Решение № 113 от 30.10.2020, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер 113

29.10.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд – Варна

I състав

На 21.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Милен П. Славов

Петя И. Петрова

Мария К. Маринова

Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Мария К. Маринова Въззивно гражданско дело № 20203000500314 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от С. Р. Н. против решение №83/02.07. 2020г., постановено по гр.д.№309/19г. по описа на ТОС, с което С. Р. Н. е осъден да заплати на В. Т. Д. сумата от 15 000 евро, равняваща се на 29 337, 45лв., и представляваща част от договорено парично задължение по договор от 07.02.2018г., както и е осъден да му заплати направените по делото разноски в размер на 2 153, 50лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен, като се присъдят и сторените от страната съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции.

Въззиваемият В. Т. Д. в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния му представител адв.Н. С. поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на ТОС да бъде потвърдено.Претендира разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба ищецът В. Т. Д. излага, че през 2017г. в Нидерландия предоставил на ответника С. Р. Н. собствения си товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Бенц Спринтер“, рама №WDB9066351S839226, рег.№ VG-109-B, с уговорката същият да се при движи до България с посочения т.а., като впоследствие го остави пред къщата на ищеца в 1 гр.Търговище, кв.“Въбел“.След пристигането си в България обаче ответникът не оставил автомобила на уговореното място, а без знанието и съгласието на ищеца го управлявал няколко дни на територията на област Търговище.Именно тогава, според неговите показания пред разследващите органи, автомобилът бил откраднат.След констатираната липса е подаден сигнал до правоохранителните органи и образувано ДП №919/17г. по описа на РУТърговище.Понастоящем извършителят не е установен и автомобилът не е върнат на ищеца.На 07.02.2018г. между страните е изготвен и подписан пред нотариус договор, с който ответникът се е задължил да изплати на ищеца сумата от 20 000 евро, представляваща стойността на гореописания т.а., а ищецът се е задължил в случай, че автомобилът му бъде върнат, да върне на ответника изплатените суми.Уговорен е срок и начин на погасяване на задължението на ответника, а именно в рамките на 2 години да се изплатят 4 равни вноски, всяка от по 5 000 евро.Към датата на подаване на исковата молба падежите на първите три вноски, съответно 07.07.2018г., 07.02.2019г. и 07.07.2019г., са настъпили, но ответникът не е заплатил нито една от тях. Предвид изложеното претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 15 000 евро, /равняваща се на 29 337, 45лв./, представляваща част от договореното парично задължение по договор от 07.02.2018г.

Ответникът С. Р. Н. в депозирания в срока по чл.131 от ГПК отговор на исковата молба и в хода на производството оспорва предя -вения иск и моли да бъде отхвърлен.Твърди, че между страните не съществува валидно облигационно правоотношение по силата на сключения между тях договор от 07.02.2018г.Този договор е нищожен, т.к. е без основание /кауза/. Ответникът го е подписал без да има интерес от него и цел, която да прес ледва.Същият е нищожен и т.к. е с невъзможен предмет.В исковата молба е посочено, че МПС е откраднато от неизвестен извършител преди 07.02.2018г., т.е., ако се приеме, че сключеният договор е договор за продажба, то продава - чът не е бил собственик на вещта към момента на сключването му и няма юридическата власт да изпълни задължението си за „dare“ спрямо купувача. Евентуално договорът е унищожаем, т.к. е подписан от ответника под въздейс -твието на психическа принуда от страна на ищеца, който многократно отправял заплахи за здравето и живота на ответника, съпругата и децата му.От момента на кражбата и понастоящем ответникът е подложен на системен психически тормоз от страна на ищеца.Последният го обвинява за кражбата, отправя му заплахи и така го е принудил да подпише процесния договор, за да може да обезпечи загубата си от т.а. за сметка на ответника.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявен е иск с пр.осн. чл.79, ал.1, вр. чл.365, ал.1 от ЗЗД.

