Решение № 176 от 23.02.2024, Районен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Стара Загора, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Генчо Атанасов при участието на секретаря Живка М. Димитрова като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело № 20235530102748 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС.

Ищецът К. Г. К. и М. Ж. К. твърдят в исковата си молба, че страните по делото са съсобственици при равни квоти по 1/2 ид.ч. общо за двамата ищци - съпрузите К. и М. К.и, и толкова за двамата ответници Р. А. Петкова и съпруга й П. Г. П. на ДВОРНО МЯСТО с площ от 531 кв.м. по документи за собственост, а съгласно скица с площ от 516 кв.м. находящо се в гр. Стара Загора, кв. ..., .... Съгласно представената по делото скица на имота той представлявал ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Стара Загора, одобрени със Заповед № РД-18-73 от 19.11.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ 516 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване до (10 м.). Предишен идентификатор на имота няма. Номер по предходен план е 192, квартал 477, парцел XX. Съседи, съгласно скица: ***, ***, ***, ***. В имота били построени пет постройки, по отношение на които нямало съсобственост между ищците, от една страна, и ответниците, от друга.

Постройките били следните: 1. Сграда с идентификатор № *** със застроена площ от 69 кв.м., представляваща Жилищна сграда - еднофамилна, която била собственост на Р. А. П. и съпруга й П. Г. П.; 2. Сграда с идентификатор № *** със застроена площ от 83 кв.м., представляваща Жилищна сграда - еднофамилна, която била собственост на К. Г. К. и съпругата му М. Ж. К.; 3. Сграда с идентификатор № *** със застроена площ от 39 кв.м., представляваща Постройка на допълващо застрояване, която била собственост на К. Г. К. и съпругата му М. Ж. К.; 4. Сграда с идентификатор № *** със застроена площ от 18 кв.м., представляваща Постройка на допълващо 1 застрояване, която била собственост на К. Г. К. и съпругата му М. Ж. К.; 5. Сграда с идентификатор № *** със застроена площ от 5 кв.м., представляваща Постройка на допълващо застрояване, която била собственост на Р. А. П. и съпруга й П. Г. П., която към настоящия момент била съборена от ответниците и не съществувала в дворното място.

Двамата ищци сключили граждански брак на 18.05.1975 г., поради това собствеността на между тях била придобита в режим на СИО, тъй като нямали уреден режим на разделност.

По отношение на ползването на постройките страните нямали претенции, тъй като всеки бил собственик на притежаваните от него сгради, без те да били в режим на съсобственост между ищците и ответниците. Проблемите възниквали при ползването на дворното място, което било съсобствено между страните и не било реално поделяемо, съобразно дяловете на съсобствениците и изискванията на ЗУТ, което го правело обща вещ по смисъла на Закона за собствеността. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗС общата вещ се използвала и управлявала съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. В конкретния случай ищците и ответниците притежавали общо по 1/2 ид.ч. от общата вещ и не можели да съставят мнозинство, което да вземе решение за начина на ползването й.

Именно поради това била приложима хипотезата на ал. 2 на същия член, съгласно която "Ако не може да се образува мнозинство (...), районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно назначава управител на вещта". През 1978 г. по съдебен ред, по гр.д. № 534/1978 г. на Старозагорски районен съд било извършено разпределение на ползването, което известно време удовлетворявало съсобствениците и първоначално дворното място се ползвало по този начин. През периода от 1980 г. до 2020 г. в имота страните построили допълнителни постройки и премахнали други такива, които съществували при първоначалното разпределение на ползването. При първоначалното разпределение през 1978 г. в имота имало само две основни постройки - двете двуетажни къщи - западен и източен близнак, две външни тоалетни, обслужващи къщите и два навеса - по един към всяка част на двете къщи.

По-късно двете страни премахнали външните тоалетни, ищците построили постройки № 3 и 4 от приложената Скица на поземлен имот, ответниците премахнали своя навес. От 2021 г. и след множеството строителни работи, извършени в имота, първоначалното разпределение на ползването ставало неудачно и създавало редица препятствия за ползването на имота.

