Решение № 70 от 19.12.2025, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Раднево, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина Вълчанова при участието на секретаря Иванка Д. Стоянова като разгледа докладваното от Христина Вълчанова Административно наказателно дело № 20255520200253 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .

С наказателно постановление № 25-0327-000538 от 30.07.2025г г., издадено Началник РУ Раднево към ОД на МВР Стара Загора, с което на Б. Г.

Б. ЕГН ********** с адрес: с. **** са наложени: административно наказание ГЛОБА в размер на 50. 00 (петдесет) лева за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)и административно наказание ГЛОБА в размер на 50.00(петдесет лева) за нарушение чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП.

Наказателното постановление е обжалвано в законоустановения срок от Б. Г. Б. като с жалбата се иска от съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Доводите, които са изложени в жалбата, касаят твърдения, че в административнонаказателното производство неправилно е приложен материалния закон, тъй като жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение.

Жалбоподателят Б. Г. Б., редовно призован, се явява лично в съдебно заседание и прави искане да бъде отменено обжалваното НП.

Въззиваемият Началник сектор в РУ гр. Раднево при ОДМВР-Стара Загора, редовно призован, не се явява и не се представлява от процесуален представител в с. з. Представено е писмено становище, в което са изложени 1 аргументи, обосноваващи законосъобразност на

Ангажирани са доказателства. Претендира разноски. обжалваното

НП.

За РП – Стара Загора, ТО-Раднево, не се явява представител в с. з. Не е взето становище по жалбата от страна на прокуратурата.

От приложените към делото и приети писмени доказателства и от показанията на разпитаните по делото свидетели Ж. Н. Н. и Й. Н. Й. преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 08.07.2025 г. в 18:47 часа свидетелите Ж. Н. Н. и Й. Н. Й. – полицейски служители в РУ-Раднево, работещи като автопатрул, се били установили в с. ****, на ул.“9-ти септември“ до кооперацията в посока северюг, където осъществявали контрол на пътното движение. Те възприели лек автомобил „***“ с рег. № ***, чийто водач бил без поставен предпазен обезопасителен колан, както и че превозва пътника Г. Б. Г. без да го е задължил да си постави обезопасителния колан. Свидетеля Н. заедно със свидетеля Й. последвали автомобила, като са му подали звуков и светлинен сигнал, за да спре и водачът на автомобила жалбоподателя Б. Г. Б. спрял на указаното място. В автомобила пътувал свидетеля Г. Б. Г.. Когато полицейските служители се насочили към автомобила на жалбоподателя същият и пътника в него били вече с поставени обезопасителни колани.

След като свидетеля Н. се легитимирал пред жалбоподателя Б. Г. Б. и обяснил, че проверката е във връзка с липсата на поставен колан, и поведението на последния и пътника в МПС-то агресирало.

Свид. Ж. Н. Н. съставил на Б. Г. Б. акт за установяване на административно нарушение серия GA № 1229662 за това, че на 08.07.2025г. в 18:47 ч. в с. ****, у****“ до кооперацията, управлявал собственият си лек автомобил „ ***“ с рег. № ***, като по време на управление не използва обезопасителен колан, с който е оборудвано МПС-то и като водач на МПС превозва пътника Г. Б. Г. без да го е задължил да използва обезопасителен колан, с който МПС-то е оборудвано.

АУАН е съставен в присъствие на Б. Г. Б., който го подписал и удостоверил, че е получил екземпляр от него. В АУАН той е отразил следните възражения: "Имам възражение. Бях с колан. Обвиняват ме несправедливо. " 2

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е подадено писмено възражение срещу съставения на Б. Г. Б. АУАН.

На 30.07.2025 г. И.В. Началник сектор в РУ-Раднево, е издал атакуваното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение /, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Същественото при производството от административно - наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на извършеното административно нарушение; съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН , дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно; наказателното постановление издадено ли е от компетентен орган и при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове.

По приложението на процесуалния закон:

Съдът приема, че обжалваното НП е издадено от упълномощен за това орган, с оглед Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, поради което издалото НП лице е компетентно. С оглед длъжностното качество на актосъставителя – «старши полицай» при РУ Раднево, съдът намира, че АУАН е съставен от компетентен орган, при изпълнение на неговите служебни задължения.

Налице е съответствие между отразеното в НП и в АУАН, въз основа на който е издадено. Спазени са и визираните в ЗАНН срокове за съставяне на АУАН и за издаване на НП.

3

В жалбата на Б. Г. Б. са изложени твърдения за допуснати процесуални нарушения. Съдът констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на императивни разпоредби от ЗАНН, които да са основания за отмяна на НП.

