Акт от 26.01.2018, Административен съд - Хасково

Р Е Ш

Е Н И Е № 980

26.01.2018г., гр.Хасково

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Хасковският административен съд, пети състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА при секретаря Ангелина Латунова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията

КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм.д. №108 по описа на съда за 2017г.

Производството е по реда на чл.215, ал.1, във вр. с чл.214, т.3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на „Бенедикс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с. М. б., Област Хасково, представлявано от

Управителя И.Д.Й. и по жалба на Д.Й.М. ***, подадена чрез пълномощник – И.Д.Й., против Заповед №3-26/23.01.2017г. на Кмета на Община М. б..

В жалбата на „Бенедикс“ ЕООД, с.М. б., се твърди, че оспорената заповед била незаконосъобразна, тъй като била издадена от некомпетентен орган, при нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и при неспазване на целта на закона и на установената форма. Навеждат се доводи, че липсвала каквато и да е било конкретика в заповедта, както и нужните доводи, не било спазено и задължителното изискване постройките да бъдат конкретизирани, поради което не ставало ясно колко и точно кои постройки следвало да се спрат от ползване и достъп, съответно точните параметри и конкретното описание на всяка една от тях и точното й местоположение, т.е. липсвало ясно и точно описание на строежите, чието ползване и достъп било забранено със заповедта, което нарушение съществено опорочавало производството, тъй като водело до неизясняване на релевантни за случая факти и обстоятелства, особено съществено от които се явявало подлежащия на ползване и достъп обект, който следвало да е недвусмислено индивидуализиран. От това следвало, че при неправилните констатации на административния орган бил неправилно приложен и материалния закон. Сочи се, че не се споделял довода на административния орган, че бил налице незаконен строеж, по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Твърди се, че за същия били налице предпоставките на §16 от ПР на ЗУТ, т.е. касаело се за търпим строеж.

На следващо място се сочи, че процесната постройка била построена много преди влизане в сила на ЗУТ, поради което за нея били приложими разпоредбите на ЗТСУ и Наредба №2 за застрояване в земеделските земи. Сочи се още, че процесният обект (навеса) попадал в приложното поле на чл.147, ал.1, т.10, вр. чл.46, ал.2 от ЗУТ, поради което за същия не се изисквало одобряване на инвестиционни проекти. За процесния обект оспорващият притежавал необходимите законови документи и строителни книжа – Разрешение за строеж №68/05.07.1994г. за временен павилион, Разрешение за строеж №38/17.09.2003г. за навес.

Твърди се също, че при издаване на обжалваната заповед административният орган допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като неправилно приложил чл.178, ал.6, вр. ал.4 и ал.1 от ЗУТ, във вр. с чл.223, ал.1, т.6, предл. първо и т.7 от ЗУТ при съставяне и съобщаване на констативен протокол №1 и №2/08.01.2016г., с което оспорващият бил лишен от правото на защита в проведеното административно производство. Това обстоятелство било самостоятелно основание за отмяна на акта, с който завършило административното производство, на основание чл.146, т.3 от АПК, без да се разглежда по съществото му. Твърди се също, че при издаването на обжалваната заповед административният орган не изпълнил задължението си по чл.35 и чл.36 от АПК да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая и събере всички необходими доказателства в образуваното административно производство. Допуснатите нарушения водели до немотивиран по смисъла на чл.59, ал.1 и ал.2, т.4 от АПК административен акт, с което било допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и не била спазена установената от закона форма за издаването му. Кметът на Община М. б., като забранил ползването и достъпа до обекта (строеж) и като наредил прекъсване на електрозахранването и водоснабдяването на процесния обект, издал административен акт, съществено противоречащ на материалноправните разпоредби. Като не обсъдил обстоятелствата във връзка с допустимостта на строежа по разпоредбите, действали по времето, когато бил извършен или по сега действащите разпоредби, въпреки наличието на данни за възникването му при разрешителен режим и инициирано производство по §184, ал.1 от ПР на ЗИД на ЗУТ в предвидените за това срокове, Кметът на Община М. б. упражнил превратно дадените му от закона правомощия, с което допуснал несъответствие с целта на закона. Изграденият от оспорващия обект, в окончателния си вид, функционирал вече повече от 13 години и до сега Общината не била предприемала никакви действия относно неговата експлоатация. Моли за отмяна на оспорената заповед.

