Решение № 3505 от 30.06.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3505 гр. С., 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена И.а

Членове:

Ивета М. Антонова

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Въззивно гражданско дело № 20221100508267 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и след. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Н. Д. Ф. с ЕГН: ********** срещу Решение № 1718/07.03.2022 г., постановено по гр.д. № 44558/2020 г. по описа на СРС, ГО, 42-ри състав, с което е отхвърлен предявеният от ищцата иск с правно основание чл. 226, ал. 3 ЗЗД против С. Х. Т. с ЕГН: ********** за прогласяване недействителност на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 143 по нотариално дело № 853/2006 г. по описа на нотариус В.М..

В жалбата са наведени доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. СРС неоснователно е игнорирал свидетелските показания на Д. Т. и не е оценил нарушението на морала и добрите нрави. С оглед изложеното, иска отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на друг, с който исковата претенция да бъде уважена в цялост. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, подадена от Н. Д. Ф. с ЕГН:

********** срещу С. Х. Т. с ЕГН: ********** с правно основание чл. 226, ал. 3 ЗЗД с 1 твърдения, че ищцата имала две дъщери – С. и Д.Т., като с Д. били съсобственици при равни дялове на апартамент, находящ се в гр. С., ул. „*******, и в периода 2004 година отношенията между ищцата и дъщеря ѝ Д. Т. се изострили. Това мотивирало ищцата да прехвърли своята ½ ид.ч. от съсобствения им недвижим имот на другата си дъщеря - С.

Т. с цел да лиши Д. Т. от имущество в бъдеще. Впоследствие отношенията между ищцата и Д. Т. се подобрили. Предвид изложеното, иска дарението да бъде прогласено за нищожно поради противоречие с добрите нрави.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който искът се оспорва изцяло. Излага, че надарената изцяло се грижи за ищцата и не е налице основание за прогласяване нищожността на дарението.

Представен по делото е договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на Закона за общинската собственост от 11.11.1997 г., от който се установява, че кмета на район „Връбница“ в гр. С. продава на Д. Х. М. с ЕГН: ********** и на Н. Д.

Ф. с ЕГН: ********** апартамент № 66, находящ се в гр. С., ул. „*******.

По делото е приет и нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот № 143, том V, рег. № 13432, дело № 853/2006 г. от 05.12.2006 г., съставен при нотариус В.М. с рег. № 053 към НК, съгласно който Н. Д. Ф. дарява на дъщеря си С. Х.

Т. с ЕГН: ********** собствената си ½ ид.ч. от апартамент № 66, находящ се в гр. С., район Връбница, ул. „******* със запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване в полза на Н. Ф..

Представено е удостоверение за съпруг и родствени връзки на Н. Д. Ф., от което се установява, че С. Х. Т. с ЕГН: ********** и Д. Х. М. с ЕГН: ********** са нейни дъщери.

Като писмено доказателство е приложена по делото схема № 15-12988409.02.2021 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, от която се установява, че собственици на процесния недвижим имот са Д. Х. М. с ЕГН: ********** и на Н. Д. Ф. с ЕГН: **********, като последната е носител на право на ползване върху имота.

По делото са ангажирани гласни доказателства – разпит на свидетеля Д. Т., която споделя, че отношенията с майка се обтегнали няколко години, след като придобили апартамента. Посочва, че до 2009 г. двете не си общували. Преди около дветри години свидетелката разбрала за извършеното дарение от майка в полза на нейната сестра. В показанията си твърди, че нейната сестра – С. Т. много пъти била демонстрирала, че е собственик на процесния имот. Д. Т. споделя, че се надявала да получи част от апартамента, понеже двете били сестри.

Други релевантни за спора доказателства не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна 2 страна следното:

Въззивната жалба срещу решението е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Разгледана по същество въззивната жалба, подадена от Н. Ф. срещу атакуваното решение, е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни процесуалноправни норми на закона. Съдът приема, че изводите на СРС са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Във връзка с изложените във въззивната жалба на ищцата по делото доводи, съдът приема следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 3 ЗЗД.

Договорът за дарение е каузален. Основанието за сключване на всяка казуална сделка е целта на основното задължение по договора. При договора за дарение това е целта на дарителя да прехвърли нещо на дарения безвъзмездно, да го надари.

Основанието на договар за дарение съвпада с подбудите (мотИ.), поради които се дарява.

Предмет на иск за обявяване на нищожността на правна сделка, е установяването със сила на пресъдено нещо, че същата е засегната от посочения в исковата молба порок (в случая пороци), обуславящ несъществуването на правоотношение между страните по сделката, със съдържание прехвърляне на правото на собственост върху недвижимия имот. Поради това, съгласно общото правило на чл.

154, ал. 1 ГПК ищецът носи тежестта да проведе главно и пълно доказване на релевирания недостатък на сделката, обуславящ непораждане на правните последици.

