Решение № 196 от 29.05.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Карлово, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20235320100621 по описа за 2023 година

Производството е по иск за делба във втората фаза – по извършване на делбата.

С влязло в законна сила Решение №317/07.11.2023 г., постановено по гражданско дело №621/2023 г. по описа на КрлРС е допуснато извършване на съдебна делба между С. В. П., ЕГН: **********, от с. Д., ул. ***, съдебен адрес: гр. С. - ***, ул. ***, от една стрА. и П. В. М., ЕГН: **********, В. А.

М., ЕГН: ********** и В. А. Н., ЕГН: **********, всички от гр. Б., обл. П., ул.

***, от друга на съсобствения им недвижим имот, а именно: ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 560 кв. м., съставляващо УПИ VII-109 в кв.5 по ПУП на гр. Б., при съседи: улица, УПИ VIII-108, УПИ IX-107, УПИ V-106 и УПИ VI-110, ведно с построените върху имота сгради, а именно:

ДВУЕТАЖНА Жилищна сграда с РЗП 126 кв. м., ЕДНОЕТАЖНА жилищна сграда с РЗП 28 кв. м., ГАРАЖ с РЗП 28 кв. м. и НАВЕС с оградни стени с РЗП 9 кв. м., при следните квоти: 1/6 ид. ч. за С. В. П., 3/6 ид. ч. за П. В. М., 1/6 ид. ч. за В. А. М. и 1/6 ид. ч. за В. А. Н..

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхнА.ъвкупност, намери за установено следното:

1

I. По отношение на поделяемост и пазарна оценка на недвижимия имот:

Във втората фаза на делбеното производство е изготвено, изслушано и прието от съда заключение на вещо лице Й. Й. по назначената по делото съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че пазарната цена на ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 560 кв. м., съставляващо УПИ VII-109 в кв.5 по ПУП на гр. Б., при съседи: улица, УПИ VIII-108, УПИ IX-107, УПИ V106 и УПИ VI-110, ведно с построените върху имота сгради, а именно:

ДВУЕТАЖНА Жилищна сграда с РЗП 126 кв. м., ЕДНОЕТАЖНА жилищна сграда с РЗП 28 кв. м., ГАРАЖ с РЗП 28 кв. м. и НАВЕС с оградни стени с РЗП 9 кв. м., е в размер на 145 350 лева. Съобразно квотите в съсобствеността, стойността на дяловете е, както следва: С. В. П. – 24 225 лева; П. В. М. – 72 675 лева; В. А. М. – 24 225 лева и В. А. Н. – 24 225 лева.

От заключението на вещото лице и писменото становище на Главния архитект на Община Карлово е видно, че делбеният имот е неподеляем.

ІІ. По извършване на делбата на недвижимия имот:

Съсобствеността във втора фаза на делбеното производство се прекратява по един от посочените способи: посредством теглене на жребий, чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл.349 ГПК, или чрез изнасяне на имота на публична продан – чл.348 ГПК.

При избора на способ следва да се вземе предвид дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. Затова съществено значение има обстоятелството дали е налице възможност за обособяване на повече реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите, досежно начина на нейното извършване.

Основен принцип при извършване на делбата е всеки от съделителите да получи дял в натура. Това е възможно или чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий /чл.352 ГПК/ или чрез разпределение по реда на чл.353 от ГПК.

С оглед на обстоятелството, че правата на съделителите (квотите им в съсобствеността) са различни, а броят на имотите не съответства на знаменателя в дробното число, то съставянето на разделителен протокол и впоследствие теглене на жребий по реда на чл.352 ГПК се оказва невъзможно.

2

Разпределение по чл. 353 ГПК също е невъзможно, защото допуснатият до делба имот е само един и няма как да бъдат обособени достатъчен брой дялове, за да може всеки съделител да получи реален дял.

Съделителите П. В. М., В. А. М. и В. А. Н. са направили възлагателна претенция в срока и по реда на чл.349 ГПК. С. В. П., чрез пълномощника си адв. Т.-К. взема становище за недопустимост на молбата.

Съдът намира възлагателната претенция за недопустима по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК, когато неподеляемият имот представлява жилище, всеки от съделителите, който към момента на откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска същият да бъде поставен в неговия дял, като дяловете на остА.лите съделители се уравнят с друг имот или с пари.

От тази разпоредба следва, че в тежест на съделителите, предявили възлагателното искане, е да установят кумулативното наличие на следните предпоставки: имотът да е неподеляем; да има характер на жилище; съсобствеността да е възникнала по наследяване; към момента на откриване на наследството съответните съделители да са живели в него и да не притежават друго жилище.

Съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, при наличие на т. нар. комбинирА. (смесена) съсобственост – възникнала въз основа на повече от един юридически факт, като например наследяване, прекратена съпружеска имуществена общност или разпоредителна сделка – възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК е недопустимо. В тези случаи имотът следва да бъде изнесен на публична продан с оглед осигуряване на найсправедливо парично удовлетворяване на съделителите.

В конкретния случай по делото се установява, че съсобствеността върху процесния имот е възникнала в резултат на повече от един юридически факт – наследствено правоприемство, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, както и прекратена съпружеска имуществена общност. Следователно е налице комбинирА. съсобственост по смисъла на цитирА.та тълкувателна практика. При това положение възлагателната претенция следва да бъде оставена без разглеждане, като недопустима.

3

От гореизложеното се налага изводът, че изнасянето на имота на публична продан е единственият възможен начин за ликвидиране на съсобствеността. ОпредЕ.та с експертното заключение пазарна стойност на имотите от 145 350 лева/74 316.27 евро следва да бъде посочена като първоначална при извършване на проданта. След осъществяването на проданта, продажната цена следва да се разпредели между страните съобразно правата им в съсобствеността.

