Решение № 337 от 22.05.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. Благоевград, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Кристина Евг. Панкова при участието на секретаря Латинка Г. Насина като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело № 20221210201553 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на „Т. , с ЕИК . със седалище и адрес на управление гр.Б., ул.”Т. подадена чрез адв. Ц. Х. против Наказателно постановление№ 420001181/09.05.2022г. на Директора на РД“Автомобилна администрация“ София, с което на дружеството-жалбоподател за административно нарушение по чл.91в, т.2, от ЗАвПр, на основание чл.104 ал.7, пр.последно от Закона за автомобилните превози е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания акт, сочи се, че е издаден изцяло в нарушение на императивните разпоредби на чл. 57 от ЗАНН, поради което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано се представлява от адв. В., преупълномощен от адв. Х., който поддържа жалбата. По същество излага доводи за отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, твърди процесуални нарушения при ангажиране отговорността на дружеството жалбоподател, както и че в случая липсва нарушение. Претендира разноски.

Административно-наказващият орган и Районна прокуратура гр.Благоевград, редовно призовани не ангажират представител по делото и становище по същество. В придружително писмо, с което е изпратена преписката от наказващия орган е направено възражение за прекомерност на разноски.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи следното:

На 21.03.2022 г., в сградата на наказващият орган в гр.Благоевград, бул.“Св.Д.Солунски“ № 77А, е извършена проверка на дружеството-жалбоподател, 1 притежаващо Лиценз на общността за извършване на превоз на товари с № 3949. Проверката е осъществена от инспекторите И. П. и Ю. Б., като за нея дружеството-жалбоподател е било предварително уведомено с Известие /Писмо/ № 12-00-1605/90/31.01.2022 г, получено от упълномощено от дружеството лице – Димитриос Спанос, с което са изискани множество документи, касаещи превозвача и ППС на дружеството, подробно описани в известието, като сред тях била и информация от картата на водача Ф. К. за периода от 27.02.2021 до 27.05.2021г. В известието било посочено, че проверката ще се извърши на 21.03.2022 в 10.30ч. На 21.03.2022г., неясно в колко часа /в НП е посочено, 15.00., а след това в 10.30ч./ се явило упълномощено лице, което представило част от изисканата информация, но не била представена информация от картата на посочения водач за периода 27.02.2021 до 27.05.2021 г, като било установено, че същият е управлявал МПС с рег. № **********, за периода от 27.02.2021 до 27.05.2021 г. Констатациите били отразени в КП и св. И. П. в присъствието на св. Б. и упълномощеното лице съставил на дружеството-жалбоподател Акт за установяване на административно нарушение № 318033 от 21.03.2022г. в който констатираното било квалифицирано като нарушение по чл.91в, т.2 от ЗАвП и документът е връчен срещу подпис на упълномощеното лице, което подписало акта без възражения, такива не постъпили и в законоустановения срок.

Въз основа на този акт на 09.05.2022 г. Директорът на

РД“Автомобилна администрация“ София издал и обжалваното Наказателно постановление № 42-0001181, с което на дружеството-жалбоподател за административно нарушение по чл.91в, т.2 от ЗАвПр, на основание чл.104 ал.7, пр.последно от Закона за автомобилните превози е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

НП е връчено на упълномощеното лице К. Х. на 21.09.2022, като в законоустановения срок била подадена и разглежданата в настоящото производство жалба.

При разпита на двамата свидетели по акта П. и Б. същите твърдят, че констатирали описаното в акта нарушение на дружеството жалбоподател на база проверка и документи.

Поддържат констатациите си. Чрез показанията на тези свидетели се установява още процедурата по съставяне на АУАН.

Представени са констативен протокол от извършена проверка, заповед за определяне на служителите, които да извършат проверка, заповед за назначаване на издателя на атакуваното НП.

В хода на съдебното производство е изискано и представено извлечение от дигиталния тахограф, който е бил монтиран в процесния автомобил.

Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установено въз основа на приложението по делото писмени доказателства, както и показанията на разпитаните по делото свидетели, чиито показания съдът кредитира относно обстоятелствата, изложени в АУАН, относно извършената проверка и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при 2 обосноваване на фактическите си изводи.

При така установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на страните, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, установи от правна страна следното.

Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Същественото при производството от административно - наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на извършеното административно нарушение, съставеният акт съдържат ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на административно - наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по същество.

В процесния случай съдът приема, че и акта и НП са издадени от компетентни органи.