Относно иска по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД – за обявяване за нищожен на договора за дарение от 05.12.2006 г., сключен между Н. Ф. и С. Т., с нотариален акт № 143, том V, рег. № 13432, дело № 853/2006 г. от 05.12.2006 г., съставен при нотариус В.М. с рег.

№ 053 към НК, поради противоречие с добрите нрави.

Искът е неоснователен.

Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала. Добрите нрави не са писани и конкретизирани, а съществуват като общи принципи, на чието нарушаване 3 законодателят е придал правно значение, приравнявайки го по последица с нарушение на закона, затова вложеният в това понятие смисъл, следва да се тълкува, че в посочената категория попадат само онези наложили се правила и норми, които бранят правила, принципи, права и ценности, които са общи за всички правни субекти и чието зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни - такИ. са принципите на справедливостта, на добросъвестността и морала в гражданските и търговските взаимоотношения, намерили израз в отделни правни норми, а целта е предотвратяване на несправедливо облагодетелстване. С принципа на справедливостта в гражданските правоотношения се закриля и защитава всеки признат от нормите на гражданското право интерес, като се търси максимално съчетаване на интересите на отделните субекти. Съдебната практика приема, че значителната липса на еквИ.лентност в насрещните престации при двустранните договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те са опредени като граница на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 ЗЗД.

Свободата на договарянето пък е рамкирана и от императивните разпоредби на закона.

Така при преценка действителността на двустранните възмездни договори относно това дали са накърнени добрите нрави, следва съдът да преценява действителната воля на страните, защото нормата на чл. 20 от ЗЗД го задължава при тълкуване на договорите да установява действителната обща воля на страните, формирана от всичките им уговорки, да се отчита взаимната им връзка и целта на договора. Дарението обаче е едностранна сделка и чрез него едно лице се обогатява, т. е. неговото имущество се увеличава, като обогатяването на дарения и обедняването на дарителя настъпват веднага, тъй като основанието на договора за дарение е да се даде нещо безвъзмездно и тази цел е елемент от договора за дарение. Дарението е единственият договор, при който мотивите имат правно значение. Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 ЗЗД, ако мотивът, единствено поради който е направено дарението, е противен на закона или добрите нрави, дарението е нищожно. Този, който твърди, че сделката е сключена в нарушение на добрите нрави, трябва да докаже това свое твърдение. Основанието е обичайната цел на сделката като при дарение това е да се прехвърли собствеността върху някаква ценност върху някой без насрещна престация като мотивът и в този случай не е елемент от сделката, освен ако не е противоречащ на закона и морала.

В този смисъл реализираното намерение за дарение е достатъчно основание на тази сделка, а този, който твърди, че тя е сключена с мотиви, противни на закона и добрите нрави, следва да докаже тези мотиви, т. е. в случая в тежест на ищцата е да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че дарението на процесния имот в полза на нейната дъщеря С. Т., като акт на щедрост е извършено с единствения мотив да бъде лишена от възможност Д. Т. да го получи в качеството си на законен наследник, поради което то е извършено в противоречие с добрите нрави. В 4 конкретния случай такова твърдение е налице, но то не е подкрепено с доказателства, което е в тежест на ищцата. В случая предвид съдържанието на договора за дарение, не може да се приеме, че същият противоречи на добрите нрави, тъй като чрез дарението С. Т. е придобила идеална част от процесния недвижим имот. Следва да се посочи, че в обективното ни материално право няма забрана роднини по права линия да придобИ.т имущество на безвъзмездно основание.

Дарственият акт на Н. Ф. не е противозаконен, нито укорим като несъвместим с добрите нрави, а намаляването на имуществото на дарителя следва от същността на договора, който е едностранен и дарението се прави, за да се облагодетелства дареният.

Не е налице основа, върху която да може да се разсъждава за "противоречие с добрите нрави". Дарението е договор - окончателен и неотменим акт. Тъй като в случая не е доказано, че мотивът за извършване на дарението е единствено с цел да се увредят интересите на Д. Т., настоящата въззивна инстанция приема, че договорът за дарение не накърнява установените в обществото норми на поведение и общоприетия морал, поради което не е нищожен и искът с правно основание чл. 226, ал. 3 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на процесния договор за дарение от 05.12.2006 г., като накърняващ добрите нрави, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Предвид гореизложеното и поради съвпадане крайните изводи на двете съдебни инстанции, атакуваното решение следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно, включително и в частта за разноските, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.

По разноските:

Предвид изхода на спора въззИ.емата страна има право на разноски, на осн. чл.

78, ал. 3 ГПК. Тя е доказала разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 01.03.2023 г., които следва да ѝ бъдат присъдени изцяло.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА в цялост Решение № 1718/07.03.2022 г., постановено по гр.д.

№ 44558/2020 г. по описа на СРС, ГО, 42-ри състав.

ОСЪЖДА Н. Д. Ф. с ЕГН: ********** да заплати на С. Х. Т. с ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сума в размер от 500.00 лева (петстотин лева) – адвокатско възнаграждение в производството пред СГС.