Решение № 50 от 04.06.2020, Районен съд - Средец

Р Е Ш Е Н И Е № 50

04.06.2020г., град Средец

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански състав, след проведено открито съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди и двадесетта година, в следния състав:

Районен съдия: Сирануш Артинян

При участието на секретаря Маринка

Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 766 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от В.С.И.,

ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв.М.Д., против Главна Дирекция „Гранична полиция” при МВР, представлявана от главен комисар С.К., с адрес: ***.

В исковата молба се твърди, че през периода 01.03.2017г. до 06.12.2019г. В.И. е полагал труд като полицейски инспектор в „Група за охрана на държавната граница“ в Гранично полицейско управление – гр.Средец при Регионална Дирекция „Гранична полиция” – Елхово, която била структурно подчинена на Главна Дирекция „Гранична полиция” – София. Съобразно Закона за Министерство на вътрешните работи ищецът е със статут на държавен служител. Брутното месечно възнаграждение на държавните служители и продължителността на работното им време било уредено в ЗМВР, като същото се състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, се определяло от наредба на министъра на вътрешните работи, като в тази връзка били издадени и за процесния период от 01.03.2017г. до 06.12.2019г. са действали последователно Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г., Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018г. /обн. ДВ бр.67 от 14.08.2018г./ на Министъра на вътрешните работи. Сочи, че текстовете на чл.3, ал.3 във всички наредби били идентични и предвиждали, че при работа на смени било възможно полагане на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 часа като работните часове не следвло да надвишават 8 часа за всеки 24 – часов период. В предишната за исковия период Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. изрично било предвидено, че при сумарно отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа за отчетения период се умножавали по 1.143 – чл.31, ал.2 от наредбата. В приетите в последствие наредби, които отменяли въпросната Наредба № 8121з-407 от

11.08.2014г. липсвало изрична регламентация за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Ищецът релевира, че липсата на изрична норма не следвало да се тълкува както законово въведена забрана за преизчисляване на положения от служителите в МВР часове нощен труд в дневен /каквато изрична забрана би била противоконституционна/, а представлявала празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи. Излага, че при наличието на тази непълнота следвало да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата и чл.9, ал.2 от същата, предвиждащ при сумарно изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневен с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

За периода от 01.03.2017г. до 06.12.2019г., ищецът работил на смени, всяка с продължителност по 12 часа при режим: дневна, нощна и два дни почивка, като в този смисъл полагал 7 или 8 нощни смени месечно – единият месец 7, следващият 8. Общо положеният нощен труд от него бил 1350 часа, който преизчислен с коефициента 1,143 възлизал на 1543,05 часа. Преизчисляването нощния към дневния труд водело до извънреден труд от 193,05 часа, който работодателят не му заплатил и следвало допълнително да му заплати. През исковия период И. получавал различно основно месечно възнаграждение – 667 лева през 2017г., 800 лева през 2018г. и завишено с 10 процента през 2019г. Предвид нормата на чл.186, ал.6 от ЗМВР извънредният труд се заплащал с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение и доколкото протоколите от положения нощен труд от ищеца се съхранявали в Регионална Дирекция „Гранична полиция” – гр.Елхово и в Гранично полицейско управление – гр.Средец, предявеният главен иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР бил посочен в приблизителен размер от 1254,82 лева. Твърди, че работодателят дължи и лихва за забава върху дължимите суми от момента, в който са станали изискуеми, като ориентировъчният размер на акцесорният иск по чл.86 от ЗЗД бил 104,95 лева, като моментът на изпадане в забава се сочи месеца следващ отчетения тримесечен период, съобразно чл.186, ал.3 от ЗМВР – от 31.04.2017г. до датата на подаване на иска в съда.

Отправя се искане Главна Дирекция „Гранична полиция“ при МВР да бъде осъдена да заплати на В.И. сумата в размер на 1359,77 лева, от които 1254,82 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 193,05 часа за процесния период от 01.03.2017г. до 06.12.2019г., получени в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, сумата в размер на 104,95 лева, представляваща лихва за забава върху дължимите от работодателя суми и законна лихва върху дължимите суми от депозиране на исковата молба на 06.12.2019г. до окончателното им заплащане. Претендира сторените в производството разноски.

С определение по чл.214 от ГПК в открито съдебно заседание на 21.05.2020г. съдът е допуснал изменение на иска за главница, като следва да се счита за предявен за сумата от 1718,38 лева, /хиляда седемстотин и осемнадесет лева и тридесет и осем стотинки/, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на исковата молба на 06.12.2019г. до окончателното изплащане на вземането, представляваща възнаграждение за положен нощен труд, положен за периода от 01.03.2017г. до 06.12.2019г., както и на иска за лихва за забава, който следва да се счита за предявен за сумата от 182,94 лева /сто осемдесет и два лева и деветдесет и четири стотинки/, съобразно заключението на вещото лице по Съдебно – икономическата експертиза.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът Главна Дирекция „Гранична полиция“ при МВР, чрез юрисконсулт Я.Т., е ангажирала отговор, с който заявява, че оспорва изцяло предявените искове както по основание, така и по размер. Не оспорва обстоятелството, че за процесния период ищецът е заемал длъжността, посочена в исковата молба. За процесния период ищецът изпълнявал служебните си задължения на ненормиран 8-часов работен ден, като при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, била приложима нормативната уредба на ЗМВР, както и от издаваните наредби по приложението му от министъра на вътрешните работи.

