Решение № 114 от 26.11.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Пазарджик, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Анг. Ралинова като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Търговско дело № 20245200900163 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба на „Ф.у.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление на дейността в гр. П., ул. „Г.М.“ №**, ет.*, ап.**, чрез пълномощника адв.

А. А. АК, против ОТКАЗ № 20241020201523-3/24.10.2024 г. на ДЛР при АВпТРРЮЛНЦ, постановен по заявление № 20241020201523/20.10.2024 г. относно вписване на следните обстоятелства: прехвърляне на дружествен дял от съдружника П.С.Н. на съдружника В.С.Д. и промяна в персоналния състав на съдружниците.

В жалбата се поддържат съображения, че атакуваният отказ е незаконосъобразен.

Изразява се становище, че текстовете на чл.18, ал.3 и чл.23, т.3 от дружествения договор, според които е необходимо съгласие от ОС на съдружниците при прехвърляне на дялове между съдружници, противоречат на императивните повели на чл.129 от ТЗ и не следва да се прилагат от ДЛР, тъй като са нищожни. Посочено е, че самото прехвърляне на дялове настъпва от момента на сключване на договора и е достатъчно за да породи своя ефект, а вписването в ТР имало единствено оповестително действие, като отделно се поддържа тезата, че регламентацията в чл.137 от ТЗ въобще изключва от компетентността на ОС възможността за вземане на решения по въпроса за прехвърлянето на дружествени дялове между съдружници, което ставало изцяло свободно. Посочено е, че по своята същност прехвърлянето на дялове представлява доброволно напускане на дружеството от прехвърлителя и несъмнено води до изменение в броя на съдружниците и разпределението на дружествените дялове, като задължителни реквизити на дружествения договор по чл.115, т.3 от ТЗ. Акцентирано е в тази връзка, че това изменение следва да бъде прието от ОС на съдружниците, но то подлежи на обявяване в ТРРЮЛНЦ на отделно основание съгласно разпоредбата на чл. 119, ал.4 от ТЗ. Развиват се подробни съображения. В допълнение се 1 сочи, че с указания от 24.10.2024 г. ДЛР изискало от заявителя да представи допълнително и актуален дружествен договор, както и заверен препис от него за обявяване в ТР, в който правилно да е посочена общата стойност на дяловете на съдружника В.Д., но няколко часа по-късно вече бил постановен обжалвания отказ, без да се позволи на дружеството да изпълни тези указания в срока по чл.19, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ.

Във връзка с изложеното се моли съда да отмени отказа като укаже на ДЛР да извърши заявеното обявяване на представения актуален дружествен договор.

От АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА–ТРРЮЛНЦ е изпратена преписката с писмо 20241027211246/29.10.2024 г., като е депозиран отговор, в който се оспорва основателността на жалбата и се моли съда да потвърди обжалваният акт. По същество в отговора се преповтарят мотивите, обусловили изводите на ДЛР в атакувания отказ.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

За да се произнесе по същество по жалбата, съдът съобрази следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, визиран в чл.25, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ от надлежната страна против подлежащ на обжалване акт и затова – процесуално ДОПУСТИМА.

След постъпване на жалбата в съда с молба вх. № 10985/21.11.2024 г. от страна на дружеството – жалбоподател, чрез пълномощника адв. А. са представени допълнително актуален дружествен договор от 10.10.2024 г.; протокол от ОСС от 10.10.2024 г.; покана за свикване на ОСС от 29.09.2024 г., получена от всеки от съдружниците В.Д. и Й.З., договор за прехвърляне на дружествени дялове от 21.08.2024 г., както и декларации по чл. 129, ал.2 ТЗ и чл. 13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ – всички във връзка с подаденото заявление пред АВ-ТРРЮЛНЦ.

С молба вх. № 10985/21.11.2024 г. по настоящото т.д. № 163/2024 г. по описа на ПзОС от страна на заявителя са представени допълнителни доказателства във връзка с дадени от ДЛР указания, измежду които и актуализиран дружествен договор, в който стойността на дяловете на съдружника В.Д. в чл.7 е ясно и точно посочена.

