Определение № 3256 от 21.11.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2853/2024
- Вид
- Определение № 3256
- Подписан
- 21.11.2024
- В сила
- 21.11.2024
- Състав
- Светлана Иванова Изева, Радостина Ангелова Стефанова, Светлана Ангелова Станева
Цитирани разпоредби
- чл.274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3256 гр. Пловдив, 21.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Светлана Ив. Изева
Членове:
Радостина Анг. С.ова
Светлана Анг. СТ.а като разгледа докладваното от Радостина Анг. С.ова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502853 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.417 ал.1 т.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК – 131134023, чрез юрк.Д.И., против Разпореждане № 25557/10.09.2024г., постановено от Районен съд – Пловдив, XII гр.с., по гр.д.№ 15159/2024г., с което е отхвърлено изцяло подаденото заявление от дружеството против С. А. Т., ЕГН – **********, за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с което се претендират вземания за главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението, за възнаградителна лихва и за обезщетение за забава върху главницата преди завеждане на делото. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се уважи подаденото заявление по чл.417 от ГПК.
Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.
Пред Районен съд – Пловдив от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е депозирано заявление по чл.417 от ГПК, ведно с приложено Извлечение от счетоводни книги, изд. на 15.08.2024г., относно размера на задължението на С. А. Т. по Договор за потребителски кредит № 7053360911/26.10.2022г.
1
Районният съд, за да отхвърли заявлението изцяло, излага основни съображения, че заемът по сключения договор е необезпечен и възнаградителната лихва е в размер на 47,63%, което е повече от трикратния размер на законната лихва за забава към момента на сключване на договора, а именно – 31,47% и съществува вероятност договорната лихва да е нищожна.
Размерът на възнаградителната лихва е почти колкото размера на отпуснатата сума, която потребителят реално получава, въпреки че посоченият в договора годишен лихвен процент по кредита е в размер на 47,63%. Посочва се, че като се има предвид, че се касае за банка, чието имущество не се финансира само от възнаградителни лихва, а и от публично влогонабиране, а така също - срока на договора, затова този размер на възнаградителната лихва накърнява добрите нрави и води до нищожност на клаузата.
Наложен е изводът, че възнаградителната лихва е основна престация по договора за кредит и без нея същият не би се сключил от страните. Затова, нищожността на клаузата за възнаградителна лихва влече нищожност и на целия договор и исканията на заявителя са в нарушение на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.
Районният съд е аргументирал, че не е могло да се присъди чистата стойност на кредита на две основания – първо, защото договорът е нищожен на осн. чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, а не на основание чл. 22 от ЗПК и затова разпоредбата на чл. 23 от ЗПК не намира приложение. На следващо място, в извлечението от счетоводните книги липсвала информация за остатъчния размер на чистата стойност на кредита, доколкото плащанията са били прихващани и по другите задължения по договора, а вземането следва да бъде удостоверено в документа по чл. 417 от ГПК, а не да се извежда по друг начин и на друго основание.
С частната жалба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД са направени възражения, че са несъстоятелни и противоречащи на закона доводите на заповедния съд, с които е твърдял противоречие с добрите нрави на договорната лихва, отхвърлил е заявлението в цялост, а не е присъдил дори главницата по Договора, което е в нарушение на чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК. Въвежда оплакване, за неправилен извод на заповедния съд, според който уговорката за договорна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Дружеството счита, че изводът не е съобразен с актуалните разпоредби на ЗПК и по-точно 2 установения в него максимален размер на ГПР, която уредба се явява специална по отношение на разглежданата материя.
Окръжен съд – Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че частната жалба е неоснователна. Видно е от съдържанието на приложения Договор за потребителски кредит № 7053360911/26.10.2022г., че са били уговорени размер на кредита на стойност 2600 лв., лихвен процент 47,63% и ГПР в размер на 48,53 %. В тази връзка, като се вземе предвид, че основният лихвен процент в момента на сключване на договора за потребителски кредит е в размер на 0,49% към 01.10.2022 г., законната лихва за забава към момента на сключване на договора е в размер на 10,49%. Тъй като заемът е необезпечен, в такъв случай уговорената възнаградителна лихва в размер на 47,63% е по-висок от трикратния размер от 31,47%. Ето защо, правилен е изводът на Районния съд за обоснована вероятност процесната клауза да е нищожна и тъй като без тази уговорката за възнаградителна лихва договорът за кредит не би се сключил, то и целият договор е нищожен, на осн. чл.26 ал.4 от ЗЗД.
Следва да се остави без уважение възражението на жалбоподателя, че в случая, Районният съд е могъл да присъди поне чистата стойност на главницата по договора. Това не би могло да стане, защото от договора по делото е видно, че е подписан за размер на кредита 2600 лв. -главница, а се претендира със заявлението неплатения размер на изискуема главница 2504,95 лв. С представеното Извлечение от счетоводните книги относно размера на задължението не са въведени данни за сумите, които вече са били изплатени от длъжника, както и данни за направени прихващания с извършени плащания. Това е необходимо, тъй като Извлечението от счетоводните книги, приложено в хипотезата на чл.417 ал.1 т.2 от ГПК, съставлява документ, който трябва да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, на кредитора срещу длъжника, и което е обективирано по основание и размер.
Обжалваното потвърждаване. разпореждане е законосъобразно и
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
ОПРЕДЕЛИ:
3 подлежи на
Потвърждава Разпореждане № 25557 /10.09.2024г., постановено от Районен съд – Пловдив, XII гр.с., по гр.д.№ 15159/2024г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4