Решение № 192 от 29.05.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Русе, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова при участието на секретаря И.ка Венкова в присъствието на прокурора Е. Д. Г.Р. Вл. Г.П. Й. П. като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Гражданско дело № 20224500100200 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид:

Ищецът Д. Р. М.в Й., от гр.Русе, твърди, че на 04.05 .2017г. Русенска окръжна прокуратура е образувала наказателно производство – ДП №2448/17г., в хода на което с Постановление от 05.05.2017г. му е повдигнала обвинение за извършено престъпление по чл.142,ал.3,т.4,предл.2 вр.ал.2,т.2 вр.ал.1 НК и ме у наложена най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Въз основа на обвинителен акт на О кръжна прокуратура – Русе от 20.10.2017 г. е образувано НОХД № 674/2017 г. по описа на О кръжен съд – Русе, който с присъда от 23.05.2018 г. е признал ищеца за виновен в извършване на посоченото престъпление и му е наложил наказание“лишаване от свобода“ за срок от 5 години.С решение от 04.01.2019 г. на въззивния съд по ВНОХД № 333/2018 г. по описа на АС – гр. Велико Търново присъдата е била отменена изцяло, а делото върнато за ново разглеждане. Мярката за неотклонение е била изменена в парична гаранция в размер на 1000 лв.

Ищецът твърди, че при новото разглеждане на делото е било 1 образувано НОХД №18/2019 г. по описа на ОС – гр. Русе и отново е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 142а, ал. 5, /изм/ пр.1, вр. с ал.1. НК и му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 години, но е оправдан поради несъставомерност на деянието по обвинението за престъпление по чл. 142, ал. 3, т. 4 пр. 2 вр. ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 НК. Присъдата е била потвърдена с решение на ВТАС.Решението на въззивния съд е било отменено от ВКС и при новото разглеждане на делото АС – Велико Търново е отменил присъдата по НОХД № 18/2019 г. по описа на ОС – гр. Русе в частта, с която ищецът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 142а, ал. 5 /изм/ пр. 1 вр. с ал. 1 НК, тъй като осъждането е за престъпление, за което обвинение не е било повдигнато.

Ищецът твърди, че от влязлата в сила оправдателна присъда по отношение на него задържането му под стража се явява незаконосъобразно.

Вследствие на незаконното обвинение е бил лишен от основни човешки права в продължение на година, пет месеца и 18 дни. В този продължителен период не е имал възможност да се придвижва свободно, да определя самостоятелно поведението си и начина си на живот, бил е принуден в определен период от време да се подчинява на строг ограничителен режим в постоянно заключено помещение, без право на участие в колективни мероприятия и при асилен контрол и охрана съгласно заповед № 675/27.06.018 г. на началника на Затвора Белене.

Принудителното му задържане в следствения арест в гр. Русе е било съпроводено с изключително унизителни условия. Твърди, че килията, в която е пребивавал, е била пренаселена, не е имало достатъчно светлина и въздух. Физиологичните си нужди е бил принуден да извършва в самата килия, в открита част от нея.

Обвинението, което е за тежко умишлено престъпление му е причинило и много сериозни психически увреждания, обвинението е предизвикало у него страх, уплаха и несигурност за бъдещето му. Твърди, че наказателният процес е продължил в по-голям период от приетото за разумен срок за подобни производства. Това изключително много е влошило и здравословното му състояние - още през 2010 г. ищецът е диагностициран със захарен диабет - тип 2, хипертонична болест - трета степен, през 2016 г. е установена и пареза на Бел вляво, определена му е била 72 % 2 нетрудоспособност.

След задържането му през месец май 2017 г. в резултат на преживения стрес и на неблагоприятните битови условия, в които е бил принуден да живее, здравето му се е влошило.По НОХД № 674/2017 г. по описа на ОС – гр. Русе е била назначена медицинска експертиза, която е констатирала, че заболяванията на ищеца създават повишен риск за коронарен инцидент.

