Решение № 2710 от 25.11.2022, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2710 гр. Бургас, 25.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: И. Г. ДЕЧЕВ при участието на секретаря С.НА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от И. Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело № 20212120108017 по описа за 2021 година

Постъпила е искова молба и уточнения към нея от С. Б. Г., ЕГН **********, О. С. Г., ЕГН **********, И. Т. Г., ЕГН **********, Т. Н. Г., ЕГН **********, М. А.

М., ЕГН **********, А. Б. И., ЕГН ********** и “Екометал Инженеринг“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от П. Д. С., всички със съдебен адрес *** против Етажната собственост на сграда с идентификатор *** /сграда “А“/, с адрес ***, представлявана от И. К., с която се иска да бъдат отменени всички решения на Общото събрание на ЕС, проведено на 08.10.2021г.

В исковата молба се заявява, че решенията са незаконосъобразни, понеже самото събрание е незаконосъобразно свикано и проведено. Твърди се, че поканата за свикване на общото събрание поражда съмнение относно лицето, което я е подписало, поради разлики в имената му, записани в началото и в края на текста. Лицето Г.С.Д. не притежава самостоятелен обект от сграда А в комплекса. Грешката в идентификацията на лицето опорочава поканата относно нейната достоверност. Поканата е на български език, но е подписана от чужденец, като не е отбелязано, че той владее езика, респ. че текстът правилно му е преведен. Съставянето на протокола за поставянето на поканата на видно място е опорочено, поради сгрешена дата, на която ще се проведе самото общо събрание. Протоколът не съдържа и данни кой е притежаваният от всеки от двамата подписали го лица самостоятелен обект в сградата. Следвало е поканата да се залепи на всеки един от входовете на сградата, а не само на вратата на централния вход. Нарушено е законовото изискване поканата да е поставена на видно и общодостъпно място. Записаната в поканата разпоредба на чл.12, ал.6 ЗУЕС е неприложима и също води до незаконосъобразност на действието. Свикването на ОС нарушава и чл.13, ал.2 и ал.3 ЗУЕС. Сградата е туристическа и след летния сезон мнозинството етажни собственици са в ситуация на дълготрайно отсъствие. Това е следвало да се съобрази от организаторите на общото събрание и те да уведомят етажните собственици по всички възможни начини, включително по електронната 1 поща. При провеждане на събранието не е направена проверка на представените идеални части от общите части на сградата, така не е ясно какъв е бил кворумът. Освен това към протокола няма нито едно пълномощно на представител на етажен собственик, както изисква чл.14, ал.5 ЗУЕС. Така някои от собствениците са представлявани невалидно и нередовно. В списъка за регистрация на участващите в събранието лица са посочени неправилни идеални части в етажната собственост, така неправилно са изчислени кворумът и мнозинството за приемане на решенията.

Протоколът не съдържа реквизитите по чл.16, ал.5 ЗУЕС. Решението по т.6 е с изначална липса на предмет, тъй като всички обекти имат открити самостоятелни партиди към ВиК. Моли се за отмяна на всички процесни решения, приети от общото събрание на посочената дата.

Ответната Етажна собственост е подала отговор и допълнително становище, в които е заявено, че искът е недопустим като просрочен. Ответниците считат, че не е допустимо под формата на уточнение на исковата молба да се въвеждат нови фактически твърдения, които не са заявени в срока по чл.40, ал.2 ЗУЕС. По същество се счита, че искът е неоснователен. Спазен е редът за съставяне и оповестяване на протокола от ОС, той отговаря на посоченото в закона съдържание. Оспорването на протокола от страна на ищците е недопустимо, защото е направено след изтичане на срока по чл.16, ал.9 ЗУЕС. Твърденията на ищците за поканата за ОС и поставянето й не опорочават процедурата по свикване на ОС. Инициаторът за свикване на събранието е Г. Б., собственик на обект в сградата. Поканата е поставена на видно място, като няма задължение да бъде залепена на всички входове на сградата. Освен това ищците са били запознати с поканата и са присъствали лично или чрез пълномощник на общото събрание. Няма в ЗУЕС изискване поканата да се връчи на собствениците по всички възможни начини. Достатъчно е поканата да се постави на видно и общодостъпно място. В протокола от заседанието на ОС са вписани датата и мястото на провеждането, дневният ред, явилите се лица и идеалните части от етажната собственост, същността на изявленията, както и приетите решения. Протоколът е надлежно оповестен, като е съставено съобщение в срока по чл.16, ал.7 ЗУЕС.

