Решение № 313 от 17.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. София, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело № 20251001000708 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 260004 от 17.01.2025 г., постановено по т. д. № 1415/2020 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-22 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от „Веди интернешънъл“ ООД, ЕИК 121472635 срещу Х. Т. Х., ЕГН **********, В. А. Г., ЕГН ********** и Т. Б. Т., ЕГН ********** субективно съединени искове с правно основание чл.

627 ТЗ за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 32 040 лв., част от вземане в общ размер на 64 080 лв., представляваща обезщетение за вреди, причинени на ищеца от неизпълнение на задължението на ответниците, в качеството им на управители на „ЗММ Металик Пазарджик“ ООД, за заявяване по чл. 626, ал. 1 ТЗ, както и акцесорните искове по чл. 86 ЗЗД за сумата от 9 754,40 лв.- законна лихва върху главницата от 32 040 лв. за периода от 25.07.2017 г. до 24.07.2020 г. С оглед изхода на спора съдът е определил и разноски в полза на ответниците в размер на по 1040 лв., включващи 1000 лв. адвокатско възнаграждение и по 40 лв. разноски за държавна такса.

С определение № 261076 от 04.07.2025 г., постановено по същото дело, съдът е оставил без уважение молба с вх. № 265507/01.04.2025 г.( молба с вх. № 265510/01.04.2025 г. е идентична), подадена от „Веди интернешънъл“ ООД за изменение на решението в частта за разноските, с която дружеството е поискало от съда да не присъжда разноски в полза на ответниците, тъй като по делото липсват доказателства за тяхното реализиране.

Недоволен от решението е останал ищецът „Веди интернешънъл“ ООД, който в законоустановения срок е подал настоящата въззивна жалба. Със същата твърди, че решението е неправилно, тъй като съдът необосновано е приел, че искът му срещу ответниците Х. Т. Х., ЕГН ********** и Т. Б. Т., ЕГН ********** е неоснователен, тъй като същите не са имали качеството на управители на дружеството „ЗММ Металик Пазарджик“ ООД към датата на неплатежоспособността и в срока по чл. 626, ал.1 ТЗ. Намира, че и тези ответници носят отговорност за това, че не са сезирали съда за наличие на основание за откриване на производство по несъстоятелност на управляваното от тях дружество, 1 независимо че са заели длъжността след изтичане на срока по чл. 626, ал. 1 ТЗ. Поддържа, че предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност не се погасяват с изтичането на посочения срок, а при продължаващо тяхно наличие задължението за сезиране на съда тежи и върху лицата, които впоследствие са придобили качеството на управители. На следващо място намира решението за неправилно и в частта, с която е прието, че искът е неоснователен и по отношение на ответника В. А. Г., ЕГН **********.

Твърди, че съдът неправилно е преценил установените по делото обстоятелства, като необосновано е приел, че не е налице пряка причинно-следствена връзка между неподаването от страна на този управител на молба по чл. 626, ал. 1 ТЗ и настъпилата за ищеца вреда. В тази връзка сочи, че към 31.12.2015 г. дружеството е разполагало с имущество, което е могло да послужи за удовлетворяване на неговото вземане. Именно поради бездействието на управителя обаче производство по несъстоятелност не е било открито своевременно, поради което не са били предприети необходимите мерки за запазване и охраняване на масата на несъстоятелността. В резултат на това към момента, в който производството е било образувано по молба на друг кредитор, имущественото състояние на дружеството вече е било в такава степен влошено, че не е позволявало покриване дори на разноските по производството. Това е обусловило прекратяването му по реда на чл. 632, ал. 5 във вр. с ал. 4 ТЗ и последващото заличаване на дружеството, вследствие на което вземането на ищеца е останало окончателно неудовлетворено.

Поддържа още, че при своевременно откриване на производство по несъстоятелност дейността на дружеството би могла да продължи под надзора на синдик, което евентуално би позволило довършване на възложената поръчка и съответно би предотвратило настъпването на твърдяната вреда. Алтернативно сочи, че при своевременно заявяване на неплатежоспособността ищецът би узнал за действителното финансово състояние на дружеството и би могъл да развали договора непосредствено след настъпване на падежа на задължението, като предприеме действия за удовлетворяване от наличното имущество, вместо да изчаква до 07.06.2016 г.

С оглед изложеното иска от настоящия съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените от него искове спрямо всички ответници.

В законоустановения срок са подадени отговори на въззивната жалба от страна на ответниците Х. Т. Х., ЕГН **********, В. А. Г., ЕГН ********** и Т. Б. Т., ЕГН **********, с които се обосновават становища за нейната неоснователност и се иска от съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

„Веди интернешънъл“ ООД е подало и жалба по реда на чл. 248, ал.3 ГПК с вх. № 271895/30.07.2025 г. и идентична на нея с вх. № 271896/30.07.2025 г. на регистратурата на СГС срещу определение № 261076 от 04.07.2025 г., постановено по т. д. № 1415/2020 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-22 състав. Със същата поддържа, че съдът неправилно е приел за доказани по основание и размер разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени в полза на ответниците. Твърди, че представеният договор за правна защита и съдействие е изготвен на обикновен бял лист, а не върху формуляр от кочан, поради което не удостоверява реалното извършване на претендираните разноски.

Оспорва и присъждането на деловодни разноски в полза на ответниците, като поддържа, че съдът не е следвало да приема, че направеният разход е извършен в тяхна полза, доколкото плащането произхожда от трето лице.