Препоръчано е извършването на инвазивно изследване в планов порядък, но указаното от медицинските спецалисти не е било изпълнено.

Ищецът твърди, че в резултат на преживяното вследствие на незаконното обвинение е преживял и мозъчен инсулт и през м. декември 2021г. ТЕЛК му е определила 86% „трайно намалена работоспособност.

От действията на правозащитните органи са пострадали доброто му име, честта и достойнството му. За обстоятелството, че е бил арестуван, е имало и публикация в сайта „Дунав мост“ с недвусмислено и категорично заглавие „ Д. отива с белезници към съдебната зала“.

През периода, през който е бил задържан, е починал баща му /02.05.2018 г./, но ищецът не е могъл да го изпрати по последния му път.

Ищецът твърди, че от действията на ответника е претърпял неимуществени вреди, които се изразяват в невъзможност да определя свободно начина си на живот, да се придвижва, в принудата да живее в ограничени постоянно заключени пространства, постоянен страх и чувство за тревожност , неувереност и чувство за обреченост пред неяснота за изхода на делото, уплаха и безпокойство от невъзможността да провежда адекватно лечение, неутешима мъка по баща му, накърнени били и доброто му име и честта му в обществото. Изключително много било влошено неговото здравословно състояние.

Моли съдът да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 650000лв, както и сумата от 105000лв. представляваща мораторна лихва за периода от 05.05.2017 г. до 25.03.2022 г. както и законната лихва, считана от завеждане на делото до окончателно изплащане на сумата и адвокатско възнаграждение.

Ответникът Прокуратурата на Република България, в отговор на 3 исковата молба в срока по чл.131 ГПК изразява становище,че от обстоятелствената част на исковата молба не става ясно дали ищецът предявява три отделни искови претенции – По чл. 2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ /“задържане под стража“ включително като мярка за неотклонение…/; Чл.2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ /обвинение в извършване на престъпление по лицето, което е оправдано…./ и чл. 2б от ЗОДОВ /отговорност на държавата за вредите причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок/.

Ответникът заявява, че ако е предявен един иск, той е допустим, тъй като е предявен от процесуално лигитимирано лице пред надлежния съд и преди да изтече предвидената от закона давност. Ако е предявена отделна претенция по чл. 2б от ЗОДОВ, в този случай искът се явява процесуално недопустим тъй като не е изчерпана административната процедура за обезщетение на вреди по реда на глава Трета „а“ от ЗСВ, както това е предвидено в чл.8, ал.2 от ЗОДОВ.

По същество по основателността на предявените искове ответникът заявява, че счита същите недоказани. Твърди, че не е установена пряка причинна връзка между заявените вреди и действията на прокуратурата.Оспорва претенцията за неимуществени вреди и по основание и по размер като развива подробни съображения за това, че не са надлежно установени твърденията за влошаването на здравословното състояние на Д.

М.. От писмените доказателства, представени с исковата молба, е видно, че диагнозите за цитираните в исковата молба заболявания – захарен диабет тип 2, диабетна полиневропатия и хипертонична болест - 3-та степен, са от 2010 г., т.е. преди предявяване на обвинението. Преди предявяване на обвинението през 2016 г. е била установена пареза на Бел в ляво. Ето защо по отношение на тези заболявания не е доказано наличието на причинна връзка между заболяванията и повдигнатото обвинение.

Ответникът счита, че твърденията на ищеца, че е търпял лоши условия в следствения арест в гр. Русе, не са в причинна връзка с повдигнатото обвинение. Ответникът изразява становище, че ако са причинени вреди вследствие на условията, при които ищецът е пребивавал в следствения арест, то същите вреди подлежат на обезщетение по друг ред.

В отговора на исковата молба са изложени доводи за това, че 4 разследването е проведено в разумни срокове и не са нарушени правата на ищеца по чл. 5, § 1 от ЕКЗПЧОС. Според ответника и от твърденията в исковата молба се установява, че производството е забавено не в досъдебната фаза, а в същинската съдебна фаза.