Ответниците - лично и чрез сина им, който живеел в имота заедно със семейството си, започвали да ползват дворното място като постепенно завземали по-голямата част от двора, с което на практика възпрепятствали ползването от страна на ищците. На пътеката за общо ползване, от северната страна, която водела до дъното на имота, ответниците държали постоянно паркирани автомобилите си, които пречели на преминаването по тази пътека. С оглед така създадените пречки ищците дори не желаели да ползват тази част от имота, тъй като това създавало неудобство за всички и било повод за междусъседски конфликти. Също така ответниците навлизали и в частите, разпределени за ползване от ищците, от южната страна на имота, като там разполагали метални конструкции, на които изграждали асма и ползвали пътеката на ищците, която била разпределена само за тяхно ползване. Ответниците без съгласието на ищците премахнали и декоративната ограда от мрежа, направена от К. К., 2 която очертавала границите на разпределеното ползване. Това направили с цел да могат още по-лесно да навлизат в частите на ищците, без те да са дали съгласие за това. От 2021 г. до сега отношенията между съсобствениците във връзка с ползването на имота били силно обтегнати и на практика извършеното през 1978 г. разпределение било неприложимо и не се спазвало от страна на ответниците, които освен че завзели цялото лице на имота, малко по малко навлизали и в частите на ищците. Ищците смятат, че е възможен по-удачен за двете страни вариант за разпределение на ползването, при който между страните да няма общи части за ползване и всеки да ползва своята част от двора съобразно притежваните от него идеални части, без да пречи на другите съсобственици да ползват своята част. Освен това общата застроена площ в имота се променила, което налагало ново разпределение на свободните части от двора. Считат, че не било законосъобразно и правилно ответниците да разполагат метални конструкции в частите, определени за ползване от ищците, така както били изградили чардаци от всички страни на имота и затъмнили светлите части от къщата на ищците. Тези метални конструкции следвало да бъдат премахнати от ответниците, тъй като били изградени без общо решение на съсобствениците, нито при формиране на мнозинство. Ищците молят съда, да постанови решение, с което да преразпредели при равни квоти между страните по делото ДВОРНО МЯСТО с площ от 531 кв.м. по документи за собственост, а съгласно скица на имота с площ от 516 кв.м., находящо се в гр. Стара Загора, кв. ..., .... Съгласно скица на имота същото представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

Стара Загора, одобрени със Заповед № РД-18-73 от 19.11.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ 516 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване до (10 м.). Предишен идентификатор на имота няма.

Номер по предходен план е 192, квартал 477, парцел XX. Съседи, съгласно скица:

***, ***, ***, *** като изключи от преразпределението площите на находящите се в имота сгради, а именно: 1. Сграда с идентификатор № *** със застроена площ от 69 кв.м., представляваща Жилищна сграда - еднофамилна, която е собственост на Р. А. П. и съпруга й П. Г. П.; 2. Сграда с идентификатор № *** със застроена площ от 83 кв.м., представляваща Жилищна сграда - еднофамилна, която е собственост на К. Г. К. и съпругата му М. Ж. К.; 3. Сграда с идентификатор № *** със застроена площ от 39 кв.м., представляваща Постройка на допълващо застрояване, която е собственост на К. Г. К. и съпругата му М. Ж.

К.; 4. Сграда с идентификатор № *** със застроена площ от 18 кв.м., представляваща Постройка на допълващо застрояване, която е собственост на К. Г. К. и съпругата му М. Ж. К.. Молят съда да присъди направените от страните разноски, прилагайки принципа, че това дело има характер на спорна съдебна администрация, при което разноските са за страните, така както са ги направили, а разноските за експертизи и държавни такси да разпредели между страните съобразно притежаваните от тях идеални части, а именно по 1/2.

