Решение № 197 от 24.07.2025, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Шумен, 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно гражданско дело № 20253600500355 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №90/04.02.2025 г. по гр.д. №876/2024 г., ШРС отхвърлил предявения от С.Г.К. срещу „Г.К. 67“ ЕООД и „Бум Ауто“ ЕООД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 440, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът „Г.К. 67“ ЕООД, в качеството му длъжник по изп. д. №20237750400102 по описа на ЧСИ, с рег. № 775 не е собственик на описаната по изпълнителното дело движима вещ, представляваща въздухоплавателно средство – безмоторен самолет без регистрационна табела, марка „Бланик L13“, ...., на цвят сиво-червено.

Недоволна от решението останала ищцата, която го обжалва изцяло. В жалбата си излага съображения, че първоинстанционният съд необосновано и в противоречие със събраните по делото доказателства е приел, че движимата вещ принадлежи на длъжника, тъй като е намерена в полуремарке, описано по изпълнителното дело. Събрани били безспорни доказателства, от които се установявало, че жалбоподателката е собственик и владелец на процесната движима вещ, описана и иззета неправомерно, по недопустим процес - без на ЧСИ да са възложени правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ за тези действия. Моли решението да бъде отменено и предявената претенция уважена.

Въззиваемата страна „Бум Ауто“ ЕООД взема становище по неоснователността на въззивната жалба.

Въззиваемата страна „Г.К. 67“ ЕООД депозира писмен отговор, с който изразява 1 становище, че исковата молба е основателна.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното решение, поради което същата се явява допустима.

След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Шуменският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Няма спор, а се установява и от писмените доказателства по делото, че при ЧСИ Я.Б.в с рег. № 775, с район на действие ШОС, е образувано ИД № 20237750400102 по молба на взискателя „Бум Ауто“ ЕООД, ЕИК 206387755 срещу длъжника „Г.К. 67“ ЕООД, ЕИК 201337093, въз основа на изпълнителен лист №6 от 04.01.2023 г., въз основа на решение №899/05.12.2022 г. по гр. д. №943/2022 г. по описа на ШРС и Заповед №160 за изпълнение на парично задължение от 17.02.2022 г. по ЧГД №334/2022 г. по описа на ШРС, което е осъдено да заплати на дружеството – взискател сумата от 4 542 лева – представляваща незаплатена дължима сума за извършена комплексна транспортна услуга по фактура № 69/16.12.2021 г..

Не е спорно, че по изпълнителното дело били наложени запори върху следните МПС: лек автомобил, марка „Рено Еспейс“ с рег. № ...; полуремарке, марка „Трейлор Сии 3 ЦП“ с рег. № ....; лек автомобил, марка „Мерцедес Ц 180“ с рег. № ..... полуремарке, марка „Шмитц С 01“ с рег. № .....; лек автомобил, марка „Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с рег. № .....; лек автомобил, марка „Мерцедес Ц 180“ с рег. № ..... Насрочен бил и опис на запорираните движими вещи.

Дружеството – длъжник било уведомено за датата и часа на описа на запорираните вещи.

Не спори също така, че на 07.09.2023 г. ЧСИ Я.Б.в описал единствено движимата вещ полуремарке, марка „Шмитц С 01“ с рег. № ..... и предадена с протокола за опис на „Строителна механизация“ АД, като управителят на дружеството е назначен в качеството на пазач. Останалите запорирани движими вещи не били описани, поради непредставянето им от страна на длъжника. Впоследствие ЧСИ Я.Б.в е насрочил втори опис на запорираните и неописани движими вещи. Вторият опис на запорираните вещи бил извършен на 28.09.2023 г., като в протокола е отразено, че по време на извършване на принудителното действие, в иззетото полуремаркето било установено въздухоплавателно средство – безмоторен самолет без регистрационна табела, марка „Бланик L13“, на цвят сиво-червено, като крилата му били прикрепени към стените на ремаркето, а цялото въздухоплавателно средство било укрепено с обтегачи. На 04.10.2023 г. бил извършен допълнителен оглед на въздухоплавателното средство в присъствието на вещо лице, а впоследствие била извършена оценка на въздухоплавателното средство. Насрочена била и публична продан на вещта за периода от 15.04.2023 г. до 15.05.2023 г. По силата на издадена по първоинстанционното дело обезпечителна заповед № 8 от 09.04.2024 г. изпълнението по отношение на процесния безмоторен самолет, марка „Бланик L13“ е спряно.

2

По делото е представен договор за прехвърляне на собствеността върху въздухоплавателно средство от 01.04.2019 г., сключен между Г.С.К., като продавач, и ищцата С. Г. С., като купувач, по силата на който продавачът продава на купувачите, а купувачите купуват правото на собственост на следното въздухователно средство: безмоторен самолет Бланик .... чешко производство, ведно с цялата налична техническа документация и принадлежности към самолета, за сумата от 6000 лв. В чл. 3 от договора е посочено, че владението върху въздухоплавателното средство се предоставя с подписването на договора, а съгласно чл. 4 от договора продавачът се задължил да предаде на купувача цялата налична у него документация, отнасяща се за въздухоплавателното средство.

По делото като писмено доказателство е прието уведомление от К.Р.Л. – счетоводител на „Г.К. 67“ ЕООД, в което последният заявява, че работи като счетоводител в посоченото дружество и не е зачислявал самолети към дружеството.

