Определение № 4417 от 17.09.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4417 гр. София, 17.09.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20258002103553 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано e по допустима касационна жалба от В. Й. В., А. С. С. /конституирани по реда на чл. 227 ГПК на мястото на наследодателката им И. П. С./ и С. В. С. /в лично качество и като наследник на И. П. С./, всички чрез адв. М. В. – САК, срещу въззивно решение № 260065/19.02.2024 г. по в.гр.д. № 15523/2015 г. на Софийски градски съд.

С касационната жалба се твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно, постановено при неправилно приложение на материалноправния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, ал.1, т.3 ГПК. С изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 и чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК.

Ответната страна в касационното производство С. П. Б., с писмен отговор, подаден чрез пълномощник адв. Р. К. - САК, оспорва касационната жалба.

Третото лице помагач на страната на ответниците - И. А. И., не е взел становище по жалбата в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

Делото е за втори път пред касационната инстанция, в която се разглежда по реда на действащия ГПК по арг. от пар. 2, ал. 1 и ал. 3 ПЗР на ГПК.

С първото въззивно решение по чл. 196 ГПК /отм./ с № 19437 от 29.12.2014 г. по гр.д. № 9067/2012 г. на СГС, поправено с решение от 06.04.2015 г., са осъдени И. П. С. и С. В. С. да предадат на С. П. Б. владението върху апартамент № 6 в [населено място], жк.Н.-1ч., бл.

127/стар № 13/, вх.А, ет.3, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и други сервизни 1 помещения, със застроена площ от 80,92 кв.м., заедно с прилежащото избено помещение № 2 и 0,925% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при условие, че С. П. Б. заплати на И. П. С. и С. В. С. на основание чл. 72 ЗС сумата 2630 лв., представляваща полезни разноски за основно разчистване на апартамента и мазето, заедно със законната лихва от 15.04.2008г. до окончателното изплащане; оставено е в сила първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на възражението на ответниците С. по чл. 72 ЗС за необходимите разноски за разликата над 2630 лв. до предявения размер от 4446,67лв.; оставено е в сила първоинстанционното решение в останалите части, вкл. и в частта, с която е уважено предявеното от С. възражение за право на задържане върху имота до заплащането им от ищеца на подобрения на стойност 52 200 лв.

С решение № 141/30.11.2015 г. по гр. д. № 2944/2015 г. на ВКС, II г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, горепосоченото въззивно решение в частта, с която е уважено предявеното от И. П. С. и С. В. С. възражение за право на задържане до заплащане на подобрения на стойност 52 200 лв. и в частта за разноските, е отменено, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. С решението на ВКС е прието, че първото въззивно решение по делото е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съвкупната преценка на данинте по делото сочи, че основната част от подобренията са извършени след като ответниците са разбрали за заведеното срещу тях дело /24.01.2008 г.- датата на която са получили препис от исковата молба/, а за подобрения след тази дата те нямат право на обезщетение по чл. 72, ал.1 ЗС и съответно не разполагат с право на задържане на имота до заплащането му. Указано е назначаване на нова съдебно – техническа експертиза /СТЕ/, която да посочи увеличената стойност на имота вследствие на подобренията, извършени преди 24.01.2008 г., доколкото в приетото заключение на техническа експертиза по делото е дадена увеличената стойност предвид всички извършени строително-монтажни работи, без да се разграничава момента на извършването им. Това е обусловило отмяна на първото въззивно решение само в частта относно признатото право на задържане до заплащане на подобренията в имота и връщане делото за ново разглеждане на въззивния съд за извършване на посочените процесуални действия - назначаване на техническа експертиза с посочена задача.

В останалата обжалвана част - с която в полза на И. П. С. и С. В. С. е признато право на задържане върху същия описан посочения апартамент № 6 в [населено място], жк.Н.-1ч., с принадлежности, до заплащането им от С. П. Б. на основание чл. 72 ЗС на сумата 2630 лв. за разноски за запазване на вещта със законната лихва върху сумата от 15.04.2008 г. до окончателното изплащане, касационната инстанция е оставила в сила първото въззивно решение, при което в същата тази част то е влязло в сила съгласно чл. 296, т. 3 ГПК.