Относно нарушението на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП , водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

За да е осъществено нарушението по чл. 137а, ал. 1, от ЗДвП , от обективна страна се изисква управление на моторно превозно средство без поставяне на обезопасителен колан. От това задължение са освободени само бременните жени; лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан; лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди; водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място и инструкторите - при управление на автомобила с учебна цел.

Жалбоподателя Б. Г. Б. не оспорва, че на 08.07.2025 г. в 18:47ч. е управлявал собствения си автомобил по у****“ в с. ****, но твърди, че е бил с поставен предпазен колан по време на управлението, поради което не е осъществил вмененото му нарушение.

Съдът счита, че по делото се доказа по безспорен начин, че Б. Г. Б. е осъществил посоченото нарушение както от обективна, така и от субективна страна.

И двамата полицейски служители Ж. Н. Н. и Й. Н. Й. които са свидетели-очевидци на нарушението, сочат в своите показания еднозначно, че са видели жалбоподателя и пътника в автомобила, че по време на движение и двамата са без поставени обезопасителни колани преди същият да е спрян за проверка, т. е. по време на движение на превозното средство. Свидетеля Н., твърди че заедно с колегата си с видели, че по време на движение жалбоподтеля и пътника в автомобила са били без поставени обезопасителни колани. Същият бе категоричен в това.

4

Съдът кредитира показанията на свидетелите Н. и Й. тъй като същите съответстват както помежду си, така и с писмени доказателства по делото.

Безпристрастни са и служителите на Районно управление на полицията в Раднево нямат никаква мотивация да лъжат.

Ангажираният от жалбоподателя свидетел Г. Б. Г. също е свидетел очевидец, тъй като той е бил пътник в управлявания от жалбоподателя Б. Г. Б. автомобил. Същият твърди в показанията си, че той и жалбоподателя са били с поставени обезопасителни колани по време на управлението на автомобила.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля, тъй като, от една страна, отчита близките му отношения с жалбоподателя/баща и син/, а от друга, отчита че показанията му се опровергават от показанията на полицейските служители, които се ценят като достоверни.

АНО правилно е приложил санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП, като е наложил на Б. Г. Б. предвиденото наказание с фиксиран размер - ГЛОБА в размер на 50. 00 лева, като е отчел, че деянието не е маловажен случай, поради което не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

Ето защо съдът счита, че следва да потвърди наказателното постановление в тази му част.

Относно нарушението на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП

По безспорен и категоричен начин се установи, че пътника в автомобила не попада в хипотезата на изключенията на чл. 137А, ал. 2, т. 2 и т.

3 от ЗДвП, тъй като тези хипотези касаят лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан, както и лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди.

Хипотезата на т. 2 на чл. 137А от ЗДвП касае лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан. За физическо състояние, което не позволява на лице - водач на МПС, да използва обезопасителен колан, следва да се приеме само състояние, при което поради обективни причини, т. е. стоящи извън субективните възприятия на лицето, е невъзможно да се постави колан или ако поставянето на такъв би застрашило здравословното му състояние. Посоченото обстоятелство обаче може да бъде установено не просто чрез представянето на документ, който да обективира наличие на заболяване у жалбоподателя, а чрез медицински документ, съдържащ лекарско предписание, че физическото състояние не позволява използването конкретно на обезопасителен колан.

5

По делото се представи епикриза от която е видно, че Г. Б. Г. страда от други видове стенокардия Ендоклонова коронарна болест с придружаващи заболявания хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостъчност.

Смесена хиперлипидемия. Носенето на колан в МПС не му причинява неудобство и дискомфорт, още повече, че самият свидетел твърди, че е бил с поставен колан по време на спирането на автомобила. Това обстоятелство се установява и от проверяващите- по време на движение и Б. и Г. Г.и са били без колани но в момента на спирането вече са поставили такива. В случая, жалбоподателят ангажира писмено доказателство, за такова заболяване, което е диагностицирано през 2018г. т.е. преди повече от 7 години и не може да обоснове отпадане на задължението за поставяне на обезопасителен колан.

Ето защо съдът счита, че следва да потвърди наказателното постановление и в тази му част.

С оглед изхода на делото право на разноски има въззиваемият.

Предвид своевременно направеното искане от страна на представителя на въззиваемата страна съдът следва да присъди в полза на ОД на МВР разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН , във вр. чл. 37 ЗПП, във вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 , ал. 2, т. 5 и ал.

9 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 250327-000538 /30.07.2025 г., издадено от Началник РУ Раднево към ОД на МВР Стара Загора, с което на Б. Г. Б. ЕГН ********** с адрес с. **** за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му е наложено наказание 50 (петдесет) лева, като правилно и законосъобразно.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 250327-000538 /30.07.2025 г., издадено от Началник РУ Раднево към ОД на МВР Стара Загора, с което на Б. Г. Б. ЕГН ********** с адрес с. ****, с което за нарушение на чл. 183, ал.4, т.7 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 (петдесет) лв.