Окръжният съд, след като се запозна с изложените оплаквания в жалбата, счита същата за основателна.

Видно от данните по делото, че на 20.10.2024 г. от страна на „Ф.у.“ ООД, ЕИК ****, чрез пълномощника адв. А. А. е подадено по интернет до АВ-ТРРЮЛНЦ заявление обр. А4 рег. № 20241020201523, касаещо вписване на промяна в обстоятелствата по партидата на дружеството, а именно прехвърляне на дружествен дял от съдружника П.С.Н. на съдружника В.С.Д. и респ. промяна в персоналния състав на съдружниците.

Приложени са били следните документи: договор за прехвърляне на дружествен дял с нотариална заверка на подписите и съдържанието от 21.08.2024 г., декларации по 2 чл.13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ и по чл.13, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ; Протокол от ОС на съдружниците от 10.10.2024 г.; покани за свикване на ОС от 29.09.2024 г. до всеки от съдружниците В.Д. и Й.З.; адв.пълномощно; становище от заявителя във вр. с дадени указания № 20241020201523/22.10.2024 г.; Декларация по чл.129, ал.2 от ТЗ, във вр. с чл.129, ал.1 ТЗ от П.Н., както и актуален дружествен договор.

Установява се, от извършената справка по партидата на дружеството-заявител, че по повод на това заявление ДЛР е дал указания № 20241020201523 / 22.10.2024 г.

(които не са приложени към изпратената в съда преписка, но са видни в сайта на ТРРЮЛНЦ по партидата на търговеца), в които е констатирал, че съгласно чл.18, ал.3 от дружествения договор, съдружник може да прехвърли дела си на друг съдружник само при единодушно съгласие на всички останали съдружници, както и че според текста на чл.23, т.3 е предвидено ОС да дава съгласие за това прехвърляне на дяловете между съдружници. В тази връзка ДЛР е указал на заявителя да представи документи, удостоверяващи спазване на описаните изисквания към датата на прехвърляне на дяловете.

В изпълнение указанията от жалбоподателя е подадено заявление обр. Ж1 вх. № 20241023224609, съдържащо становище, в което са изложени съображенията, наведени и с жалбата пред настоящата инстанция, а именно, че съгласно чл.129, ал.1 ТЗ прехвърлянето на дялове между съдружници става свободно и че за извършването му не е необходимо решение на ОС, а нормите на чл.18, ал.3 и чл.23, т.3 от дружествения договор противоречат на закона и не следва да се прилагат от ДЛР, като сключването на договор в изискуемата от закона форма е достатъчно за да породи ефекта от прехвърляне на дяловете.

С нови указания № 20241020201523-2 от 24.10.2024 г. на заявителя е указано да представи актуален дружествен договор, както и заверен препис от него за обявяване в ТР, отговарящ на изискванията на чл.2, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ, в който в съдържанието на чл.7 правилно да е посочена общата стойност на дяловете не съдружника В.Д..

Последвал е атакувания отказ с № 20241020201523-3/24.10.2024 г., който е мотивиран с две групи съображения, кореспондиращи и с двукратно дадените указания, а именно, че на първо място доколкото до изтичане на срока по чл.19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ от заявителя: не са представени доказателства за това, че към датата на договора за прехвърляне на дружествените дялове са спазени изискванията на чл.18, ал.3 и чл.23, т.3 от дружествения договор; както и тези, да се представи актуален дружествен договор и заверен препис от него за обявяване в ТР, отговарящ на изискванията на чл.2, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ, в които в чл.7 правилно да е посочена общата стойност на дяловете на В.Д..

При така установеното от фактическа страна се налага извода, че длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията е постановило един 3 незаконосъобразен и в неправилен отказ.

На първо място за прецизност е необходимо да се отбележи, че действително атакувания отказ е постановен едва няколко часа след като на заявителя да дадени указания №20241020201523-2/24.10.2024 г. за отстраняване на нередовностите по чл.19, ал.2 във вр. с чл.22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ във връзка с необходимостта от представяне на актуален дружествен договор и заверен препис от него за обявяване, в който в чл.7 правилно да е посочена общата стойност на дяловете на В.Д..