В жалбата си Д.Й.М. излага идентични съображения. Моли се за отмяна на оспорената заповед. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя излага допълнителни съображения за отмяна на заповедта. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – Кмет на Община М. б., чрез процесуален представител моли жалбите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира присъждане на разноски, като представя е писмени бележки.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Под регистрационен индекс 5530/06.10.2016г. (л.74) в Община М. б. бил заведен сигнал от Д.

И. Н.от гр. Свиленград, в който същият посочил, че било съсобственик заедно с И.Д.Й. ***, при равни квоти – ½ идеални части, на УПИ ХVI, целият с площ от 780 кв.м., находящ се в кв.14 по плана на с. М. б., одобрен със Заповед №51/1990г. и №121/2002г., при посочени граници и сигнализирал, че съсобственика му изградил сграда (кафе-аперитив) без разрешение за строеж върху съсобствения им имот. Помолил за предприемане на необходимите правни и фактически действия, за да бъде премахната незаконно построената сграда.

Със Заповед №3-21/13.01.2017г. (л.76) на Кмет на Община М. б. било наредено да се извърши проверка на място и по документи на обект : „Кафе-аператив“, построен в УПИ ХVI, кв.14 по плана на с. М. б., като било определен състав на комисията и датата за извършване на проверката.

Съгласно Констативен акт №1, на 18.01.2017г. (л.80-82) на работна група в състав от главен специалист „ТРС“, младши експерт „ТРС“ и старши специалист „ООРПЧНМ“ при Община М. б., била извършена проверка на строеж „Кафе-аперитив“, намиращ се в с. М. б., бул. „В.

Л.“ №*, УПИ ХVI, кв.14 по плана на с.М. б., обл. Хасково. Констатирано било, че имотът бил собственост на И.Д.Й. и Димитър Иванов Николов, като било отбелязано, че до момента на проверката се ползвал от „Бенедикс“ ЕООД, с.М. б., а строежът бил собственост на Д.Й.М..

Посочено било, че обект „Кафе – аперитив“, находящ се в УПИ ХVI, кв.14 по плана на с. М. б., обл. Хасково и административен адрес с. М. б., бул.

„В. Л.“ №5, представлявал изцяло завършен строеж, функциониращ по време на проверката като „Кафе – аперитив“ със съществуващи отклонения от разрешенията за строеж и поставяне, издадени за имота, с размери 11,80м./6м. Установено било, че строежът било от V-та категория, съгласно чл.137 ЗУТ и Наредба №1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Посочено било също, че строежът се ползвал по предназначение „Кафе аперитив“. Отбелязано било, че нямало представени документи за въвеждане в експлоатация. В Раздел IV – Установени нарушения, било записано: „Кафе – аперитив“ в УПИ ХVI, кв.14 се ползва по предназначение, преди да е въведен в експлоатация по законоустановения ред. Като нарушени разпоредби бил посочен чл.178, ал.1 от ЗУТ.

Констативният акт бил връчен на 18.01.2017г. срещу подпис на И.Д.Й. и на М. Ф. - пълномощници на Д.Й.М., съгласно представено по делото пълномощно с нотариална заверка на подписа (л.83), присъствали на проверката. Под рег.индекс 333/18.01.2017г. в Община М. б. било заведено Възражение (л.84-85) против Констативен акт №1/18.01.2017 г. и Констативен акт №2/18.01.2017г., а под регистрационен индекс 358/19.01.2017г. в Община М. б. било заведено Допълнение към възражение с вх.№333/18.01.2017г. (л.86), подадени от името на Д.Й.М., чрез пълномощника му М. Ф..

