Решение № 6154 от 20.07.2016, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№……… гр. София, 20.07.2016 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ

СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

СЪДИЯ:

ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА при секретаря П., като разгледа докладваното от съдията гр.д. №12597 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Г.В.В., с която е предявен срещу Н.Б.Б.А.З. иск с правно основание чл.284, ал.1, т.1, вр. ал.2 КЗ (отм.) за сумата от 200000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 25.09.2007 г. от К. Е. М. в Република Гърция при управление на тежкотоварен автомобил ЕКЕ-2459 и ремарке ****. При условията на евентуалност претендира сумата от ДЗИ – О.З. АД на основание чл.269, ал.4 КЗ (отм.) – в качеството му на представител на за уреждане на претенциите на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на собственика на тежкотоварен автомобил ЕКЕ-2459 и ремарке ****. Претендира законната лихва от деликта и разноските.

Ищецът твърди, че е пострадал при произшествие, осъществило се на 25.09.2007 г. на територията на Република Гърция по вина на лице, чиято гражданска отговорност е застрахована при гръцки застраховател, чиите български представител е отказал плащане на застрахователно обезщетение. Претендира обезщетение за неимуществени вреди.

Ответниците оспорват иска, твърдят, че произшествието е настъпило по вина на ищеца, за което последният е осъден с наказателна присъда в Република Гърция.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Установява се от писмените доказателства (Протоколи и скици, изготвени от гръцките разследващи органи) и автотехническата експертиза – основна и допълнителна, че на 25.09.2007 г. в Република Гърция на главен междуградски път М. – С. на кръстовището с пътя П. – Т. е настъпило пътно-транспортно произшествие при следния механизъм: по главния път М. – С. се е движил със скорост около 75 км/ч тежкотоварен автомобил Скания, управляван от К. Е. М., а по второстепенния път П. – Т. се е движил със скорост около 80 км/ч лек автомобил с водач – ищецът Г.В.В. и пътници А.С.Д. и Х.Н.К.. Ищецът, при наличие на знак „Стоп“, е навлязъл в кръстовището, с което е отнел предимството на тежкотоварния автомобил, в следствие на което е настъпил удар на предната част на тежкотоварния и дясната страна на лекия автомобил. Съгласно събраните гласни доказателства – разпита на свидетелите Д. и К. и заключението на вещото лице по допълнителната експертиза, най-вероятна причина за настъпване на произшествието са действията на ищеца, който дори и поради ограничена видимост и при спиране на стоп-линията да не е възприел приближаващият се тежкотоварен автомобил, е навлязъл в кръстовището без да се убеди, че може да премине безпрепятствено, а в последствие – при възприемане на товарния автомобил, вместо да предприеме аварийно спиране, е продължил пътя си, за което говори наличието на 14-метров спирачен път за тежкотоварния автомобил и никакъв за лекия (виж допълнителната експертиза). Съгласно заключението на вещото лице, ударът е бил непредотвратим за водача на тежкотоварния автомобил и предотвратим за ищеца, в случай че последният е навлязъл бавно в кръстовището.

Видно от съдебно решение

№349/2012 г. от 30.04.2012 г. на наказателния съд в М. – Х., ищецът е признат за виновен в това че на 25.09.2007 г. на процесното кръстовище при управление на автомобила си и поради неспазване на правилата за движение – нарушил забранителен знак „Стоп“, причинил телесни повреди на А. Д. и е осъден на лишаване от свобода за срок от 8 месеца. Това съдебно решение няма значението на присъда по смисъла на чл.300 ГПК, тъй като не е проведено производство по реда на чл.463 и сл. НПК за признаване и изпълнение на присъда на чуждестранен съд, а по силата на чл.4, ал.3 НПК влязлата в сила присъда, издадена от съд на друга държава и непризната по реда на българското законодателство, не подлежи на изпълнение от органите на Република България. Независимо от това не може да се игнорира обстоятелството, че чуждестранните правоохранителни органи (разследващ, прокуратура и съд) са достигнали до същия извод, до който достигна настоящия състав след анализа на събраните писмени и гласни доказателства и приетите експертизи, а именно – че произшествието се дължи на виновно поведение на ищеца, а не на водача на тежкотоварния автомобил.

При така установените факти съдът приема, че ищецът, в съответствие с доказателствената си тежест, не е установил настъпване на застрахователното събитие, представляващо деликт, извършен от лице, застраховано при член на международната система „Зелена карта“.

По изложените съображения съдът приема, че в полза на ищеца не е възникнало претендираното вземане за обезщетение за неимуществени вреди и предявените главен и евентуален иск са неоснователни и следва да се отхвърлят.

По разноските:

На ответниците следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение, депозит за вещи лица, такси и преводни възнаграждения – за сумата от 14595,20 лв. на главния ответник и за сумата от 4450 лв. на евентуалния ответник.

Поради което Софийският градски съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.В.В., ЕГН:**********, срещу Н.Б.Б.А.З., адрес: гр.*********, иск с правно основание чл.284, ал.1, т.1, вр. ал.2 КЗ (отм.) за сумата от 200000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 25.09.2007 г. от К. Е. М. в Република Гърция при управление на тежкотоварен автомобил ЕКЕ-2459 и ремарке **** и предявения при условията на евентуалност срещу ДЗИ – О.З. АД, ЕИК:*****, адрес: гр. ********, иск с правно основание чл.269, ал.4 КЗ (отм.) за сумата от 200000 лв., представляваща дължимо от ответника обезщетение за неимуществени вреди в качеството му на представител на за уреждане на претенциите на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на собственика на тежкотоварен автомобил ЕКЕ-2459 и ремарке ****.

ОСЪЖДА Г.В.В., ЕГН:**********, да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на Н.Б.Б.А.З., адрес: гр.*********, сумата от 14595,20 лв., представляваща съдебни разноски и на ДЗИ – О.З. АД, ЕИК:*****, адрес: гр. ********, сумата от 4450 лв., представляваща съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

СЪДИЯ: