Решение № 1253 от 21.11.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1253 гр. Варна, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20243100502227 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 27907/24.07.2024 г. на Е. С. С. - длъжник по изп. дело № 20247110400745 по описа на ЧСИ Даниела Петрова - Янкова, рег. № 711 на КЧСИ, с район на действие ВОС срещу отказа на ЧСИ да измени размерът на таксите и разноските дължими от длъжника по изп. дело, обективиран в съобщение по чл. 410 от ГПК с изх. № 16852/21.05.2024 г.

Твърди се в жалбата, че не се дължат претендираните разноски, тъй като взискателят не е правил такива. Излага се, че по изпълнителното дело не са налице доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение жт взискателя, както и не е поискано извършването на други действия от негова страна освен подаване на молба за образуване на производството. Твърди се, че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно. Оспорва се размера на начислените такси по ТТРЗЧСИ, както и тяхната държимост.

Отправя се искане за отмяна изцяло на така определените разноски в съобщение по чл. 410 от ГПК или в евентуалност същите да бъдат намалени.

Ответникът по жалбата „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, гр. София депозира 1 възражение по жалбата в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, с което оспорва същата като неоснователна.

ЧСИ Даниела Петрова - Янкова, рег. № 711 на КЧСИ, с район на действие ВОС депозира мотиви, на основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, с които излага съображения за неоснователност на жалбата. Прилага заверен препис от изп. дело № 20247110400745.

Варненският окръжен съд, като прецени изложените в жалбата съображения и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Обжалвано е действие на ЧСИ, изразяващо се в определяне на разноски в изпълнителното производство, което е в кръга на подлежащите такива на съдебен контрол – чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано да обжалват действието на ЧСИ лице – длъжник по изп. дело, поради което е допустима.

От фактическа страна настоящата инстанция навира за установено следното:

Изпълнително дело № 20247110400745 по описа на ЧСИ Даниела Петрова - Янкова, рег. № 711 на КЧСИ, с район на действие ВОС е образувано на 10.05.2024 г. по молба на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, гр. София и въз основа на изпълнителен лист № 1505/22.03.2024 г. и Заповед за изпълнение № 389/2024 г. по ч.гр.д. № 882/2024 г. по описа на ВРС, XXX състав за заплащане на парични суми.

ЧСИ извършва служебни справки в НАП, БНБ, МРРБ, община Варна, АВ, ОДП Варна, - Пътна полиция.

Със съобщения с изх. №№ 16860/21.05.2024 г., 16862/21.05.2024 г. и 16861/21.05.2024 г. са наложени запори на сметки на С. в „Банка ДСК“ АД, „Изипей“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД.

С Постановление от 01.07.2024 г. е наложен запор върху всички ППС, собственост на Е. С. С..

Със съобщение с изх. № 21155/01.07.2024 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение и всички вземания на длъжника С. от „ДЕСС“ ЕООД, гр. Варна.

На 30.06.2024 г. и на 09.07.2024 г. е правен опит за връчване на книжа на длъжника чрез връчител към ЧСИ.

С молба с вх. № 27347/18.07.2024 г. взискателят отправя искане към ЧСИ да наложи възбрана върху собствен на длъжника имот.

На длъжника Е. С. С. е връчена надлежно ПДИ на 12.07.2024 г., като в 2 същата е посочена сумата от 1470 лева – разноски по изпълнителното дело и сумата от 851.63 лева – такси по Тарифа към ЗЧСИ.

По основателността на жалбата:

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Съгласно разпоредбите на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. С ТР № 3/10.07.2017 г. /08.06.2017 г./ по тълк. д. № 3/2015 г. на ВКС е прието, че на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението, като в мотивите към същото решение е посочено, че в изпълнителното производство няма изискване за конкретен момент, в който съдебният изпълнител трябва да се произнесе за разноските. Това се дължи на особеностите на производството по принудително изпълнение. Изпълнението може да бъде реализирано чрез един или няколко изпълнителни способа. По съществото си всеки такъв способ представлява самостоятелен изпълнителен процес, който се урежда както от важащите само за него правила, така и от тези, които са общи за всички изпълнителни способи. От друга страна, всеки изпълнителен способ представлява съвкупност от изпълнителни действия, които се извършват в определената от закона последователност, като за всяко едно от тези действия се дължи такса, ако това е предвидено в съответната тарифа. Затова размерът на разноските по изпълнението се променя с извършването на всяко подлежащо на таксуване изпълнително действие, поради което и размерът на същите посочен в ПДИ и Постановление от 02.11.2023 г. се различава.

Дължимите се по изпълнението такси и разноски се внасят авансово от взискателя. Затова, на основание чл. 79 от ГПК, между него и длъжника възниква материалноправно отношение за възстановяването им. По силата на това правоотношение взискателят има вземане срещу длъжника за направените във връзка с реализираното изпълнение и в разумен размер разноски, а длъжникът има съответното задължение да ги възстанови. Това вземане не е материализирано в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство. То обаче се събира в това производство, дори и реализираното в него притезание да е непарично такова.

