Протокол № 296 от 27.04.2021, Районен съд - Разград

ПРОТОКОЛ

№ 296 гр. Разград , 23.04.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и трети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ при участието на секретаря ГАНКА А. АТАНАСОВА и прокурора Недка Петрова Георгиева (РП-Разград)

Сложи за разглеждане докладваното от НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ Частно наказателно дело № 20213330200248 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

ЗА РРП прокурор Петрова.

ОБВИНЯЕМИТЕ Н. П. Н. и В. Д. М. редовно призовани, доведени от ОЗ „Охрана“ на съдебната власт лично и със защитници, съответно адв. Н. Г. и адв. Ю. Й..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Й.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА производството е по реда на чл. 64 и сл. от НПК по постъпило в съда искане от РРП за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на обвиняемия Н. П. Н., ЕГН ********** и обвиняемия В. Д. М., ЕГН ********** по ДП № 1873-Зм-61/2021 г. по описа на РУМВР - Разград.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането. Представям писмо от началник РУМВР – Разград с докладна записка, които касаят съпричастността на двамата обвиняеми към извършеното престъпление предмет на делото и моля същите да бъдат приобщени към 1 делото. Същите са постъпили днес, когато делото е постъпило в съда и за това допълнително ги представям.

АДВ. Й.: Считам, че искането по отношение на моят подзащитен е неоснователно.

Няма да сочим други доказателства към този момент. Да се приеме представеното от прокурора писмено доказателство.

АДВ. Г.: Аз считам, че искането за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на моят подзащитен Н.Н. е процесуално допустимо, но неоснователно. Представям и моля да приемете, като писмено доказателство удостоверение за раждане на непълнолетно дете на моят подзащитен В. Н. П., родено на **** г. и страда от епилепсия поради, което представям и епикриза за това негово състояние. Тези факти ги установих вчера при запознаването си с моят подзащитен, при предявяването на постановлението за привличане като обвиняем, при което сподели тези факти, като помоли жената, с която живее на семейни начала Г. И., и с която имат общо дете да ми изпрати на вайбъра удостоверението за раждане с оглед необходимостта за днес и епикризата.

Представям ги като писмени доказателства. Да се приеме представеното от прокурора писмено доказателство.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че представените от защитника на обвиняемия Н. писмени доказателства не са относими къмвземането на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на същия. Предлагам същите да не се приобщят към делото.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИОБЩАВА към материалите по делото, писмените такива съдържащи се в ДП № 1873-Зм-61/2021 г. по описа на РУМВР – Разград, както и представените в днешното съдебно заседание докладна записка до началник РУМВР - Разград.

ПО отношение на представените от защитника адв. Г. епикриза издадена на името на В. Н. П. и удостоверение за раждане, намира същите за неотносими към предмета на доказване. Въпросната епикриза е с дата от 03.12.2015 г., в която става ясно, че В. Н. П. е изписан с подобрени клинични показатели, назначени са контролни прегледи на 10 и 17.12.2015 г., от който момент до настоящия са изтекли 5 години и половина и няма актуални данни за състоянието на детето. Доколкото декларация за семейно и материално положение и имотно състояние попълнени от обвиняемия Н. фигурират бащинство по отношение на детето, и това не се оспорва от никого, поради което е излишно и прилагане на удостоверение за раждане.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам други искания.

2

АДВ. Й.: нямам други искания.

