Решение № 101 от 01.06.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Пазарджик, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Ст. Комсалов

Членове:

Ирина Ат. Джунева

Кристина Л. Пунтева при участието на секретаря Антоанета Л. Метанова в присъствието на прокурора Е. Здр. М. като разгледа докладваното от Кристина Л. Пунтева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265200600282 по описа за 2026 година С Присъда №1 от 13.01.2026 година,постановена по НОХД №42/2025 година на Велинградския районен съд,е признат подс.Ю. М. М. за виновен в това,че на 01.06.2021 година в ****, обл. Варна, причинил на Ю. О. К. от *************, общ. Велинград, средна телесна повреда, изразяваща се в ****** /*******/ ******************, обусловило трайно затруднение във функцията на дъвченето във фазата на захапване - престъпление по чл. 129, ал.

2, вр. ал. 1 от НК, като на основание чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, като възпитателните грижи по време на изпитателния срок се възлагат на обществен възпитател при Община Велинград.

Осъден е подс.Ю. М. да заплати на Ю. О. К. с ЕГН **********, с адрес:

*************, сумата от 10 000 лв. /чиято равностойност е 5112,92 евро/, ведно със законната лихва от датата на увреждането 01.06.2021 г. до 1 окончателното изплащане, представляващи претърпени неимуществени вреди, в резултат на престъпление по чл. 129, ал. 1, във вр. с чл. 129, ал. 2 от НК.

Осъден е подс.Ю. М. да заплати разноски по делото, както следва :

•

По сметка на ОДМВР -ВАРНА сумата в размер на 813.90 лева /осемстотин и тринадесет лева и деветдесет стотинки/, чиято равностойност е 416,14 евро,

•

По сметка на РС Велинград, сумата от 4667,30 лв. /2386,35 евро/, разноски за платени възнаграждения за вещи лица; 400 лв. /204,52 евро/ държавна такса върху уважения граждански иск; плюс пет лева /2,56 евро/ за случай на служебното издаване на изпълнителен лист.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от защитника на подс.Ю. М. М. – адв.Т. М. от АК-Пазарджик.Твърди се в жалбата,че присъдата е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила по оценка на събрания доказателствен материал и направените въз основа на него фактически и правни изводи,както и че липсва обективно,всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства,което е довело до неправилно приложение на материалния закон.Счита се,че незаконосъобразно първоинстанционният съд е възложил възпитателните грижи на обществен възпитател при Общината-.Велинград,като този институт бил приложим само за малолетни и непълнолетни лица по реда на ЗБППМН.Иска се отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова оправдателна присъда.Алтернативно се иска изменение на присъдата,като се наложи наказание пробация и се намали размера на гражданския иск като силно завишен.Не се сочат доказателства.

По делото е депозирано и допълнение към въззивната жалба от адв.М..В него от една страна се поддържа,че пострадалият Ю. К. е получил ****** на двата процесни зъба,но спорът бил,кога са паднали зъбите и кой бил авторът,ако въобще имало ****** на зъби.Сочи се,че в хода на съдебното дирене се очертават две групи заинтересовани свидетели,като при групата свидетели,включващи пострадалия,сина му и съпругата му,имало фрапиращи разминавания.Сочи се,че съдът не бил се съобразил с единствения незаинтересован свидетел,който бил възприел инцидента от началото му.Твърди се,че телесните увреждания на пострадалия може да са настъпили 2 при падането или в хода на взаимното сбиване със св.М.,а не вследствие на конкретен ********** от подсъдимия.Алтернативно се поддържа,че е налице неизбежна отбрана,като изводът на съда,че липсвало нападение от страна на пострадалия,противоречал на показанията на св.Садък,както и на становището на прокуратурата, поддържано и в пледоарията на прокурора.

Излагат се доводи и относно липсата на безпристрастност от страна на съдията-докладчик,като защитата се позовава на изпълнително дело №107/2022 година,по което съдията преди това е бил ДСИ в РСВелинград.Твърди се,че била налице дълбока лична и професионална ангажираност преди инкриминираната дата на съдията-докладчик като ДСИ.

Иска се отмяна на присъдата и оправдаване на подс.М. поради недоказаност на обвинението.Алтернативно се иска приложение на института на неизбежната отбрана.Алтернативно се иска изменение на наказанието в пробация-поради явна несправедливост.Иска се и намаляване размера на присъденото обезщетение.Правят се искания по доказателствата.Жалбата се поддържа в съдебно заседание.Иска се намаляване на обезщетението по предявения граждански иск поне наполовина.

Подсъдимият не се признава за виновен,като заявява,че в последната си дума,че не е удрял хората.

Частният обвинител и граждански ищец Ю. О. К.,редовно призован,не се явява.Повереникът му адв.Л. К. от АК-Пазарджик счита,че обвинението е доказано по категоричен начин от събраните по делото доказателства и че е категорично установено,че е налице нараняване.Поддържа се,че е установена по безспорен начин причинноследствената връзка между нараняването и поведението на подсъдимия.Иска се присъдата да бъде потвърдена изцяло,като се счита,че правилно е приложен и института на условното осъждане,както и нормата на чл.67,ал.2 от НК.Счита се,че присъдата е правилна в частта относно уважената гражданска претенция.

Представителят на ОП-Пазарджик поддържа становище, че присъдата е правилна,законосъобразна и справедлива,като липсва основание за приложението на чл.55 от НК.Иска се да бъде потвърдена.

Пазарджишкият окръжен съд,като взе предвид доводите на страните и провери изцяло така атакувания съдебен акт съгласно правилата на чл.314 от НПК,прие за установено следното:

3

Като провери изцяло правилността на обжалваната присъда, Пазарджишкият окръжен съд констатира,че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение при постановяването й.

