Определение № 3664 от 21.11.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3664 гр. София, 21.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседА.е на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Милена Даскалова Касационно гражданско дело № 20238002101726 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на А. В. Ж., чрез адвокат И. С., срещу въззивно решение № 1499 от 07.12.2022г. на Апелативен съд – София, постановено по в. гр. д. № 3849/2022 г., с което е потвърдено решение № 412/08.10.2021 г., постановено по гр. д. № 27/2021 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, с което е отхвърлен предявеният от А. В. Ж. срещу В. А. С. иск за заплащане на сумата от 26 000 лв., ведно със законната лихва, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от записване, възпроизвеждане и разпространение във видеоматериал на телефонен разговор проведен с ищцата без нейно знА.е и изричното й съгласие в нарушение на чл. 32, ал. 2 и чл. 34, ал. 1 от Конституцията на Република България.

Касационната жалба съдържа оплаквА.я за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се основА.ето по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

1

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирА. следните правни въпроси :

1. Провеждането на телефонен разговор между граждА.н и журналист, който е установил това си качество, дава ли право на журналиста да записва и разпространява този разговор без изрично съгласие и разрешение на граждА.на? Представлява ли разпространеният разговор от журналиста нарушение на личното пространство на граждА.на?

2. Попадат ли телефонните разговори под закрилата на чл. 34, ал.1 от Конституцията на

Република

България, гарантиращ тайната на кореспонденцията и съобщенията?

В установения от закона срок не е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба В. А. С..

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на стрА.те и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице /ищца по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд .

За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основА.е чл. 45 ЗЗД, въззивният съд е приел, че претенцията на ищцата се основава на твърдение за накърняване на правото й на личен жИ.т чрез осъществяване и онлайн разпространяване на записан телефонен разговор, проведен между нея и журналист – чл. 32 от КРБ и за нарушаване на тайната на съобщенията – чл. 34 КРБ. Съдът е приел, че направената с исковата молба квалификация на деянието като накърняващо изискването на чл. 34 КРБ не съответства на фактическите твърдения, съдържащи се в същата молба, тъй като няма незаконно узнаване и оповестяване на лична кореспонденция/лични съобщения (в случая телефонен разговор).

Съдът е посочил, че дължи произнасяне по въпросите дали чрез осъществяването на запис на телефонен разговор ответникът е навлязъл в личната сфера на ищцата и дали записът е осъществен със знА.ето и съгласието на ищцата.

2

Съдът е приел, че във Фейсбук е качен пълният запис на проведения разговор, даващ възможност на възприемащите сами да извлекат информация от разговора, като няма твърдение, че думи на ищцата са изопачени или извадени от контекст.

Въз основа разчетения чрез техническа експертиза текст на записа, съдът е приел за установено, че коментарът в ефир е анонсиран със заглавието "Коя е бизнесдамата от Гоце Делчев, която плаши горски служител с убийство, а пред обществото се прави на светица?", предвид на което е и прието, че анализирА.те отношения осветяват битността на ищцата като бизнесдама, а не са в нейното лично качество. Съдът е приел също, че ответникът е изяснил целта на провеждането на разговора – да се оповестят журналистически отношенията между ищцата като бизнесдама и Илия Ряхов по повод станал достояние на местната общественост конфликт, в който е замесена ищцата като принципал на търговско дружество. По време на разговора ищцата не е заявила, че не иска да коментира случая или че ще изрази становище след приключване на разследването, като многократно е заявила, че знае, че разговорът се записва и ще бъде обект на журналистически анализ.

Въззивният съд, позовавайки се на УказА.ята за запазване на неприкосновеността на личния жИ.т в медиите, съставени от Съвета на Европа, е приел че позицията на опредЕ. личност и действията й, засягащи обществен интерес, разширяват възможността за оповестяване на факти от личното пространство на лицето. Направен е извод, че няма протИ.правност в поведението на ответника, което е подчинено на правилата на журналистическата етика и е форма на реализиране на свободата на словото в името на информиране на обществото по въпрос от обществен интерес.

На основА.е чл. 272 ГПК въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, в което е прието, че ищцата е била наясно, че разговорът се записва и ще бъде отразен /разпространен/ и ако не е била съгласна разговорът да се записва или разпространява, е следвало изрично да се протИ.постави на това.

Предвид тези мотиви на въззивния съд в обжалваното решение, не е налице соченото от касатора основА.е по чл. 280,ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.

3

Според разрешението, дадено в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основА.ята по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.

Поставените в т.1 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси не могат да обосноват допускане до касационно обжалване, тъй като не са във връзка с приетата от въззивния съд за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея изводи. Видно от обжалваното решение съдът не е приел, че разговорът е записан и разпространен без знА.ето и съгласието на ищцата, а мотивите му са, че ищцата е знаела, че разговорът се записва и ще бъде разпространен, но не се е протИ.поставила и на база на така приетото съдът е счел, че в случая не е доказано поведението на ответника да е протИ.правно. Т.е. според въззивния съд в случая протИ.правно би било поведението на ответника, ако бе установено изрично протИ.поставяне от страна на ищцата за записване и разпространение на разговора, а не че е било необходимо изрично съгласие, във връзка с което правен въпрос не е поставен.

По втория въпрос също не следва да се допуска касационно обжалване поради липса на общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване - същият не е изведен от решаващите мотиви на въззивния съд. Извод, че телефонните разговори не попадат под закрилата на чл. 34, ал.1 от Конституцията на Република България не е правен от въззивния съд. Съдът е приел, че разговорът, проведен между стрА.те по делото, не е бил личен и няма незаконно узнаване и оповестяване на лична кореспонденция/лични съобщения (в случая телефонен разговор).

Поради липсата на общата предпоставка по чл. 288, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не следва да се извършва преценка за наличието на специалната такава по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.

Не е налице и основА.ето за допускане на касационно обжалване по чл.

280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е 4 необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Обжалваното решение не е очевидно неправилно: не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, протИ.положен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в протИ.речие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновА.. ВКС намира, че не са налице и останалите основА.я по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението:

Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържА.е; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му.

По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1499 от 07.12.2022г. на Апелативен съд – София, постановено по в. гр. д. № 3849/2022г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

5

1. _______________________

2. _______________________

6