Решение № 125 от 04.05.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Сливен, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. Цв. С.

Членове:

М. Ян. Б. К.

С. Т. М. М. при участието на секретаря П. М. С. като разгледа докладваното от С. Т. М. М. Въззивно гражданско дело № 20262200500158 по описа за 2026 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №146/20.02.2026г. по гр.д.

№4026/2025г. на Сливенски районен съд, с което са изменени мерките относно упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на детето Д. Д. К. с ЕГН **********, определени с Решение №581/13.07.2023г. по гр.д. № 2302/2023г. на СлРС, като са постановени следните мерки: предоставено е упражняването на родителските права спрямо детето Д. Д. К. на бащата Д. Й. К., като е определено местоживеенето на детето при бащата и е определен режим на лични контакти на детето с майката; осъдена е майката Л. К. да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 155,05 евро, считано от влизане в сила на решението до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до изплащането й. С решението са присъдени разноски на ищеца в размер на 426,93 евро.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство – майката Л. К. и с нея се обжалва първоинстанционното решение 1 изцяло.

В жалбата си въззивницата Л. К. чрез пълномощника си адв. М. Д. посочва, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Посочва, че изменение на мерките относно упражняване на родителските права е допустимо единствено при наличие на настъпила след постановяване на предходния съдебен акт трайна съществена и обективно установена промяна на обстоятелствата. Такава не била установена и не била надлежно обоснована в мотивите на първоинстанционния акт. Не било установено твърдяната промяна да е довела до влошаване положението на детето. Посочва, че фактическото пребиваване на детето при единия родител само по себе си не представлявало съществена и трайна промяна по смисъла на чл. 59, ал.9 от СК, когато това не е довело до обективно влошаване интереса на детето или че е възникнала реална необходимост от ново разпределение на родителските функции.

Обратното води до заобикаляне стабилитета на влязъл в сила съдебен акт. На следващо място въззивницата твърди, че съдът е ценил едностранно събраните по делото доказателства, като е игнорирал тези относно фактите, че майката работи самостоятелно и има месечни доходи, разполага с подкрепата на родителите си, участва активно в образователния процес, осигурява ежедневна грижа, живее в близост до училището, разполага с наето жилище, проверено от социалните служби.

Съдът не изследвал и дали бащата има възможност за лично, ежедневно и непосредствено упражняване на родителските функции, кой ще взема детето от училище, кой ще осъществява ежедневен контрол върху подготовката на детето.

Следвало да се отчете местоживеенето на бащата и ежедневното пътуване до града, докато майката живеела в непосредствена близост до училището. При това изводът за по-висок родителски капацитет на бащата оставал необоснован. Родителският капацитет се измервал чрез реалната възможност за лично и ежедневно упражняване на грижа. Въззивницата твърди допуснато от районния съд процесуално нарушение във връзка с проведен разпит на свидетел чужд гражданин без осигурен преводач, което ограничило правото на защита и нарушило принципа на равнопоставеност на страните. На последно място във въззивната жалба са развити съображения за нарушение на принципа за най-добър интерес на детето, като съдът допуснал промяна в установената среда, без да установи по безспорен начин, че новото разпределение обективно подобрява положението на детето. Посочва, че при липса на доказана необходимост от промяна, всяко изменение на упражняването на родителските права носи риск от дестабилизиране на установената среда. С оглед изложеното, въззивницата моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск за изменение на мерките. Евентуално моли съда да измени решението в интерес на детето, при съобразяване с принципа на личната и ежедневна родителска грижа.

2

Претендира присъждане на направените по делото пред двете съдебни инстанции разноски. С въззивната жалба са направени доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК от насрещната страна – ищеца в първоинстационното производство Д. Й. К..

В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба, въззиваемият чрез пълномощника адв. Е. П. оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна. Посочва, че районният съд е обсъдил всички доказателства по делото всестранно, обективно и пълно и е направил обосновани правни изводи. Намира за необосновано твърдението на въззивницата за нарушаване принципа на равнопоставеност на страните. Изрично въззивницата и пълномощникът й се съгласили нейният свидетел – майка й, да бъде разпитана без преводач, като така всъщност бил защитен именно нейния интерес. Счита за правилен извода на съда, че е налице изменение на обстоятелствата и правилно били определени нови мерки относно упражняването на родителските права. Установеният до момента режим не се прилагал успешно от родителите. Родителите година след развода заживели отново заедно до м. август 2025г., а след това в продължение на три месеца за детето се грижел бащата. Майката през този период нямала жилище и взела детето едва през м. ноември 2025г. и след това не го предала доброволно на бащата.

Въззиваемият посочва, че при него условията са по-добри и детето е по- спокойно.

Майката често сменяла квартирите и не е осигурила добра битова и социална среда.