Протоколът не е оспорен в срок и се е стабилизирал като съдържание. Всички оплаквания на ищците свързани с кворума и резултата от гласуването са ирелевантни, тъй като ОС се смята за законно, колкото и идеални части да са представени, на основание чл.15, ал.3 ЗУЕС. Моли се искът да бъде отхвърлен.

Предвид данните по делото и като съобрази закона, съдът намира следното:

Искът е допустим. Спазен е срокът за оспорване на решенията на ОС на ЕС, определен в чл.40, ал.2 ЗУЕС. Според тази разпоредба, молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7. В случая съобщението за изготвения протокол от заседанието на ОС е залепено на видно място на 14.10.2021г. и от тази дата тече 30-дневният срок за оспорване на приетите решения. Този срок е изтекъл на 13.11.2021г., събота, неприсъствен ден, поради което на основание чл.60, ал.6 ГПК следва да се приеме, че изтича в първия следващ присъствен ден, който е понеделник, 15.11.2021г. Именно тази дата е отбелязана като пощенско клеймо на подадената искова молба, по която е образувано настоящото дело. Ето защо се налага извод, че оспорването е направено в срок /чл.62, ал.2 ГПК/. Исковата молба не е просрочена и е допустима. Подалите я лица са собственици на самостоятелни обекти в сградата-етажна собственост, което се установява и от представените нотариални актове, а и няма спор по този въпрос между страните. Доколкото са собственици в 2 етажната собственост, ищците са процесуално легитимирани да заведат иск за отмяната на решенията, съгласно чл.40, ал.1 ЗУЕС.

Не се споделят от настоящия съд възраженията на ответната ЕС, че ищците не могат да заявяват нови основания за незаконосъобразност на решенията на ЕС, след изтичане на преклузивния срок по чл.40, ал.2 ЗУЕС. Повод за предявяване на тези възражения по делото е фактът, че исковата молба е подадена по пощата в последния ден от срока, но тя не съдържа твърдения за конкретни пороци при свикването и провеждането на Общото събрание, поради което в последствие, по искане на ответника, съдът е оставил иска без движение и е указал на ищците да спазят чл.127, ал.1, т.4 ГПК и да посочат фактическите основания на претенцията, т.е. кои са нарушенията на ЗУЕС, които според тях водят до незаконосъобразност на решенията.

В дадения срок, продължен по искане на ищците, те са посочили в нарочни становища конкретните нарушения на процедурата по свикване и провеждане на ОС на ЕС. Тези уточнения са наистина формално извън срока по чл.40 ЗУЕС, но самата първоначална искова молба е подадена в този срок и това прави иска процесуално допустим. Според общото правило на чл.129, ал.5 ГПК, поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването. Доколкото според чл.42 ЗУЕС молбата се разглежда по реда на ГПК, налага се извод, че разпоредбата на чл.129, ал.5 ГПК важи и в този случай. В тази връзка съдът взема предвид приетото в решение № 37 от 20.04.2016г. на ВКС по гр.дело № 4432/2015г., постановено по повод касационното обжалване на решение на въззивен съд по иск по чл.40 ЗУЕС. В това решение е казано, че когато се касае до проверка на законосъобразността на решения на общото събрание на етажна собственост по реда на чл.40, ал.2 ЗУЕС, предметът на делото се определя от твърденията на ищеца за допуснати нарушения с оглед разпоредбите на ЗУЕС относно свикването, провеждането и вземането на решения от общото събрание, като във всички случаи тези нарушения трябва да са конкретно посочени. В рамките на подадената жалба съдът не би могъл да отмени решение поради наличието на порок, който не е бил заявен с исковата молба или добавен по-късно по реда на отстраняване на нередовностите в исковата молба или чрез изменение на иска. Ето защо БРС намира, че в настоящия случай исковата молба е била нередовна и това е наложило тя да бъде оставена без движение, но след отстраняване на нередовностите тя се смята за редовна от деня на подаването, т.е. от деня, в който тя е подадена, в рамките на срока по чл.40, ал.2 ЗУЕС. Исковата молба е подадена в срок, в последствие е поправена, поради което в нея вече се съдържат твърдения за пороци при свикване и провеждане на ОС на ЕС. Съдът дължи произнасяне по съществото на спора.

