Определение № 423 от 30.07.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 423 гр. Враца, 30.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Христо Н. Христов

Пламен К. Кучев като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно частно гражданско дело № 20251400500293 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на "ЕН-Пропъртис" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Н. Н. М., подадена чрез пълномощника адв.А. Р., против Определение № 165 от 21.02.2025 г., постановено по гр.д.№ 1307/2024 г. по описа на Районен съд-Бяла Слатина, с което е оставена без уважение молба с вх. № 5570/03.10.2024 г., уточнена с молба с вх. № 5718/10.10.2024 г. на жалбоподателя за възстановяване на срок за депозиране на отговор на искова молба.

В жалбата се поддържа, че определението е неправилно, незаконосъобразно и недоизяснено. Имало налице противоречие с процесуалните правила от една страна, а от друга първоинстанционният съд постановил съдебния си акт при липса на изясняване на фактическата обстановка при връчване на съдебните книжа в цялост.

По отношение на въпроса, че не било оспорено приложеното по делото съобщение, се посочва, че същото не било възможно да се осъществи, тъй като конкретното връчване станало известно на дружеството чак след получаване на определението, с което се отказало възстановяването на срока.

Излага, че от започването на производството до настоящия момент не били извършвани физически справки по делото в деловодството на Районен съд – Бяла Слатина, нямало данни процесуалният представител или трети упълномощени лица да се били запознали с документи от тези, с които било запознато дружеството. В проведеното на 11.02.2025 г. открито съдебно заседание не било доведено до знанието на дружеството, че било осъществено връчване на съдебните книжа на служител на дружеството. Видно от Протокол № 106 от 11.02.2025 г. било, че не била предоставена възможност на ответника да изрази становище по обстоятелството, че исковата молба била връчена на 27.08.2025 г. От 1 това следвало, че ответникът нямал правната възможност да се защити, да даде обяснения или да оспори истинността на отразеното върху съобщението.

Действително не били ангажирани допълнителни доказателства и не били направени доказателствени искания по време на съдебното заседание, тъй като след даването на ход на делото била докладвана именно молбата по чл.64 ГПК. Излага се, че не било доведено до знанието на управителя на дружеството, че било извършено връчване по чл.50, ал.3 ГПК на служител на дружеството, съответно не следвало същият да се счита за уведомен. Това обстоятелство можело да бъде доказано с призоваването на Й. Ц., която била приела документите.

По отношение на молбата по чл.64, ал.2 ГПК се счита, че същата е основателна, а ангажирането на допълнителни доказателства за ненужно. В молбата ясно била описана фактическата обстановка, като видно от нея лицето, получило съобщението било Б. Ч., което не била нито служител на дружеството, нито пък бил упълномощена за получаване на съдебни книжа. Връчването било осъществено на адрес, различен от този, който бил посочен в исковата молба и който отговарял на адреса на управление на дружеството. Това обстоятелство можело да се докаже с призоваването на Б. Ч., която да бъде разпитана.

Поддържа се, че били налице непредвидени обстоятелства, които не можело да бъдат преодолени. Не се явявало възможно управителят на дружеството да предположи, че следвало да бъдат получени съдебни книжа.

Прави се искане да бъде отменено обжалваното определение и да бъде възстановен срока за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК, като исковата молба да бъдела редовно връчена на ответника.

С жалбата се представят като писмени доказателства отчетна форма, издадена от жалбоподателя, молба вх. № 5570/03.10.2024 г., уточняваща молба с вх. № 5718/10.10.2024 г. и Протокол № 106 от 11.02.2025 г.

В жалбата се прави искане за допускане на разпит при режим на довеждане на Б. Ж.

Ч. и Й. В. Ц..

В срока по чл.275, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от другата страна по делото – Г. П. Г..

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл.275, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Съдебното производство е образувано пред Районен съд-Бяла Слатина по искова молба на Г. П. Г., с която против "ЕН-Пропъртис" ЕООД, ЕИК *** е предявен положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.537,ал. 2 ГПК.

С Разпореждане № 1226/08.08.2024 г. по гр.д.№ 1307/2024 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, съдът е разпоредил препис от същата, уточнение, направено с молба с 2 вх. № 256/09.01.2018 г./л.35 от първоинстанционно дело № 1808/2017 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина/ и препис от поправена искова молба /л.36-37 от първоинстанционно дело № 1808/2017 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина/ да бъдат връчени на ответника.

В приложеното по делото съобщение до ответника "ЕН-Пропъртис" ЕООД, ЕИК *** е отбелязано, че препис от исковата молба е връчен на 27.08.2024 г. на Й. Ц. – „***“ на адрес: ***.

По делото е постъпила молба с вх. № 5570/03.10.2024 г., впоследствие уточнена с молба с вх. № 5718/10.10.2024 г. В нея се посочва, че на 02.10.2024 г. управителят на жалбоподателя бил уведомен от Б. Ж. Ч., че същата е получила съдебни документи, предназначени на ответното дружество, като същите и били връчени от призовкар на адрес:

***, където се намирало работното място на Ч.. В молбата се посочва, че Б. Ч. не била упълномощена да получава документи, съдебни книжа или да извършва каквито и да е действия по отношение на ответното дружество, както и се посочва, че адресът на дружеството е ***.

С молба с вх. № 5570/03.10.2024 г. са изпълнени указанията на първоинстанционния съд, дадени с Разпореждане № 1541/04.10.2024 г. и към молбата са приложени отговор на исковата молба и копие от молба с вх. № 5570/03.10.2024 г. за възстановяване на срок по чл.64, ал. 2 ГПК.

Молбата за възстановяване на срок е връчена на ищеца Г. П. Г., от когото не е постъпил отговор в едноседмичен срок.

