Решение № 216 от 14.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Пловдив, 14.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно гражданско дело № 20235300502976 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 258-272 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Е. Й. Б., ЕГН ********** и В. Й. Г., ЕГН **********, срещу Решение № 260243/04.04.2022 г. постановено по гр.дело № 7630 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, поправено с решение № 260452/12.09.2022 г. по същото дело, с което на осн.чл.32, ал.2 ЗС се разпределя ползването на поземлен имот № *** по действащата КК и КР на гр. *** с адрес: *** с площ от 343 кв.м., МЕЖДУ СЪСОБСТВЕНИЦИТЕ: М. Р. О. с ЕГН ********** и Р. Р. О. с ЕГН ********** и двамата с адрес: ***, ***, Р. С. С. с ЕГН **********, М. Д. С. с ЕГН **********, П. И. П. с ЕГН **********, П. И. П. с ЕГН ********** всички с адрес:

***, В. Й. Г. с ЕГН ********** с адрес: *** и Е. Й. Б. с ЕГН ********** с адрес: ***, КАКТО СЛЕДВА:

ВСИЧКИ съсобственици ще ползват ОБЩО колорираната в зелено площ ограничена с букви А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-А с площ от 139,60 кв. м. на скица проект към съдебно-техическа експертиза с вх. № 263213/22.01.2021г. на вещо лице В.К. на л. 134 от делото;

М. Р. О. и Р. Р. О. ЩЕ ПОЛЗВАТ дял трети (колориран в лилаво) с площ от 9.88 1 кв.м. и дял четвърти (колориран в оранжево) с площ от 9.88 кв. м. – паркомясто 4 и паркомясто 5 съгласно скица проект към съдебно-техническа експертиза с вх. № 263213/22.01.2021г. на вещо лице В.К. на л. 134 от делото;

Р. С. С. и М. Д. С. ЩЕ ПОЛЗВАТ дял първи (колориран в червено) с площ от 19,76 кв.м. – паркомясто 1 и паркомясто 2 съгласно скица проект към съдебнотехническа експертиза с вх. № 263213/22.01.2021г. на вещо лице В.К. на л. 134 от делото;

В. Й. Г. и Е. Й. Б. ЩЕ ПОЛЗВАТ дял втори (колориран в синьо) с площ от 9,88 кв.м. – паркомясто 3 скица проект към съдебно-техническа експертиза с вх. № 263213/22.01.2021г. на вещо лице В.К. на л. 134 от делото;

ОСЪЖДА Е. Й. Б. ДА ЗАПЛАТИ ОБЩО в полза на М. Р. О. и Р. Р. О., сумата от 40 лева месечно, която сума представлява обезщетение за реалното ползването на паркомясто 3 съгласно скица проект към съдебнотехническа експертиза вх. № 263213/22.01.2021г. на вещо лице В.К. на л. 134 от делото, което надвишава обема на притежаваната от Е. Й. Б. ид.част от правото на собственост върху това паркомясто считано от датата на подаването на исковата молба - 02.07.2020г. до настъпването на законна причина за изменение или прекратяването на задължението;

ОСЪЖДА В. Й. Г. ДА ЗАПЛАТИ ОБЩО в полза на М. Р. О. и Р. Р. О. сумата от 31 лева месечно, която сума представлява обезщетение за реалното ползването на паркомясто 3 съгласно скица проект към съдебно- техническа експертиза вх. № 263213/22.01.2021г. на вещо лице В.К. на л. 134 от делото, което надвишава обема на притежаваната от В. Й. Г. ид.част от правото на собственост върху това паркомясто считано от датата на подаването на исковата молба - 02.07.2020г. до настъпването на законна причина за изменение или прекратяването на задължението;

ОСЪЖДА В. Й. Г. и Е. Й. Б. ДА ЗАПЛАТЯТ ОБЩО в полза на М. Р. О. и Р. Р.

