Решение № 1115 от 07.05.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1115 гр. Бургас, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело № 20262120101073 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба на М. И. С. против „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с която е предявен иск за обявяване за нищожен на договор за кредит поради неправилно посочен годишен процент на разходите.

В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който дружеството намира иска за недопустим.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа иска и моли съда да го уважи, като присъди на страната сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На *** г. между „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в качеството на кредитор, от една страна, и М. И. С., като кредитополучател, и М. Д. В., като солидарен длъжник, от друга, е сключен договор за потребителски кредит „***“ № *** (за краткост Договора), по силата на който дружеството предоставя на С. сума в размер на 4000 лева за срок от 36 месеца. Размерът на вноската по кредита е 190,95 лева, ГПР – 49,01 %, годишен лихвен процент 41,00 %, лихвен процент на ден – 0,11 %. Дължимата сума по кредита е 6872,18 лева.

С. заявява и допълнителни услуги към Договора, а именно: „***“ – приоритетно разглеждане и изплащане на кредита; „***“ – право на промяна на погасителния план.

Възнаграждението за първата услуга е 1600 лева, а за втората – 3000 лева. Размерът на вноската по закупените допълнителни услуги е 127,77 лева, общият размер на вноската е 318,72 лева, а общото задължение по Договора е 11472,18 лева. Погасяването на възнаграждението за допълнителни услуги се разсрочва във времето съобразно погасителния план.

На *** г. е подписан анекс към Договора, по силата на който размерът на вноски № 5,6,7 е намален на 159,72 лева, с което кредитополучателят ще изплаща кредита си по нов 1 погасителен план. Годишният лихвен процент по кредита след сключването анекса се запазва в размер на 41%. ГПР след сключването на анекса е в размер на 43,19 %. Останалите клаузи от Договора остават непроменени.

На *** г. дружеството подава заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против кредитополучателя и солидарния длъжник, по което е образувано ч. гр. дело № ***/2025 г. по описа на РС – Козлодуй. Претендират се вземания по Договора. На 22.08.2025 г. по това дело е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 763, с която е разпоредено на С. и на В. да заплатят солидарно на дружеството главница, възнаградителна лихва и мораторна лихва по Договора. С разпореждане № *** г. по това заповедно производство е отхвърлено заявлението за вземания за услуги „***”, „***” и за такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането.

Солидарният длъжник В. депозира в срок възражение против заповедта за изпълнение, поради което дружеството предявява установителни искове против нея, по които е образувано гр. дело № ***/2026 г. по описа на БРС. Заповедта за изпълнение е връчена на С. на *** г., но тя не депозира възражение против заповедта за изпълнение.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства и служебно известните съдебни актове по ч. гр. дело № ***/2025 г. по описа на РС – Козлодуй и гр. дело № ***/2026 г. по описа на БРС.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Ищцата е страна по ч. гр. дело № ***/2025 г. по описа на РС – Козлодуй в качеството на солидарен длъжник заедно с М. Д. В., а заявител е „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. По това дело е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу солидарните длъжници, но ищцата е пропуснала да подаде възражение против заповедта за изпълнение, поради което тя е влязла в сила по отношение на нея.

Тъй като другият длъжник В. депозира възражение против заповедта за изпълнение, дружеството (ответник по настоящото дело) предявява установителни и осъдителни (за отхвърлените от заповедния съд вземания) искове, по които е образувано гр. дело № ***/2026 г. по описа на БРС. Служебно известен факт на настоящия съдебен състав е обстоятелството, че в определението за насрочване по това дело съдът изрично е указал на страните, че ще се произнесе по действителността на Договора. Вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение от РС – Козлодуй, произтичат от Договора и са за главница, за договорна лихва и за мораторна лихва. С разпореждане № *** г. по това заповедно производство е отхвърлено заявлението за вземания за услуги „***”, „***” и за такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, като съдът е приел, че съществува само „вероятност“ за неравноправност на клаузите, уреждащи тези вземания. В мотивите на това разпореждане съдът е посочил, че доколкото нищожността на неравноправните клаузи в потребителските договори е особен вид недействителност и е поставена в зависимост от наличието на индивидуална договореност - чл. 146 ЗЗП, то в рамките на исково производство, след изслушване становище на ответника и събиране на доказателства, следва да бъде направен окончателен извод относно валидността на клаузите от потребителския договор. Също в рамките на исковото производство следва да бъде извършена преценка дали тези клаузи са нищожни и на друго основание, а именно - поради противоречие с императивни разпоредби на ЗПК, регулиращ правоотношенията във връзка с предоставянето на потребителски кредити.

Следователно заповедният съд не е изследвал дали клаузата, уреждаща ГПР по Договора, е действителна, респективно липсват мотиви дали Договорът в неговата цялост е недействителен.

В практиката на СЕС по решение от 17 май 2022 г. по дело С-600/19, решение от 17 май 2022 г. по съединени дела С-693/19 и С-831/19, определение от 18 декември 2023 г. по дело С-231/23 се изтъква необходимостта процесуалните национални разпоредби, уреждащи принципа на сила на пресъдено нещо, да бъдат прилагани при съобразяване с принципа на 2 ефективност, т.е. да не препятстват възможността за ефективна съдебна закрила на потребителите.