Въз основа на съставения Констативен акт №1/18.01.2017 г. била издадена обжалваната Заповед №3-26/23.01.2017 г. на Кмета на

Община М. б., с която, на основание чл.178, ал.6, вр. ал.4 и ал.1 от ЗУТ, вр. чл.223, ал.1, т.6, предл.първо и т.7 от ЗУТ, било забранено ползването и достъпа до строеж „Кафе – аперитив“, находящ се в УПИ ХVI, кв.14 по плана на с.М. б., общ. М. б., обл. Хасково, със собственик на строежа Д.Й.М. и ползвател на обекта – „Бенедикс“ ЕООД, с адрес на управление с. М. б., ул. „П.В.“ №1, управител И.Д.Й..

Административният акт бил изпратен на адреса на оспорващите с писмо рег. индекс 436/23.01.2017г. на Община М. б., получено на 25.01.2017г. от „Бенедикс“

ЕООД, видно от приложеното известие за доставяне (л.95) и на 25.01.2017г. от Д.М., видно от приложеното известие за доставяне (л.94).

Жалбите от „Бенедикс“ ЕООД и от Д.Й.М. били подадени на 27.01.2017 г. директно пред Административен съд – Хасково.

По делото съдът назначи съдебно-техническа експертиза. По първия поставен въпрос, вещото лице сочи, че описаните в констативната част строителни разрешения №68/05.07.1994г. и №38/17.09.2003г., както и одобрените проекти към тях, се отнасят за части от процесния обект, за който е издадена заповедта за забрана ползването и достъпа до строеж „Кафе – аперитив“, намиращ се в УПИ XVI, кв.14 по плана на с.М. б.. Запазената част от първоначалния павилион е вградена в настоящия обект.Дървената покривна конструкция на навеса е изпълнена по одобрения проект към разрешението за строеж от 2003г. В отклонение от одобрените проекти, поетапно са изпълнени пристрояване на югоизток и югозапад от първоначалния павилион за санитарен възел и склад, както и заграждане, и остъкляване на дървения навес от югоизток, североизток и северозапад, като е оформена зала към кафе-аперитива.

По въпрос 2 вещото лице сочи, че процесният обект представлява една сграда, в която е вградена неразделно част от павилиона, изпълнен по първоначалния проект и строително разрешение от 1994г. Дървената покривна конструкция на навеса по одобрения през 2003г. проект покрива както първоначалния павилион, така и направените допълнително пристроявания към него на югоизток и югозапад и остъкляването с PVC дограма от югоизток, североизток и северозапад, като са спазени външните размери и конфигурация на навеса по одобрения проект.

По въпрос 3 вещото лице сочи, че част от строежа е изпълнен в съответствие с одобрените проекти, по които са издавани цитираните по-горе разрешения за строеж. Има пристроявания на първоначалния павилион на югоизток за санитарен възел и на югозапад за склад, които са в отклонение от одобрения проект за павилиона. Част от дървения навес е заграден с тухлени зидове и PVC дограма от югоизток, североизток и северозапад, което заграждане също е в отклонение от одобрения проект за навеса.

По въпрос 4 вещото лице сочи, че към момента на извършване на строителството (за павилиона - 1994 год.) действа ЗТСУ и ППЗТСУ.

Разрешението за строеж е издадено на основание чл.120, ал.4 от ППЗТСУ – като за временна постройка. Съгласно чл.164, ал.5 от ЗТСУ същият не е подлежал на въвеждане в действие. Към момента на строителството на навеса – 2003г., действащ е ЗУТ. Разрешението за строеж е издадено „за дървен навес към „Кафе аперитив“, който не е бил премахнат като временен строеж, с приет траен статут. Дървеният навес е допълващо застрояване към основен строеж – „Кафе – аперитив“. Строежът подлежи на въвеждане в експлоатация по реда на чл.176 и чл.177 от ЗУТ.

По въпрос 5 вещото лице сочи, че към момента на огледа процесният обект не е в експлоатация, а последно се е ползвал като заведение – кафе аперитив. Не е променяно предназначението му от 1994г., когато е издадено първоначалното разрешение за строеж на павилион.