Протоколно определение № 201 от 08.07.2026, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 201 гр. Варна, 08.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ант. Тончева

Членове:

Румяна Панталеева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева и прокурора П. М. К.

Сложи за разглеждане докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно наказателно дело № 20263000600238 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 11:40 часа се явиха:

За Апелативна прокуратура Варна се явява прокурор К.

Жалбоподателят Р. Д. Х., редовно призован, явява се лично, като се води от органите на РД „Охрана“ Варна, представлява се от адв. П. П. Д., АК ВАРНА, редовно упълномощен.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Няма да представям нови доказателства. Не правя искания за отводи към състава на съда.

АДВ.ДИМТРОВ: Да се даде ход на делото. Нямам искания за отводи към състава на съда. Искам да представя няколко медицински документи, тъй като сега се снабдих с епикризите на Р. Х.. Ние пред първата инстанция сме дали една епикриза, но сега това е за друго. Моля съда да ги приеме и ще ги коментирам по същество.

ЖАЛБ.Х.: Да се гледа делото. Не правя искания за отвод към състава на съда, секретаря и прокурора.

ПРОКУРОРЪТ: По така представените писмени документи не възразявам да се приемат, въпреки че са с голяма давност.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, като счита, че представените писмени документи, свързани със здравния статус на обвиняемото лице следва да се приобщят като писмени доказателства защото са относими към предмета на текущата процедура, поради което О П Р Е Д Е Л И:

1

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства: епикриза, издадена от МБАЛ „Св.Иван Рилски“ ЕАД София за периода 10-13.03.2015 г.; епикриза от МБАЛ „Св.Иван Рилски“ ЕАД София за периода 01.-05.12.2014 г.; епикриза издадена от УСБАЛЕ „Акад.Иван Пенчев“ ЕАД София за периода 03-07.10.2016 г.; епикриза издадена от УБ „Александровска“ за периода 2025.05.2015 г.; епикриза издадена от МБАЛ „Св.Иван Рилски“ ЕАД София за периода 19.-25.07.2016 г.; епикриза издадена от УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД – Варна за периода 23.-29.04.2015 г.; епикриза издадена от СБАЛОЗ „Д-рМарко Антонов Марков“ Варна за периода 17.-21.04.2015 г.; епикриза издадена от УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД – Варна за периода 10.-11.06.2014 г. и рецептурна книжка на Р. Х..

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪСТАВА

ПО СЪЩЕСТВО:

АДВ.Д.: Уважаеми Апелативни съдии, аз ще Ви помоля да измените определението на окръжния съд, с което беше наложена най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ и да определите по- лека такава, като считам, че всяка една по-лека мярка е подходяща в конкретния случай.

Ще започна от обвиненията, които са повдигнати на моя подзащитен.

Първото от тях е това по чл.321, ал.6 за това, че той се е сговорил с един от другите обвиняеми Т.А.Г.. Интересното в случая обаче е, че Т.Г. няма такова обвинение че се е сговорил с Р. Х., което за мен не може да обоснове обосновано предположение, че има такова съгласие между тях да вършат престъпление по чл.354а, ал.1 от НК. Няма също така нито свидетелски показания, нито някаква комуникация по отношение на това обвинение. По отношение на обвинението за притежание на боеприпасите – патрони, Р. Х. живее в жилището заедно със своя брат и по същата логика може да се повдигне и спрямо брат му. Той е дал обяснения, че тези патрони са останали от неговия баща. Аз считам, че не може да се направи обосновано предположение, че точно той ги е държал.

По отношение на опасността да се укрие и да извърши друго престъпление, не може да се направи такова обосновано предположение.

