Решение № 335 от 05.04.2021, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 335 гр. София , 05.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Атанас Кеманов

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20201000503862 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба вх.№4766/15.07.2020 г., подадена от „ЗАД Армеец“АД, чрез юрк. Л. М.-Л., против Решение №70/17.06.2020 г., по търг.д.№124/2019 г. на Окръжен съд – Враца, ТО, с което жалбоподателят е осъден да заплати на М. К. В. действащ чрез неговата майка и законен представител С. М. Й., и на Г. К. В., сумите от по 60 000 лв., и на Т. К. В., действащ чрез неговата майка и законен представител С. М. Й., сумата от 30 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени от всеки от ищците неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на техния дядо М. А. Й., настъпила в резултат от ПТП на 09.04.2018 г., ведно със законната лихва върху всяка от сумите, за периода от 20.12.2018 г. до окончателното плащане, както и да заплати разноски по делото.

Решението се обжалва изцяло в осъдителната му част, с оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост, противоречие със събраните по делото доказателства и съществено нарушение на процесуалните правила. Не е налице активна материалноправна легитимация на ищците да търсят от застрахователя обезщетение за неимуществените вреди от смъртта на дядо си, съобразно даденото тълкуване с ТР №1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в ППВС №4/1961 г. и ППВС №5/1969 г. следва да се допусне като изключение, каквото в конкретния случай не се установява да е налице.

Отношенията между ищците и техния дядо са обичайни, типични за родствена връзка между дядо и внуци - ищците Т. и М. са родени в Испания, което обуславя отдалеченост, а не изключителна близост в отношенията. Не са установени по несъмнен начин емоционалните страдания на ищците, както и тяхната продължителност. Неправилно съдът приема, че §96, ал.1 от ЗИДКЗ противоречи на Директива 2009/103/ЕО. Доколкото чл.493а от КЗ във връзка с §96 ПЗР на КЗ се отнася 1 до гражданската /деликтна/ отговорност и размерът на обезщетението при ПТП по силата на чл.12, §3, ал.2 от Директива 2009/103/ЕО, същите са изключени от нейния обхват, и съответно не противоречат. В този смисъл се цитира дело С-371/12 на СЕС.

§96 КЗ въвежда горна граница на определен вид деликтна отговорност при ПТП, поради което също е извън обхвата на Директива 2009/103/ЕО, поради което не противоречи. Изложени са подробни съображения относно тълкуването на посочените национални и общностни разпоредби. Сочи се нарушение на принципа на справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД, при определяне на размера на обезщетенията - съдът не е взел предвид възрастта на пострадалия /на 57 г./, както и че ищците са живеели в чужбина, а двама от тях са родени там. Неправилно съдът не е взел предвид броя на пострадалите при процесното ПТП, и съответно – броя на предявените претенции срещу ответното дружество – от съпругата и децата на починалия М. Й.. Не е отчетено обстоятелството, че смъртта на пострадалия е настъпила на фона на тежко хронично бъбречно заболяване, което явно е било в терминален стадий. Неправилно е прието, че не е налице принос от страна на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат – не е налице „коланна травма“, което установява допуснато нарушение на задължението по чл.113а от ЗДвП, в резултат на което тялото на пострадалия се е движело свободно при удара, и са настъпили тежките увреди, от които е последвала смъртта му. Настоява се за отмяната му, и постановяване на ново решението по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени. При условията на евентуалност, ако съдът прецени, че е налице изключителен случай по смисъла на ТР №1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС по отношение на някой или на всеки от ищците, се настоява да се намали присъденото обезщетение до размера от 5000 лв., съобразно определения лимит на отговорността на застрахователя. Заявява се претенция за присъждане на направените разноски по делото, включително на юрисконсултско възнаграждение.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК във вр. чл.62, ал.2 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, в срок е приведена в съответствие с чл.261 от ГПК, поради което жалбата е допустима и редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещните страни, от които в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран Отговор на въззивната жалба вх.№260880/25.09.2020 г., подаден от М. К. В., действащ чрез законния си представител С. М. Й., Т. К. В., действащ чрез законния си представител С. М. Й., и Г. К. В., всички чрез процесуалния си представител адв. Р.М., в който се застъпва становище за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба. Излагат се подробни съображения в подкрепа на обжалвания съдебен акт, с анализ на събраните доказателства. Поддържа се, че при постановяване на решението съдът е отчет възрастта и здравословното състояние на пострадалия при определяне на размера на обезщетението, и решението е съобразено с принципа на справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Неоснователни са доводите, че пострадалият е бил възрастен мъж, с тежко хронично заболяване, което според жалбоподателя следва да обуслови по-малък размер на обезщетението. Правилно е преценено, че не следва да се прилага разпоредбата на §96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ, поради противоречието с общностното право. В тази връзка се сочи Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12, което приема, че чл.3,§1 от Директива 72/166 и чл.1,§1 и §2 от Втора директива 84/5, не допуска национална правна уредба, съгласно 2 която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на МПС, да покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност, за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при ПТП, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в чл.1, §2 от Втора директива 84/5. Съгласно чл.633 от ГПК, решенията по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища и учреждения в РБ. Правилно е прието за неоснователно релевираното от ответника възражение за принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Настоява се за оставяне на въззивната жалба без уважение. Заявява се искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв., изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.3,4 и 5 от Наредба №1/09.07.2004г., с начислен ДДС.

