Решение № 1600 от 29.11.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1600 гр. Варна, 29.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20223110203399 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по жалба на К. К. П. с ЕГН ********** от гр.Варна срещу НП № 22-0819-002733/16.06.2022 год. на Началник група в ОД МВР Варна, сектор ПП Варна.

С жалбата се оспорва издаденото НП, като се твърди, че същото е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Не се оспорва фактическата обстановка, но се навеждат доводи за липса на субективна страна на нарушението, както и че на следващия след установяване на нарушението ден е сключена застраховка „ ГО”.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява, представлява се от адв. Г. Я., ВАК, която поддържа жалбата на изложените в нея основания и моли НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна ОД МВР Варна, редовно призована не се представлява.Депозирани са писмени бележки.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

В Районна прокуратура – Варна била образувана прокурорска преписка № 3777/2022 год.. С постановление от 09.06.2022 г. на прокурор при РП – Варна било отказано да се образува досъдебно производство, а материалите по преписката били изпратени на Началник сектор ПП при ОД МВР Варна.

На 16.06.2022 год. Началник сектор ПП при ОД МВР Варна въз основа на материалите по 1 административната преписка издал обжалваното НП № 22-0819-002733, с което приел, че жалбоподателката е извършила нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП, като на осн.чл.175,ал.3, предл.1 от ЗДвП и наложил административно наказание „глоба” в размер от 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца . На осн. Наредба № Iз-2539 на МВР са и отнети и 10 точки, затова ,че на 20.02.2022 год. в 00,08 часа в гр.Варна, бул.” Княз Борис I” в посока КК Златни пясъци, до спирка „ Делфинариум”, управлява лек автомобил „Мерцедес Г 500” с рег. № ***, соственост на А.Ж.М., като МПС е със служебно прекратена регистрация от 01.02.2022 год. на осн. чл.143,ал.10 от ЗДвП, а именно поради липса на застраховка Гражданска отговорност .

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на Постановление от 09.06.2022г. на прокурор при Районна прокуратура – Варна за отказ да се образува досъдебно производство по пр. преписка № 3777/2022 год.; Постановление за възлагане на проверка от 07.04.2022 год.; АУАН, серия G, № 541336/20.02.2022 год.;справка за регистрация на МПС;.справка за собственост на МПС; справка от Гаранционен фонд; сведение;докладна; мотивирана резолюция; справка; докладни; писмо и уведомление от Гаранционен фонд; сведения, прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението си по чл.314,ал.1 от НПК , съдът установи, че НП е издадено от компетентен орган – началник група към ОД МВР Варна, сектор ПП Варна, въз основа на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 год. на Министъра на вътрешните работи. НП е издадено при условията на чл.36,ал.2 от ЗАНН при наличие на постановление на РП Варна за отказ да се образува наказателно производство срещу въззивника за същото деяние.

При издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказателното постановление съдържа законоустановените в чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити.

Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно защитата си.

Видно от текста на чл.140, ал.1 от ЗДВП, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Регистрацията, отчета, спирането от движение и пускането в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и редът за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, са 2 уредени в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Регистрацията на МПС може да бъде прекратена от собственика или служебно, видно от раздел III. Служебно прекратяване се предприема и по чл.18б, т. 8. от Наредбата, по чл.143, ал.10 ЗДвП, след уведомление от Гаранционния фонд. Както в ЗДВП в чл.143, ал.10, така и в Наредбата, в чл.18б, ал.2 е регламентирано задължение за уведомяване на собственика за служебно прекратената регистрация.

Според пар.6 т.25 от ДР на ЗДвП "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство.

Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателката, че на процесната дата е управлявала процесния лек автомобил, при което е имала качеството "водач" на моторното превозно средство. Не е спорно и обстоятелството, че автомобилът се е движел по път, отворен за обществено ползване. В качеството си на водач на лек автомобил, управляван по път, отворен за обществено ползване, жалбоподателката е била длъжна да управлява само моторно превозно средство, което е надлежно регистрирано.

Безспорно се установява и, че към процесната дата управлявания от жалбоподателката автомобил е бил с прекратена регистрация. Разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДП сочи, че служебно се прекратява регистрацията на ППС, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, т. е. че не е сключена задължителната застраховка "Гражданска отговорност", и се уведомява собственика на превозното средство. В случая, от съдържанието на НП и на постановлението на ВРП се установява, че автомобила именно поради липса на задължителната застраховка е бил с прекратена регистрация. От съдържанието на постановлението на ВРП обаче е видно още, че не са били събрани доказателства за това, че П., в качеството и на водач на автомобила е била уведомена за прекратяването на договора за застраховка, респективно за служебното прекратяване на регистрацията от 01.02.2022 г. Следвало е да бъде е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, както и да е налице уведомяване на собственика на превозното средство за това, съобразно изричната норма на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и приложимата Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В случая е настъпил единствено факта на прекратена служебна регистрация за процесния автомобил, за което е представено получено по електронен път уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал.