АДВ. Г.: Нямам други искания.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането на РП-Разград за вземане по отношение на обв.Н. П. Н. на МН“ЗС“. С постановление от 22.04.2021г. на разследващ полицай при ОД МВР-Разград спрямо обв.Н.Н. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4,пр.1,т.5 и т.7 във вр. с чл. 194, ал.1 във вр. с чл.26,ал.1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Считам,че по отношение на обв.Н.Н. са налице основанията,визирани в чл.63,ал.1 от НПК,за вземане на мярка за неотклонение “Задържане под стража“, като аргументите ми за това са следните: Ha първо място - събраните по делото доказателства дават основание да се направи обосновано предположение,че обвиняемият е извършил деянието,за което му е повдигнато обвинение. На второ място - за извършеното от него престъпление се предвижда наказание „Лишаване от свобода” от 1 до 10 години, поради което същото е тежко умишлено по смисъла на чл.93, т.7 от НК. На трето място - обвиняемият е криминално проявен /представлява специализиран контингент по линия „домови кражби“/ и многократно осъждан-с общо 17 осъдителни съдебни акта.Единадесет от осъжданията на обвиняемия са за извършени от него кражби /шест от които извършени в условията на опасен рецидив/ в различни градове от страната ни-гр.Варна,гр.Добрич,гр.Нови пазар,гр.Габрово,гр.Стара Загора, като за всички тях са му били наложени ефективни наказания „лишаване от свобода“,в размер от 8месеца до 3 години. Тези негови осъждания налагат извода,че той е личност с висока степен на обществена опасност,спрямо която наказателната репресия не е могла да осъществи своята предупредителна и превъзпитателна функция. На четвърто място-от една страна извършеното от обвиняемия деяние е осъществено в условията на повторност ,а от друга страна, той е привлечен като обвиняем за тежко умишлено престъпление,след като многократно е осъждан за други тежки умишлени престъпления от общ характер на „лишаване от свобода“ не по-малко от 1 година,чието изпълнение не е отложено на основание чл.66 от НК. Съгласно разпоредбите на чл.63,ал.2,т.1 и т.2 от НПК,във всяка една от тези две хипотези е налице реална опасност обвиняемият да извърши ново престъпление или да се укрие, с цел да осуети наказателното производство,като в случая от доказателствата по делото не се установява противното. Тази установена от НПК презумпция изключва вземането на по-лека мярка за неотклонение от мярка за неотклонение “Задържане под стража“. С оглед изложеното считам,че е налице обосновано предположение,че обвиняемият е извършил тежко умишлено престъпление,наказуемо с „лишаване от свобода“ и доказателствата по делото сочат,че 3 съществува реална опасност обв.Н.Н. да се укрие,да въздейства върху свидетелите или да извърши ново престъпление. Ето защо предлагам да се произнесете с определение,с което да вземете мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо обв.Н. П. Н. по ДП № 1873 ЗМ-61/2021г. по описа на РУМВР- гр.Разград, вх.№ 392/2021г. по описа на РП-Разград.