В условията на евентуалност ответникът иска, в случай че съдът приеме, че изложените в исковата молба обстоятелства са основателни, при постановяване на решението да съобрази разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, според която съдът определя обезщетението за претърпени неимуществени вреди по справедливост. Ответникът счита, че в исковата молба ищецът не е посочил доказателства в подкрепа на твърденията си за уронен престиж и добро име пред семейство и приятели. Доколкото се сочат публикации, уронили авторитета на ищеца във вестници и в сайтове, то тези публкации не са във връзка с поведението на прокуратурата.

След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства и от приложеното НОХД № 674/17г. по описа на ОС-Русе и данните по ДП №2448/17г. по описа на ОПРусе; ДП №946/17г. по описа на ОДМВР-Русе, се установява, че с Постановление от 25.07.2017г., предявено на 19.09.2017г., ищецът Д. Р. М. е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.142,ал.3,т.4,предл.2 вр.ал.2т.2 вр.ал.1 от НК /вж.л.46 – 47 от том 4 на ДП №946/17г. по описа на ОДМВР – Русе/.

От данните по нохд №674/17г. по описа на ОС-Русе е видно, че в хипотезата на съкратено съдебно следствие по чл.371,т.2 от НПК всички подсъдими по делото са били признати за виновни и осъдени за повдигнатите с обвинителния акт обвинения - С присъда от 23.05.2018г. Русенският окръжен съд е признал подсъдимите Д. Р. М., А.Ю.Ю., М.Ю.Ю. и Г.И.Д. за виновни в това, че на 25.04.2017г в гр. Русе и в землищата на селата Червена вода и Н.о отвлекли С. А. Б., като деянието е извършено от две или по-вече лица и по опасен за здравето на отвлечения начин, поради което и на основание чл. 142, ал. 3, т. 4 пр. 2 вр. ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 НК и вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК за М., и чл. 58а ал. 1 НК за А.Ю., М.Ю. и Г.Д., ги осъдил на наказание, както следва: Д. М. на пет години лишаване от свобода при 5 първоначален строг режим; А. Ю. и М.Ю. по на осем години лишаване от свобода и Г. Д. на шест години лишаване от свобода при първоначален строг режим.Със същата присъда окръжният съд е признал подсъдимите А.Ю. и М.Ю. за виновни в това, че на 25.04.2017г в гр. Р. и землищата на с. Ч. в. и Н.о, в съучастие като извършители, причинили на А.Ю.С.Б. средна телесна повреда – престъпление по чл. 129, ал. 2 НК и в извършване на престъпление по чл.144,ал.3 НК. С решение №273 от 04.01.2019г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по ВНОХД№333/2018г. присъдата е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжния съд, от стадия на разпоредителното заседание.В мотивите на въззивното решение е обоснована липсата на предпоставки за разглеждане на делото по реда на чл.371,т.2 от НПК.При новото разглеждане на делото, с присъда №20 от 08.07.2019г. по нохд №18/19г. на Русенския окръжен съд, ищецът в настоящото производство Д. Р. М., е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.142“а“,ал.5/изм./предл.1 вр. с ал.1 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години, при първоначален общ режим. С присъдата Д. М. е признат за невинен и оправдан за обвинението по чл.142,ал.3,т.4,пр.2вр.ал.2,т.2 вр.ал.НК.Присъдата е потвърдена с решение №249 от 16.12.2019г. по внохд №280/19г. на Великотърновския апелативен съд.Въззивното решение е отменено с решение №92 от 14.09.2020г. на Върховния касационен съд по к.д.№138/20г.

При новото разглеждане на делото от Апелативен съд-Велико Търново , с решение №69 от 29.06. 2021г. по внохд №313/20г. на ВТАС, присъдата по нохд №18/19г. на Русенския окръжен съд е отменена в частта, с която всеки от четиримата подсъдими е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл.142“а“,ал.5/изм./предл.1 вр. с ал.1 от НК.Решението на въззивния съд е оставено в сила с решение №60235 от 14.01.2022г. по н.д.