Освен това посочва, че се установило, че майката е конфликтна личност, не разполага с приятелска среда. Съдът съобразил нуждите на детето от извънкласни занимания, пълноценното общуване с приятели и социални контакти, както и възможността на бащата да създаде подходяща за развитието му социална среда. С оглед изложеното, въззиваемият моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение.

Претендира присъждане на направените по делото разноски. Във връзка с доказателствените искания на въззивницата, посочва, че оспорва твърдението, че бащата не искал да даде детето на майката. Възразява срещу всички направени доказателствени искания. Прави искане за допускане до разпит на един свидетел относно факта, че не било ограничено правото на майката да вземе детето.

По направените от страните доказателствени искания, въззивният състав се е произнесъл с определението си по чл. 267 от ГПК, като е уважил част от тях.

В с.з., въззивницата Л. К., редовно призована, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв. Д., който поддържа въззивната жалба и моли за уважаването й. Счита, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не е установено съществено изменение на обстоятелствата, при които е постановено първоначалното решение относно 3 родителските права. Моли съда да отмени атакуваното решение на СлРС и да постанови ново, с което да отхвърли исковите претенции. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. въззиваемият Д. Й. К., редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв. Е. П., която оспорва въззивната жалба. Посочва, че атакуваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, нестрадащо от изложените в жалбата пороци и моли същото да бъде потвърдено. Посочва, че сигурната среда за детето е при бащата. Той полагал по-адекватни и отговорни грижи за детето. Майката влизала в постоянни конфликти, често сменяла квартирите, нямало сигурност за постоянното пребиваване на детето в гр. Сливен. Претендира присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно.

Въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

Страните в първоинстанционното производство Л. К. и Д. Й. К. са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 10.11.2012 год. в гр. С, от който имат родено едно дете - Д. Д. К., род. на *******г.

Гражданският брак между страните е прекратен с развод по взаимно съгласие с Решение № 581 от 13.07.2023 г. по гр. д. № 2302/2023 г. по описа на СлРС, като е утвърдено постигнатото между съпрузите споразумение, според което упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на двамата родители, като всеки нечетен месец от годината детето следва да е при майката, а всеки четен месец - при бащата, с подробно разписани конкретни мерки.

През учебната 2024/2025 г. детето Д. е било ученик в III „a“ клас в СУ „П. Я.“ гр. С., а през учебната 2025/2026г е редовен ученик в .. клас.

Бащата Д. Й. К. работи в Общинско предприятие „Озеленяване и гробищни паркове“ към Община С. като средномесечното му трудово възнаграждение възлиза на 4

2410,08 лв.

Майката Л. К. е декларирала за 2024 г. доходи от трудови правоотношения в размер на 3383,00 лв., и доходи от друга стопанска дейност в размер на 6500,00 лв. В информационната система на НАП за Л. К. няма активен трудов договор след м.

02.2020 г. до настоящия момент.

Л. К. е представила Договор за възлагане с предмет „Изрисуване на картини“, както и Извлечение от банковата си сметка, видно от която получава парични средства като възнаграждение по договора, както и други финансови средства.

Л. К. е едноличен собственик на капитала на „ВАТТО-2020“ ЕООД и като такъв са й изплащани дивиденти.

Двамата родители са посещавали родителските срещи в училището. Майката е подала заявления за посещение на детето на групи по интереси към ЦПЛР - С. през учебната 2025-2026 г. Същата е ползвала отпуск по болест при боледуване на детето през м. февруари 2025г.

Л. К., считано от 15.10.2025 г., живее под наем в жилище на адрес гр. ******* с месечна наемна цена от 205 евро.

Видно от представената медицинска бележка от психиатър, Л. К. не се води на диспансерен учет.

Видно от приложеното гр. д. № 4006/2025 г. по описа на СлРС, въз основа на влязло в сила решение, е издадена Заповед за защита от 27.11.2025 г. в полза на Й. К.

Г., с която ответницата е задължена да се въздържа от извършването на психическо домашно насилие спрямо Й. К. Г. и й е наложена забрана да доближава на разстояние по-малко от 50 метра Й. К. Г., жилището му на адрес с.*******, както и местата му за социални контакти за срок до 04.02.2027 г.

От изисканата справка от ОДМВР - С. се установява, че срещу ответницата е имало две жалби от м. август 2023 г. за заплахи и непристойно държане на работното място, както и за притеснения в социалните мрежи.

В хода на производството са изготвени два социални доклада от ДСП - С., видно от които всеки от двамата родители е изразил желанието и готовността си да упражнява родителските права по отношение на малолетния Д.. Установено е, че социално-битовите условия, в които живее всеки от родителите, са добри и съобразени с нуждите и потребностите на детето. И двамата родители заявяват, че не биха създавали пречки детето да общува и с другия родител. В проведен с детето, по повод изготвяне на доклада, разговор, социалният работник описва споделеното от детето, че обича и двамата си родители, проявява емоционална привързаност и към двамата и иска те да са заедно. Детето е заявило предпочитание да живее с майка си.