Районен съд – Бяла Слатина е провел открито заседание на основание чл. 66, ал. 1 ГПК на 14.01.2025 г., но поради процесуални пречки за даване ход на делото – с оглед депозирана молба от адв. А. П. за обективна невъзможност да участва в откритото съдебно заседание поради служебен ангажимент, свързан с пътуване в чужбина, съдът е отложил заседанието за 11.02.2025 г.

В проведеното открито заседание на 11.02.2025 г. "ЕН-Пропъртис" ЕООД, ЕИК *** се е представлявало от адв. А. П., която е изразила становище, че в това производство няма да сочи други доказателства и моли за уважаване на молбата за възстановяване на срок, с оглед на това, че призовката, съобщенията и съдебните книжа били връчени на дружеството на адрес: *** на г-жа Ч., която не била упълномощено лице да получава съдебни книжа. До знанието на управителя на дружеството, книжата му били предоставени на 02.10.2024 г., поради което с оглед правото на защита иска уважаване на молбата.

Г. П. Г. редовно уведомен за заседанието на 11.02.2025г., не се явява и не изпраща представител.

С обжалваното по настоящето дело Определение № 165 от 21.02.2025 г. постановено по гр.д.№ 1307/2024 г. по описа на Районен съд-Бяла Слатина, е оставена без уважение молба с вх. № 5570/03.10.2024 г., уточнена с молба с вх. № 5718/10.10.2024 г. на жалбоподателя за възстановяване на срок за депозиране на отговор на искова молба. В него е 3 посочено, че в производството не са ангажирани доказателства от молителя в подкрепа на твърдението, че съдебните книжа не са връчени по законоустановения в чл.50 ГПК ред.

Молителят бланкетно посочил, че исковата молба е връчена на адрес“ *** на лице Б. Ж. Ч..

В мотивите на съдебния акт е посочено още, че връчването на съдебните книжа е осъществено надлежно на адреса, на който се намира седалището на дружеството, на лице – служител на ответника, което попада в кръга на лица по чл.50, ал.3 ГПК, поради което не са налице основанията, предвидени в нормата на чл.64, ал.2 ГПК за възстановяване на пропуснатия срок, респективно искането на молителя следва да се остави без уважение.

Посочена е практика на ВКС по приложението на чл.50 ГПК, както практика на ВКС относно кои обстоятелства са особени и непредвидени по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:

Въззивният съд намира, че обжалваното определение е недопустимо.

Производството по чл. 64 от ГПК е процесуален способ за защита на страните в гражданския процес срещу неблагоприятните последици от пропускане на установените от закона или на определените от съда срокове за извършване на съдопроизводствени действия.

Посоченият способ е приложим тогава, когато срокът е започнал да тече и страната, която иска възстановяването му по реда на чл. 64 от ГПК е пропуснала да извърши дължимото процесуално действие до неговото изтичане. Съгласно чл. 64, ал. 2 ГПК, пропуснатият срок подлежи на възстановяване, ако страната докаже, че пропускането му се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

С молбата депозирана на 03.10.2024 г. по гр.д. № 1307/2024 г. по описа на Районен съд-Бяла Слатина ответникът ЕН-Пропъртис" ЕООД, ЕИК *** (частен жалбоподател в настоящото производство) е поискал от районния съд да възстанови срока за подаване на отговор на исковата молба, по която е образувано производството по делото.

Искането за възстановяване на срок е обосновано единствено с твърдения за допуснати процесуални нарушения при връчване на исковата молба, лишили жалбоподателя от възможността да депозира отговор - че на 02.10.2024 г. управителят на жалбоподателя бил уведомен от Б. Ж. Ч., че същата е получила съдебни документи, предназначени на ответното дружество, като същите и били връчени от призовкар на адрес: ***, където се намирало работното място на Ч., както и че Б. Ч. не бил упълномощена да извършва каквито и да е действия по отношение на дружеството. В молбата не се съдържат твърдения, че срокът за отговор е пропуснат поради наличие на особени непредвидени обстоятелства, които жалбоподателят не е могъл да преодолее. Не са представени и доказателства в такава насока.

Предвид съдържанието на молбата, същата е процесуално недопустима, тъй като направеното с нея искане за възстановяване на срок не попада в хипотезата на чл. 64, ал. 2 ГПК. Твърденията за нередовно връчване на исковата молба изключват началото на течението на срока за отговор, а срок, който не е започнал да тече, не може да бъде 4 пропуснат и не подлежи на възстановяване по реда на чл. 64 от ГПК. / в този смисъл е и Определение № 196 от 1.08.2023 г. на Апелативен съд – Велико Търново по в. ч. т. д. № 157/2023 г./ Отделно от това, доколкото молбата не съдържа твърдения за пропускане на срока поради наличие на особени непредвидени и непреодолими за страната обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ГПК, не би могло да се приеме, че искането за възстановяване на пропуснат срок е относимо към хипотезата на чл. 64, ал. 2 от ГПК. Наличието на такива обстоятелства не е посочено нито в проведеното пред районния съд открито съдебно заседание, нито се твърди наличието им в частната жалба, с която е сезиран съдът в настоящото въззивно производство.

Твърденията за нередовно връчване на книжата по делото са неотносими към производството по чл. 64 от ГПК, а искането, обосновано единствено с подобни твърдения е недопустимо. В този смисъл е и Определение № 408/01.08.2016 г., постановено по ч. т. д. № 1471/2016 г., II т. о., ТК на ВКС, както и Определение № 196 от 1.08.2023 г. на Апелативен съд – Велико Търново по в. ч. т. д. № 157/2023 г.

При констатация за ненадлежно сезиране с искане за възстановяване на срок поради липса на твърдения за наличие на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.