Относно опасността от укриване такъв е и извода на ВОС, че няма такава реална опасност. По отношение на това дали може да извърши друго престъпление, считам, че няма такава опасност, тъй като Р. Х. е осъждан в далечната 2011 г., реабилитиран е, и от тогава до сега няма никакви криминални прояви, и не виждам какво всъщност може да обоснове това, че той може да извърши друго престъпление. Няма повдигнато обвинение за разпространение на наркотици, в него не са намерени такива, нито парични суми, нито някакви пособия, везни или нещо друго, списъци с клиенти. Аз считам, че той няма никакво касателство към подобни деяния. Няма обвинение за ОПГ, каквито доводи бяха изтъкнати от прокурора при 2 предходната мярка. Затова моля да приемете, че не е налице и тази опасност да извърши друго престъпление. Освен това са налице медицински документи относно заболяване на Р. Х.. Те действително датират от период от около 10 год., но това са хронични постоянни заболявания, които изискват постоянно лекарско наблюдение. Той приема множество лекарства. Тези заболявания са в съвкупност и си направих труда да проверя за какво става на въпрос. Тези негови заболявания водят до лесна умора, ограничена физическа активност и необходимост от проследяване от специалисти. Считам, че не е подходящо към момента престоя му в ареста и не може да му се осигури такова наблюдение.

А това ще застраши неговото здравословно състояние. Това са доводите ни и моля за по-лека мярка.

ОБВ.Х.: Това, което каза прокурора, че сме ОПГ, това не е вярно. Не съм продавал такива неща – наркотици. И както казаха служителите от БОП-а „Просто ви мразим и ще направим всичко възможно да останете“. Какъв дилър съм аз, когато само един човек е казал такова нещо? Аз съм с 300 хил. лева задължения към хора, които мога да докажа.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, моля да оставите без уважение жалбата за изменение на мярката за неотклонение на обвиняемия. И към момента на вземане на тази мярка за неотклонение и към настоящия момент са налице изискуемите от закона предпоставки за определяне на точно тази мярка. В противовес на казаното от защитата и обвиняемия считам, че е налице обосновано предположение за извършителството на всички престъпления в които той е обвинен, вкл. и за държането на боеприпаси.

Доколкото си спомням в дадените обяснения от обвиняемия, той самият признава, че те са се намирали в обитавания от него дом, и са били на баща му.

Той е знаел за тях, въпреки това отчита като своя грешка че своевременно не ги е предал на органите на полицията. Т.е. той умишлено е държал тези боеприпаси. Но по-съществено значение са неговите действия по разпространение на наркотици, в които е обвинен. Тук е по-голямата обществена опасност на деянието. Бих казал, че не малка е обществената опасност на самия деец, изхождайки от обстоятелството, че по делото са налични свидетелски показания за това, че обвиняемият е разпространявал наркотични вещества, независимо от това, което той твърди в момента. В този смисъл са свидетелските показания на Н., В., П., които на този етап са повече от достатъчни за да се направи обосновано предположение че е извършител на това деяние в което е обвинен. Нещо повече, от материалите по делото е видно, че пир обвиняемия тази дейност по разпространение на наркотици не е инцидентна, не става на въпрос за един или два случая на разпространение, а той не е осъществявал и сам тази дейност, доколкото данните сочат, че дейността е осъществявана съвместно с другите двама обвиняеми по делото в условията на ОПГ при структуриране и разпределение на ролите. Един от другите обвиняеми е бил лицето, което е осигурявало наркотиците, а този обвиняем и другия са получавали от организатора наркотиците и са ги пласирали на крайните клиенти. Това само по себе си повишава обществената 3 опасност на извършеното деяние и характеризира самия обвиняем като такъв с по-висока от обичайната обществена опасност.

Към това само ще допълня наличието на предходни осъждания независимо от настъпилата реабилитация за двете осъждания едното от които е пак за държане на огнестрелно оръжие и боеприпаси, а другото е за разпространение на половин кг марихуана. Независимо, че и за двете осъждания обвиняемия е реабилитиран, практиката сочи, че тази реабилитация заличава предходните осъждания и те не би следвало да се вземат в предвид за евентуална квалификация на извършване на ново престъпление, но имат значение за характеристичните данни на обвиняемия, които биват обсъждани в хода на друго наказателно производство, както е в случая. И тъй като характеристичните данни в случая са от значение, вкл. за определяне на мярката за неотклонение, не може да е разглеждан този факт, че такива осъждания макар и с настъпила реабилитация са налице.