В законоустановения срок насрещната страна по жалбата по чл. 248, ал.3 ГПК е подала отговор, с който е обосновала становище за нейната неоснователност.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от 2 посоченото в жалбата, освен когато следи за приложението на императивни материалноправни норми.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по отношение на доводите за неговата неправилност, намира следното:

Страните не спорят, а това се установява и от представените писмени доказателства, че на 05.10.2015 г., въз основа на трайни търговски отношения, „Веди интернешънъл“ ООД е направило поръчка до „ЗММ Металик Пазарджик“ ООД, с която е възложило на последното да изработи и достави в срок до 18.12.2015 г. четири броя радиални бормашини, модел РС32-800, при единична цена 26 700 лв. без ДДС. Уговорено е плащането да се извърши на два етапа - 50 % от цената авансово при поръчката и останалите 50 % преди експедицията на стоката.

Няма спор, а се установява и от доказателствата по делото, че на 06.10.2015 г. е извършено авансово плащане по направената поръчка в размер на 64 080 лв. с ДДС. За това обстоятелство по делото са представени платежно нареждане за безкасово плащане по проформа фактура от 05.10.2015 г., както и издадената от „ЗММ Металик Пазарджик“ ООД фактура № 0100000841/09.10.2015 г.

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено, се установява, че фактура № 0100000841/09.10.2015 г. е надлежно осчетоводена в счетоводството на „Веди интернешънъл“ ООД, включена е в дневниците му за покупки за м. октомври 2015 г. и по нея е ползван данъчен кредит в размер на 10 680 лв. Ползваният данъчен кредит е осчетоводен от ищеца и с него е намалено вземането от „ЗММ Металик Пазарджик“ ООД.

Страните не спорят, а се установява и от представените писмени доказателства, че „ЗММ Металик Пазарджик“ ООД не е изпълнило задължението си да изработи и достави договорените бормашини в срок до 18.12.2015 г. Предвид наличното неизпълнение „Веди интернешънъл“ ООД е развалило договора с нотариална покана, считано от връчването, което е реализирано на 07.06.2016 г. Със същата „ЗММ Металик Пазарджик“ ООД е поканено в тридневен срок да върне на възложителя сумата от 64 080 лв., преведена авансово за изработването и доставката на машините, за която е издадена данъчна фактура № 0100000841/09.10.2015 г.

В отговор „ЗММ Металик Пазарджик“ ООД е изпратило писмо от 09.06.2016 г., с което уведомява възложителя, че при изпълнение на поръчката са възникнали обстоятелства, поставящи дружеството в невъзможност да я завърши, доколкото в проведен от Националната агенция за приходите търг е продадена цялата недвижима собственост, заедно с машините, които били необходими за изпълнение на поръчката, а новият собственик на завода отказва да предостави под наем необходимите машини и площи за довършване на приетите поръчки. Със същото писмо е предложено на възложителя да приеме незавършеното производство по поръчката във вид на резервни части, като едновременно с това е уведомен, че на 18.04.2016 г. всички банкови сметки на дружеството са били блокирани, поради което същото не може да извършва разплащания към клиенти и доставчици.

От служебната справка в електронната партида на „ЗММ Металик Пазарджик“ ООД в ТРРЮЛНЦ при Агенция по вписванията се установява, че на 18.02.2011 г., като управители на дружеството са вписани О. В. Б., В. А. Г. и Е. Е. Ч., с право да представляват дружеството заедно и поотделно.

На 19.02.2015 г. О. В. Б. и Е. Е. Ч. са заличени като управители и В. А. Г. остава единствен вписан управител с право да представлява дружеството. На 19.02.2016 г. В. Г. е заличен като управител и на негово място като управител е вписан Т. Б. Т.. На 17.05.2016 г.

Т. е заличен като управител и на негово място като управител на дружеството е вписан Х. Т.

Х..

С решение № 389/29.09.2016 г. на Окръжен съд - Пловдив, постановено по т. д. № 312/2016 г., във връзка с подадена от кредитор молба по чл. 625 ТЗ, към която се е 3 присъединило и „Веди интернешънъл“ ООД, е открито производство по несъстоятелност на „ЗММ Металик Пазарджик“ ООД поради състояние на неплатежоспособност, с определена начална дата на неплатежоспособността 14.10.2015 г.

Решението е постановено по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ, като едновременно с откриване на производството по несъстоятелност длъжникът е обявен в несъстоятелност, дейността на предприятието му е прекратена и производството е спряно. Преди това, с определение от 14.09.2016 г., необходимите за развитието на производството начални разноски, подлежащи на предплащане от кредиторите, са определени в размер на 6 000 лв.

Срещу решението в частта, с която производството е спряно с последиците по чл. 632, ал. 1 ТЗ, са подадени въззивни жалби от първоначалния кредитор и от „Веди интернешънъл“ ООД, по които е образувано т. д. № 772/2016 г. по описа на Апелативен съд — Пловдив.

Производството по същото е приключило с решение № 14/19.01.2017 г., с което решението на Окръжен съд — Пловдив в обжалваната част е потвърдено. В решението, което има действие спрямо всички, е установено, че към 31.12.2015г. дружеството разполага с активи на стойност 480 000 лв., но задълженията му са в размер на 522 000 лв. Структурата на активите на „ЗММ Металик Пазарджик“ ООД се характеризира с липса на ДМА в баланса на дружеството, където последните са с много ниска стойност непревишаваща 2000 лв. и придобиват нулева стойност към 31.12.2015г. В балансовите стойности на краткотрайните материални активи на дружеството не фигурират наличности от суровини, материали и готова продукция, имащи характер на сравнително бързо ликвидни активи. По балансови данни е налице незавършено производство на стойност 392 000 лв. като същевременно драстично намаляват стойностите на вземанията от клиенти и доставчици, както и паричните средства в брой и по сметките на дружеството като към 31.12.2015г. по балансови данни дружеството разполага с парични средства в брой в размер на 18 000 лв. и 11 000 лв. по депозитни сметки, или общо 29 000 лв.