III. Относно претенцията по чл.346 от ГПК.

Претендира се от съделителите П. В. М., В. А. М. и В. А. Н. да бъде осъдена на основание чл.12, ал.2 ЗН С. В. П. да им заплати сумата от 15 000 лева лева, представляваща 1/6 (съобразно квотите в съсобствеността) от стойността на извършените в делбения имот подобрения в общ размер на 15 000 лева, от които 10 000 лева – стойност на вложени в пристройката и покрива на двуетажната жилищна сграда материали и 5 000 лева – стойност на труд и вложени в санирането на същА.града материали.

Ответниците твърдят, че в периода 1992 – 1993 г. със собствени средства изградили двуетажна пристройка към съществуващата жилищна сграда със застроена площ от 47 кв. м., включваща жилищни и санитарни помещения, като при строителството бил изцяло подменен покривът на сградата и изградени нови електро- и ВиК инсталации. Поддържа се, че всички материали били закупени с техни средства, а трудът бил положен от наследодателя А. В. М.. Стойността на вложените материали и извършените строително-монтажни работи за пристройката и покрива била около 60 000 лева. Допълнително се твърди, че през 2007 – 2008 г. със средства на ответниците било извършено цялостно саниране на сградата – полагане на топлоизолация, шпакловка и външна мазилка, на обща стойност около 30 000 лева. Към момента на извършване на тези подобрения имотът принадлежал на общите наследодатели, поради което с вложените средства била увеличена стойността на наследството, от което се облагодетелствала и ищцата. С оглед на това за ответниците бил налице правен интерес да се претендира от ищцата да им заплати стойността на подобренията.

С. В. П. оспорва претенцията, като твърди, че не са налице предпоставките по чл. 12, ал. 2 ЗН. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл.

12, ал. 2 ЗН сънаследник, който приживе на наследодателя е спомогнал за 4 увеличаване на наследството и не е бил възнаграден по друг начин, има право да иска увеличението да се пресметне в имот или в пари. Законодателят бил предвидил, че при наличие на материален принос и при липса на възнаграждение (чрез завещание, дарение или ползване на имота за определен период), сънаследникът може да реализира това право в делбеното производство, като в този смисъл била и практиката на ВКС, обективирА. в Решение № 148/11.05.2010 г. по гр. д. № 3243/2008 г., III г.о. В конкретния случай наследодателят на ответниците – А. В. М., от когото същите черпели правА.и, бил възнаграден по друг начин.

На първо място, същият бил възнаграден чрез дарение, извършено с Нотариален акт № 20, том II, рег. № 3039, дело № 208/2009 г. на нотариус Ст.Р., с който В. А. М. и В. Д. А. му прехвърлили недвижим имот в с. М., общ.

К., представляващ застроено дворно място, ведно с построените в него сгради.

На второ място, ищцата поддържа, че А. М. е бил възнаграден и чрез ползването на процесните имоти за продължителен период от време, съвместно със семейството си.

Ищцата оспорва твърденията на ответниците относно извършените подобрения, доколкото не било доказано същите да са извършени със средства на наследодателя и неговото семейство. Навежда възражение, че извършената пристройка е незаконна. Оспорва и твърдението, че санирането е извършено със средства на А. М. и неговото семейство.

По делото са представени писмени доказателства, разпитани са свидетели и са приети две съдебно технически експертизи – първоначална и допълнителна, за установяване основателността на претенцията за сметки.

От представения Нотариален акт № 20, том II, рег. № 3039, дело № 208/2009 г. на нотариус Ст.Р., се установява, че В. А. М. и В. Д. А. са дарили на своя син и наследодател на ответниците – А. В. М., недвижим имот в с. М., общ. К., представляващ застроено дворно място, ведно с построените в него сгради.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице А. С. З. /л.336-337/, се установява, че в процесния имот действително са извършени строително-монтажни работи, включващи изграждане на двуетажна пристройка, подмяна на покривната конструкция и полагане на външна топлоизолация на сградата. ОбщА.тойност на 5 извършените строително-монтажни работи възлиза на 77 300 лева, като стойността на пристройката е 32 047.09 лева, на покрива – 39 127.11 лева, а на външната топлоизолация – 6 111.93 лева. Вещото лице е приело, че извършените строително-монтажни работи по изграждането на пристройката и полагането на външна топлоизолация представляват подобрения, които увеличават стойността на имота, докато разходите за подмяна на покривната конструкция имат характер на необходими разноски и не водят до увеличаване на неговА.тойност. Установено е, че вследствие на извършените подобрения стойността на имота е увеличена с 47 385 лв.

От изготвеното допълнително заключение /л.390-392/ на съдебнотехническата експертиза се установява, че общА.тойност на извършените строително-монтажни работи възлиза на 77 300 лева, от които 25 200 лева са за труд, а 52 100 лева – за материали. Към момента на откриване на наследството (2010 г.) стойността на същите строително-монтажни работи е опредЕ. на 93 700 лева от които 30 500 лева за труд и 63 200 лева за материали.

Вещото лице е разграничило стойността на подобренията, които водят до увеличение на имота, като е приело, че увеличенА.тойност към датата на заключението възлиза на 47 385 лева, от които 14 585 лева за труд и 32 800 лева за материали. Към 2010 г. увеличенА.тойност на имота е опредЕ. на 57 380 лева, от които 17 600 лева за труд и 39 780 лева за материали. Вещото лице отново посочва, че в тази увеличена стойност се включват стойността на пристройката, съответната част от покрива над нея и външната топлоизолация, докато разходите за подмяна на покривната конструкция на старА.града имат характер на необходими разноски и не увеличават стойността на имота.