Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 222 от 23.04.2026, Районен съд - Враца

Съд
Районен съд - Враца
Дело
Гражданско дело 1339/2025
Вид
Решение № 222
Подписан
23.04.2026
Състав
Иван Валериев Никифорски

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 537 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 587 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.31 · Закон за защитените територии
  • чл.79 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. В., 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван В. Никифорски при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело № 20251420101339 по описа за 2025 година

Ц. С. Ц. от село З. Община В. ул.Т.Д.“ ** с ЕГН ********** чрез адвокат М. Г. от АК - В. със съдебен адрес : гр.В., ул.“Л.“ № ** е предявил против Т. К. И. от село З.

Община В., ул.“Г. Д. „ **** с ЕГН ********** иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищеца е собственик на Сграда с кад № **.6.32.1 с площ по документ от 49 кв.м., по кадастрална карта и регистри на село З., община В., одобрени със Заповед № РД- 18- 101/06.07.2023 година на Изпълнителният Директор на АГКК, разположена в Поземлен имот с кад. № **.6.32, находящ се в землището на село З. община В., местност“Ц.“, с площ от 1927 кв.м., трайно предназначение - земеделска, категория на земята - 8, начина на трайно ползване : друг вид земеделска земя, предишен иидентификатор : **, при съседи : **.6.36, **.6.23, **.6.9, като ответникът владее сградата без правно основание и за осъждане същият да му предаде владението на сградата.

Моли се, при уважаване на иска на основание чл. 537 от ГПК, да се отмени нотариален акт № 4 т.1 II н.дело № 327/2022 година на помощник нотариус по заместване К. Г., издаден на 11.11.2022 година.

Предявеният иск е с правно осн.чл.108 ЗС съединен с искане по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК.

В исковата молба се твърди, че по силата на влязло в сила съдебно решение на 11.09.2024 година по гр.дело № 3281/2024 на ВРС ищецът е признат за собственик на Поземлен имот с кад. № **.6.32 , находящ се в землището на село З. община В., местност“Ц.“, с площ от 1927 кв.м., трайно предназначение — земеделска, категория на земята - 8, начина на трайно ползване : друг вид земеделска земя, предишен иидентификатор : **, при съседи : **.6.36, **.6.23,**.6.9 с произтичащите от това правни последици, ведно с намиращите се в имота сгради и подобрения.

1

В процесният имот, дядото на ищеца е имал кошара и къща-плетарка, в която неговият баща, дядото и ищеца са отглеждали селскостопански животни. Поддържа се, че в имота, покрай кошарата и плетарката е изградена почивна база- три бунгала, които са били собственост на бившият завод „М.К.“, построени през 70 или 80 те години на миналият век. Твърди се, че след поставянето на бунгалата същите не са били посещавани от представители на завода. След 1990 година бунгалата започнали да се разрушават поради неподдържането им. Ищецът твърди, че дядо му е искал да преговаря с ръководството на този завод да закупи бунгалата, но от там са му казвали, че нямат документи нито за бунгалата, нито за земята. След като никой не се интересувал от тези бунгала, от ръководството на предприятието били казали на дядото на ищеца да ги стопанисва и да ги ползва.

В исковата молба се твърди, че в имота, в който са разположени бунгалата, дядо на ищеца имал открита партида за ток и вода. Едното бунгало се използвало от дядо на ищеца и от него като къща, в която имало три легла, маса и печка, столове и същото се ползвало целогодишно. Другите бунгала се ползвали като складови помещения за инструменти като в течение на времето едното бунгало се е разрушило и са останали две бунгала.

Твърди се, че след смъртта на дядото на ищеца през 2012 г, последния продължил да ползва имота ведно с бунгалата които направил за отдих и сбирки на приятели и познати целогодишно. Поддържа се, че един от приятелите на ищецаответника го помолил да постави подвижен фургон на колела в имота до съществуващата в него циментова площадка като ищеца му разрешил и от момента, в който ответника поставил фургона последният винаги се допитвал до ищеца за разрешение да ползва имота.