С ъ д ъ т посочва, че при липса на ефективен контрол върху потенциална неравноправност на клаузи от договор с потребител, не би могло да се гарантира спазването на предоставените с Директива 93/13 гаранции, и с оглед на това в цитираните по-горе решения е прието, че правото на Съюза не допуска национална правна уредба, която поради действие на силата на пресъдено нещо и на преклузивни срокове не позволява на националния съд да провери неравноправния характер на договорни клаузи. СЕС посочва, че произнасянето на съда би било ограничено само след проверка, че с влязлото в сила предходно съдебно решение е проверена законосъобразността с оглед Директива 93/13 на всички клаузи от договора, а не само на една. Видно от разпореждане № *** г. по заповедното производство заповедният съд не е изследвал въпроса дали ГПР е правилно посочен в Договора.

На следващо място, неоснователно се твърди от ответника, че е налице тъждество на страните по гр. дело № ***/2026 г. и настоящото дело. По двете дела ответници са различни лица, като предявяването на иск срещу един солидарен длъжник не засяга правата на кредитора спрямо останалите съдлъжници – така чл.122, ал.2 от ЗЗД, т.е. ответниците са обикновени, а не задължителни другари – в този смисъл Решение № 241 от 20.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 985/2017 г., II т. о. Следователно, силата на присъдено нещо по гр. дело № ***/2026 г. по описа на БРС ще важи само между тези страни и няма да се разпростре и върху ищцата М. И. С..

Ето защо, предявеният установителен иск е с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и е допустим.

По въпроса за правния интерес на ищцата за предявяване на иска:

Според решение от 23.11.2023 г. на СЕС по дело С-321/22 член 7, параграф 1 от Директива 93/13, разглеждан във връзка с принципа на ефективност, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредби от националното право, съгласно тълкуването им в съдебната практика, изискващи доказването на правен интерес, за да може да се уважи съдебен иск на потребител за установяване на непротивопоставимостта на неравноправна клауза, съдържаща се в сключен с продавач или доставчик договор, тъй като се счита, че такъв интерес липсва, когато потребителят разполага с иск за връщане на недължима престация или когато той може да се позове на тази непротивопоставимост при защитата си от насрещен иск за изпълнение, предявен срещу него от този продавач или доставчик въз основа на същата клауза. Според настоящия съдебен състав това разрешение следва да намери съответно приложение и в настоящата хипотеза. Вярно е, че ищцата може да встъпи като трето лице помагач на страната на ответника по гр. дело № ***/2026 г. по описа на БРС, но евентуално „встъпване“ по това дело няма да защити в пълна степен правата й, като мотивите за това са следните:

По цитираното дело ответникът не е поискал привличането на трето лице – помагач в лицето на ищцата С. с отговора на исковата молба, а дружеството няма интерес да иска привличането й като негов помагач, защото С. има интерес да помага на ответника, а не на ищеца. По това дело са предявени установителни и осъдителни искове за вземания по Договора. Ако С. участва като трето лице помагач и исковете бъдат отхвърлени, защото договорът за кредит е недействителен, това произнасяне не я обвързва със сила на присъдено нещо (чл.223 от ГПК), защото иск за обявяване на нищожност на договора за кредит не е предявен от ответника по това дело (предявено е надлежно само възражение за нищожност), поради което произнасянето на съда за действителността на Договора ще бъде само в мотивите, а същите не се ползват със сила на присъдено нещо.

Ето защо, ищцата има правен интерес от предявяване на иск за нищожност на Договора.

По основателността на иска съдът намира следното:

По аргумент от разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато не е спазена разпоредбата на чл.

3

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за кредит е недействителен. Последната гласи, че договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. По смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

На основание чл. 633 ГПК решенията на Съда на Европейския Съюз по тълкуването на разпоредби от правото на Европейския съюз, които са от значение за правилното решаване на делото, са задължителни за всички съдилища и учреждения в Република България. Съгласно т. 1 от Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 година по дело C 714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. За да осигури по-голяма защита на потребителите, законодателят на Съюза е възприел широко определение на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ (решение от 16 юли 2020 г., Soho Group, C 686/19, EU:C:2020:582, т. 31 и цитираната съдебна практика), което означава всички разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора (решение от 21 април 2016 г., Radlinger и Radlingerová, C 377/14, EU:C:2016:283, т. 84). Освен това, за да гарантира тази защита, член 22, параграф 3 от Директива 2008/48 задължава държавите членки да гарантират, че разпоредбите, които приемат за изпълнение на тази директива, не могат да бъдат заобиколени посредством начина, по който са формулирани договорите (решение от 11 септември 2019 г., Lexitor, C 383/18, EU:C:2019:702, т. 30). Указано е, че националният съд следва да провери, от една страна, дали закупуването на съответните допълнителни услуги представлява условие за получаването на кредита, или е задължително за получаването му при договорните клаузи и предлаганите условия, и от друга страна, дали действително става въпрос за допълнителни услуги, уговорени към разглеждания в главното производство договор за кредит, а не за конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

Разпечатката съдържа 34 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d9b0e8f6-a2b5-417f-87a0-76e803d90854