Решение № 839 от 13.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 839 гр. София, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Спасова при участието на секретаря Славка Кр. Д. като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело №

20221100901828 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между „С.Т.“ АД, като продавач и „С.“ ЕООД, „С.Х.“ ЕООД, ЕТ „Т. М.“ и „С. Т.“ ЕООД, като купувачи, както и В. Л. Д. и Т. М. М., като поръчители, бил сключен Договор за търговска продажба на лекарствени продукти на отложено плащане от 15.02.2013 г., заверен нотариално от нотариус М.И.. Посочва, че с договора поел задължение да извършва периодични доставки на лекарствени продукти, медицински издалия, хранителни добавки, козметични и санитарно хигиенни средства, а купувачите да ги купуват. На основание чл. 19 и чл. 20 от договора В. Л. Д. и Т. М. М. поели да отговорят в качеството си на поръчители за задълженията на купувачите. Било уговорено в чл. 2, ал. 3 от договора за дата на продажба да се счита датата на издаване на фактурата за всяка конкретна покупко-продажба, а за дата на прехвърляне на собствеността да се счита датата на ефективното предаване на стоката, което се удостоверява с подписването на издадената фактура, имаща роля на приемо-предаватален протокол. Твърди, че с Анекс № 1 от 24.06.2015 г. с нотариална заверка на подписите бил добавен като купувач и дружеството „С. Т.“ ЕООД, като поръчителите дали съгласието си да отговарят и за новодобавената страна – купувач по договора. Впоследствие били подписани още няколко анекса към договора. Посочва, че в периода от 30.11.2021 г. до 16.09.2022 г. по заявки на купувачите, доставил и продал стоки на обща стойност 350 664,69 лева с ДДС, за което били издадени, респективно надлежно приети и подписани от представители на ответника, приложените към исковата молба фактури. Стоките били предадени и приети без забележки от купувачите. Твърди, че купувачите не изпълнили задължението си да заплатят продажната цена на получените стоки. Посочва, че ответниците са задължени и за непогасени законни лихви за забава, начислени върху предходно погасени главници за периода от 10.10.2019 г.

1 до 16.09.2022 г. Предвид изложено иска да се постанови решение, с което да се осъдят ответниците в режим на солидарност да заплатят главница в размер на 350 664,69 лева, представляваща непогасени задължения по издадени от ищеца фактури по Договор за търговска продажба на лекарствени продукти с отложено плащане от 11.06.2010 г., законна лихва за забава, начислена върху непогасената главница в размер на 15 091,49 лева за периода от 30.11.2021 г. до 09.10.2022 г. вкл., законна лихва за забава, начислена върху погасени главници в размер на 142 984,52 лева за периода от 10.10.2019 г. до 16.09.2022 г. вкл. и законна лихва за забава от подаване на исковата молба до пълното погасяване на главницата. Претендира разноски. С молба от 27.10.2022 г. във връзка с дадени указания от съда ищецът уточнява, че солидарността на ответниците произтича от договора – чл. 17 и от чл. 18 до чл. 23. Посочва, че намалява размера на претенцията за непогасени законни лихви за забава, начислени върху погасени главници за периода от 10.10.2019 г. до 16.09.2022 г. до 141 699,84 лева. С протоколно определение от 29.01.2024 г. съдът допусна увеличение в размера на лихвата за забава за периода от 10.10.2019 г. до 16.09.2022 г., като същият се счита предявен за сумата 143 078,84 лева.

В срока по чл. 367 ГПК ответиците оспорват исковете като неоснователни.

Поддържат, че не е налице солидарност, тъй като всеки един от тях е получавал индивидуално стока по вид и цена различна от останалите ответници и предвид материалното правоотношение е налице разделност на вземанията, съответно на задълженията. Твърдят, че претедираната сума за лихва за забава върху вече платени главници е погасена, спазвайки принципа на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Правят възражение, че вземането за лихви за периода от 10.10.2019 г. до 16.09.2022 г. е погасено по давност.