О. сумата от 352,40 лева разноски в производството пред първата инстанция по иска по чл. 59 ЗЗД;

ОСЪЖДА В. Й. Г. ДА ЗАПЛАТИ ОБЩО в полза на М. Р. О. и Р. Р. О. сумата от 14,57 лева разноски за първата инстанция по иска по чл. 32, ал.2 ЗС;

ОСЪЖДА Е. Й. Б. ДА ЗАПЛАТИ ОБЩО в полза на М. Р. О. и Р. Р. сумата от 3,64 лева разноски за първата инстанция по иска по чл. 32, ал.2 ЗС;

ОСЪЖДА Е. Й. Б. ДА ЗАПЛАТИ в полза бюджета на съдебната власт по сметка на PC - Пловдив сумата от 57,60 лева, която представлява дължима държавна такса по иска по чл. 59 ЗЗД;

ОСЪЖДА В. Й. Г. ДА ЗАПЛАТИ в полза бюджета на съдебната власт по сметка на PC - Пловдив сумата от 50 лева, която представлява дължима държавна такса по иска по чл. 59 ЗЗД.

2

Скица проект към съдебно-техническа експертиза вх. № 263213/22.01.2021г. на вещо лице В.К. на л. 134 от делото е приета за неразделна част от решението.

Въззивниците оспорват решението относно разпределения им за ползване дял втори (колориран в синьо) с площ от 9,88 кв.м. – паркомясто 3, съгласно скицата проект към съдебно-техническа експертиза на л. 134 от делото, както и осъждането на всеки един от тях да заплати в полза на М. Р. О. и Р. Р. О. обезщетение за реалното ползването на паркомясто 3, като надвишаващо обема на притежаваната от тях ид.част от правото на собственост. Излагат оплаквания за недопустимост на решението, евентуално за неправилност, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и за необоснованост. Въззивниците поддържат, че недопустимо е постановено да ползват частта от имота, която надвишава правата им и осъждането им да заплащат ползването й. Намират решението за недопустимо, защото в производството не са участвали задължителни другари - собственици на обекти в сградата, които не притежават ид.ч. от поземления имот и без да е изяснено дали Г. има съпруга с оглед конституирането й като необходим другар, както и че съдът се е произнесъл по непредявен иск по чл.59 ЗЗД. Излагат доводи, че разпределението на ползването е следвало да бъде съобразено с обема на правата им в съсобствеността.Поддържат, че общо притежават 7, 29 % от ПИ или при площ, подлежаща на разпределение от 52, 40 кв.м., на правата им съответства част с площ от 3.82 кв.м. Посочват, че не съществува пречка да се определи част, съответстваща на правата им, която да ползват по избран от тях начин, например да паркират велосипед, а не автомобил. Възразяват, че с обжалваното решение са разпределени части от ПИ, предназначени за паркиране на леки автомобили по реда на чл.43, ал.3 от ЗУТ, но нито едно от местата за паркиране на отговаряло на изискването за минимална площ. Твърди се, че съсобственикът, ползващ част по-голяма от правата му, дължи обезщетение от получаване на писмена покана, тоест от връчване на исковата молба, а не от предявявана на иска. Посочват, че са нарушени правилата на аритметиката при изчисляване на предоставената за разпределяне площ. Възразяват, че липсват мотиви за начина, по който са изчислени присъдените суми, тъй като им е предоставено да ползват 6.06 кв.м. повече от правата им и при среден пазарен наем от 4 лева на кв.м., то общо биха дължали 24, 24 лева като вместо това всеки от тях е осъден да заплаща повече от тази сума. Поддържат оспорването си пред районния съд на заключението на вещо лице Л..Искането към въззивния съд е да обезсили решението като недопустимо, а в случай, че е допустимо да отмени решението и да постанови ново за разпределяне на ползването на съсобствения имот в съответствие с правата им, да се отхвърлят исковете за заплащане на суми, а така и на присъдените разноски. Претендират присъждането на разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от М. Р. О. и Р. Р. О., чрез пълномощника по делото адвокат М. С., с който оспорват същата като неоснователна и излагат съображения за правилността на решението. Обсъждат изявленията на 3 въззивниците в първоинстанционното производство, както и искането им да им бъде разпределен за ползване един общ дял. Намират за преклудирано искането на жалбоподателите за определяне на дял, съответстващ на правата им. Оспорват твърденията за допуснати процесуални нарушения от районния съд. По отношение на притежаваните от Г. ид.части от поземления имота се сочи, че не са придобити по време на брака, тъй като същият е сключил гр.брак на *** г., а е придобил правото на собственост върху ид.части през 2013 г. Излагат съображения за основателността на претенцията им за заплащане на обезщетение, доколкото получават ползването на площ, която е по-малка от правата им и следва да получат гражданските плодове, припадаща си на площта, която не можа да ползват. Молят да се потвърди решението, както и да им се присъдят разноските по делото.

