Решение № 907 от 20.07.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 907 гр. Варна, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Мария К. Терзийска

Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско дело № 20233100501147 по описа за 2023 година за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от П. Ж. С. ЕГН ********** от ***, чрез особен представител, срещу решение №4072/20.12.2022г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение №1379/26.04.2023г., постановено по гр.д. № 1562/2023 г. на ВРС, с което е признато за установено, че въззивникът дължи на ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕИК000694286 със седалище и адрес на управление гр.София, пл.Позитано №5, сумата от 634.10лв. главница по изплатена щета настъпила на 28.06.2017г. по вина на ответника, който е напуснал мястото на настъпване на ПТП, 75.80лв. лихви за времето от 22.10.2018г. до 21.10.2021г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на сезиране на съда22.10.2021г. до окончателното изплащане на сумата, присъдени по гр.д.

№15341/2021г. на ВРС, 31 състав, на осн. чл.422 от ГПК вр. чл.500, ал.1, т.3 от КЗ.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и се прави искане за неговата отмяна и отхвърляне на исковете. Поддържат се възражения за липса на международна подведомственост, допуснати съществени процесуални 1 нарушения, изразяващи се в недопускане на свидетели и непроизнасяне по чл.183 от ГПК, както и за необоснованост. Твърди се, че са били игнорирани възраженията на въззивника за противоречия в Протокола за ПТП удостоверено е, че ответникът е напуснал ПТП, а същевременно същият го е подписал; схемата на ПТП не съответства на разположението на паркоместата по сателитна снимка. Поддържат се възраженията за наличие на евентуални дописвания в протокола, за липсата на данни за влизане в сила на наказателното постановление, за непълнота на представената от ищеца преписка по неговото издаване. Твърди се, че органите на МВР не са посетили местопроизшествието, видно от отбелязването в протокола, а ответникът е присъствал на съставянето му, следователно не е налице хипотезата на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ. Поддържа се твърдението за недоказаност на плащането на обезщетението, поради липса на доказателство, че неподписаното Приложение №2 представлява неразделна част от уведомлението за прихващане. Оспорва се като недоказано и поставянето на ответника в забава, с твърдения за липса на данни, че представеното известие за доставяне се отнася именно до регресната покана. Сумата за ликвидация на щета от 25 лева не фигурира в поканата, поради което няма основание да се твърди, че ответникът е поставен в забава. Изложени са възражения и във връзка с размера на фактурираните разходи за ляв стоп и боядисване.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който поддържа, че жалбата е неоснователна. Счита, че в графа „Посетено на място“ отметката в протокола се извършва на принципа „ненужното се зачертава“, за да обоснове извода, че съставителят на протокола е посетил ПТП, а протоколът е съставен два часа след настъпване на ПТП. В протокола за ПТП е посочено, че ответникът е напуснал ПТП, а от посоченото в полето на АУАН е видно, че няколко часа по-късно е намерен от административнонаказващия орган и е подписал съставените документи без възражения.

Поддържа, че Наказателното постановление е връчено на ответника лично срещу подпис, влязло е в сила поради необжалването му и заедно с Протокола за ПТП, като официални документи се ползват с материална доказателствена сила за настъпването на произшествието, участниците в него, механизма и видимите щети. Счита, че са налице всички предпоставки за уважаване на регресната претенция.

Постъпила е и частна жалба от П. Ж. С. ЕГН ********** от ***, чрез 2 особен представител, срещу Определение №3236/15.03.2023г. по гр.д.

№1562/2022г. на ВРС, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя с правно основание чл.248 от ГПК.

Жалбоподателят счита искането на ищеца за разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство за недоказано, поради липса на представен договор за правна помощ. Поддържа, че представената фактура не може да служи като доказателство за наличие на правоотношение по договор за поръчка, тъй като от съдържанието на фактурата не става ясно дали се отнася до предявяване на регрес по щета в заповедно или в исково производство или извънсъдебно чрез отправяне на покана. За необоснован счита извода на съда, че щом фактурата е от 12.10.2021г., тя се отнася до подаденото на 25.10.2021г. заявление, като излага аргумента, че би могло да се отнася до уредени по-късно отношения по отправяне на покани.

В постъпилия отговор ответникът по жалбата излага становище за правилност на обжалваното определение.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Пред ВРС е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т. 2 от ГПК, вр. чл.500, ал.2 от КЗ за установяване съществуването на регресното вземане на ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ към П. Ж. С. по Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №15341/2021г. в размер на 659.10лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане и обезщетение за забава в размер на 75.80лв. за периода от 22.10.2018г. до 21.10.2021г.

