фактически състояния, при които се извършват действия спрямо вещ, но които не произтичат от договор със собственика или владелеца, а се извършват с тяхно съгласие, като търпими, тъй като почиват на близки приятелски или други лични отношения, не представляват държане по смисъла на чл.68 от ЗС“. По този начин, Районният съд сам оборва собствените си изводи и твърдения, като разкрива тяхната неправилност, защото в цитираното решение на ВКС изрично се акцентира на това, че търпимите /изволими/ действия са такива фактически състояния, при които извършваните действия спрямо вещ не произтичат от договор със собственика или владелеца. На практика, обаче, между въззивника и ищеца съществува такъв договор и той е обективиран в постигнатата между същите и утвърдена от съда спогодба по гр. дело № 3400/2017 г., влязла в законна сила на 26.09.2018 г.

Незачитането на силата на присъдено нещо, с която се ползва влязлата в сила спогодба представлява сериозно процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд, тъй като силата на присъдено нещо действа като правопогасяващ факт спрямо правото на иск на ищеца и по този начин съдът неправилно се е произнесъл по един недопустим иск. Освен това, никога ищецът не е проявявал по отношение на въззивника чувства на любезност, добронамереност и вежливост, така че по дефиниция това изключва определянето на действията като „търпими“.

Още от самото начало на закупуване на имота, ищецът се е опитвал да възпрепятства паркирането на въззивника, вдигал е скандали и е отправял вербални нападки, вкл. и по телефона, което е провокирало въззивника да монтира антипаркинг устройство, с което да защити владението си върху притежаваното място за паркиране. Впоследствие, ищецът П.Х. е извършил самоуправни действия, взломявайки поставеното антипаркинг устройство чрез наето лице, което е станало повод за завеждане на дело № 3400/2017 г., по което е подписана спогодба, с която П.Х. се е задължил занапред да не създава пречки на Х.К. лично на него или негов държател да паркират автомобили на това паркомясто. Погрешното дефиниране на извършваните от въззивника действия като търпими е довело до неправилния извод на съда, че като такива те винаги могат да бъдат прекратени едностранно от собствениците без някакви фактически и правни основания за това.

На следващо място, за да бъде уважен един иск с правно основание чл.109 от ЗС, се изисква ищецът да докаже не само, че ответникът е извършил някакви действия върху имота на ищеца, но и че тези действия са противоправни. Въззивникът твърди, че неговите действия не са противоправни, защото са извършени на основата на легитимно правно основание, каквото е сключената спогодба. Освен това, от събраните по делото гласни доказателства се установява, че не е нарушена възможността на ищеца да ползва и владее имота по предназначение, защото той паркира необезпокояван от никого своя личен автомобил. Не е налице основното изискване, за да бъде уважен един иск по чл.109 от ЗС, а именно да има реално нарушение и възпрепятстване на ищеца да използва неговата част от имота. Въззивникът моли Окръжния съд, да постанови съдебен акт, с който да отмени постановеното от Районен съд – гр. Плевен решение, като неправилно и постановено в нарушение на нормите на материалния и процесуалния закон. Моли, да бъде отменено първоинстанционното решение и в частта му за разноските, както и да му бъдат присъдените направените разноски пред въззивната инстанция.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от въззиваемите П.И.Х., И.П.Х. и Д.П.Х..

В съдебно заседание въззиваемият П.И.Х. се е явил лично и със защитника си – адв.

Л.Н. от Адвокатска колегия – гр. Плевен. Защитникът моли, да бъде оставена без уважение въззивната жалба, като неоснователна и недоказана и да бъде потвърдено първоинстанционното решение, като правилно, обосновано и законосъобразно.

Районен съд – гр. Плевен е постановил един правилен, обоснован и законосъобразен съдебен акт, тъй като е изследвал целия събран по делото доказателствен материал и е стигнал до единствения в случая правилен и законосъобразен извод, а именно, че със своите действия въззивникът възпрепятства въззиваемите да упражняват в пълен обем своите права на собственици в незастроената част от процесното дворно място.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е подадене в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

По същество е частично основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

С други думи на изследване, установяване и отговор подлежат единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба на ответника, защото обжалваното решение е валидно и допустимо.

Правилно и обосновано на събраните по делото доказателства първостепенния съд е приел за установена фактическата обстановка по делото, която накратко е следната:

Безспорнно между страните и видно от копие на нот.акт №64, том 3, дело 874/1970 г. на нотариус при ПлРс се установява, че въззиваемият П.И.Х. е придобил заедно със М.М. Х. първия етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се на ул.**** №28б в гр.***, заедно с 1/2 ид.ч. от тавана на сградата, от общите части на сградата и съществуващите инсталации, както и 1/2 ид.ч. от сервизите, намиращи се в двора и 40 кв.м. идеални части от дворното място, съставляващо парцел пл.№IV, 5182 в стр.кв.391 по плана на гр.Плевен, което е от 385 кв.м.

Не се спори и е видно от удостоверение за наследници на М.М. Х. изх.№14-4706/27.11.2018г. на Община Плевен се установява, че лицето е починало на 17.06.2002г., като е оставила за наследници П.И.Х., Д.П.Х. и И.П.Х..