Предвид изложеното искат да се отхвърлят исковете. Претендират разноски.

В срока по чл. 372 ГПК ищецът счита доводите на ответниците за неоснователни и недоказани. Посочва, че от приложените фактури е видно кое дружество-ответник е счетоводно придобило стоките, като във връзка с уговорената солидарна отговорност „С.Т.“ АД би могло да търси изпълнение от всяко едно от дружествата-ответници. Прави разбивка на стойността на стоките, които е получило всяко едно от дружествата. Излага становище и във връзка с прилагането на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Твърди, че ответниците изрично са посочвали във всяко едно от своите плащания, че желаят да бъдат погасявани техни задължения за главница, а от своя страна „С.Т.“ АД се е съгласявало с това. Счита възражението за погасителна давност за бланкетно и неоснователно.

В срока по чл. 373 ГПК ответниците заявяват, че поддържат изцяло доводите си за липса на солидарна отговорност, както и становището по прилагане на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, а същото се доказа и от приетите писмени доказателства, че на 15.02.2013 г. е сключен Договор за търговска продажба на лекарствени продукти на отложено плащане с нотариална заверка на подписите между „С.Т.“ АД, като продавач и „С.“ ЕООД, „С.Х.“ ЕООД, ЕТ „Т. М.“, като купувач и В. Л. Д. и Т. М. М., като поръчители, с който купувачът ще купува, а продавачът ще продава и се задължава да доставя лекарствени продукти, медицински изделия, добавки към храненето, козметични и санитарно хигиенни средства и други продукти от портфолиото си при условието на отложено плащане на цената /стоков кредит/, чиято стойност към всеки един момент от изпълнението на договора не може да надвишава лимит, посочен в Приложение № 2 – „Търговски условия“ от договора. В чл. 2, ал. 3 е уговорено за дата на извършване на продажбата да се счита датата на издаване на фактурата за всяка конкретна покупко-продажба, сключена по правилата на договора, а за дата на прехвърляне на собствеността да се счита датата на ефективното предаване на стоката от склада на продавача, съгласно фактура, подписана от страните или 2 от техни представители. С чл. 7 е предвидено, че приемането и предаването на стоките се удостоверява с подписването на фактурата, която служи за приемно-предавателен протокол, получена от купувача или негов служител/представител. Съгласно чл. 17 всички търговци, участващи и подписали споразумението като „втора страна“ /т.е. за купувач/ отговарят пред продавача солидарно за всички настоящи и бъдещи задължения по договора, включително и за евентуални лихви, неустойки и разноски по принудително събиране на вземанията. В чл.

19, ал. 1 е предвидено, че по силата на договора поръчителите неотменимо и безусловно се задължават да отговарят при условията на договора за изпълнение на всички настоящи и бъдещи задължения на купувача към продавача, произтичащи от договора и включващи коя да е част от дължимите плащания по договора /главница, лихва, неустойка, такси и разноски, разноски по събиране на вземанията по съдебен или извънсъдебен ред/. Съгласно чл. 20 всеки от поръчителите е задължен солидарно с Втората страна за задълженията по настоящия договор до окончателното погасяване на всички задължения произтичащи от договора. Във всеки един момент от изпълнението на договора поръчителите дължат солидарно същото и в същия обем, за което се е задължил и купувачът спрямо продавача.

На 24.06.2015 г. е подписан Анекс № 1 към договора с нотариална заверка на подписите, с който страните са се съгласили да се добави към „Втората страна“ или купувачите ново дружество – „С. Т.“ ЕООД. С чл. 2 е уговорено, че „С. Т.“ ЕООД приема всички условия на Договор за търговска продажба на лекарствени продукти на отложено плащане от 15.02.2013 г., заверен нотариално от нотариус М.И. и приложенията към него, като дружеството встъпва в качеството си на Втора страна, както и всички произтичащи от договора, приложенията и анексите към него права и задължения на втората страна, включително и задълженията, формирани от Втората страна преди датата на встъпването на „С. Т.“ ЕООД като втора страна по договора. Видно е, че с анекса е актуализиран списъкът на обектите – аптеки, които се снабдяват при условията на договора и са променени част от търговските условия, свързани с максималния размер на предоставения стоков кредит, размер на задължителния минимален месечен обем на заявките и предоставените обезпечения. С чл. 3 поръчителите В. Д. и Т. М. изрично са се съгласили да отговарят като такива и за задълженията на новия търговец, включен като купувач по договора.

