Решение № 154 от 08.01.2020, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ …. гр. София,……………2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА и секретар М.Симеонова, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 9373 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е от М.К.М. против П.НА Р.Б.иск с правно основание чл. 225, ал.1 от ЗСВ. Ищецът твърди, че през периода 01.09.1987г. до 01.11.2019г. последователно работил като „следовател“, „старши следовател“, „главен следовател“, „ръководител на следствена служба“, „заместник директор и директор на следствена служба“ при ОУ на МВР – София. На 01.11.1999г. бил преназначен на длъжност “прокурор“ във ВКП.

С решение на ВСС по протокол № 42 от 23.07.2015г. бил освободен от длъжност “прокурор“ във ВКП, на основание чл.165, ал.1, т.1 от ЗСВ, считано от 02.09.2015г. Въз основа на това решение на ВСС главният прокурор издал заповед № РД-08-630/27.08.2015г. за прекратяване на правоотношението за заемане на длъжността “прокурор“ в отдел 06 „Административен“ при ВКП. Тъй като стажът на ищеца на длъжност „следовател“ и „прокурор“ бил повече от 20 години, съгласно чл.225, ал.1 от ЗСВ за него се породило право да получи еднократно обезщетение в размер на 20 месечни брутни възнаграждения. Вместо това му било изплатено обезщетение в размер на 8 месечни брутни възнаграждения, тъй като от дължимото обезщетение били приспаднати обезщетения, които получил на основание чл.68, ал.1 от ЗМВР/отм/ в размер общо на 12 месечни възнаграждения. Получените обезщетения по реда на чл.68, ал.1 от ЗМВР/отм/ неправилно били приспаднати от обезщетението по чл.225, ал.1 от ЗСВ, тъй като двете обезщетения били различни – обезщетението по чл.68, ал.1 от ЗМВР/отм/ се дължало за девоенизирането на ищеца и напускане на органите на МВР. При изплащане на първото обезщетение през 1995 г. в Закона за съдебната власт от 1994 г. изобщо не се предвиждало заплащане на обезщетение за следователите при освобождаването им от длъжност, а при изплащане на обезщетението от 1999 г. действала редакцията на чл.139г. от ЗСВ/отм/, която предвиждала при прекратяване, поради пенсиониране, на правоотношение със следовател, който е работил през последните 10 години в системата на съдебната власт, да получи обезщетение за двадесет месеца, но през 1999 г. ищецът бил преназначен на длъжност “прокурор“, а не бил пенсиониран, поради което нямало основание предходните обезщетения да бъдат приспаднати от обезщетението по чл. 225, ал.1 от ЗСВ. Моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение по чл.225, ал.1 от ЗСВ в размер на 59 884.80лв., представляващо 12 брутни месечни възнаграждения, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Ответникът оспорва иска, поради следните съображения: поддържа становището, че в конкретния случай приложение следва да намери чл.225, ал.4 от ЗСВ, като от обезщетението по чл.225, ал.1 от ЗСВ се приспадне полученото от ищеца обезщетение при предходно освобождаване от длъжност “следовател“, независимо от това, дали това обезщетение е получено на основание ЗСВ, тъй като с приемането на Конституцията на Република България от 1991 г. следователите са част от съдебната система, независимо от структурното звено, в което са осъществявали тази длъжност; позовава се на параграф 4, ал.2 от Предходните и заключителни разпоредби на ЗСВ от 1994г./отм/, съгласно който следователите и другите служители в Националната средствена служба са запазили досегашните си права относно категорията на труд, както и размера и реда за получаване на обезщетения при прекратяване на трудовия договор; счита, че тази разпоредба е имала практическо приложение до 2007 г., когато е бил отменен тогава действащия ЗМВР и е бил приет нов ЗМВР. Твърди, че при действието на параграф 4, ал.2 от ЗСВ/отм/, на следователите е изплащано обезщетение при освобождаване от длъжност, на основание ЗМВР, а не на основание чл.139 г. от ЗСВ от 1994г./отм/.

Поддържа становището, че както отменения, така и сега действащия ЗСВ, предвиждали максимален размер на гратификационно възнаграждение, който не можел да надхвърли 20 брутни месечни възнаграждения към момента на възникване на правото на обезщетение. Твърди, че предходните обезщетения са изплатени на ищеца, поради предходни освобождавания от длъжност. Моли съда да отхвърли иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното: По предявения иск с правно основание чл.225, ал.1 от ЗСВ: За да бъде уважен този иск, трябва да е установен следният ФС: 1/ищецът да има стаж на длъжност „съдия“, прокурор“ или „следовател“ от 20 години; 2/да е установен размерът на дължимото обезщетение, като в тази насока следва да са ангажирани доказателства за последното брутно месечно възнаграждение на ищеца.