С договор от 07.02.2018г., сключен между В.Д. и С.Н., с нота -риално заверени подписи, същите са приели за установено, че В.Д. е собственик на товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Бенц Спринтер“, рама №WDB9066351S839226, рег.№ VG-109-B, че 2 това МПС е отнето от владе- нието на С.Н. от неизвестен извършител, във връзка с което е образу -вано ДП №919/17г. по описа на РУ-Търговище, като до момента не е установен извършителят и МПС не е върнато на собственика си.Договорили са се, че С.Н. се задължава да изплати на В.Д. сумата от 20 000 евро, представляваща стойността на горепосоченото МПС в срок от две години, на четири равни вноски, съответно с падежи 07.07.2018г., 07.02.2019г., 07.07. 2019г. и 07.02.2020г.Договорили са се, че ако в срока на договора горепосоче -ното МПС бъде намерено и върнато на собственика В.Д., същият дължи връщане на С.Н. на изплатените до момента суми, както и, че, ако МПС има щети и овехтяване от експлоатацията му, страните с анекс към договора ще договорят размера на щетите и овехтяването и тази стойност ще се прис - падне от сумите, които трябва да се върнат.

От материалите по приобщеното към доказателствения материал ДП №919/ 17г. по описа на РУ-Търговище се установява, че същото е образувано на 14.11.2017г. за това, че за времето от 22, 00ч. на 13.11.2017г. до 07, 00ч. на 14.11.2017г. в гр.Търговище противозаконно е отнето чуждо МПС - т.а. марка „Мерцедес“, модел „Бенц Спринтер“, рама №WDB9066351S839226, рег.№ VG-109-B от владението на С. Р. Н. , собственост на В. Т. Д.

, без негово съгласие, с намерение да се ползва - престъп- ление по чл.346, ал.1 от НК.

В обясненията си, дадени по ДП №919/17г. по описа на РУ-Търговище на 14.11.2017г., С. Н. е посочил, че има приятел В. Д., който живее в Нидерладния, гр.Ротердам.Ходи веднъж в месеца с т.а., собст -веност на В., за да му кара стока за магазина му там, която той си поръчва от България и плаща от Нидерландия, а С. само я натоварва и закарва до гр.Ротердам.В. си купил нов т.а. „Мерцедес Спринтер“ за 25 000 евро и С. отишъл до Нидерландия, за да вземе буса и да го докара в България за стока, както и за да го регистрира в България като В. му казал да отиде в КАТ и да разбере каква е процедурата.След като проверил, му се обадил на 13.11.2017г. и му казал, че е необходимо пълномощно, каквото се уговорили В. да му изпрати на следващия ден.Вечерта, преди да бъде откраднат бусът, го паркирал пред дома на приятелката си, където останал да нощува, и оставил в него документите му и резервните ключове.

В обясненията си, дадени по ДП №919/17г. по описа на РУ-Търговище на 27.11.2017г., В. Д. е посочил, че познава С. Н. от около 6 години, той му доставял стока в гр.Ротердам срещу заплащане, но няма договор към неговата фирма.Купил си на 06.11.2017г. в Нидерландия нов т.а. „Мерцедес Спринтер“ за 25 000 евро.Сложил му транзитен номер, защото искал да го регистрира на свое име в България и с него да се кара стоката за магазина.С. дошъл до Ротердам с друг негов бус със стока и после се върнал с новия бус в България.Уговорили се и да отиде да провери в КАТ как може да го регистрира, т.к. транзитният номер бил със срок до 20.11.2017г. С. му се обадил на 13.11.2017г., обяснил му, че трябва пълномощно и се разбрали да му прати такова на следващия ден.Със С. са се разбрали, когато идва с буса в България за стока, да го паркира в кв.Въбел, пред дома на майката на В., която живее там, но той не го слушал и паркирал където си иска.Имали 3 уговорка и да не ползва буса в България, когато не вози стока, а да си ползва таксито.