11 от КЗ за това, че ППС не е застраховано, като няма данни дали собственикът на автомобила е бил уведомен за това. След като не се доказва по безспорен и категоричен начин, че собственикът е уведомен, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила му, то не е изпълнен фактическият състав на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, който кумулативно изисква освен прекратяване на регистрацията и уведомяване на собственика за това.

В този смисъл и след като не е доказано, че деянието е извършено от П. е умишлено, то следва извода, че същото не е съставомерно от субективна страна и не съставлява административно нарушение. В случая следва да се има предвид, че в административнонаказателния процес виновното поведение на дееца не би могло да се предполага, а следва 3 да се докаже с всички способи на доказване по НПК и с всички доказателства и доказателствени средства. По делото не се събраха доказателства за това, че жалбоподателката виновно е управлявала служебно дерегистрирано превозно средство, което е било и с поставени на определените за това места регистрационни табели.

Съдът намира за неоснователни възраженията в писмените бележки на процесуалния представител на наказващия орган. От приложените към административно наказателната преписка доказателства се установява, че действително автомобила е бил със служебно прекратена регистрация от 01.02.2022 г., но за да се приложи санкциониращата норма на чл.

175, ал. 3 от ЗДвП, следва да са настъпили предпоставките на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. След като не се доказва по безспорен и категоричен начин, че собственикът е уведомен, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила му, то не е изпълнен фактическият състав на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Нещо повече в конкретния случай, регистрационните табели на автомобила са били на предназначените за това места, при което жалбоподателят не е имал причина да предположи, че регистрацията на превозното средство е прекратена.

При това положение съдът приема за недоказано осъществяването на нарушението от субективна страна. В тази насока е и практиката на ВАдмС по сходни случаи - в Решение № 655/09.06.2020 год. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 546/2020 г. се приема изрично, че след като не се доказва по безспорен и категоричен начин, че собственикът е уведомен за служебно прекратената регистрацията на автомобила му, то не е изпълнен фактическият състав на чл.143,ал.10 от ЗДвП. Посочва се също, че след като регистрационните табели на автомобила са били на предназначените за това места, (както е било и в случая), на водача не може да му се вмени вина, била тя умишлена или непредпазлива за това, че е осъществил състава на чл.140,ал.1 от ЗДвП. В аналогичен смисъл са и Решение № 2117/07.11.2019 год. на АС Варна по КНАХД № 2127/2019 год.; Решение № 1784/03.10.2019 год. на АС Варна по КНАХД № 1791/2019 год.; Решение № 655/09.06.2020 год. на АС Врана по КНАХД № 546/2020 год.; Решение № 2476/17.12.2019 год. на АС Варна по КНАХД № 2126/2019 год.;

Решение № 1832/09.10.2019 год. на АС Варна по КНАХД № 2020/25019 год.; Решение № 1788/03.10.2019 год. на АС Варна по КНАХД № 2032/2019 год.; Решение № 1375/04.07.2019 год. на АС Варна по КНАХД № 1344/2019 год.; Решение № 1526/19.07.2019 год. на АС Варна по КНАХД № 1520/2019 год.; Решение № 1410/05.10.2020 год. на АС - Варна по КНАХД № 1826/2020 г.; Решение № 1632/08.12.2021 год. по КНАХД № 2342/2021 год. и мн. други.

Действително, по начало на административно наказване подлежат и непредпазливите деяния. За да е налице непредпазливост под формата на небрежност е необходимо деецът да е бил длъжен и да е могъл да предвиди общественоопасния резултат. Както беше посочено по-горе, установената съдебна практика приема, че незнанието за служебното прекратяване на регистрацията и наличието на съответни регистрационни табели на автомобила изключват не само умисъла, но и непредпазливостта. Дори и да се приеме обаче, че като водач на предоставен му за служебно ползване автомобил жалбоподателят е бил длъжен да установи дали същото отговаря на всички законови изисквания, преди да започне да го 4 управлява, съдът намира, че случаят би следвало да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като очевидно не се отличава с аналогична тежест с нарушенията от този вид, извършени умишлено, при ясно съзнание за липсата на регистрация на автомобила. Основание за това дава обстоятелството, че непосредствено след установяване на нарушението, на същата дата е сключен договор за ГО . При това положение съдът намира, че процесният случай дотолкова се отличава от обичайните случаи на управление на нерегистрирано МПС, че се налага единствено възможния извод за маловажност на нарушението. Наложените наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца очевидно не съответстват на тежестта на извършеното и не могат да бъдат счетени за справедливи- обстоятелство, което би представлявало самостоятелно основание за отмяната на обжалваното наказателно постановление поради неприлагането на чл.28 от ЗАНН и в случай на преценка, че е налице административно нарушение, извършено по непредпазливост.