В последния случай, при липса на доброволно плащане на разноските от страна на длъжника, вземането на взискателя за тях ще може да се реализира в изпълнителното производство, чрез някой от предвидените за изпълнение на паричните задължения изпълнителни способи. Тъй като тези разноски се събират от длъжника в хода на производството по принудителното изпълнение, а не след неговото приключване, то ще се счита за приключило, след като бъде реализирано изпълняемото право и бъдат събрани разноските по изпълнението. Това налага размерът им да бъде установен в течение на самото производство.

Само по себе си авансовото внасяне на дължимите се по изпълнението 3 такси и разноски не е достатъчно, за да може те да бъдат събрани от длъжника. Необходимо е да бъде установено, че внесените суми са действително дължими се по изпълнителното производство, поради което за длъжника е възникнало задължение за възстановяването им. Това става с надлежен акт на органа по изпълнението, поради което е необходимо последният да определи дължимите се по изпълнението разноски по основание и размер, като възложи плащането им на длъжника. Вземането за разноски по изпълнението се реализира принудително в производството по изпълнението именно въз основа на този акт на съдебния изпълнител, без за това да е необходимо издаването на изпълнителен лист. Затова този акт представлява пряко изпълнително основание.

В конкретния случай на 12.07.2024 г. на С. е връчено съобщение по чл.

410 от ГПК, с което са признати за дължими следните разноски: сумата от 1470 лева – разноски по изпълнителното дело и сумата от 851.63 лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил задължението си преди това или пък, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. По своето естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна, като е ограничена до размера на извършените в производството разноски и има обективен характер, тъй като за реализирането не се изисква наличието на виновно поведение от страна на длъжника. Тази отговорност намира своето основание в това, че не изпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното производство, а оттам и за извършените от взискателя в същото разноски. Според разясненията съдържащи се т. 5 на ТР № 3/2015 на ОСГТК, тези разноски обаче трябва да са били във връзка с изпълнението и да са били необходими за принудителното реализиране на вземането.

Съдът намира, че са неоснователни доводите на длъжника, че не било установено извършването на разноски от страна на взискателя, напротив, още с молбата за образуване на изпълнителното дело са представени пълномощни, извлечение от опис на заплатени адв. хонорари за образуване на изп. дело и фактура № 2393/08.06.2023 г., като от последните два документа е видно, че уговорената като дължима сума от 1470 лева е заплатена. В случая видно от данните по делото още с молбата за образуване и с последваща молба взискателят е поискал изпълнителни действия, в последствие е депозирана и нова молба на 18.07.2024 г.

Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната 4 възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Цитираната разпоредба е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните такива в този смисъл е налице практика на ВКС и преди постановяване на решение по дело С-438/22 на СЕС с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд.

Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения за образуване на изпълнително дело минималното възнаграждение е в размер на 200 лв., а за действия по воденето му - по т. 2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата - за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се следва при вземания от 1000 лв. до 10 000 лева, се следва възнаграждение в размер на половината от 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. или в конкретния случай - 537.17 лева.

Минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на 884.60 лева с ДДС.

При съобразяване също така на фактическата и правна сложност по делото, ВОС намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1470 лева в случая се явява прекомерно, при установеното по-горе от фактическа страна, поради което същото следва да бъде редуцирано до минимално установения размер в Наредба № 1/2004 г., а именно до сумата от 884.60 лева.

От материалите по изпълнителното дело безспорно се установява, че са извършени следните действия от съдебния изпълнител, а именно: образуване на изпълнителното дело, справки за длъжника и неговото материално състояние, връчване на покана за доброволно изпълнение на длъжника по изпълнителното дело, налагане на запор върху сметките на длъжника, насрочване на опис и оценка на движими вещи; изпращане по пощата на съобщения и книжа. За така извършените действия от страна на съдебния изпълнител се дължат следните такси: за образуване на изпълнителното дело се дължи такса 20 лева или 24 лева с ДДС – чл. 1 от ТТРЗЧСИ, за извършване на шест броя справки за длъжника и неговото имуществено състояние се дължи такса от 30 лева или 36 лева с ДДС – чл. 3 от ТТРЗЧСИ; за изготвяне и връчване на поканата за доброволно изпълнение се дължи такса в размер на 20 лева или 24 лева с ДДС – чл. 5 от ТТРЗЧСИ; за изпращане по пощата на призовка, препис от жалбата, уведомление и книжа се дължи такса 20 лева или 24 лева с ДДС – чл. 4 от ТТРЗЧСИ; за налагане на пет запора без извършване на опис се дължи 75 лева или 90 лева с ДДС – чл. 9 от ТТРЗЧСИ.

Общият размер на дължимите такси по чл. 1, чл. 3, чл. 4, чл. 5 и чл. 9 от ТТРЗЧСИ възлиза на 198 лева. Като преценени съобразно материалите по делото и ТТРЗЧСИ съдът приема, че горните такси са начислени правилно в посочения от съда размер.