С постановление от 19.03.2018г. на РП-Търговище наказателното производ -ство по ДП №919/17г. по описа на РУ-Търговище е спряно на осн. чл.244, ал.1, т.2 от НПК/поради неразкриване на извършителя на престъплението в законния срок за разследване/ и делото върнато на РУ за продължаване издирването на нарушителя.Няма данни за извършвани впоследствие процесуално-следствени действия.

Съгласно показанията на св.М.М. същият е адвокат и познава В.Д. от повече от 20 години, основно по повод предоставяните му адвокатски услуги.Няколко пъти такива е предоставял и на С.Н..Последният бил таксиметров шофьор.Вършил и услуги срещу заплащане с колата си.Знае, че за около година, две извършвал шофьорски услуги на В.Д..Последният живее в Нидерландия, където има магазин.Няколко пъти в месеца идва бус в България, зарежда стоки и ги кара там, където ги продава.Знае, че е наемал С. като шофьор да му кара буса за тези курсове.Единият от бусовете се повредил в Румъния и се наложило да закупи нов/на около една, две години/. Извикал С., за да докара буса в България и да го регистрира тук.Имали уговорка буса да се паркира на определено място в Търговище.В. му се обадил да му каже, че новият бус е изчезнал и С. е в полицията, за да отиде да провери.Когато отишъл, разбрал, че С. е паркирал буса не където е трябвало, а на друго място, като оставил в него и всички документи и ключове.Пуснали жалба да полицията.С. през цялото време твърдял, че е сбъркал, че не е постъпил правилно.Знае, че отношенията между В. и С. били добри, давал му заеми, подарявал му мебели, жената, с която тогава живеел В., му намерила работа като шофьор, а В. се ангажи -рал да му намери квартира.Един ден му се обадили В. и С. като му казали, че искат да им напише един договор, че С. се задължава да плати на В. щетите, т.к. си признава, че е виновен за това, че не е направил не -обходимото, за да запази буса, вкл. оставил вътре в него резервните ключове и документите.Разговорът им бил пред магазин Кауфланд.Той ги посъветвал, че трябва да отидат пред нотариус, за да има нотариална заверка.Искали да имат договор, за да може по-лесно/С. имал и други кредитори/ В. да си търси парите, ако се наложи да води дело, за да си възстанови щетите.С. също искал да има такъв документ.Чул В. да му казва „ще се оправим някак си, ти ще помагаш, аз ще помагам и ще купим нов бус“.

Съгласно показанията на св.М.Н., същата е разведена със С. Н., но живеят заедно във фактическо съжителство.Когато е бил открад -нат бусът, не са били заедно/били разделени около 2 години/, С. е имал тогава друга приятелка, с която живеел.Бусът бил паркиран пред нейното жилище.Откраднат е през нощта, докато той е спял.Сутринта, когато е станал, за да отиде да го регистрира, да му слагат номера, видял, че го няма.С. е правил срещу пари курсове за В. до Нидерландия да му пренася стока със старите му бусове, които много се трошали по пътищата и се зарадвал, когато разбрал, че има купен нов.След кражбата В. го заплашвал, казвал, че са се обаждали хора, които искали откуп за буса-15 000лв. и искал да ги даде С., после станали 10 000лв.Оказали да му дадат пари и започнали заплахите-за него, за сина му, за майка му, жена му, къщата му.С. не спял денем и нощем, бил под голям 4 стрес.При последния курс, който му правил С., им предложил да му работят без заплащане/тя като продавачка в магазина му/, за да могат по някакъв начин да му върнат парите.В. си идвал много пъти след кражбата в България, но миналата година/т.е 2019г./ или миналото лято, казал на С. да се срещнат на четири очи, по мъжки да се разберат и му предложил да отидат пред нотариус да сключат договор за някакви пари.Тогава С. се съгласил под натиска от стрес и заплахи, за да може по някакъв начин да се отърве.Заплахите започнали след като се прекратило следствието.