При повторното въззивно разглеждане на делото е назначена нова СТЕ, депозирана по делото на 14.11.2016 г. и приета от въззивния съд в открито съдебно заседание на 24.11.2016 г., в което заседание е и приключило разглеждането на делото. С определение от 19.02.2024 г., при липса на постановено решение по делото, е отменено определението от 24.11.2016 г. за даване ход на делото по същество, и е насрочено ново открито съдебно заседание за разглеждане на делото /с приключване на устните състезания/ в няколко последващи дати, 2 последно на 03.10.2024 г., когато е било проведено редовно заседание, без извършване на нови процесуални действия, и са приключени повторно устните прения.

С новото въззивно решение от 19.02.2025 г. по чл. 196 и сл. ГПК /отм./, съгласно пар.2, ал.1 ПЗР на ГПК, е отменено първоинстанционното решение от 28.05.2009 г. по гр.дело № 19174/ 2007 г. на РС – София в частта, в която ответниците С. и И. С. са осъдени да предадат на основание чл.108 ЗС на С. П. Б. владението върху описания апартамент № 6, находящ се в [населено място],[жк]- І част, бл. „127“/стар № 13/, с принадлежности, при условие, че С. П.

Б. им заплати на основание чл.72 ЗС сумата 52 200 лв. за увеличената стойност на имота за извършените в него подробно описани подобрения, както и в частта, в която ищецът С. Б. е осъден да заплати сумата 2 088 лв. - държавна такса по възражението за извършени подобрения, на основание чл.60 ГПК /отм./, вместо което са осъдени ответниците С. В. С., В. Й. В. и А. С. С. /правоприемници на починалата междувременно ответница И. С./ да предадат на основание чл.108 ЗС на С. П. Б. владението върху описания апартамент № 6, при условие, че С. П. Б. им заплати на основание чл.72 ЗС и при дялове: 4/6 за първия и по 1/6 за последните двама ответници, сумата 21 622 лв., представляваща увеличена стойност на имота, вследствие извършени в него до 24.01.2008 г. СМР и подобрения, подробно описани в диспозитива на решението, ведно със законната лихва от 15.04.2008 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлено като неоснователно възражението по чл.72, ал.3 ЗС в останалата му част до размер на сумата 52 200 лв. /разлика от 30 578 лв./, претендирана като увеличена стойност на имота, вследствие извършени в него до 24.01.2008 г. СМР и подобрения, също подробно описани в диспозитива на решението, включваща и стойност на строителни материали от 2 196.64 лв.

За да постанови този резултат, въззивният съд е приел за установено, че сделката по нот. акт № 22 от 14.04.2006 г., с който И. и С. С. се легитимират формално като собственици на процесния имот, е лишена от вещно- прехвърлително действие, тъй като са закупили имота от несобственик, и че за действителен собственик на имота е признат ищецът С. Б., чийто ревандикационен иск по чл.108 ЗС, предмет на настоящето дело, е уважен, като реализацията на осъдителната му част за предаване на владението върху него е поставена в зависимост от изпълнение на условието ищецът да заплати по упражненото от ответниците С. право на задържане, сума за увеличената стойност на имота, вследствие извършени от тях подобрения, и именно наличието на такива подобрения и сумата за тях е предмет на новото въззивно производство. Прието като безспорно по делото е, че ответниците И. и С. С. са ползвали процесния имот към датата на приключване на устните състезания в първоинстанционното производство, както и че са го ползвали през периода 8.05.2006 г. 8.08.2007 г. /дата, предхождаща подаването на исковата молба/. Посочено е, че не се твърди и до приключване на устните състезания във въззивното производство ответниците да са освободили имота и да са предали държането върху него на ищеца Б..