Въззиваемите страни Р. С. С., М. Д. С., П. И. П. и П. И. П., не са подали отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание Р. С. С. и М. Д. С., чрез пълномощника си адвокат Д. Й., вземат становище за неоснователност на жалбата с искане да се остави без уважение и да се потвърди първоинстанционното решение.

В производството е постъпила и въззивна жалба от Р. С. С. и М. Д. С., в която са развити доводи за противоречие между мотивите и диспозитива на решението, по същество представляваща искане за поправка на очевидна фактическа грешка в първоинстанционното решение, по което се е произнесъл районния съд с решение № 260452/12.09.2022 г. по същото дело.

С решение № 260452/12.09.2022 г. районният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 260243/04.04.2022 г. като е приел, че погрешно посоченото в диспозитива на решението: „Р. С. С. с ЕГН **********, М. Д.

С. с ЕГН ********** П. И. П. с ЕГН **********, П. И. П. с ЕГН ********** всички с адрес: *** ЩЕ ПОЛЗВАТ дял първи/ колориран в червено/ с площ от 19,76 кв.м – паркомясто 1 и паркомясто 2 съгласно скица проект към съдебно-техническа експертиза вх. № 263213/22.01.2021г. на вещо лице В.К. на л. 134 от делото“, ДА СЕ ЧЕТЕ правилното „Р. С. С. с ЕГН **********, и М. Д. С., с ЕГН ********** и двамата с адрес: *** ЩЕ ПОЛЗВАТ дял първи (колориран в червено) с площ от 19,76 кв.м. – паркомясто 1 и паркомясто 2 съгласно скица проект към съдебно-техническа експертиза с вх. № 263213/22.01.2021г. на вещо лице В.К. на л. 134 от делото.

Решение № 260452/12.09.2022 г. не е обжалвано, същото представлява неразделна част от основното решение и като такова подлежи на проверка в настоящото производство.

По делото се установява, че с основното решение районният съд е прекратил производството по отношение на ответник Й.Г. Г. с ЕГН ********** с адрес: ***, в която част не е обжалвано и е влязло в сила.

4

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба от М. Р. О. и Р. Р. О. с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС, за разпределяне ползването на незастроената площ от ПИ с идентификатор № *** по КК и КР на гр. ***, одобрени със Заповед №***/*** г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: *** с площ от 343 кв.м. Ищците са поискали в случай, че разпределението на ползването на недвижимия имот бъде осъществено по начин, надхвърлящ правата на ответниците, последните да бъдат осъдени да заплащат месечно обезщетение, съответстващо на пазарния наем на ползването.

С първоинстанционното решение е уважен иска с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС като допустим и основателен, като е допуснато разпределение на незастроената част с площ от 189 кв.м. на процесния поземлен имот въз основа на скица - проект към СТЕ експертиза с вх. № 263213/22.01.2021г. на вещо лице К. на л. 134 от делото. РС е присъдил обезщетение, което да се заплаща от Е. Й. Б. и В. Й. Г. на М. Р. О. и Р. Р. О., предвид разпределяния им дял като надхвърлящ правото им на собственост върху поземления имот въз основа прието в производството заключение на СОЕ.

С ъ гл а с н о чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Обжалваното решение е валидно като постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.