Изхождайки от казаното, считам, че определянето на каквато и да е друга по-лека мярка не би възпрепятствала възможността обвиняемият да извърши ново престъпление от същия вид, или престъпление против правосъдието имайки предвид, че делото е образувано преди дни. Ноторно известно е че при този вид дела тепърва разследващите следва да установяват и разпитват и други лица, които са закупували наркотични вещества от обвиняемите. И определянето на каквато и да е друга по-лека мярка би му дала възможност да прави опити за въздействие върху лицата, на които е разпространявал наркотични вещества да ги уговаря за даване на неверни показания. Именно за възпрепятстване на тази възможност и за възможността да извършва нови продажби на наркотични вещества към момента найадекватната мярка е задържането под стража.

Що се отнася до споменатото според защитата непрецизно формулиране на обвинението, ясно е че при образуване на обвинението преди няколко дена, настоящо обвинение се явява работно, но дори и за тях съществуват повече от обоснованото предположение за авторството на деянието. Доколкото са налице изискуемите предпоставки за определяне на тази мярка и към момента не са настъпили нови обстоятелства, които да налагат изменението й, тя трябва да се потвърди.

По представените днес медицински документи, с най-ранна дата е епикризата от 2015 г. Всички други са от 2014 г. и по стари и касаят ставни заболявания, макар и хронични. Очевидно тези стари заболявания не са му попречили да извършва тази престъпна дейност в която е обвинен. От друга страна в никоя от тези епикризи не видях да е записано, че се налага някакво спешно лечение. Напротив изписано е някакво медикаментозно лечение, което дали продължава или не към момента нямам информация, но ако счита обвиняемият и защитата му, че настоящите му заболявания ако съществуват такива са несъвместими с условията в ареста биха могли да поискат от наблюдаващия прокурор да се назначи СМЕ, която да установи това. Въз 4 основа само на тези документи, които се представиха не мисля, че би могло да се направи извод, че обвиняемият не би следвало да обитава местата за лишаване от свобода и следствения арест. Напротив, с оглед наличието на евентуално ставни заболявания в условията на ареста ще му се даде възможност те да отшумят.

В този смисъл моля да потвърдите определението на Окръжния съд и да оставите в сила мярката за неотклонение „задържане под стража“.

ОБВ. Х.: Предоставям на съда, каквото прецените Вие.

Съдът се оттегля на тайно съвещание

Съдът, след като внимателно обсъди в тайното си съвещание съображенията в частната жалба, доводите на участниците в съдебното заседание, както и материалите по делото, приема следното:

Текущият инстанционен контрол по чл.64, ал.8 от НПК е предизвикан с допустима частна жалба от адв. Д. – защитник на обв. Р. Х., последният привлечен в това качество по досъдебно производство №350/2026 година на ГДБОП-Варна. С доводи за незаконосъобразност се атакува определение по ЧНД №1081/2026 година, с което състав на Окръжен съд – Варна е взел мярка за неотклонение задържане под стража спрямо обвиняемия. Преценена по същество, частната жалба е неоснователна.

Изводът на първоинстанционния съд за наличие на обосновано подозрение за съпричастност на обв. Х. към престъпленията по чл.339, ал.1 и по чл.321, ал.6 от НК, за които е привлечен на 01.07.2026 година е в съответствие и при правилна оценка на фактическите данни по делото. И настоящият състав намира, че в началния етап на разследването събраните веществени доказателства при претърсване на имота, обитаван от обвиняемия, гласните доказателства в показанията на св. П., както и данните от приложените по делото секретни справки, обосновават в необходимата степен изискуемото от чл.63, ал.1 от НПК подозрение. Противопоставените от защитата доводи, че иззетите патрони са били собственост на бащата на обвиняемия не разколебават извода, тези доводи на този етап представляват защитна версия, която подлежи на проверка по реда и със способите на НПК в стадия на разследването. Лишено от основание е и оплакването на защитата за липса на подкрепящи данни по отношение на престъплението по чл.321, ал.6 от НК, в която насока освен данните в две секретни справки във връзка с прилагани СРС, са и показанията на св. Георгиева.