Ищецът твърди, че след влизане в сила на съдебното решение в имота започнал да изгражда нова града и портал. Направил и протокол за трасиране, означаване и координиране с правоспособно лице от 23.12.2024 година. С ответника били в нормални отношения и той не е постигал с ищеца договорки да ползва имота, както и бунгалата. Имотът имал портал, който не се заключвал и имал свободен достъп като ключът от бунгалото до пътя се съхранявал в имота, а от другото бунгало имал ключ само ищеца. В бунгалото имало вещи негови и на дядо му, като вещите били все още там. След като ищецът придобил правото на собственост и започнал да трасира имота за да го огради и заключи, ответникът заявил претенция към ищеца, че това бунгало му принадлежи и следва да му отстъпи собствеността върху него. След като му заявил такива претенции, ищецът направил справка в имотният регистър към Служба по вписванията -В. и установил че съществува нотариален акт № 4 т.Ш н.дело № 327/2022 година на помощник нотариус по заместване К. Г., издаден на 11.11.2022 година в който е признато, че Т. К. И. е придобил правото на собственост върху Вилна сграда на един етаж с площ от 49 кв.м. ведно с отстъпено право на строеж върху мястото, върху което е построена сградата а именно имот № ** в землището на село З. община В., ЕКАТЕ ** с площ на имота от 1.927 , НПТ- Др.селскостопанска, осма категория в местността „Ц.“, при съседи : имот С № **, имот № ********- път на Община В., имот № ** почивен дом на АЕЦ1'К.". Твърди се, че върху имота има следните ограничения: защитена територия. Природен парк. Забраняват се всякакви дейности, с изключени на тези по чл.31 от ЗЗТ и други дейности определени със заповедта за обявяване на защитена територия и с плана за управление.

Твърди се, че построените бунгала през 70 или 80 години на 20 век на завод „М.К.“ не са реализирани като право на строеж върху земята, а са били разположени 2 по силата на нормативен акт, който е позволявал да се изграждат почивни бунгала във Врачанският балкан като независимо, че са поставени бунгала, през годините не са били ползвани като бунгала за отдих, тъй като не са били оборудвани с необходимите вещи - легла, маси, столове и в тях не е имало вода и канализация. Ищецът твърди, че лично ги е поддържал, като ги е лакирал от вътре и сам е правел през годините необходими ремонти, посещавал ги е целогодишно и не е предавал владението на трети лица. Поддържа се, че ответникът не е упражнявал фактическа власт върху описаната в нотариалният му акт сграда, посочена като „Вилна сграда“, тъй като същата не е строена от него, не е владяна само от него непрекъснато и постоянно повече от 10 години, като същият не я е своил и не е демонстрирал спрямо ищеца или дядо му, както и пред трети лица, че е единствен собственик на тази сграда. Сочи, че процесната сграда е бунгало, поставено на бетонова основа, в която няма водопровод и канализация, не отговаря на изискванията на благоустройствените закона като „вилна сграда“.

В законовият срок от ответника Т. К. И. чрез пълномощника адв.Х. П. е постъпил писмен отговор, с който се твърди, че И. е собственик на процесния имот, по силата на нотариален акт за собственост, вписан в Агенция по вписванията на 11.11.2022г., преди образуване на ГД № 3281/2023г. на РС В. и преди влизане в сила на решението, което било непротивопоставимо на ответника.

Твърди се, че ответника владее процесния имот спокойно и непрекъснато, като явно демонстрира намерението си да го държи като свой от 2011 г. до края на 2024 г., когато достъпа до имота му бил ограничен с ограда като повече от 10 години, той поддържа имота, разпорежда се, и се грижи непрекъснато и необезпокоявано за него.

Предвид тези съображения се твърди, че в полза на Т. К. И. още през 2022 г. е изтекъл 10-годишния срок за придобивна давност по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС, което било установено с Констативен нотариален акт за собственост по давностно владение от 11.11.2022 г.

В законовият срок ответникът Т. К. И. е предявил насрещен иск по чл.124 ГПК против Ц. С. Ц. за признаване за установено, че Ц. Ц. не е собственик на Сграда с идентификатор **.6.32.1 /тридесет хиляди шестстотин и шест точка шест точка тридесет и две точка едно/ по КККР на с. З., общ. В., обл. В., одобрена със Заповед за одобрение на КККР РД- 18-101/06.07.2023 г., издадена от ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК, с предназначение Вилна сграда - еднофамилна, брой етажи 1 /един/, застроена площ 49 /четиридесет и девет/ кв. м, построена в поземлен имот с идентификатор **.6.32 /тридесет хиляди шестстотин и шест точка шест точка тридесет и две/, находящ се в с. З., местност „Ц.то“, с площ от 1927 /хиляда деветстотин двадесет и седем/, трайно предназначение — земеделска земя, осма категория, начин на трайно ползване- друг вид земеделска земя, с предишен идентификатор: **, при съседи: **.6.36, **.6.23, **.6.9.