Описано е състоянието на процесния апарамент към момента на извършения през периода 4.03.2008 г. - 9.04.2008 г. оглед вещо лице, посочено в констативната част на приетото в първоинстанционното производство заключение на СТЕ с дата 9.04.2008 г., според което към момента на огледа в същия се извършва ремонт. Съгласно приетата също в 3 първоинстанционното производство СТЕ с дата 4.06.2008 г., всички описани в уточнителна молба на ответниците от 7.05.2008 г. строително- монтажни работи /СМР/ са изпълнени на място от ответниците. Извършени са преустройство и основен ремонт на апартамента, довели до по-добро функционално разпределение на същия, като увеличената му стойност, вследствие извършените подобрения, е определена от експерта на 52 200 лв., при средна пазарна стойност на същия в размер на 147 200 лв. В о.с.з. на 10.06.2008 г., при изслушване на заключението, вещото лице М. е посочила, че при първия оглед, извършен преди изготвяне на заключението й от 9.04.2008 г., била извършена малка част от СМР, която била описана в първото заключение. Към момента на първия оглед имало започнати СМР балконът бил изграден и в банята били изкъртени ВиК- инсталациите.

Съгласно приетото при новото въззивно разглеждане заключение на СТЕ, изготвено от вещото лице Ц., неоспорено от страните и възприето от въззивния съд като компетентно и обективно дадено, увеличената стойност на процесния имот към датата на извършване на експертизата и вследствие претендираните от ответниците подобрения, извършени до 24.01.2008 г., е в размер на 32 434 лв. Стойността на претендираните от ответниците СМР и подобрения, изпълнени до 24.01.2008 г., определена при съобразяване възраженията на ищеца /по молба на адв. К. от 18.01.2008 г./, е в размер на 18 899.74 лв. /към датата на изпълнението/. Увеличената стойност на имота към датата на извършване на експертизата, при зачитане на подобренията, извършени до 24.01.2008 г., при съобразяване възраженията на ищеца, е в размер на 21 622 лв. /към датата на депозиране на заключението/. Относно посочените в молба на ответниците от 14.01.2016 г. строителни материали, експертът е посочил, че закупени материали не могат да се считат за подобрения, като по делото няма категорични данни за влагането им в претендираните подобрения.

Описаните от ответниците подобрения в молба от 14.01.2016 г. /описани в Таблица № 1 към заключението/, се потвърждават от експерта и са третирани и оценени в Приложение № 1 към заключението, като стойността им е определена на 33 620.44 лв. За закупените материали е посочено, че не увеличават стойността на апартамента. Извършените СМР, претендирани за изпълнени до 24.01.2008 г. /по молбата от 14.01.2016 г., таблица № 1/ увеличават стойността на апартамента.

Според посоченото в Приложение № 3 на СТЕ на в.л. Ц. (приетата при новото въззивно разглеждане на делото), следните СМР и подобрения /на стойност 18 899.74 лв. общо/ са констатирани в цитираното заключение на в.л. М. от 9.04.2008 г. : демонтаж дограма; доставка и монтаж алум. дограма трикамерна 50 % отваряемост, трипластов стъклопакет; направа рамки (обръщане) на прозорци; демонтаж балатум; стъргане стените и таваните и почистване голи стени; зидане на стени с итонг- 10 см /дневна и тераса/; доставка и монтаж канализация ф 11; демонтаж канализация ф 110; доставка и монтаж канализация ф 50; доставка и монтаж спирателен кран ф20; доставка и монтаж водомери; доставка и монтаж подов сифон; демонтаж водопровод 1/2; направа водопровод вътрешен ф20; разваляне преградни стени /мокро/; монтаж автоматични предпазители; монтаж апартаментно табло; направа лампени и контактни излази до 6м; и направа топлоизолация. Не са констатирани според лице Ц., при огледа на място по заключението на вещото лице М. от 9.04.2008 г.

Разпечатката съдържа 26 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d9a74f0f-9a31-4ee0-b20a-0b3dd116f9b6