На 16.03.2016 г. е подписан между страните Анекс № 2 към договора с нотариална заверка на подписите, с който е добавен нов обект, собственост на купувача „С.“ ЕООД, който да се снабдява при условията на договора от 15.02.2013 г.

На 14.05.2016 г. е подписан Анекс № 3 към договора с нотариална заверка на подписите, с който се променя срока на отложено плащане за лекарствените продукти на свободна продажба на 30 дни след доставка на стоката, като се запазва срокът на отложено плащане на продуктите, заплащани напълно или частично от НЗОК – 60 дни, считано от доставката.

На 27.10.2016 г. страните са сключили Анекс № 4 към договора с нотариална заверка на подписите, с който е добавен нов обект, собственост на „С.“ ЕООД и са приети промени в размера на стоковия кредит и минималните обеми на заявките.

По делото са приети като доказателства фактурите и кредитните известия, издадени за процесния период от 30.11.2021 г. до 16.09.2022 г. Получатели на фактурите са съответно ЕТ „Т. М.“, „С.“ ЕООД, „С.Х.“ ЕООД и „С. Т.“ ЕООД. Страните не спорят, че описаната във фактурите стока е доставена от ищеца „С.Т.“ АД.

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че задълженията на ответниците към 10.10.2022 г. са, както следва: 350 664,69 лева за главница и 15 091,49 лева за законна лихва. От проверката в счетоводството на „С.Т.“ АД е видно, че общата сума на задълженията на ответниците по всички фактури с падеж преди 10.10.2019 г. лихвата е изчислявана за дните на забава, попадащи в съответния три годишен давностен период преди завеждането на делото, а именно от 10.10.2019 г. до съответната дата на 3 плащане. За фактурите с падеж след 10.10.2019 г. лихвата е изчислена от деня, следващ падежа до датата на плащането. Към датата на завеждане на исковата молба и към 15.01.2024 г. е в размер на 143 078,84 лева. От извършената проверка в ТД на НАП и счетоводствата на ответниците – „С.“ ЕООД, „С.Х.“ ЕООД, ЕТ „Т. М.“ и „С. Т.“ ЕООД се установява, че процесните фактури са включени в дневниците за покупка и са подадени със Справки-декларации в ТД на НАП. Видно е от извършената проверка, че процесните фактури са осчетоводени от ищеца и извършените счетоводни записвания отговарят на изискванията предвидени в Закона за счетоводството, Международните стандарти за финансово отчитане и Националните счетоводни стандарти. Установява се, че извършените плащания от ответниците са разпределени и са погасени задължения по съответните документи. От извършената проверка в счетоводството на ищеца, предоставената информация и приложените платежни нареждания е видно, че всички плащания от ответниците в полза на „С.Т.“ АД са с основание „фактури отложено плащане“.

От приетото допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че извършените плащания от ответниците са разпределени и са погасени задължения по съответните документи, подробно описани от вещото лице в Приложение № 2 към основното заключение, като са закривани хронологично задължения по фактури /главници/ от най-старите такива към по-новите. От предоставените документи от ответниците „С.“ ЕООД, „С.Х.“ ЕООД, ЕТ „Т. М.“ и „С. Т.“ ЕООД се установява, че са извършени плащания с основание „Плащане по фактури „С.Т.“ АД“, като не е посочено по кои фактури са погасени задълженията. Не са представени данни за осчетоводени задължения за лихви и съответни плащания на такива.