Страните не спорят, че ищецът има стаж през периода 01.09.1987г. – 02.09.2015г., за който се дължи обезщетение по чл.225, ал.1 от ЗСВ. През периода 01.09.1987г. до 01.11.1999 г. последователно е заемал длъжност “следовател“, „старши следовател“, „главен следовател“, „ръководител на следствена служба“, „заместник директор на Окръжна следствена служба“ и „директор на Окръжна следствена служба“, а през периода 01.11.1999г. до 02.09.2015г. е заемал длъжност „прокурор“ във ВКП, което се потвърждава и от представените по делото писмени доказателства - извлечение от ведомост от 1999 г., удостоверение от 29.07.2015г. от Окръжна прокуратура – София, извлечение от протокол № 32/06.10.1999г. и № 42/23.07.2015г. на ВСС.

Страните не спорят, че целият стаж на ищеца на длъжност “прокурор“, както и стажът на длъжност “следовател“ следва да се отчита при определяне на обезщетението по чл.225, ал.1 от ЗСВ, независимо от това дали стажът като следовател е положен в системата на МВР или на съдебната власт.

Страните не спорят, че последното БТВ на ищеца към датата на освобождаване от длъжност „прокурор“ във ВКП е 4990.40 лв.

Съгласно чл. 225, ал.1 от ЗСВ, при освобождаване от длъжност съдия, прокурор или следовател с повече от 10 години стаж на такава длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в органите на съдебната власт, но не повече от 20. Съгласно чл.225, ал.4 от ЗСВ, при последващо освобождаване от длъжност от дължимото обезщетение по ал.1 се приспада обезщетението, получено при предишното освобождаване. За периода 01.09.1987г.

– 02.09.2015г. ищецът има прослужен стаж на длъжност „следовател“ и „прокурор“ общо над 20 години. Страните не спорят, че на ищеца е изплатено обезщетение от осем брутни месечни възнаграждения за осем прослужени години, а не за двадесет години, тъй като от дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 от ЗСВ са приспаднати получени от него предходни обезщетения през 1995 г. и през 1999 г.

Спорен въпрос е дали предходните обезщетения следва да бъдат приспаднати от обезщетението по чл.225, ал.1 от ЗСВ.

Ищецът поддържа становището, че получените от него през 1995 г. и 1999 г. обезщетения имат различен характер, изплатени са на основание чл.68, ал1 от ЗМВР/отм/ за девоенизирането му/освобождаване от кадрова военна служба/ и напускане органите на МВР и по своя правен характер са неотносими към обезщетението по чл.225, ал.1 от ЗСВ. Ответникът поддържа становището, че двете обезщетения следва да бъдат приспаднати, като се позовава на параграф 4, ал.2 от ПЗР на ЗСВ от 1994 г./отм/, както и на чл. 225, ал.1 от ЗСВ, който предвижда максимален размер на гратификацоинно плащане за магистрат от 20 брутни месечни възнаграждения, което не може да бъде надхвърлено.

Съдът приема, че предходните обезщетения, получени от ищеца, правилно са приспаднати от обезщетението по чл.225, ал.1 от ЗСВ, поради следните съоблажения: По отношение на първото обезщетение, получено през 1995 г.: Видно от декларация от 17.02.1995 г. ищецът, който по това време е заемал длъжността “следователв ОСС“, е получил по ведомост № 812/17.02.1995 г. обезщетение в размер на 33 800 лв. – „две месечни заплати“.

В декларацията е посочил, че преди 17.02.1995г. не е получил обезщетение за прослужено време, полагащо се по силата на чл.68, ал.1 от ЗМВР или на друго основание.

Съгласно чл.68, ал.1 от ЗМВР от 1991 г./отм/, в редакцията, която е в сила към датата на получаване на обезщетението, при уволнение по чл. 66, ал. 1 т.

1 - 5 се изплаща еднократно парично обезщетение, съобразно прослуженото време. Размерът на обезщетението се определя от Министерския съвет. Съгласно чл.66, ал.1, т.5 от ЗМВР от 1991 г./отм./, офицерите и сержантите могат да бъдат уволнени при съкращаване на щата.