Установява се от писмо изх. № 04-17-318/27.06.2024 г. – ТLР-G от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, че на ищцата не е издавано свидетелство за правоспособност по смисъла на Наредба № 1 от 16.01.2023 г. за свидетелствата за правоспособност на авиационен персонал, а в писмо № 04-17-318/15.11.2024 г. – ТLР-G от същата дирекция се установява, че след направена справка в Регистъра на Гражданските въздухоплавателни средства в Република България не се установило наличието на записи за притежавани, наети или държани на друго правно основание въздухоплавателни средства на имената на С. Г. С., Г.С.К. и „Г.К. 67“ ЕООД.

По делото е разпита свид. Д.И.К. майка на ищцата. Свидетелката сочи, че е присъствала на изземването на самолета, който бил собственост на дъщеря й. Заявява, че на 28.09.2023 г. ЧСИ Я.Б.в заедно с двама полицаи и ключар посетили имот, находящ се на ул.

„....“ № 59 в с. Ил...., търсейки фирмата „Г.К. 67“ ЕООД, седалището на която се намирало в гр. Шумен. Тогава ЧСИ Я.Б.в иззел полуремарке, в което се намирал закупения, бракуван самолет от дъщеря й, която го държала на съхранение в това полуремарке. Излага, че ищцата й споделила, че пътувайки из България е посетила около гр. Велико Търново ТИРпаркинг, в който имало заведение за бързо хранене и поставени самолети и ретро мотоциклети като атракция. От там е почерпила идеята, като мечтата й е да си закупят от приятели имот, който да го превърнат в къща за гости със заведение и да сложат този самолет и ако намерят ретро самолети и колела, да служат като атракция. Самолетът бил с алуминиев цвят и бил разглобен на части.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна предявеният отрицателен установителен иск по чл. 440 ГПК за неоснователен.

Съгласно разпоредбата на чл. 440, ал. 1 от ГПК всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника. Според разясненията, дадени в мотивите към т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК, правният интерес от предявяване на иска по чл. 440 от 3

ГПК произтича от засягането на твърдяното от третото лице право от предприетите изпълнителни действия. Засегнатото право може да бъде както правото на собственост на третото лице върху вещта, така и притежаваното от това лице ограничено вещно право върху същата вещ или пък облигационно право. Правата на третото лице върху вещта, предмет на изпълнението, не са предмет на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК, а само обуславят правния интерес за предявяването му. Целта е при уважаването на иска да бъде установено, че вещта не принадлежи на длъжника и по този начин да се отрече възможността да се осъществи принудителното изпълнение за негово задължение върху имущество, което принадлежи на трето лице.

В настоящия случай ищцата твърди, че принудителното изпълнение е насочено върху вещ, която е нейна собственост и това засяга нейното право на собственост. Позовава се на договор за прехвърляне на собствеността върху въздухоплавателно средство от 01.04.2019 г., сключен между Г.С.К., като продавач, и ищцата С. Г. С., съгласно които е станала собственик на вещта.

С оглед твърденията на ищцата и събраните доказателства, съдът приема, че същата има правен интерес от предявения иск, като е без значение дали вещта е в нейно владение или не, след като принудителното изпълнение е насочено върху нея и самият ищец се позовава на доказателства за възникнало в неговия патримониум право на собственост върху вещта, респ. оспорва правото на собственост на длъжника по изпълнителното дело.

Страните не спорят и се установява по делото, че ответникът „Г.К. 67“ ЕООД е длъжник по образуваното и висящо ИД № 20237750400102 по описа на ЧСИ Я.Б.в с рег. № 775, с район на действие ШОС. Принудителното изпълнение е насочено върху движима вещ, представляваща безмоторен самолет, марка „Бланик L13“ за удовлетворяване на парични вземания на взискателя „Бум Ауто“ ЕООД. За вещта е налице спор дали длъжникът е нейн собственик.

Предвид изложеното, съдът приема, че за ищцата е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск за собственост по чл. 440, ал. 1 ГПК. Искът е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

В случай че ищецът твърди, че вещта върху която е насочено изпълнението му принадлежи, той трябва да проведе доказване на правото си на собственост. Ако ответниците твърдят, че собственик на вещта е длъжникът, те трябва да установят правата на длъжника, които изключват правото на ищеца.

Както се посочи, ищцата твърди, че тя самата е собственик на вещта срещу която е насочено изпълнението. Позовава се на договор за прехвърляне на собствеността върху въздухоплавателно средство от 01.04.2019 г., сключен между Г.С.К., като продавач, и ищцата С. Г. С., като купувач.

Ответникът „Бум Ауто“ ЕООД твърди, че движимата вещ, предмет на принудително изпълнение, не е идентична с вещта, предмет на договора. Твърди, че договорът е антидатиран и създаден изцяло за целите на производството.

4

Ответникът „Г.К. 67“ ЕООД, чрез своя управител Г.С.К. поддържа становището, че ищцата е собственик на процесната вещ.

Съдът намира, че процесната вещ е собственост на „Г.К. 67“ ЕООД към датата на налагане на запора върху нея по изпълнителното дело, поради следните съображения:

Съгласно чл. 465 ГПК съдебният изпълнител описва посочената от взискателя движима вещ само ако се намира във владение на длъжника, освен ако от обстоятелствата е явно, че вещта принадлежи на друго лице. Както е разяснено в мотивите на т. 5 от ТР № 6/2014г. по тълк. дело № 6/2013г. ОСГТК на ВКС, „правото на собственост върху движима вещ се доказва с верига от оборими презумпции (който държи владее, който владее, владее за себе си, който владее за себе си е собственик, освен ако от обстоятелствата е явно, че вещта принадлежи другиму). Затова и при изпълнение върху движима вещ, съдебният изпълнител не събира доказателства за собствеността, а използва индиции за собствеността описва, оценява и предава за пазене вещта само когато я намери в държане на длъжника”.