Решение № 239 от 13.11.2020, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

Номер 239

13.11.2020 г.

Град Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Перник

Четвърти граждански състав

На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател: МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

АНТОНИЯ А. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

МАРИНЕЛА К. МАРИНОВАСТОЕВА като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА Въззивно гражданско дело № 20201700500488 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 16713/27.07.2020г. на адвокат М. К., особен представител на Г. К. П. , допълнена с въззивна жалба с вх. № 16992/29.07.2020 г., против решение № 941/16.07.2020г., постановено по гр.д. № 1988/2019 г. на Районен съд – Перник, с което е признато за установено, че Г. К. П. дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, сумата 338,03 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се в ***, за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 20.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата 42,77 лв., представляваща обезщетение за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 07.11.2018 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение № *** г. по ч.гр.д. № 08186 по описа за 2018 г. на Районен съд – Перник. С решението Г. К. П. е осъден да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД сумата от 685,00 лв. - разноски в исково производство, и сумата 75,00 лв. - разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 08186 по описа за 2018 г. на Районен съд – Перник.

По изложени в жалбата и допълнението към нея съображения за неправилност на първоинстанционното решение жалбоподателят моли то да бъде отменено и предявените срещу ответника искове да бъдат отхвърлени. Жалбоподателят счита, че 1 ищецът не е доказал съществуването на търговски взаимоотношения между страните по делото и между ищеца и фирмата за дялово разпределение, като поддържа нищожност на представените по делото договори, поради нарушение на чл. 139б от Закона за енергетиката. Релевира оплакване за необоснованост на атакуваното решение. Поддържа се също недопустимост на решението, тъй като ищецът не разполага с право на иск, доколкото не е изпълнил процедурата, предвидена в чл. 73 от Общите условия на дружеството.

В законоустановения срок становище не е изразено от насрещната страна, като в открито заседание процесуалният представител на въззиваемото дружество оспорва доводите във въззивната жалба и претендира разноски.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 ГПК, Окръжен съд Перник приема за установено следното:

Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, с правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване, но разгледана по същество, е неоснователна.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. За процесните суми е водено заповедно производство по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 8186/2018 г. по описа на ПРС. Издадената в полза на заявителя заповед за изпълнение по ч 410 ГПК е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и на основание чл. 417, ал. 1, т.2 ГПК на заявителя са дадени указания за възможността да предяви установителни искове за съществуване на вземанията, като в срок е била подадена исковата молба и са били представени доказателства за това пред заповедния съд.

Съдът не споделя доводите за недопустимост на исковете, предвид липсата на доброволно уреждане на спора, съгласно клаузата на чл. 73 от Общите условия на ищеца. Съгласно чл. 73 от представените от ищеца Общи условия, "всички спорове за продажбата на топлинна енергия се решават по взаимно съгласие чрез преговори между купувача и продавача, а при непостигане на съгласие спорът се решава по съдебен ред". Уредената в чл. 73 от ОУ клауза съставлява указание, че съществува възможност за извънсъдебно уреждане на спора, но не е процесуална предпоставка за неговото съдебно предявяване и допустимост на съдебното му разрешаване.

Посочената клауза не е насочена към ограничаване правото на съдебна защита на страните по договора, а към стимулиране за извънсъдебно уреждане на спора. Същата не съставлява процесуална предпоставка за допустимостта на исковете, още по-малко – абсолютна такава, за наличието или отсъствието на която изрично е уредено в закона задължението на съда да следи служебно. Твърденията за съществуване на изискуемо и неудовлетворено парично вземане е основание за предявяване претенции от ищеца по 2 съдебен ред, без да е необходима покана за доброволно плащане. Поради изложеното настоящият съдебен състав намира въведените с въззивната жалба доводи за недопустимост на исковете, респективно за недопустимост на постановеното решение за неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. При преценка на събраните по делото доказателства и наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, Окръжен съд Перник приема следното от фактическа и правна страна:

Районен съд - Перник е бил сезиран с обективно и субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр.

Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Според ал. 3 на чл. 150 ЗЕ, в срок до 30 дни след влизането в сила на 3 общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.

Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В този смисъл е и приетото в мотивите на решението от 09.12.2019 г. по съединени дела С-708/17 и С-725/17 на СЕС, с които, след преценка на нормите на чл.

133, ал. 2, чл. 153, ал. 1 и ал. 6 ЗЕ е прието, че доставката на отопление в сграда — етажна собственост е резултат от писмено искане, направено за сметка на всички етажни собственици в съответствие с предвидените в националното право особени правила за етажната собственост.

От приетата компетентно и безпристрастно изготвена съдебно-техническа експертиза се установява, че сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, е топлоснабдена.

В приложената към писмо от Община Перник – Дирекция „МДТ“ данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № *** г., подписана от ответника Г. К. П. , същият е посочен като единствен собственик на описания в исковата молба топлоснабден имот, находящ се в ***, като е посочено придобивно основание "покупка", с цитиран титул за собственост Договор от *** г., издаден от Общински Народен съвет. В декларацията е посочено, че върху имота липсва учредено вещно право на ползване. По делото е представен и самият договор от *** г. за закупен имот, представляващ апартамент № ***, находящ се в ***, по който купувачи са К. Г. П. и И. Й. П.. С определение от 26.06.2020г. на ПРС е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че е налице идентичност между ул. „***“ и ул. „***“.

При анализ на посочените писмени доказателства се установява, че ответникът е единствен собственик на процесния апартамент от момента на придобиване на същия през *** г. до изготвяне на писмото от Община Перник. Пред едно трето за спора и незаинтересовано лице – Община Перник, преди исковия период 4

(декларацията е с вх. № от *** г.) последният е декларирал, че е собственик на апартамент № ***, находящ се в ***, съответстващ на описания в исковата молба. Пред общинския орган ответникът е декларирала и основанието за придобиване собствеността върху апартамента. Съдържащото се в Декларацията изявление, отправено в изпълнение на законово задължение по ЗМДТ, съдът приема като извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт (с оглед предмета на настоящото производство). Признанието на факти с правно значение е едно от найдостоверните и надеждни доказателства в гражданския процес, което следва да се преценява с оглед на всички събрани по делото доказателства. Това извънсъдебно признание, преценено по реда на чл. 175 ГПК, с оглед останалите данни по делото – а именно данните от Община Перник, че това е единствената подавана за имота декларация, дава основание на въззивния съд да приеме за установено, че именно ответникът е единствен собственик и ползвател на процесния имот и през процесния период.

По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация – Перник" АД от 29.04.2008 г., действали през процесния период. Съгласно чл. 1 от Общите условия страни по тези взаимоотношения са "продавача на топлинна енергия" – "Топлофикация - Перник" ЕАД и "купувача на топлинна енергия" – потребител за битови нужди. Според чл. 3 от Общите условия купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Не се твърди и не се установява ответникът да е подал заявление по реда и в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, с което да е предложил специални условия, нито да е сключено допълнително писмено споразумение между него и ищеца, поради което същият е бил обвързан от влезлите в сила ОУ на договора.

Ето защо правилно РС - Перник е приел, че в процесния период ответникът е бил клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на доставената в имота му ТЕ.

За установяване размера на задължението по делото са приети съдебнотехническа и съдебно – икономическа експертизи.