Ответниците Р. А. П. и П. Г. П. вземат становище за неоснователност на исковата молба. С решение по гр. д. № 534/1978г. по описа на Районен съд - Стара Загора съдът 3 разпределил между съсобствениците реалното ползване на общия имот, предмет на настоящия спор. От 1978 г. до сега страните се съобразявали с извършеното разпределение и ползвали общия имот съгласно него. Не настъпили съществени обстоятелства, свързани с предназначението и състоянието на съсобствената вещ, които да правят действащото реално разпределение от 1978 г., несъответстващо на настоящото фактическо положение /намаляване или увеличаване на площта на съсобствения имот в резултат на регулационни изменения /или с обема на правата на всички съсобственици/ придобиване на право на собственост по давност върху идеална част от трето лице, възстановяване на запазена част от трето лице по реда на чл.30 ЗН, разпоредителни сделки между съсобствениците, вследствие на които се намалява квотата на един съсобственик за сметка на друг и др./. Не били налице основания за преуреждане на действащото реално разпределение на ползването на общия имот, поради което исковата претенция се явявала неоснователна и необоснована и следвало да бъде оставена без уважение. Квотите в притежаваната съсобственост не били променени - и през 1978 година, и през 2023 година всяка от страните притежавала по 1/2 ид.ч. от поземления имот; и през 1978 година и през 2023 година всяка от страните била собственик на индивидуално определена жилищна сграда, като застроената площ на жилищната сграда на ищците била 83 кв.м., а на ответниците - 69 кв.м.; площта и конфигурацията на поземления имот не била една и съща през 1978 година и през 2023 година-през 1978 година съгласно скицата тя била 526 кв.м., а през 2023 година съгласно скицата на поземления имот била 516 кв.м., но квотите на страните не били променени - по 1/2 ид.ч.; в периода от 1978 година до настоящия момент ищците построили две допълнителни сгради в имота-едната с площ от 39 кв.м., а другата-с площ от 18 кв.м., а ответниците премахнали допълнителната си постройка от 5 кв.м. и както ищците, така и ответниците премахнали външните тоалетни, тъй като нуждата от тях отпаднала. И до настоящия момент ищците не били премахнали своите навеси, разположени от северната част на сградата, които били загрозяващи както жилищната сграда, така и самото дворно място и били с площ от около 24 кв. м. Съгласно правата си на собственост в дворното място всяка от страните следвало да ползва 258 кв. м. ид. ч./516 кв. м/; ищците ползвали 83 кв.м.-застроената площ под жилищната сграда; 39 кв. м. застроена площ под постройка допълващо застрояване; 18 кв. м. застроена площ под постройка допълващо застрояване и 24 кв. м. застроена площ под навесите от северната страна на сградата-общо ползват 164 кв. м. застроена площ; ответниците ползвали 69 кв.м. застроена площ под жилищната сграда и 12 кв.м. навес в северозападната част на дворното място- общо 81 кв.м. Недопустимо и неоснователно било искането на ищците свободната площ, останала незастроена, да бъде разпределяна поравно между страните, защото ищците вече не ги удовлетворявало първоначалното разпределение на ползване. Оспорват твърдението, че разпределението на ползването по гр.д. №534/1978 год. по описа на PC Стара Загора станало неудачно напротив, то съответствало както на правата на страните, така и на законовите изисквания, а именно: всяка от страните имала достъп до жилищната си постройка и до допълнителните постройки; оспорват твърдението, че ответниците пречели на ищците да си ползват имота, понеже спирали автомобилите си в дворното място - паркирането на автомобилите на 4 ищците не нарушавало с нищо правата на ищците, защото не нарушавало пътеката, която им била отредена за ползване от север на дворното място; оспорват твърдението на ищците, че асмите на ответниците им пречели на светлината - напротив, асмите на ответниците били само и единствено пред прозореца на ответниците, а пред прозореца на ищците били техните собствени асми, които били там и при разпределението на ползването през 1978 година; оспорват твърдението, че ответниците били изградили асмите си в частта от дворното място, отредено за ползване от ищците-напротив, ответниците изградили асмите си само в частта от терена, която те ползвали, а подпорният метален дирек бил поставен в дворното място на съседката с нейно знание и съгласие и която го използвала също като опора за собствените си асми, но това били отношения с трето лице и не касаели правния спор. Оспорват изцяло твърдението, че ответниците премахнали декоративна ограда от мрежа, направена от К., поставена за очертаване на границите на разпределеното ползване мрежата била премахната от самия К. поради амортизирането й, а поставената от ответниците мрежа на същото място била използвана от внуците на К. да се катерят по нея и вследствие на това също била амортизирана, поради което била премахната. Оспорват твърдението на ищците, че ответниците разположили метални конструкции в частите, определени за ползване от ищците, и че изградили чардаци от всички страни на имота и така затъмнили светлите части от къщата на семейство К.и. Оспорват искането на ищците за премахване на тези метални конструкции, тъй като те били изградени само в частта от дворното място, отредена за ползване от ответниците и не пречели и не нарушавали правата на ищците. Тезата на ищците, че тях не ги удовлетворявало извършеното разпределение на ползване поради това, че самите те построили допълнителни постройки и не желаели да премахнат грозящите постройки северно от жилищната си сграда, била неоснователна и незаконосъобразна, а исканото ново разпределение на ползване било неоснователно и незаконосъобразно и следвало да се отхвърли. При сегашното разпределение на ползване ищците и ответниците имали достъп до жилищните си сгради и до второстепенните постройки, недопустимо било при наличие на застроена площ от 164 кв. м. ищците да настояват да имат свободна площ за ползване толкова, колкото и ответницте, които имали застроена площ 69 кв.м. Очевидно било, че няма как в оставащата свободна площ двете страни да имат по равно квадратни метри за ползване, защото правата им на собственост върху поземления имот не се били променили и това, че ищците са предпочели да строят нови и нови постройки не можело да ги постави в по-изгодна позиция, отколкото били правата им на собственост. От своя страна ответниците не били строили допълващи постройки, премахнали свои постройки и предпочели да ползват имота си в по-голямата му част като незастроен. Ищците притежавали 258 кв.м. ид.ч. от дворното място, толкова, колкото и ответниците. Ищците притежават 194 кв.м. ид.ч. застроена площ, което означавало, че следвало да ползват 94 кв.м. ид. ч. незастроена площ; ответниците имали 81 кв.м. застроена площ, което означавало, че следвало да ползват 177 кв.м. ид.ч. незастроена площ. Считат иска за неоснователен, защото нямало как ищците и ответниците да ползват еднаква площ от незастроеното дворно място, като сега ищците ползвали повече, отколкото били правата им. Ответниците молят съда да отхвърли иска и да им присъди направените по 5 делото разноски.