ПОДДЪРЖАМ искането на РП-Разград за вземане по отношение на обв. В. Д. М. на мярка за неотклонение “Задържане под стража“. С постановление от 22.04.2021г. на разследващ полицай при ОД МВР-Разград спрямо обв.Н.Н. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4,пр.1 и т.5 във вр. с чл. 194, ал.1 във вр. с чл.26,ал.1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Считам,че по отношение на обв.В,М. са налице основанията,визирани в чл.63,ал.1 от НПК,за вземане на мярка за неотклонение “Задържане под стража“,като аргументите ми за това са следните: Ha първо място - събраните по делото доказателства дават основание да се направи обосновано предположение,че обвиняемият е извършил деянието,за което му е повдигнато обвинение. На второ място - за извършеното от него престъпление се предвижда наказание „Лишаване от свобода” от 1 до 10 години, поради което същото е тежко умишлено по смисъла на чл.93, т.7 от НК. На трето място обвиняемият е криминално проявен и петкратно осъждан за извършени престъпления от общ характер,включително за кражба и за участие в организирана престъпна група,създадена с цел да върши престъпления по чл.354а,ал.1 и ал.2 от НК.Част от наложените му наказания са ефективни,като най-тежкото от тях е 2 години и 5 месеца „лишаване от свобода“,при първоначален строг режим на изтърпяване. Тези негови осъждания налагат извода,че той е личност с висока степен на обществена опасност,спрямо която наказателната репресия не е могла да осъществи своята предупредителна и превъзпитателна функция. На четвърто място-налице е реална опасност обв. В.М. да извърши ново престъпление или да се укрие,предвидена в чл.63,ал.2,т.2 от НПК, тъй като той е привлечен като обвиняем за тежко умишлено престъпление и е осъждан за друго тежко умишлено престъпление от общ характер на „лишаване от свобода“ не по-малко от една година,чието изпълнение не е отложено на основание чл.66 от НК,а именно-с определение за одобряване на споразумение №23/15.07.2008г. по НОХД№1146/2008г. по описа на ОС-Варна,за извършени две престъпления- по чл.354а,ал.2,пр.1 и пр.2,т.1,пр.2 и т.4 във вр. с ал.1 от НК и по чл.321,ал.3,т.2 във вр. с ал.2 от НК,на обв.В.М. е наложено общо наказание,в размер на 2 години и 5 месеца „лишаване от свобода“,при първоначален строг режим и „глоба“,в размер на 10 000лева,като в случая от доказателствата по делото не се установява противното. Тази установена от НПК презумпция изключва вземането спрямо обвиняемия на по-лека мярка за неотклонение от мярка за неотклонение “Задържане под стража“. На пето място - видно от приложената към делото характеристична справка,след употреба на алкохол и наркотични вещества,обвиняемият става агресивен,като под тяхно въздействие е склонен към саморазправи,нарушаване на обществения ред и извършване на престъпления.Обв.В.М. не живее на постоянния си адрес,като често сменя местоживеенето си.За периода от 01.01.2018г. до настоящият момент,той е напускал пределите на страната ни над 50 пъти,през различни ГКПП,поради което съществува голяма вероятност да се укрие в 4 чужбина. С оглед изложеното считам,че е налице обосновано предположение,че обвиняемият е извършил тежко умишлено престъпление,наказуемо с „лишаване от свобода“ и доказателствата по делото сочат,че съществува реална опасност обв.М. да се укрие,да въздейства върху свидетелите или да извърши ново престъпление. Ето защо предлагам да се произнесете с определение,с което да вземете мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо обв.Н. П. Н. по ДП № 1873 ЗМ-61/2021г. по описа на РУМВР- гр.Разград, вх.№ 392/2021г. по описа на РП-Разград.

АДВ. Й.: Моля да отхвърлите предложението на РРП за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на подзащитният ми. На първо място към настоящия момент подзащитният ми не е привлечен като обвиняем за престъплението, за което му е повдигнато обвинение в условията на повторност или условията на опасен рецидив. Презумпцията на т. 1 от ал. 2 на чл. 63 от НПК не е изпълнена към момента. Що се отнася до т. 2 на ал. 2, на чл. 63 от НПК действително обвинението, което му е подигнато е за тежко умишлено престъпление. Към настоящия момент не са събрани достатъчно доказателства по делото, за да се направи обосновано предположение дали е той е извършил това престъпление. Но има нещо допълнително, на което моля да обърнете внимание. Действително подзащитният ми е осъден на две години и половина лишаване от свобода, по делото на ОС – Варна, като участник в група за разпространение на наркотици и това е 2008 г. същият е изтърпял наказанието, дори и към момента е минало повече от 10 г., ето защо считам, че предпоставките за вземане на най-тежката мярка за неотклонение по т. 2, ал. 2 на чл. 63 от НПК не са налице. Що се отнася до останалите две точки 3 и 4, те считам, че нямат отношение към настоящия момент. Нека да кажа няколко думи по отношение на подзащитният ми М., същия не живее на постоянния си адрес, който е по лична карта, защото се грижи за родителите си и се налага да живее в с. К.****. Няма никакви данни същият да се укрива и винаги може да ъде да призован на този адрес. Не можахме да ангажираме доказателства, че се грижи за родителите си поради краткия срок.