В исковата молба се твърди, че при ПТП, настъпило на 28.06.2017г. в гр.Варна на ул.«Зеленика» посока ул.«Подвис» пред дом №4 П. С., като водач на МПС, марка „Мерцедес“, с ДК *****, собственост на „Обединена компания Варна“ООД, е нарушил правилата за движение, предвидени в ЗДвП, като при движение блъснал паркираното МПС с марка „Пежо", с ДК №*****, собственост на Д. Р. и напуснал мястото на произшествието. Между ищеца и „Обединена компания Варна“ООД, собственик на МПС марка „Мерцедес", е сключен договор за застраховка ГО, застрахователна полица №BG/03/116002609164, за периода от 17.11.2016г. до 16.11.2017г. Между "Дженерали застраховане" АД и собственика на лек автомобил „Пежо", с ДК 3

№*****, собственост на Д. Р., е сключен договор за застраховка "Каско на МПС" застрахователна полица №**** за периода от 29.06.2016г. до 28.06.2017г. На увредения автомобил са нанесени значителни щети, подробно описани в опис-заключение по щета №210253565 на "Дженерали застраховане" АД. Въз основа на предявена претенция по административен път от застрахователя по застраховка "Каско" срещу застрахователя по застраховка „ГО" в ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ е образувана преписка по щета №****. По подадено уведомление за щета от собственика на увредения автомобил експерти на "Дженерали застраховане" АД подробно са описали щетите, нанесени на лек автомобил „Пежо", с ДК №*****, собственост на Д.Р., съставена е калкулация за нужните материали и средства за отстраняване на описаните щети в размер на 619,10лв., които "Дженерали застраховане" АД е изплатил с платежно нареждане от 14.09.17г. на „ДАЛИ 99" ООД, сервиза отстранил щетите по увреденото МПС. Общата сума в размер на 634,10лв., представляваща дължима сума за отстраняване на причинените щети и сторените разноски по ликвидация на щетата /в "Дженерали застраховане" АД/ е изплатена от ищеца, чрез уреждане на взаимни задължения по регресни претенции между двете дружества, както е посочено в писмо изх. №05685/15.11.2017г. по приложени списъци и платежно нареждане от 16.11.2017г. за сумата от общо 87858,84лв. За ликвидация на щетата в ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ са сторени ликвидационни разноски в размер на 25лв. Поради неплащане в предоставения срок ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение, с което се обосновава правният интерес от предявяване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му особен представител, който сочи, че ответникът може да се е установил трайно в чужбина, като развива предположенията си в насока, че ако ответникът има местоживеене в друга държава членка на ЕС, то приложение следва да намери Регламент №1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. В чл.14, т.1 от Регламента е предвидена специална международна компетентност по отношение на исковете, като искът следва да бъде предявен в съдилищата на държавата-членка, в която ответникът има местоживеене. Счита, че исковата 4 претенция е неоснователна. Оспорва ответникът да е управлявал МПС марка „Мерцедес" с рег. № *******, да е участвал в процесното ПТП, да е нарушил правилата за движение по пътищата, както и да е блъскал паркирано МПС марка „Пежо" с рег. №*****. Прави възражение за наличие на изключващи противоправно поведение или вина на ответника обстоятелства, свързани с техническото състояние на МПС, което той евентуално е управлявал, които попадат извън рамките на дължимата грижа на водача и представляват скрити недостатъци на вещта. Прави възражение за наличие на обстоятелства, извън контрола и дължимата грижа на водача, представляващи крайна необходимост, при които ответникът е предприел необходимото да избегне настъпването на неизвестно какво, но според него по-тежко ПТП с по-големи материални щети или дори пострадали лица. Счита, че е налице изключителна вина за причиняване на ПТП на водача на другото МПС с рег.

№***** поради допуснати неуточнени нарушения на правилата за движение по пътищата, а в условията на евентуалност за съпричиняване от страна на водача на МПС с рег. № ***** поради допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата, в това число и възможни нарушения на правилата за паркиране, създаващи опасност от възникване на ПТП. Изразява съмнения, че доколкото ПТП е настъпило именно в последния ден на покритието на застраховката „Каско на МПС" за МПС с рег. №*****, всъщност никакво ПТП не се е случило на 28.06.2017г., а автомобилът е пострадал при други неизвестни обстоятелства, които не се покриват от застраховката „Каско на МПС" и щетите са приписани неоснователно на трето лице без неговото знание, за да се ползва покритието на застраховката. Оспорва ответникът да е напускал местопроизшествието. От представения по делото протокол за ПТП не се установява органите за контрол на движението по пътищата въобще да са посещавали местопроизшествието. Освен това в самият протокол е отразено, че ответникът е присъствал на съставянето на протокола за ПТП, предоставил е данни и го е подписал, следователно не е налице противоправното поведение, което нормата на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ цели да санкционира. Оспорва стойността на разходите за ремонта с твърдения, че е завишена. Възразява в негова тежест да бъдат възлагани ликвидационни разноски, тъй като са определени произволно. Твърди, че няма основание да се начислява лихва за забава, включително след подаване на заявлението, тъй като няма надлежно връчена на ответника покана. Сумата от 25лв. за 5 ликвидация на щетата не е включена в представената регресна покана, поради което няма основание да се твърди, че за тази сума е отправяна покана. Прави възражение за погасяване на претенциите за главница и лихва по давност.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Предположението на особения представител, че ответникът има обичайно местопребиваване в чужбина, е хипотетично и лишено от конкретика. Задължение на всеки български гражданин е да регистрира настоящия си адрес, включително когато е в друга държава. В случая ответникът има регистриран настоящ адрес в Република България, поради което опровергаването на тази регистрация може да се осъществи само с писмени доказателства. Данни, че лицето пребивава в чужбина, по делото не са събрани, включително от длъжностните лица по призоваването, а особеният представител не е легитимиран да релевира подобни възражения от личен характер. По изложените съображения съдът намира, че при разглеждане на спора по същество не е допуснато нарушение на правилата за международна подведомственост.