Достатъчно ясно е и мястото нарушение . В случая дружеството е санкционирано за нарушение, изразяващо се в бездействие, като за място на нарушение, когато нарушението се състои в бездействие, се приема местонахождението на съответния орган, пред който е било дължимо действието.Предвид обстоятелството, че контролът по прилагане разпоредбите на ЗАвПр е възложен на Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация, в чиято структура съобразно устройствените правила е включена и Регионална дирекция "Автомобилна администрация", -София, подпомагаща дейността на Изпълнителния директор на Агенцията и осъществяваща контролните функции на Агенцията по различните нормативни актове, следва да се приеме, че мястото на извършване на нарушението е именно мястото, където е следвало да бъдат представени според посоченото документите, като съобразно и седалището и адрес на управление на дружеството се установява, че попада в териториялния обхват на отдела, където е и констатирано.

Съдът счита обаче, че в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи атакуваното наказателно постановление и налагащи неговата отмяна изцяло без съдът да се произнася по същество на нарушението поради следните съображения:

В случая съдът констатира, че начинът, по който е

3 формулирано фактическото обвинение води до неяснота във волята на наказващия орган, относно това какво точно нарушение е извършил жалбоподателя. Санкционната разпоредба на чл.104, ал.7 от закона предвижда налагане на имуществена санкция на превозвач, който не съхранява и отказва да предостави за проверка от контролните органи на извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни, т.е. сред възможните форми на изпълнителното деяние няма „не представя информация“, както е посочил АНО в случая,т.е. формулирането в случая на обвинение за непредставяне на процесната информация не е предвидено като наказуема форма на изпълнителното деяние от законодателя. Освен това, обстоятелства, сочещи на несъхраняване на горната информация от превозвача не са описани в АУАН и в НП и няма формулирано обвинение за това.

От друга страна, за да е налице отказ от предоставяне на информация, то такава следва да съществува и да се съхранява от превозвача, като отново няма изложени факти и обстоятелства за това, както и надлежно обвинение. Налице е пълна неяснота в какво се състои съставомерното бездействие на дружеството-превозвач, поради което същото не е могло да разбере за извършването на какво административно нарушение му е повдигнато обвинение и съответно не е могло да реализира правото си на защита в пълен обем.

На следващо място следва да бъда посочено, че съгласно чл.91в, т.2 от ЗАвП превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една година след тях информацията, извлечена от паметта на дигиталните тахографи и от картите на водачите. Целта на съхранението на тези документи е контрол на компетентните органи от съответните страни, членки на ЕС, върху записите и данните от контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт. Ето защо, за да бъде преценено наличието на нарушение по соченият законов текст от страна на дружеството-жалбоподател, в качеството му на превозвач, следва да бъде установен и да е ясно кой е началният момент, от който започва да тече едногодишният срок за съхранение на информацията, извлечена от паметта на дигиталните тахографи и то за всеки един от водачи извършвали превоз. В конкретния случай е налице неяснота досежно посочения период и как точно е определен. Наред с това, тази констатация препятства и съда в преценката си, до колко е налице осъществено административно нарушение от обективна страна от страна на жалбоподателя. Констатации в тази насока, обаче, не са намерили обективно отражение, както в констативносъобразителната част на АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, което винаги е съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на санкционираното лице. Констатираната неяснота и непълнота при описание на нарушението в АУАН и НП касателно обективната страна на деянието вменено на жалбоподателя, като административно нарушение обуславя допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на обжалваното НП. /В този смисъл Решение№1289/12.08.20г., постановено по КНАХД № 207/20 г. по описа на АС Благоевград/. От друга страна според настоящия състав е налице и неяснота, относно периода на извършване на нарушението, като не става ясно дали във всеки един ден от този 4 период е прието, че е извършено нарушение, както и дали е извършено едно нарушение или няколко, което на собствено основание води до ограничаване правото на защита на наказаното лице.

На следващо място следва да бъде посочено, че цитираното в НП известие е изпратено на основание чл.12, ал.4 и ал.5 от Наредба № Н-14/2009 г., според които при извършване на проверка, като процесната на превозвачите и при изискване на документи, свързани с елементите на проверката, то същите се представят от предприятията в седемдневен срок от получаване на уведомлението за проверката в съответната териториална структура на ИА „Автомобилна администрация“, поради което за изпълнение на изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН е необходимо в АУАН и НП да намери отражение и да бъде посочен предоставения срок на дружеството за изпълнение на задължението по известието, кога е започнал да тече, респективно кога е изтекъл, което е свързано и с конкретната дата, която е приета от наказаващия орган като начало на съставомерното бездействие, което в случая не е сторено и не е намерило отражение в атакуваното наказателно постановление. Още повче в конкретния случай се установи, че има и неясното, относно определения час на проверката и кога точно е извършена, дали в 15.00ч. или в 10.30ч.