Видно е от обвинителния акт,че подс.Ю. М. е обвинен в това,на 01.06.2021 година в ****,обл.Варна да е причинил на Ю. К. средна телесна повреда,изразяваща се в ****** ******************.В обстоятелствената част на стр.2-ра от обвинителния акт прокурорът е изложил фактическа обстановка,при която първо св.Ю. К. /пострадалият/ бил **********ил с ръка в ***** бившия си зет /св.М. М./.Виждайки какво се случва,св.Ф.К. била изтичала при подсъдимия и му съобщила за ставащото.Тогава подсъдимият,отивайки към групата,възприел пострадалия Ю. К.,бил се насочил към него с думите

„*************“ и го

*****************,************** на **********а били избити първи и втори горни леви зъби на св.Ю. К..

До приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд от прокурора не е поискано изменение на обстоятелствената част на обвинението.И в пледоарията си в хода на съдебните прения прокурорът е поддържал изцяло внесения обвинителен акт против подс.Ю. М.,като е посочил отново,че „реално пострадалият е нанесъл първия ********** в ***** на брата на обвиняемия,а именно свид.М. М.“,като „това е довело до намесата на подсъдимия,който е **********ил пострадалия“ и му е причинил ****** *****.

Видно е обаче от мотивите на присъдата,че първоинстанционният съд е възприел една коренно различна фактическа обстановка,от тази,описана от прокурора в обвинителния акт.В абзац 2-ри и 3-ти на стр.2-ра от мотивите си съдът е приел за установена следната фактическа обстановка: св.Ю. К. пристига със семейството си в ****,излиза от колата и отива да разговаря с *****,за да търси съдействие от него да вижда внуците си; в този момент подсъдимият ги забелязва и се отправя директно към тях,обръща се към пострадалия К. и му казва да спре да се занимава с брат му и да го остави на мира;когато подсъдимият „се доближил,свил дясната си ръка в

***** **********ил

Ю.

К.

****************;*********, к а т о в ************* К. политнал и паднал на земята,а ***************.

4

На стр.8-ма в мотивите си първоинстанционният съд приема от правна страна,че подс.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.129,ал.2 във връзка с ал.1 от НК,като по-нататък в абзац 2-ри приема,че тази средна телесна повреда е причинена от подсъдимия,“който е нанесъл ********** с ***** в областта на устата и вследствие на това е причинено ****** на ************“.В абзац 3-ти,където съдът приема,че деянието е извършено при пряк умисъл,отново приема,че телесната повреда е по механизма на нанесен ********** с ***** в областта на устата и зъбите,който ********** е в състояние да причини ****** на зъби.На същата страница,в абзац 4-ти,по възражението на защитата за наличието на неизбежна отбрана в действията на подсъдимия,съдът приема,че деянието на подсъдимия не може да бъде определено като извършено при неизбежна отбрана,тъй като не се е доказало наличие на нападение,срещу което да се защитава подсъдимия и според съда първото деяние и първият ********** е бил нанесен именно от подсъдимия.

Предвид гореизложеното настоящата инстанция приема,че първоинстанционният съд е постановил присъда при коренно различна от обвинителния акт фактическа обстановка - относно начина,по който се е развил конфликта на инкриминираната дата и механизма на причиняване на твърдяното увреждане на пострадалия К. - кой на кого е нанесъл първия **********;кога и защо е предприел действия подсъдимият;колко **********а е нанесъл подсъдимият на пострадалия - един или два,вследствие на който/които да са били избити двата му зъба.От друга страна е налице и противоречие вътре в мотивите на присъдата – на стр.2-ра съдът приема,че нанесените **********и от подсъдимия са два/за разлика от описаното в обвинителния акт/,а после на стр.8-ма съдът приема,че **********ът е един.

При това положение настоящата инстанция приема,че първоинстанционният съд при постановяване на присъдата си е допуснал процесуално нарушение,съществено нарушило правото на защита на подсъдимия.Това е така,тъй като подсъдимият в хода на съдебното следствие се е бранил срещу обвинението така,както е било формулирано то в обвинителния акт.Това е и било до последно поддържаното от прокурора обвинение,включително и в пледоарията му.

За да упражни ефективно правото си на защита,обвиняемият трябва да 5 знае в какво се обвинява,като всяко съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението следва да се поиска по съответния процесуален ред от страната,която го повдига и поддържа/в случая от прокурора/,и да се допусне от съда/в този смисъл Решение №508 от 15.09.1992 година по НОХД №538/1992 година на 2-ро нак.отд. на ВС на РБ,докл. съдията Р.Н./.В конкретния случай това не е било сторено - такова изменение на обвинението от прокурора не е било поискано,като съществено се измени обстоятелствената част относно това,кой е нанесъл първия ********** и колко **********и е нанесъл подсъдимият на пострадалия.Въпреки липсата на такова поискано от прокурора и допуснато от съда съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението по реда на чл.287 от НПК,първоинстанционният съд е постановил присъдата си,признавайки подсъдимия за виновен и осъждайки го да е извършил средна телесна повреда при съществено изменена фактическа обстановка,коренно различна от тази,която му е била вменена с обвинителния акт.При тази възприета коренно различна фактическа обстановка съдът е правил и изводите си за липсата на неизбежна отбрана в действията на подсъдимия.

Така допуснатото от първоинстанционния съд нарушение, съществено нарушило правото на защита на подсъдимия,няма как да бъде отстранено от настоящата инстанция,но то може да бъде отстранено от първоинстанционния съд - след отмяна на настоящата присъда от въззивната инстанция и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Велинградския районен съд на основание чл.335,ал.2 от НПК във връзка с чл.348,ал.3,т.1 от НПК и във връзка с чл.334,т.1 от НПК.