Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 195 от 24.06.2022, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно гражданско дело 251/2022
Вид
Решение № 195
Подписан
24.06.2022
В сила
24.06.2022
Състав
БИСЕР ЦВЕТАНОВ ПЕТРОВ, КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ, РОМАН ТОДОРОВ НИКОЛОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Перник, 24.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

РОМАН Т. НИКОЛОВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20221700500251 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по жалба от „СОФИЯ Комерс Кредити Груп“ АД против решение 73/31.01.2022 г. по гр.д. № 2309/2021 г. на РС– Перник, с което „СОФИЯ Комерс Кредит Груп“ АД е осъдено да заплати на А. К. Р. сумата в размер на 622,40 лв. – заплатена като неустойка и договорна лихва по недействителен договор за потребителски кредит от *** Със същото решение в тежест на „СОФИЯ Комерс Кредити Груп“ АД са възложени разноски съгласно чл.78 от ГПК.

В жалбата по подробни доводи и съображения се твърди, че съдът не е съобразил направеното от ответното дружество признание на иска и направено плащане в хода на производството и неправилно е уважил предявения иск, поради което се иска отмяна на решението с отхвърляне изцяло на исковете. В жалбата се възразява и срещу възложените в тежест на дружеството съдебни разноски, като твърди, че същото не е дало повод за завеждане на иска и не следва да отговаря по чл.78, ал.1 от ГПК.

Въззиваемият изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за оставянето й без уважение и за потвърждаване на решението.

1

Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

От признанието на ищеца и от приложеното по първоинстанционното дело платежно нареждане от 18.10.2021г. се установява, че след подаване на исковата молба от ответника е извършено плащане на ищеца на сума в размер на 622,40 лв., с посочено основание „възстановяване надплатени суми договор от ***“, представляваща цялата претендирана сума /в пълен размер съгласно становище на ищеца от 10.012022г./, като присъдените с обжалваното решение суми са платени в размер такъв, какъвто е посочен в съдебното решение.

Първоинстанционният, както и въззивният съд на основание чл. 235, ал. 3 ГПК следва да отчете извършеното цялостно плащане на дължимите суми за главница и лихви и исковете за тях следва да бъдат отхвърлени изцяло, съответно обжалваното решение следва да се отмени в тази част. Без значение в случая е, че плащането от ответника е извършено след признанието на иска по реда на чл. 237 ГПК, защото плащането не означава оттегляне на признанието на иска и следователно не противоречи на забраната на чл. 237, ал. 4 ГПК.

Напротив - плащането в хода на процеса е равносилно на конклудентно признание на иска.

Същевременно осъщественото в хода на процеса плащане не се отразява на отговорността за разноски на ответника по първоинстанционното производство, независимо, че ответникът е признал иска, тъй като той е дал повод за спора,т.е. липсва другото кумулативно изискване п о чл. 78, ал. 2 ГПК. Поради което на ответника не се дължат разноски по първоинстанционното производство, съответно обжалваното решение в частта за присъдените разноски следва да се потвърди.

С оглед основателността на жалбата и при положение, че въззиваемият е оспорил жалбата и изразил становище за нейната неоснователност, то право на разноски по въззивното производство има само жалбоподателят.

Жалбоподателят доказва разноски по въззивното производство общо 265 лв., от които 25 лв. – заплатена държавна такса и 240 лв. с ДДС – заплатено адв. възнаграждение /съгласно представените доказателства, включително и договор за правна защита и съдействие за уговорено и удостоверено заплащане на адв. възнаграждение за въззивното производство в размер на 240 лв. с ДДС, фактура и списък по чл. 80 ГПК/, които по горните съображения му се дължат изцяло от въззиваемия.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

РЕШИ:

2

ОТМЕНЯ решение № 73/31.01.2022 г. по гр.д. № 2309/2021 г. по описа на Районен съд – Перник в частта, с която „СОФИЯ Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК: 175302519, гр.

София,ж.к. Дианабад, ул. Васил Калчев, бл. 58, ателие 6 е осъден да заплати на А. К. Р., ЕГН ********** от ***, сумата в размер на 622,40 лв. – заплатена като неустойка и договорна лихва по недействителен договор за потребителски кредит от ***, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от А. К. Р., ЕГН ********** от *** срещу „СОФИЯ Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК: 175302519, гр. София, ж.к. Дианабад, ул. Васил Калчев, бл.

58, ателие 6 за заплащане сумата в размер на 622,40 лв. – заплатена като неустойка и договорна лихва по недействителен договор за потребителски кредит от ***, като погасени чрез плащане в хода на процеса.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 73/31.01.2022 г. по гр.д. № 2309/2021 г. по описа на Районен съд – Перник, в останалите обжалвани части за присъдените разноски в първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА А. К. Р., ЕГН ********** от ***, да заплати на „СОФИЯ Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК: 175302519, гр. София, ж.к. Дианабад, ул. Васил Калчев, бл. 58, ателие 6, сумата 265 лв. – разноски по въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3