Не се спори, че с влязло в сила решение №68 от 17.02.2015 г., постановено по в.гр.д.№686/2014 г. на ПлОС, е прогласена е на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД нищожността на договор за учредяване на право на строеж върху недвижим имот, обективиран в нот.акт №163, том 4, рег.№5657, дело №1200 от 1999 г. на нотариус В.П. в частта, с която Б.Г.Р., със съгласието на съпругата си Б.Ц.Р., А.Г.Р., Ц.Г.П., Ц.Т.М., П.И.Х. и М.М. Х. са учредили в полза на „***“ ООД /сега „***“ ЕООД/ право на строеж за изграждане на: МЯСТО

ЗА ПАРКИРАНЕ №1, с площ от 15 кв.метра, в собствен парцел IV-5182, в кв.391 по плана на гр.Плевен, заедно с 25 % ид.ч. от правото на строеж върху 60 кв.метра, при съседи: изток - собствен парцел IV - 5182, запад - парцел

XV-5193, юг - парцел ХIV-5192, север - място за паркиране №2; МЯСТО ЗА ПАРКИРАНЕ №2, с площ от 15 кв.метра, в собствен парцел IV - 5182, в кв.391 по плана на гр.Плевен, заедно с 25 % ид.ч. от правото на строеж върху 60 кв.метра, при съседи: юг - място за паркиране №1, север - място за паркиране №3, изток - собствен парцел IV - 5182, запад - парцел XV - 5193, юг - парцел ХIV-5192, север - място за паркиране №2; МЯСТО ЗА ПАРКИРАНЕ №3, с площ от 15 кв.метра, в собствен парцел IV - 5182, в кв.391 по плана на гр.Плевен, заедно с 25 % ид.ч. от правото на строеж върху 60 кв.метра, при съседи: юг - място за паркиране №2, север - място за паркиране №4, изток - собствен парцел IV-5182, запад - парцел ХV-5193 и МЯСТО ЗА ПАРКИРАНЕ №4, с площ от 15 кв.метра, в собствен парцел IV-5182, в кв.391 по плана на гр.Плевен, заедно с 25 % ид.ч. от правото на строеж върху 60 кв.метра, при съседи: юг - място за паркиране №3, изток - собствен парцел IV-5182, запад - парцел ХV - 5193, север - парцел III-5181, 5180, както и че със същото решение е признато за установено на основание чл.124 от ГПК, че Х.И.К. не е собственик на място за паркиране №2, с площ от 15 кв.метра, в собствен парцел IV - 5182, в кв.391 по плана на гр.Плевен, заедно с 25 % ид.ч. от правото на строеж върху 60 кв.метра, при съседи: юг - място за паркиране №1, север - място за паркиране №3, изток - парцел IV – 5182 и запад - парцел XV – 5193.

Не се спори и е видно от приложеното гр.д.№3400/2017г. по описа на ПлРС, че същото е приключило със спогодба между страните П. Х. и Х. И., по силата на която П.И.Х. се е задължил в срок от 30 дни да демонтира антипаркинг устройството, находящо се във вътрешна незастроена част – тунел на недвижим имот, находящ се на адрес - гр.***, ул.*** №*, монтирано върху отводнителна решетка, и в този срок да го монтира за своя сметка на мястото, от което е било демонтирано и това действие е станало повод за предявяване на исковата молба от Х.И.К.; П.И.Х. се е задължил и занапред да не създава пречки на Х.И.К., лично на него или на негов държател, да паркират автомобили на паркомясто, условно наречено паркомясто №2, представляващо 15 кв.м. маломерна част от парцел IV-5182 в кв.391 по плана на гр. Плевен, защитено с антипаркинг устройство.

Спорни по делото са въпросите – извършил ли е въззивникът – ответник действия, с които да ограничава правото на ползване на имота от съсобствениците, какви са те и следва ли да бъдат преустановени със съдебна санкция?

Правилни и обосновани на събраните по делото писмени доказателства са изводите на РС-Плевен, че въззиваемите П.Х., И.П.Х. и Д.П.Х. са съсобственици, заедно с други физически лица на процесния недвижим имот, представляващ УПИ IV-5182 в кв.391 по плана на гр. Плевен. Правилен е и изводът на съда, че въззивникът Х. И. не притежава право на собственост върху дворното място независимо, че притежава обособен жилищен имот в построената в същото жилищна сграда. След като И. не е съсобственик на дворното място същият няма право да го ползва, освен ако някой от съсобствениците не му го е предоставил. Доколкото И.е собственик на обект в сградата построена в същото дворно място за него са позволени само „съизволими“ действия, които могат да се отнесат към ползването и поддръжка на неговия жилищен имот, но не и към останалата незастроена част от дворното място.

Правилен е и изводът на съда, че Х.

И. ползва дворното място, като паркира собствения си автомобил на услонто нареченото паркомясто №2, на което е поставено антипаркинг устройство – заключваща скоба, за която само въззивникът има ключ. По този начин същият или е паркирал автомобила си в двора или е вдигнато и заключено устройството, което пречи на ползването и евентуално паркирането на други автомобили. Тези изводи се налагат от показанията на свид.Ю.Д., а също и от обясненията на самия И.по реда на чл.176 от ГПК.

Разпечатката съдържа 43 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d9b684c3-32b0-4800-b1b0-917c8190f449