Решение № 10467 от 01.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10467 гр. София, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20251110148663 по описа за 2025 година

Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, във вр.чл.92, ал.1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от КРЕМИКОВЦИ АД /в несъстоятелност/ срещу Г. И. И. за установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 69864/2024 г. по описа на СРС.

В исковата молба, уточнена с молба с вх.№ 350229/27.10.2025 г. ищецът твърди, че с ответника се намират в облигационно правоотношение по силата на договор за наем № 352/02.08.2006 г., изменен с анекс № 5/25.02.2011 г. с предмет недвижим имот, находящ се в **************. Поддържа още, че поради неизпълнение от страна на ответника на задълженията по процесния договор, дружеството подало заявление по чл.410 ГПК, по което в СРС било образуваното ч.гр.д.№ 69864/2024 г. Тъй като издадената заповед била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, ищецът обуславя правния си интерес от предявяване на установителни искове. С оглед предходното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4 636,16 лева, представляваща главница за неизплатен наем за периода от 01.03.2022 г. до 31.10.2024 г. по договор за наем № 352/02.08.2006 г., изменен с анекс № 5/25.02.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 21.11.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 2 254,98 лева, представляваща неустойка, начислена за периода от 15.03.2022 г. до 14.11.2024 г.

1

Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 69864/2024 г. по описа на СРС е, че по заявление на КРЕМИКОВЦИ АД /в несъстоятелност/ е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против длъжника Г. И.

И., по силата на която да заплати на кредитора сумата от 4 636,16 лева, представляваща главница за неизплатен наем за периода от 01.03.2022 г. до 31.10.2024 г. по Договор за наем № 352/02.08.2006 г. и Анекс № 5/25.02.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 21.11.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 2 254,98лева, представляваща неустойка, начислена за периода от 15.03.2022 г. до 14.11.2024 г.

Тъй като издадената заповед е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, на заявителя – настоящ ищец са дадени указания, че може да предяви установителни искове.

По делото е приложен договор за наем № 352/02.08.2006 г., по силата на който на ищецът е предоставил на ответника за временно възмездно ползване недвижим имот, находящ се в **************, при месечен наем в размер на 72,74 лева, платим до 15-то число на текущия месец, за срок от 31.01.2006 г. до 31.08.2006 г. Съгласно чл.1, ал.3 от договора, при забава от страна на наемателя за заплащане на наемната цена, последният дължи неустойка в размер на 0,1 % дневно от неизплатената сума, до достигане на двукратния размер на неплатения наем.

Видно от приложеното по делото споразумение от 25.02.2011 г. е, че страните са продължили действието на договора за наем за срок от 1 година, считано от датата на споразумението, а месечният наем е увеличен на сумата от 144,88 лева. Постигнато е още съгласие наемателят да погаси старите си задължения към дата 24.02.2011 г. в размер на 2602,60 лева, на три равни вноски, заедно с месечния наем.

По делото е приложена счетоводна справка за дължимите от ответника суми по процесния договор за наем, изготвена от гл.счетоводител на дружеството и актуална към 14.11.2024 г.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Договорът за наем на вещи е уреден в чл. 228 и сл. от ЗЗД. В правната доктрина и съдебната практика няма спор, че договорът за наем е неформален и консенсуален договор, който се счита за сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите за съдържанието му съществени елементи – вещта, предмет на договора за 2 наем и възнаграждението, което наемателят се задължава да плати на наемодателя.

Писмената форма не е условие за действителност, а само форма за доказване на договора за наем, като в случаите, в които предмет на договора са недвижими имоти, писмената форма на договора за наем има значение и с оглед на противопоставимостта му по отношение на трети лица.

Основното задължение по договора за наем на наемодателя е да предостави на наемодателя вещта за временно ползване, а основното задължение на наемателя е да заплаща определена за ползването на вещта цена.

С оглед предходното, съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест и на основание чл.154 ГПК в тежест на ищеца е до докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между него и ответника по договор за наем, по силата на което е престирал съобразно уговореното и за ответника е възникнало задължението за плащане.

Настоящият съд приема, че в хода на производството ищецът не проведе пълно и главно доказване на горепосочените предпоставки, обуславящи уважаване на предявения иск. По делото не се установи, че през процесния исков период - от 01.03.2022 г. до 31.10.2024 г., между страните е било налице валидно облигационно правоотношение по силата на договор за наем по отношение на описания в исковата молба недвижим имот. Това е така, тъй като от приложения по делото договор, изменен със споразумение от 25.02.2011 г. е видно, че страните са постигнали съгласие действието на договора да бъде продължено за срок от 1 година, считано от подписване на споразумението. По делото не са представени доказателства, а и липсват твърдения в тази насока, че наемателят – настоящ ответник е продължил да ползва имота и след тази дата със знанието и без противопоставянето на наемодателя, поради което не може да се приеме, че основание чл.236, ал.1 ЗЗД договорът се счита продължен за неопределен срок, респ. поетите с него задължения следва да се изпълняват, включително и за заплащане на наемната цена. Аргумент в подкрепа на предходното е и обстоятелството, че в хода на заповедното и исковото производство ответникът не е намерен на адреса на процесния имот.

С оглед предходното, при липса на каквито и да било доказателства относно наличие на облигационно правоотношение между страните, което да е продължило и през процесния исков период, исковата претенция се явява неоснователна. Следва да се отбележи, че в подкрепа на твърденията на ищеца за дължимостта на процесните суми, по делото е приложена единствено счетоводна справка, която представлява изходящ от страната частен документ, който се ползва само с формална доказателствена сила и не обвързва съда.

Предвид изводите за неоснователност на главната искова претенция, неоснователна се явява и обусловената от нейното уважаване аксецорна такава – за осъждане на ответника да заплати неустойка. Ето защо предявените искове следва да 3 бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски имат ответникът. Същият е представляван от особен представител в производството, по делото няма доказателства за направени разноски, поради което съдът не присъжда такива.

На основание нормите на чл.4 и чл.5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в сила от 01.01.2026 г., установените като дължими, респ. недължими суми, следва да бъдат посочени в диспозитива на настоящия съдебен акт в евро, като превалутирането и закръгляването на същите се извършва от съда съобразно нормите на чл.12 и чл.13 от същия закон.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от КРЕМИКОВЦИ АД /в несъстоятелност/, ЕИК 831642523, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Кремиковци, кв.Ботунец против Г. И. И., ЕГН ********** обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, във вр.чл.92, ал.1 ЗЗД - за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 370,43 евро /4 636,16 лева/, представляваща главница за неизплатен наем за периода от 01.03.2022 г. до 31.10.2024 г. по договор за наем № 352/02.08.2006 г., изменен с анекс № 5/25.02.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 21.11.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1152,95 евро /2 254,98 лева/, представляваща неустойка, начислена за периода от 15.03.2022 г. до 14.11.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 69864/2024 г. по описа на СРС, 43-ти състав.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4