Тази нормативна база изчерпателно уреждала основанието и редът на изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, по отношение на тях не били приложими разпоредбите на НСОРЗ, издадена на основание на КТ, която се прилагала единствено и само за работници и служители по трудово правоотношение, какъвто ищецът не бил за процесния период. Излага се, че защитата на служителите на МВР, полагащи нощен труд се изразявала в предвиденото в ЗМВР по – високо запращане и по – висока степен на социална закрила, намираща изражение в компенсирането на извънредния труд, почивките, отпуските и други придобивки, по – благоприятни в сравнение с тези на държавните служители по ЗДсл и на лицата работещи по трудово правоотношение, за които е приложим КТ. Счита, че нямало празнини, които да налагат прилагането на НСОРЗ. Предявените искове били неоснователни и поради това, че преизчисляването с коефициент 1,143 било с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не с цел натрупване на часове, чието надвишаване да акумулира извънреден труд, като след преизчисляване на нощния труд с коефициента, предвиден в наредбата, на служителя би се дължало възнаграждение в увеличен размер, а не възнаграждение за извънреден труд, каквото се претендирало, тъй като смените му не били превишавали законоустановените 12 часа. Отправя искане да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира разноски.

Районен съд – Средец, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно нормата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено следното от правна и фактическа страна:

Предявен е иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР.

Основателността на иска за заплащане на извънреден труд е обусловена от установяването на следните материално правни предпоставки: 1. че между страните е съществувало служебно правоотношение по ЗМВР през процесния период; 2. че ищецът е заемал посочената в исковата молба длъжност; 3. че положеният от ищеца труд през процесния период надхвърля продължителността на нормативно определеното работното време, изчислявано на тримесечие; 4. продължителността на работното време и 5. подлежащия на заплащане размер на трудовото възнаграждение.

Не е спорно между страните, че за периода, за който се претендира трудовото възнаграждение за извънреден труд – от 01.03.2017г. до 06.12.2019г., В.С.И. е бил в служебно правоотношение по ЗМВР с Гранично полицейско управление – гр.Средец при Регионална Дирекция „Гранична полиция” – Елхово, структурно подчинена на Главна Дирекция „Гранична полиция” – София, на длъжността „Полицейски инспектор“ при „Група за охрана на държавната граница“.

Видно от заключението на вещото лице по допуснатата Съдебно –икономическа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, като същото не е и оспорено от страните по делото, се установява, че за периода от 01.03.2017г. до 06.12.2019г. В.И. е положил нощен труд, равняващ се общо на 1282 часа. Положеният нощен труд в размер на 1282 часа не бил преизчислен от ответника с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен труд. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143 нощният труд от 1282 часа ставал на 1465,33 часа. В резултат от преизчисляване на нощния труд с посочения коефициент, се получавала разлика между преизчисления и отчетения по протоколи и платен нощен труд в размер на 183,33 часа, като въпросната разлика от преизчисления нощен труд не е отчитана, съответно не е заплащана от ответника. Общият размер на трудовото възнаграждение за нощен труд от 183,33 часа с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение възлизал на 1718,38 лева, като нетното трудово възнаграждение било изчислено от вещото лице по размер за всеки месец на час, съобразно основното месечно възнаграждение и броя на работните часове в месеца. Съответно месечното възнаграждение на ищеца е посочено в колона 2 от Приложение № 1, към заключението, видно от което за периода от март 2017г. до декември 2017г. основното месечно възнаграждение е 915 лева, за периода от януари 2018г. до февруари 2018г. основното месечно възнаграждение е 945 лева, за периода от март 2018г. до декември 2018г. основното месечно възнаграждение е 1026 лева и за периода от януари 2019г. до декември 2019г. основното месечно възнаграждение е 1129 лева. Лихвата за забава върху сумата от 1718,38 лева, изчислена за всеки месец поотделно от 30-то число на месеца следващ всяко тримесечие до датата на завеждане на делото, възлизала общо на 182,94 лева.

Спорен в настоящото производство е въпросът за начина на изчисляване на положените часове труд, респективно следва ли да се превръщат часовете положен нощен труд в дневни и следва ли да се заплаща нощният труд за така преобразуваните часове.

Съобразно новелата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като в чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е предвидено, че допълнително възнаграждение е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд. Нормата на чл.187, ал.3 от ЗМВР предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени – сумирано за тримесечен период, като ал.5 на чл.187 от ЗМВР урежда, че работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни за служителите на ненормиран работен ден или с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период – за служители, работещи на смени.