В случая следва да се отчете, че процесното заявление е било подадено на 20.10.2024 г. Съгласно разпоредбата на чл.22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ дадените указания следва да бъдат оповестени по електронната партида на търговеца не по-късно от следващия работен ден от постъпване на заявлението, а ако тези указания не се изпълнят до изтичане на срока по чл.19, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ (три работни дни), то тогава ДЛР постановя отказ. Според съда, когато длъжностното лице не е спазило законовия срок за даване на указания, за да се приеме, че същите са надлежно дадени и да се приложи разпоредбата на чл.22, ал.5, изр. последно от ЗТРРЮЛНЦ, като се постанови отказ, следва да е бил даден реален срок за тяхното изпълнение.

Формалното посочване, че указанията следва да бъдат изпълнени в законовия срок по чл.19, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ, както в настоящия случай, следва да се приравни на липса на даден реален срок за изпълнение. С подобен подход молителят изначално е бил поставен в невъзможност да отстрани констатираните нередовности своевременно, което като резултат е довело и до постановяване на един неправилен и незаконосъобразен акт. Не може да се приеме, че заявителят е длъжен ежеминутно да следи дали по партидата му в ТР ще бъдат обявени указания и респ. моментално да изпълни същите.

Затова и постановеният незаконосъобразен. отказ на посоченото основание се явява

При проверка на обстоятелствата по чл.21, т.4 и т.5 от ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице е длъжно да съобрази дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство, както и дали съответствието му със закона се установява от представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона.

В случая се установява, че заявеното за вписване обстоятелство е било единствено прехвърлянето на дружествени дялове между съдружниците.

Според разпоредбата на чл.129 от ТЗ прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно във формата на писмен договор с нотариална заверка на подписите и съдържанието, който се вписва в търговския регистър. Съгласно нормата на чл. 129, ал. 2 от ТЗ прехвърлянето се извършва с 4 договор, сключен с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, и се вписва в търговския регистър, след представяне от управителя на дружеството и от праводателя на декларация по образец, че няма изискуеми и неизплатени задължения по ал.1., чл.16, ал.2 - 4 се прилагат съответно.

В разглеждания случай основните оплаквания на жалбоподателя по делото са фокусирани върху обосноваване тезата за липсата на необходимост от вземане на решение от ОС при прехвърляне на дяловете между съдружници. Видно е, че действително такова изискване е предвидено, съгласно действащата разпоредба на чл.18, ал.3 от вписания дружествен договор, в която връзка ясно е въведено и правомощие на ОС на съдружниците - съгласно текста на чл.23, т.3 от действащия дружествен договор.

Видно от приложените към заявлението документи е, че прехвърлянето е станало съобразно изискванията на чл.129, ал.2 ТЗ - в изискуемата от закона форма и с необходимото съдържание. Приложено е копие от договор за продажба с нотариална заверка на подписите и съдържанието 21.08.2024 г., в който са посочени страните съдружници в ООД, броя прехвърлени дялове и стойността им. Представени са и предвидените в закона декларации със съответното съдържание, подписани от праводателя.

При тези данни според съда действието на описаното прехвърляне на дяловете е проявило своя правен ефект между съдружникът - прехвърлител и самото ООД, непосредствено със сключване на договора, като вписването му в ТРРЮЛНЦ има за цел да прояви това действие и по отношение на третите лица.

По този повод настоящата инстанция намира за уместно да посочи, че действително в разпоредбите на чл.129 ТЗ и респ. чл.137, ал.1 ТЗ, законодателят не е предвидил като предпоставка за сключването на този договор между съдружниците определена санкция с решение от страна на ОСС, като част от фактическия състав, който да обуславя настъпване на правните последици от тази сделка. Ето защо и такова решение на ОС, като предпоставка за проявяване ефекта от сключване на договора за прехвърляне на дружествени дялове, според съда действително не е необходимо, поради което и постановения на това основание отказ се явява незаконосъобразен.