По същество искът е само частично основателен, по отношение на приетото по т.6 решение на ОС, а за останалите решения е неоснователен.

Оплакванията в исковата молба и уточненията към нея, в някои случаи са неоснователни, а в други случаи, макар и сочените факти да се установяват, те не могат да доведат до отмяна на процесните решения.

Данните по делото сочат, че на 08.10.2021г., при условията на спадащ кворум, е проведено общото събрание на собствениците на сграда А, комплекс “***“, ***.

Поканата за събранието е била за 07.10.2021г. от 11.00 часа, при надлежно описан в нея дневен ред, но поради факта, че на този ден не е постигнат кворум от най-малко 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, събранието е отложено за след един час. И тогава обаче не е постигнат изискуемият кворум, вече от 33 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, поради което събранието се е отложило за следващия ден, 08.10.2021г., когато е заседавало при постигнат кворум от 3

32.33%. Приети са общо шест решения, в съответствие с обявения дневен ред в поканата. Решенията са да се организира ЕС с форма на управление ОС, избран е УС, избран е контрольор, определени са размерите на годишните парични вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, възложено е на УС да подпише договор за поддръжка на сградата и да договори общи условия за поддръжка на комплекса със собствениците на обекти в съседни сгради или с УС на учредени други етажни собствености на сгради, решено е и всеки собственик на обект в ЕС да предприеме необходимите действия за сключване на индивидуален договор с ВиК АД в срок до 01.04.2022г. Протоколът е представен от ответника по делото, неговото съдържание е ясно, той не е оспорен пред управителния съвет в срока по чл.16, ал.9 ЗУЕС, поради което съдът е обвързан от отразените в него факти. А записаното в протокола сочи, че са приети решенията по въпросите от дневния ред, които са гласувани с мнозинство повече от 50 на сто от представените идеални части от общите части на етажната собственост /чл.17, ал.3 ЗУЕС/.

Неоснователно е твърдението в исковата молба, че поканата за свикване на общото събрание поражда съмнение относно лицето, което я е подписало, поради разлики в имената му, записани в началото и в края на текста. Видно от поканата, тя е по инициатива на собственика Г. Б., чието име е записано в титулната й част. От друга страна под положения подпис е записано, че подписът е на друго лице – Г.С.Д.. В тази връзка по делото е разпитан св.Б., който е заявил, че поканата е подписана от него, а имената на Г.С.Д. са погрешка написани върху нея, понеже поканата е печатана в другия комплекс ***, а там има лице с такива имена. Следователно се касае до техническа грешка в напечатването на името на лицето, подписало поканата. Очевидно е, че поканата за ОС е подписана от Б., поради което това оплакване в исковата молба е неоснователно. Не се касае до грешка в идентификацията на лицето, която да опорочава поканата относно нейната достоверност. Що се отнася до това, че поканата е на български език, но е подписана от чужденец, като не е отбелязано, че той владее езика, респ. че текстът правилно му е преведен, съдът намира, че този въпрос не е от значение за делото. Дори и лицето, подписало поканата да не владее български език, достатъчно е, че е подписало поканата, като видно от показанията му като свидетел по делото, Б. несъмнено е имал воля да подпише документ именно с такова съдържание.