Определение № 332 от 24.07.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 332 гр. София, 23.07.2024 г.

С. ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка Николова

Членове:

Яника Т. Бозаджиева

В.ия Р. Стоилова като разгледа докладваното от В.ия Р. Стоилова Въззивно частно наказателно дело № 20241800600498 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава XXII от НПК, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК.

Образувано е по частна жалба от адвокат М. И. Н. от САК, в качеството му на защитник на подсъдимия В. Ф. Д., срещу определение на Районен съд С., 1 състав, постановено на 26.06.2024 г. по н. о. х. д. № 269/24 г., с което в хода на разпоредително заседание е прието, че на досъдебното производство по делото не са допуснати съществени процесуални нарушения на правото на защита на обвиняемия.

С частната жалба от въззивния съд се иска да отмени това определение и да даде указания към първостепенния съд за допуснати съществени процесуални нарушения на правото на защита на В. Ф. Д.. По същество се поддържа, че Районен съд - С. неправилно е достигнал до обратния извод, тъй като било налице противоречие между обстоятелствена част и диспозитив на внесения в съда обвинителен акт, като в обстоятелствената част на последния бил посочен час на извършване на деянието, за което е обвинен подсъдимия Д., а в заключителната част на обвинителния акт този час на извършване не бил посочен. Твърди се, че по този начин подсъдимия Д. и неговата защита са поставени пред невъзможност да реализират адекватно правото на защита поради допуснати неясноти в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Поддържа се, че съобразно трайната практика и в частност ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС между диспозитива и обстоятелствената част на обвинителния акт следва да има пълно съответствие относно време, начин и място на извършване на деянието, което в случая не е налице.

Съдебният състав, като обсъди доводите на жалбоподателя, 1 доказателствата по делото и съдържанието на проверявания акт на Районен съд – С., намери, че подадената жалба е процесуално допустима, с оглед нормата на чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК , а разгледана по същество, е неоснователна.

Районен съд – С. е бил сезиран с обвинителен акт, внесен от РП - С. срещу В. Ф. Д. с обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

В проведеното разпоредително заседание на 26.06.2024 г. съставът на Районен съд - С. е оставил без уважение, като неоснователно искането на защитника - адвокат Н., за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на РП – С., поради наличие на съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на правото на защита на обвиняемия, допуснати при изготвянето на обвинителния акт. Това искане защитникът е основал на съображенията, развити в частната жалба и описани по-горе.

Съдебният състав в мотивите си е посочил, че не е налице противоречие между обстоятелствена част и заключителна част на обвинителния акт.

Поради това по въпроса по т. 3 на чл. 248, ал. 1 от НПК Районен съд - С. е приел, че на досъдебното производство не са допуснати процесуални нарушения, довели до ограничаване на правото на защита, които да са основание за връщане делото на прокуратурата.

Този извод на първостепенния съд се споделя и от настоящия въззивен състав, който намира че следва да допълни следното:

В обвинителния акт максимално синтезирано прокурорът е успял да въведе недвусмислени твърдения относно тези обстоятелства от обективната действителност, които са му дали основание да повдигне срещу Д. обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Посочил е време, място и начин на извършване на деянието, което счита за съставомерно, а именно:

„около 23:30 часа св. К., св. С., св. П., св. С., както и малолетния В. П. излезли от заведението и се насочили към автомобила на св. С., който бил паркиран в близост до заведение „Х.“. Обвиняемия Д. ги последвал.“ По нататък в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено: „обвиняемия В. Д. се приближил към автомобила им, крещейки. Той отворил предната дясна врата на автомобила и казал на К.: „Ще ти откъсна главата! Ще те убия!“, след което направил жест с прокарване на палец през гърлото си.“ От изложеното следва, че в достатъчна степен са отразени лицата, спрямо които се счита да е извършено деянието, като е дадена достатъчно ясна правна квалификация на същото. Независимо, че не е посочено при коя от хипотезите по чл. 144, ал. 3 от НК е осъществено престъплението според обвинителния акт, с оглед съдържанието на последния трябва да се приеме изрично, че се касае до отправяне на закана с убийство, а не до някое от другите квалифициращи обстоятелства. Не е необходимо, освен това, при изписване на цифровата квалификация прокурорът да сочи и до кое предложение от ал. 3 се отнася деянието, доколкото тази част от нормативния акт е въведена като индивидуализираща от практиката, но ЗНА не я познава, 2 следователно, тя не е императивна част от формулировката на обвинението.

Още повече в този случай, в който, както вече беше посочено, анализът на словната и цифровата квалификация, оставя без съмнение непредубедения читател на акта за какво престъпление Д. е предаден на съд.

Що се отнася до доводите на защитника във връзка с това, че е налице противоречие между обстоятелствената част и заключителна част на обвинителния акт по отношение на часа на извършване на деянието, то настоящият състав намира, че задължителен реквизит съобразно чл. 246, ал. 2 НПК за конкретизиране на времето на осъществяване на престъплението е дата или период от време, ако не може да се посочи конкретна дата, в този смисъл Решение № 115 от 15.04.2015 г. на ВКС по н. д. 32-2015-III н. о. и Решение № 338 от 20.10.2008 г. на ВКС по н. д. № 301/2008-III н. о. НК.

Допустимо е, разбира се и посочване на час, но това не е задължителен реквизит съобразно изискванията на чл. 246 от НПК, като в този смисъл посочването на ориентировъчен час „около 23:30 часа“ в обстоятелствената част, който час впоследствие не е посочен в заключителната част на обвинителния акт не обосновава противоречие между обстоятелствена част и заключителна част на последния. Времето на деянието е точно установено с неговата дата, а именно 29.08.2022 г., което е достатъчно с оглед изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК и не препятства правото на защита на обвиняемия, който може да осъществи процесуалните си права в пълнота, тъй като с обвинителния акт са въведени недвусмислени твърдения относно обстоятелства от обективната действителност, които са дали основание да се повдигне срещу Д. обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. ал. 1 НК, включително по отношение на времето, мястото и начина на извършване на деянието.

По изложените съображения определението на Районен съд – С., което е оспорено понастоящем се явява законосъобразно, а частната жалба срещу него – неоснователна. Затова и акта, предмет на въззивна проверка, следва да бъде потвърден.

Така мотивиран, С. окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на Районен съд - С., 1 състав, постановено на 26.06.2024 г. по н. о. х. д. № 269/24 г., с което в хода на разпоредително заседание е прието, че на досъдебното производство по 3 делото не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на правото на защита на обвиняемия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4