Видно от заповед МЗ №

33/09.01.1995г. на Министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл.66, ал.1, т.5 от ЗМВР, параграф 4 и параграф 5 от ПЗР на ЗСВ и разпореждане на Министерски съвет № 72/13.09.1994г., от

МВР е уволнен офицерския и сержантския състав от следователи и помощник следователи, считано от 01.02.1995 г., поради обособяване на НСС като самостоятелно юридическо лице в съдебната власт и съкращаване на щата. В т.2 от заповедта е посочено, че на уволнения състав от следователи и помощник-следователи следва да се изплати еднократно парично обезщетение, съобразно прослуженото време в МВР, от целеви средства, отпуснати от Министерство на финансиите.

От удостоверение от 29.07.2015г. на Окръжна прокуратура София/л.14/ се установява, че ищецът след уволнението му със заповед МЗ № 33/09.01.1995г. на Министъра на вътрешните работи е продължил да работи като следовател в Окръжна следствена служба до 31.10.1999 г.

Съгласно параграф 4 от

ПЗР на ЗСВ от 1994 г./отм/, следователите и другите служители в Националната следствена служба запазват досегашните си права относно категорията на труд, паричните добавки за прослужени години и звания, добиване право на пенсия, както и размера и реда за получаване на обезщетенията при прекратяване на трудовия договор. Съгласно чл.1, ал.1 от Постановление № 59 от 13 март 1995г. за определяне размера на обезщетенията при прекратяване на служебните правоотношения на следователите и помощник – следователите от Националната следствена служба /обн. ДВ. бр.26 от 21 Март 1995г./, при освобождаване на следователите и помощник-следователите по чл. 66, ал. 1, т. 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи или на основанията по чл. 131, ал. 1, т. 1, 2, 4, 5, 7 и 8 от Закона за съдебната власт се изплаща еднократно парично обезщетение съобразно прослуженото време на тези длъжности или като офицери и сержанти от Министерството на вътрешните работи, както следва: от 3 до 5 години - 1 месечна заплата; над 5 до 10 години - 2 месечни заплати; над 10 до 15 години - 4 месечни заплати; над 15 до 20 години - 8 месечни заплати; над 20 години - 12 месечни заплати. Съгласно чл.1, ал.2 от същото постановление, за прослужено време по ал. 1 на следователите се признава и трудовият стаж, придобит на длъжностите, посочени в чл. 127, ал. 5 от Закона за съдебната власт, като 5 години се зачитат за 3 години или в същото съотношение. Съгласно чл.1, ал.3, за прослужено време по ал. 1 се зачита и трудовият стаж, придобит на други длъжности, включително и времето на редовната военна служба след превръщането му, като 5 години се зачитат за 3 години или в същото съотношение, при условие че лицето има най-малко 10 прослужени години в Националната следствена служба или като офицер или сержант в Министерството на вътрешните работи. Месечната заплата по ал. 1 се определя от последната месечна основна заплата за длъжност, за звание и паричната добавка за прослужени години./чл.1, ал.4/. Според чл.1, ал.5 от постановлението, когато е получено обезщетение по ал. 1 и впоследствие отново е придобито право на обезщетение, се изплаща разликата в броя на месечните заплати. В чл.2 от постановлението е посочено, че средствата за обезщетенията по чл. 1 на следователите и помощник-следователите се осигуряват от бюджета на Националната следствена служба и се изплащат въз основа на заповед на директора. В параграф 1 от Заключителните разопредби на постановлението е посочено, че то е издадено на основание чл. 105, ал. 2 от Конституцията на Република България, чл. 68 от Закона за Министерството на вътрешните работи и § 4 и 5 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за съдебната власт. Постановлението влиза в сила от датата на уволнението на следователите и помощник-следователите при отделянето на Националната следствена служба от Министерството на вътрешните работи. Представена е заповед № 273/14.02.1995г. на Директора на НСС, издадена на основание чл.63 и чл.68, ал.1 от ЗМВР, ПМС № 31/1994г., протоколно решение на МС № 89/10.11.1994г., чл.127, ал.3 и параграф 4 от ПЗР на ЗСВ и МЗ № 31/09.01.1995г., с която е разпоредено за периода от 13.02.1995г. до 31.03.1995г. на девоенизирания следователски и помощник – следователски състав на НСС да се изплатят максимум до 8 заплати, изчислени от последната месечна основна заплата за длъжност, звание и парични добавки за прослужени години, съобразно прослужения стаж, като за прослужени години от 5 до 10 – дължимото обезщетение е определено в размер на 2 месечни заплати.