При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, и след предявена по реда на чл.380, ал.1 от КЗ от ищеца извънсъдебна застрахователна претенция към застрахователя вх.№100-4091/30.11.2018 г. /на л.26 от делото на ОСВраца/, поради което е допустимо. По правилността на решението съдът е граничен от оплакванията във въззивните жалби.

Между страните пред въззивната инстанция не се спори, че на 09.04.2018 г. е настъпило застрахователно събитие – ПТП на път I-1, Е 79, при км. 132+300, при което Ц. П. П., като водач на застрахован при ответника лек автомобил марка „Ситроен Ц3“ с ДК №***, е предприела маневра „изпреварване“ на движещия се пред нея автобус, в резултат на което навлиза в лентата за насрещно движение, и се удря в насрещно движещия се л.а. „Форд Галакси“, с рег.№ ***, при което настъпва настъпва смъртта на пътника в този автомобил М. А. Й., дядо по майчина линия на ищците М. К. В., Т. К.

В. и Г. К. В.. Не е спорен факта на настъпване на ПТП, наличието на валидно застрахователно правоотношение с ответника, с покритие към датата на ПТП, виновността на водача на застрахования при ответника лек автомобили, механизма на настъпване на ПТП, факта на смъртта на пострадалия М. А. Й., наличието на пряка причинна връзка на смъртта му с осъществилото се ПТП, наличието на родствена връзка по права линия от втора степен между пострадалия и ищците, като внуци на пострадалия. Посочените обстоятелства са установени по безспорен начин с представените по делото влязла в сила на 24.01.2020 г. осъдителна присъда по НОХД №485/2019 г. на ОС – Враца, с която Ц. П. П., като водачът на лек автомобил „Ситроен Ц3“ с ДК №***, е била призната за виновна за това, че при процесното ПТП 09.04.2018 г. с виновно и противоправно поведение е причинила смъртта на М. А. Й. /на л.90-98/, Съобщение за смърт №35/10.04.2018 г. /на л.16/, Препис-извлечение от акт за смърт №07/10.04.2018 г. /на л.17/, Удостоверение за наследници изх.№918/13.04.2018 г./на л.18-19/, Удостоверения за раждане /на л.20-23/, Справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ /на л.30/. Спорът между страните пред въззивната инстанция е съсредоточен върху наличието на материално-правна легитимация на ищците да претендират вреди от смъртта на своя дядо, върху справедливия размер на обезщетението за претърпените от ищците неимуществени вреди, наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия чрез непоставянето на обезопасителен колан, както и върху приложимостта на ограничението на отговорността на застрахователя съгласно разпоредбата на §96, ал.1 от ПЗР на КЗ.

3

Въз основа на събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, по спорните между страните обстоятелства, съдът намира следното:

С ТР №1/21.06.2016 г. по тълк.д.№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС се прие, че възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. Тези случаи се определят като „изключителни“. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото, и обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, а нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.

В конкретния случай от събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното:

За установяване на отношенията между ищците и пострадалия М. А. Й., и претърпените от ищците неимуществени вреди, по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Б. Т. /чичо на ищците/, В. А. /първи братовчед на ищците/, Р. П. /зет на пострадалия/, Ф. А. /дъщеря на пострадалия/, Е. Р.

/баба на ищците/, Р. А. /дъщеря на пострадалия/.

От показанията на св. Б. Т. се установява, че ищецът Г. е първороден внук на починалия М. Й., който се родил с недъг на крачето. Родителите му заминали за Испания, за да осигурят пари за лечението му, а Г. останал в България, където за него се грижел дядо му М. в продължение на 5 години. Тогава родителите му го взели в Испания, но детето много тъгувало за дядо си, поради което той също заминал за Испания, и поработил там известно време, след което се върнал в България. Г. също бил върнат в България, тъй като се установило, че не може да бъде опериран в Испания, и отново дядо му М. се грижел за него. Купил на Г. конче и теле, заедно излизали да ги пасат, и били много привързани един към друг. М. полагал много грижи за Г., заради недъга му, окуражавал го, даже ходел да играе футбол с него, учил го да коси, да впряга кон. Г. споделял всичко с дядо си. Отношенията им били много близки, като между баща и син. Впоследствие Г. заминал при родителите си в Испания, но всяка вечер около 18.00 ч. се свързвал с дядо си по скайп, за да се видят и да си говорят, и всяко лято си идвал в България и живеел при дядо си М.. Когато дядото бил зает, за Г. се грижела баба му. Когато М. починал, Г. бил в Испания, но се прибрал за погребението. В нощта преди погребението останал цяла нощ край ковчега надядо си, и останал 52 дни след това, и едва тогава се върнал в Испания. Тежко понесъл смъртта на дядо си, и до сега постоянно говори за него.