На основание чл. 537, ал. 2 ГПК е поискана отмяна на К. н. акт, издаден по документи, вписан в Служба по вписванията гр. В. под акт ****, том 18, дв.вх.Рег.

№6710/10.12.2024г.

Т. К. И. е предявил насрещен иск против Ц. С. Ц., с който Ц. да бъде осъден да преустанови всякакви действия, с които пречи на Т. К. И. да упражнява правото си на собственост върху Сграда с идентификатор **.6.32.1 /тридесет хиляди шестстотин и шест точка шест точка тридесет и две точка едно/ по КККР на с. З., общ. В., обл.В., одобрена със Заповед за одобрение на КККР РД-18-101/06.07.2023г., издадена от 3

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК, с предназначение Вилна сграда еднофамилна, брой етажи 1 /един/, застроена площ 49 /четиридесет и девет/ кв. м, построена в поземлен имот с идентификатор **.6.32 /тридесет хиляди шестстотин и шест точка шест точка тридесет и две/, находящ се в с. З., местност „Ц.то“, с площ от 1927 /хиляда деветстотин двадесет и седем/, трайно предназначение - земеделска земя, осма категория, начин на трайно ползване - друг вид земеделска земя, с предишен идентификатор: **, при съседи: **.6.36, **.6.23, **.6.9, а по Нотариален акт от 11.11.2022г.: Вилна сграда на един етаж с площ от 49 /четиридесет и девет/ кв.м., ведно с отстъпеното право на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, а именно: ИМОТ № ** /шест хиляди тридесет и две/ в землището на с.З., ЕКАТТЕ **, общ. В., обл. В., с площ на имота от 1,927/един декар деветстотин двадесет и седем кв.м./, НТП - друга селскостопанска територия, осма категория в местността „Ц.“, при съседи: имот № **, имот № 000005, имот № 006023, която притежава по силата на Нотариален акт, вписан в Служба по вписванията гр. В. под акт №157, том 18, дв. вх. per. № 6414/11.11.2022г., като:премахне изградената ограда в поземлен имот **.6.32 в частта, която препятства достъпа на ищеца до сграда с идентификатор **.6.32.1; или да осигури достъп през оградата в поземлен имот **.6.32 до сграда с идентификатор **.6.32.1 чрез врата или друг подходящ начин, така че ищецът необезпокоявано и спокойно да упражнява правото си на собственост и да поддържа сградата, както и да осигури възможност на ищеца да ползва поземлен имот с идентификатор **.6.32 доколкото е необходимо за използването на сградата с идентификатор **.6.32.1 според нейното предназначение.

Т. К. И. е предявил насрещен иск против Ц. С. Ц. за определяне на част от незастроената част на поземлен имот с идентификатор **.6.32, находящ се в с. З., местност „Ц.то“, с площ от 1927, която е необходима да ползва ищецът Т. К. И., за да получи достъп и да обслужва собствената си сграда с идентификатор **.6.32.1 по КККР на с. З., общ. В., обл. В., с предназначение Вилна сграда - еднофамилна, брой етажи 1, застроена площ 49 кв. м, построена в поземлен имот с идентификатор **.6.32, като бъде определена площта на терена и местоположението на тази част от него в рамките на незастроената част от поземления имот.

Така предявените допустими насрещни искове са с правно основание чл.124 ГПК. чл.109 ЗС и чл.64 ЗС.

Ищецът по насрещните искове Ц. Ц. твърди, че владее имота необезпокоявано повече от петнадесет години, като го поддържа и облагородява, използва същия за отдих и събирания с приятелски компании. Поддържа, че през късната есен на 2024 г.

Т. И. установява, че поземленият имот около собствената му сграда е заграден с ограда и за него достъпът повече от половин година е ограничен и не може да бъде използван по предназначение. Прави справка в агенция по вписванията гр. В. и установява, че като собственик на поземлен имот с идентификатор **.6.32, както и на построените в него сгради (включително и на сградата, собственост на Т. И.), е вписан Ц. С. Ц., по силата на Констативен акт, издаден по документи, вписан в Служба по вписванията гр.