Определение № 33306 от 14.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33306 гр. София, 14.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20261110101087 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на Х. Й. Б., с която срещу „Аксес Файнанс“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, са предявени искове за прогласяване нищожността на договор паричен заем А1 потребителски кредит № ********, сключен с „Аксес Файнанс“ АД и за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на гаранция № ********, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД.

В исковата молба се твърди, че между ищцата и „Аксес Файнанс“ АД на 25.02.2025 г. е сключен процесният договор за кредит, по силата на който ответното дружество й предоставило в заем сумата 1200 лв., при ГПР 46,71 %, ГЛП 38,40 %, общо дължима сума с лихва 1464 лв., която следвало да бъде възстановен в срок от 12 месеца. Във връзка с чл. 3 от Договор за паричен заем ищецът сключил с втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД Договор за предоставяне на гаранция № ********/25.02.2025г. за обезпечаване на сключения Договор за заем, като възнаграждението за поръчителя възлизало на 717,96 лв. Излагат се подробни съображения, че процесният договор за кредит е нищожен поради противоречие на закона, а именно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като от същия не ставало ядно начина на формиране годишния процент на разходите по кредита, т.е. какви са включени разходи в него, в това число и предвиденото възнаграждение по договора за поръчителство и как се формира същият, както и какъв е реалният процент на оскъпяване на предоставения финансов ресурс. Наред с това се сочи, че заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора, заплаща се от потребителя, а и без него договорът за кредит не можел да бъде сключен. Така със сключването на друго правоотношение намира, че се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ГПК. Сочи и че посоченият в договора ГПР не е реално приложеният такъв, което представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.1 и ал.2,т.1 ЗЗП, като сочи, че тази договорка е неравноправна по своя характер.

По отношение на договора за гаранция, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД поддържа, че същият е нищожен поради заобикаляне на закона с оглед нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР, тъй като възнаграждението платимо по него е следвало да бъде отразен в определения ГПР, посочен в договора за кредит. Наред с това поддържа същият да противоречи на добрите нрави, тъй като 1 ищцата заплащала една сума по този договор без насреща да получава нещо. Била принудена да сключи договор за предоставяне на поръчителство, с предварително избрано от заемателя дружество, „Файненшъл България“ ЕООД, за да му бъде отпуснат заем. Така със заплащането на възнаграждението по този договор се стигало до увеличаване на дължимата сума., без каквато и да е насрещна престация. Излага съображения договор да е недействителен на основание чл.143 ал.1 и ал.2, т.19 ЗЗП, тъй като бил във вреда на потребителя и не отговарял на изискванията за добросъвестност и справедливост и водел до неравновесие в правата на страните.

Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Исковата молба е връчена на ответника „Аксес Файнанс“ АД за отговор, който депозира такъв в срока по чл. 131 ГПК. Не оспорва сключването на процесния договор за кредит с твърдяното от ищцата съдържание. Изразява становище, че не е налице нарушение и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото ГПР се изчислява към момента на сключване на договора, а кредиторът нямало как да знае, дали заемателят ще представи обезпечение. Противното би означавало в ГПР да се включва стойността на услуга, предоставена по волята на потребителя. Сочи, че възнаграждението на ответника - гарант не е част от заемното правоотношение по договора за заем, като същото било дължимо за предоставената услуга към „Файненшъл България‘‘ ЕООД, а не към заемодателя, само при неизпълнение от страна на заемателя на задължението му да представи едно от другите две обезпечения по договора за заем. В договора за паричен заем, ГПР бил фиксиран, поради което нямало задължение механизмът за неговото формиране да бъде посочен и в договора за паричен заем. Посочена е и общата сума за плащане по договора. Излагат се съображения относно действителността на договора за предоставяне на гаранция. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор и от ответника „Файненшъл България‘‘ ЕООД, с който оспорва предявените искове с доводи за тяхната неоснователност. Не оспорва сключването на процесния договор за предоставяне на гаранция с твърдяното от ищцата съдържание. Излага подробни съображения, че същият е действителен, като ищецът е потърсил услугите на този ответник, за да гарантира изпълнението на задълженията си по договора за кредит. Счита, че така постигнатите договорки не противоречат на добрите нрави, нито с договора е нарушено изискването за еквивалентност на престациите. Освен това потребителят е имал възможност да избере вида на обезпечението, което да предостави на кредитора по договора за кредит, като в този смисъл заемодателят е действал добросъвестно.

Обръща внимание, че е търговец и за него не е налице интерес да сключва безвъзмездни сделки. Изразява становище, че двете правоотношения не бива да се смесват. Поддържа, че разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК е приложима към процесното правоотношение по договор за предоставяне на гаранция, поради което и твърдяната нищожност на договора на основание чл.143, ал.2, т.19 ЗЗП е неоснователна.

Искането, отправено до съда, е да отхвърли предявения срещу този ответник иск.

Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Делото следва да бъде насрочено за открито съдебно заседание.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: Твърденията на страните, съдържащи се в исковата молба и в отговора, дават на съда основание да приеме, че е сезиран с искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл.

143, ал. 2, т. 19 ЗЗП.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:

2

По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че договорът, сключен с ответника, е нищожен на заявените с исковата молба основания, а именно поради нарушение на императивни норми на закона и/или поради накърняване на добрите нрави, т.е. че накърнява принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и принципите за предотвратяване на несправедливото обогатяване, че със същите договори, се нарушават изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 ЗПК.

В тежест на ответниците е да докажат основателността на възраженията си, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството съдът приема, че следва да се отделят следните обстоятелства: че на 25.02.2025 г. между ищеца и „Аксес Файнанс“ АД е сключен процесният договор за кредит № ********, по силата на който ответното дружество е предоставило в заем сумата 1200 лв., при ГПР 46,71 %, ГЛП 38,40 %; 2) че на същата дата между ищеца и втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на гаранция № ********/25.02.2025г. за обезпечаване на сключения договор за заем при договорено възнаграждение за гаранта в размер на 717,96 лв., платимо, ведно с погасителните вноски по договора за кредит; 3) че в договора за кредит не е включено възнаграждението, дължимо от ищеца на „Файненшъл България“ ЕООД.

По доказателствата:

Представените с исковата молба писмени доказателства следва да бъдат приети като допустими, относими и необходими за изясняване на предмета на спора.

Във връзка с разпоредбите на чл. 140а ГПК и предвид конкретните особености на правния спор съдът приема, че следва да прикани страните към сключване на спогодба или друг начин за доброволно решаване на спора, а делото да насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.11.2026 г. от 9:20 часа, за която дата да се призоват страните.

ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.

ПРИЕМА представените от ищеца писмени документи като писмени доказателства по делото.

УКАЗВА на „Аксес файнанс“ АД в срок до откритото съдебно заседание да представи по делото документ за внесена по сметка на СРС държавна такса по чл.

102з ГПК в размер на сумата от 0,36 евро - за изготвяне на препис от отговора на ИМ, като при неизпълнение - съдът ще постанови определение по чл. 77 ГПК за посочената сума.

УКАЗВА на „Файненшъл България“ ЕООД в срок до откритото съдебно заседание да представи по делото документ за внесена по сметка на СРС държавна такса по чл. 102з ГПК в размер на сумата от 0,31 евро - за изготвяне на препис от отговора на ИМ, като при неизпълнение - съдът ще постанови определение по чл. 77 ГПК за посочената сума.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

3

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.